Цитат на: mam4e
Добре де, що за връзка ще е тази, при която още от началото мислиш как ще е по-удобно да се разделите?!
А спорът за или против брака според мен е глупав и обижда еднакво двете страни по него. Ако си намерил точния човек нито безбрачието ще те прави несигрен, нито в брака ще се чустваш окован. И точно в такава атмосфера е най-добре да растат децата.
Ами спора започна оттам, че ме попитаха защо след като съм 11 г. с бащата на детето си не сключа брак с него
Аз мисля, че 11 г. не са "началото на връзкат", а всъщност пък защо да не са... за цял един живот са си началото, да сме живи и здрави
.Та, спора се разви така, защото се изказа тезата, че ако нямаш браш при евентуална раздяла ще имаш повече проблеми, което според мен не е така, чисто формално.
Сега след отговора на Глория, смятам, че всичко е ясно...
- значи аз си имам една теория за връзките и разводите - по мои наблюдения браковете, завършили с развод са започнали с огромни компромиси ( ама не такива от сорта аз не обичам чесън и той няма да го яде например, а просто подценяване на много голямо разминаване в характерите, възгледите за живота, просто лоша преценка на партньора и възможността за съжителство).
А и не го допускат, навсякъде по църквите искат брачното свидетелство от гражданското, преди да започне церемонията. Преди време искаха дори и същото такова на кумовете...Много съм любопитна за твоя случай как са се съгласили 
и досега не съм имала проблеми ( нито в градината, нито в училище ) . Предпочитам аз да се чувствам добре , децата ми да са щастливи, да се прибират с удоволствие при мама и тати, а хората да си гледат техният живот. 
