Как възпитаваме децата,си да имат самочувствие?!

Отговарям, без да съм чела предишните отговори.
Дъщеря ми на моменти е показвала ниско самочувствие (навлиза в пубертета) и винаги съм й подчертавала нещата, с който трябва да се гордее от себе си - лични нейни постижения по конкретни области на изява, лични нейни добродетели, пълноценен по наше мнение начин на живот. В ежедневието - похвала и поощряване при случай.
Като цяло считам, че самочувствие трудно може да се възпитава, но семейната среда може да стане предпоставка за липса на такова. И всъщност усилията ми са насочени точно в тази посока - да не я подценявам.

Атлантика, какво те мотивира да наричаш дъщеря си "принцеса"? За мое много голямо съжаление, много обичан от мен човек отглежда две супер лигави деца, чиято майка се обръща към момичето с "принцесо" (за мен това като го каже, сякаш й се прекланя), "хубавице",  и прочие глезотии. Резултатът е плачевен, каквото поискат прекрасните се купува на мига. Тръшкат се и пр. Извинете, ако има отделна тема за обръщения към отрочета. Те си имат имена.
Децата ми ги възпитавам да имат самочувствие с един много чист и добър (изобщо не скъп обаче) външен вид, усмивки, обноски и спокойствие и никакво унижение (от личен опит съдя).
Ако ти ударят шамар по едната буза какво правим с другата? Кажете, моля.

НЕ съм Атлантика, но се сещам, че понякога свекърва ми нарича така голямата ми дъщеря. Даже сама тя си казваше: Аз съм принцеса, по назад съм писала как отгваря като й кажат, че е много хубава.МНого, ама много мразя подобни лигни и за мен това не е начин детето ми да придобие самочувствие.

Майчета!Утре в "Часът на мама"по БТВ,гледайте отговорите на живо...

какви отговори?

Моите отговори!Нали темата ми тръгна от там...Бях поканена в БТВ,да говоря по тази тема,и след това я пуснах във форума...Утре ще излъчат предаването...

Хм, а как ще тълкуваш редуването на "принцесоооо" и "маймуноооо"  Нито от едното няма да се откажа, де

Не мога да го тълкувам, не те познавам.

Въпросът беше реторичен Исках да кажа, че едно обръщение пролет не прави.  Родителите се обръщат към децата си с куп мили глупости; аз редовно й викам "мушице", когато ми е най-мила, ноооо изобщо не я мисля за муха.
Така и "принцесо" не значи непременно нещо съществено за самочувствието.

Разбира се,Анда, въпросът опира до доста други неща.

1. опитвам се да не правя вместо него неща, които може да направи сам (понякога едвам се сдържам  ). смятам, че така се учи на самостоятелност и увереност в собствените си възможности.

2. приемам с усмивка и насърчение всяко негово постижение като едновременно с това се старая и да не преигравам - все пак детето трябва да остава с впечатлението, че това, което е направил е напълно очаквано от него.

3. гушка, цункам, цункам и пак гушкам. в тоя ред. 

Сега видях темата, вчера не успях да гледам Часът на мама.
Винаги ме вълнувал въпросът за позитивното възпитание. Прочетох книгата "Децата и ние" на д-р Хаим Ганът на издателство "Изток Запад". Горещо ви я препоръчвам. Тя е "моята" книга. Цитирам малко от увода:" Всеки родител иска детето му да е уверено и щастливо. Никой не се опитва нарочно да направи детето си боязливо , свито, неделикатно или неприятно. Но въпреки това много деца, докато растат добиват нежелани черти, не успяват да се почувстват уверени и не изпитват уважение към себе си и другите. Родителите искат децата им да бъдат вежливи, а те са невъзпитани; искат децата им да бъдат подредени, а те сеят хаос; искат децата им да бъдат самоуверени, а те самите не са; искат децата им да бъдат щастливи, но много често те не са.
Родителите могат да помогнат на всяко дете да стане човек състрадателен, отговорен и  смел, човек, чийто живот се ръководи от вътрашна сила и почтеност. За да постигнат тези хуманни цели, родителите трябва да усвоят и хуманни методи. Любовта не стига. Проницателнността не стига. За да бъде човек добър родител, трябват му умения ...." 
В книгата има много истини като:
1. поученията и критиките, снизходителността създават дистанция и огорчение
2. да отговаряме на чувствата на децата, а не на тяхното поведение- разбиране и съчувствие
3. желателни и нежелателни похвали - да хвалим действията, а не да даваме качествени оценки на характера.
4. да предаваме ценности, а не да изискваме подчинение
5. обидните епитети навреждат на децата и т.н.

Синът ми е на 2г.и 2 м. - трудна възраст, още повече, че от 3 седмици е на ясла и първата седмица беше някакъв ад. След като прочетох въпросната книга и започнах малко по малко да следвам съветите, не сляпо, а пречупени през моята призма, поведението на детето се промени. Истината е, че ние генерираме емоциите у децата и когато сме уверени и спокойни го предаваме и на тях.

Моите родители винаги ми казваха, че съм най- , винаги бяха готови да изпълнят молбите ми / бяха строги, когато трябва/, но не получих от тях именно това разбиране на чувствата и емоциите. Какво като израстнах уверена и със самочувствие, като те не успяха да достигнат  именно до най-съкровените ми страхове, мисли, чувства?! Винаги съм изпитвала боязън / не страх/ да не се проваля и да разбия представата за това, че съм най- оттам често пъти съм била пасивна и неинициативна. Не ги обвинявам, те са действали така само от обич и желание да са най-страхотните родители. Но моята цел като родител е да стигна до душата на детето си, да му отдам цялото си сърце безрезервно - да не го е страх от провали, да може да понесе грешките си, да знае, че носи отговорност за тях и винаги, когато има нужда от помощ мама и татко ще са там.
Още много има да се пише по темата...
Поздрави на всички