Тенденция с откази

Точно за въвеждане на практиката съм социалните или юристите им, или който там се занимава с тази част, да искат от осиновителите, които в следващите две години (или колкото им остава да са в списъците) не смятат да осиновяват дете, да подписват отказ да стоят в тези списъци. Но това трябва да се направи като задължителна процедура за социалните, защото аз лично съм изключително скептична към проявата на добра воля от страна както на социалните работници, така и на осиновителите доброволно да се занимаят с това.

Първо ще пиша, после ще чета какво сте писали по-подробно.
"временно спиране" е някаква мъглява вътрешнозакрилска работа, на която не може да и се хване края.
Ще стане дълго - дано го изчетете.
Преди 2+години ни вписаха в регистрите - почти веднага осиновихме Милен и понеже исках повече от 1 дете аз моментално се обадих в закрила на детето по местоживеене, за да попитам как да процедирам в случая. От там ми отговориха, че само ако не искам да продължат да ми предлагат деца трябва да пусна изрична молба за заличаване от регистрите, иначе може и всеки ден да ми предлагат по едно.
Клъвнах на тази въдица и търпеливо зачаках година и половина щастието да ме огрее отново, като периодично подпитвах в закрила дали няма някакви нови указания, защото не ми се вярва първото да ни го предложат безумно бързо, а пък после да не ни одобряват.
Накрая ми писна и реших да пия вода от извора - обадих се в регионалната дирекция и от там разбрах, че в момента на първото осиновяване сме прибрани в шкафа на "уредилите се с деца", независимо, че не сме писали молба за отписване и че не ни е изтекъл двегодишния срок на социалния доклад. Просто доклада бил "временно спрян", докато не решим да пускаме молба за второ осиновяване или докато не му изтече срока на валидност. За да се активират нещата подадохме молба и стана бързичко. Седмица преди да изтече доклада, обаче получихме официално писмо да се подновяваме с целия куп документи или да се отписваме.
Обадих се да попитам като се продължи валидността на доклада, дали може да е пак до написване на нова нарочна молба ми казаха - НЕ.
Стана дълго, като ви изчета пак ще пиша.

Факт е, че самите социални не са наясно как става оставането в регистрите след вече настъпило осиновяване и дават противоречива информация.
Факт е, че има нужда от единен електронен регистър и е грехота при положение че си изнесохме компютърните гении, прибягваме до услугите на чистачката на службата, която да пренесе писмото с информацията /ползвайки градския транспорт/ до другата служба.
И понеже тук стана въпрос и за критериите, скоро разбрах, че да имаш вече едно осиновено дете е + а не неудобство при желанието да осиновиш второ, поне в една дирекция. Това се нарича "доказани осиновители".
По повод трупането на откази - след като подадохме документите за съда за Митко, получихме покана за среща с детенце и като се обадих да откажа, защото сме започнали вече желаната процедура, ми казаха - знаем, знаем 
Толкова за днес.

Дължа извинение на savila, тъй като думата "втеляване" аз я написах, но нямах предвид темата й, а моето обстоятелствено задълбаване в нея ... език мой, враг мой ... сега като се чета, ами основателно е станало неразбиране, извинете ме за което.
Темата, мисля, си е много добра, защото извади на показ някои неща от процедурата, които далеч не са ни ясни явно, аз поне научих новости. А пък са с не леки последици и за нас, и за децата.
Всеки си има гледна точка, това се опитвах и да предпоставям в постовете си. Въпросът е да сме наясно какво искаме и как да се случва това, което искаме. Има родители, които искат едно дете, други повече изначално, трети пак повече, но това желание идва постепенно, когато се убедят в родителските си сили ... ситуации разни и всеки трябва да може да си определи действията според личните си разбирания и желания. На мен точно това ми беше думата, да е ясен ефектът на решението за вписване за периода от две години и какво се случва след като осиновиш с това решение ...
Пак си настоявам на мойто си, че осиновяването не би следвало да е пречка да родителите да бъдат обсъждани като подходящи  и за друго дете, без да е необходимо нарочна молба, поне такава е наредбата ... Друг е въпросът, че социалните на много места се съобразяват с желанието да бъдеш родител и дават приоритет на тези, които не са осиновили ... и оттук практиката с "временното спиране", което нарекох "наполовина вписан" - хем си вътре, хем не те обсъждат. Други пък социални няма да постъпят така, ще прилагат стриктно условията и оттук е и съветът на юристката към Мира.
Нищо лошо й няма на наредбата в това отношение. Тя позволява да се отговори на разнообразните ни житейски ситуации. Няма правилно или неправилно решение на даден осиновител, важно е само да знаем достатъчно, за да можем да съобразим действията си с желанията и разбиранията си, за да не страдаме излишно дали заради нас самите или заради децата. Оказва се, че това "достатъчно" основно е практиката на социалните и ето в тази тема се поочерта
Иначе спор няма, мен чакането ме изнервя, но го приемам като слабост от моя страна, не бих искала да замъгли преценките ми, но все пак затова се "втелявам" от време на време и ме яхва музата да пиша по форуми Само дето не са много темите, по които съм компетентна ... примерно нищо не мога да кажа за отглеждането и възпитанието на деца ... ама за чакане и процедура ...

С желание да бъда полезна-поитах моя приятелка, която осинови преа пролетта на м. г. как е било при нея.
Социалните й обяснили, че след осиновяването трябва да подаде молба-декларация(техен формуляр), че желае да бъде отписана от регистрите .Срокът за това е бил кратък.
Тя, разбира се, го е направила.Но социалните са били тези, които са й обяснили ясно процедурата. Тя няма нет в момента и се учудва,че този проблем съществува някъде.