Когато дойдох тук ми се отвориха о4ите. Направо се бях шашнала от уважението с което се отнасяха хората едни към други_ без обиди, без ругатни, без грозни погледи... Ако с4упиш неЩо в магазин те питат "добре ли сте? наранихте ли се някъде", докато в БГ ми се слу4и веднъж да с4упя не знам си какво и реакцията беше "къде гледаш МА? айде сега Ще го плаЩаш"
А преди то4но 4 дни ми се слу4и друго неЩо. Влязох в банката с беб4о и имаше опашка. Наложи се да по4акам половин 4ас и на детето ве4е му беше ску4но и запо4на да пла4е. На мен ми стана много неудобно, но в крайна сметка успях да го успокоя. Никой ниЩо не ми каза. Дори хората запо4наха да си играят с Икер, докато накрая го разсмяха. В подобна ситуация попаднах преди няколко години. Влязох в една банка във Варна, с детето на братов4едката ми, което се дърпаше и искаше да излезе навън. Дори не пла4еше! Но само след минута ни извърлиха навън, заЩото такова поведение било срамно!! И какво да направя аз? Да накарам едно 2 годишно дете да козирува???
Така 4е сега си търся правата където и да отида. Продължавам да съм у4тива и усмихната, но видя ли 4е ми се строскат насреЩа си отварям устата... но пак културно!!!
А в БГ хората си дават сметка 4е идвам от ужбина, но не знам то4но как. Може би е по на4ина на обли4ане (модата тук е разли4на), по на4ина на изразяване (аз поне говоря на един по_разли4ен български, Щото в БГ езика се е обновил страшно много) и по много други малки подробности, които ние не забелязваме, но в БГ се виждат.
Аз тук разпознавам българките от далеко само по цвета на косите им и по на4ина по който са захванати.
Ина4е до сега съм се връЩала само 2 пъти във Варна и съм среЩала три типа хора_истински лиубезни, лиубезни докато ти продадат неЩо (после те гледат злобно) и грубияни, които не си правят труда да се направят лиубезни докато си продадат стоката, ами направо си те гледат злобно