Споделете 45

Давай, Лисо!

Edit:Лисо, сори, не те дочаках!

Е кво толкова не можете да го смелите......Ако за това горе става въпрос....

Така...Имаме "равенство"...кво значи това?
А=Б. Т.е. Автора и неговото вдъхновение са от един пол...Или безполови...Метросексуални един вид...
Или просто са на едно дередже...Малко неелитарна дума, но...за друга се несещам.
Намеква се за някаква любов...По-скоро, един епизод назад се е натвърдвало, но автора е "изял до край сърцето " си , след омекването...
Минаваме на втори стих...Кво имаме там? Какво? Ключ...Аха...Стопроцентов фалически символ. И автора "го е дал" Т.е. той е активния във връзката....От тук ще направим извода и за развръзката. Но по нататък...Такааа. "Аз имам своята врата"...Тук може четящия да се обърка..Особено ако е на 2-3 чаши вино, както повечето от Вас, дами, до колкото виждам от писанията Ви....Вратата всъщност е проекция на сексуалните желания на автора , които намират материалния си израз в едно,две или максимум три "ключалки" за неговия ключ....вероятно шперц...Или още по вероятно едно маааалко златно ключе като от кутия за бижута. Т.е. бравата на вратата, която уж автора има, е не негова собствена, а на обекта на неговите желания....Т.е. всичко е ясно....ключ, брава....символиката е ясна....клиширана символика бих казал....
"..и ти ме следваш" - значи този с ключалката възприема ключа някак си сакрално...върви след него, следва го с религиозен плам в очите....за него това е тотем...
"О, колко сме учтиви, даваме си път" - всичо тук е ясно...Има лека нотка на ирония от страна на ключаря - мини пред мен и ще видиш кво ще стане...хехехехе...хитрец...
Последните 4 стиха разкриват егоизма и нарцисизма на лирическия герой и са произнесени с ехидна усмивка. Хем смъртта е равенство, т.е. еднаква за двамата, хем всеки трябва да я срещне очи в очи сам...Откриваме и още една черта от характера на ключаря  - неговия непукизъм и тотална незаинтересованст от съдбата на доскорошния му интимен партньор, който е унижен и оскърбен. Тези му качества, вероятно се дължат на трудно детство, комплициран пубертет и еклектичен подход при подбора на сексуалните му контакти в зряла възраст. Неговата духовна и физическа кончина е стих, който той рецитира самотен и забравен, обичан и отричан, но горд, а в същото време влиза в разрес с основните християнски ценности - не подава ръка на приятеля си, който по незнайни причини не може да прекрачи прага сам. Дали е прекалил с алкохола, дали е на дрога, дали е забравил да си сложи космодиска, няма значение. Оставя го сам да направи последната и най-трудна крачка към забвението....

Като цяло - спенсърова строфа - 9 стиха.... претенциозно и самоцелно. Това е. Спокойна нощ

Спите ли още?
Добро утро!
Споделям почти празна къща, бебето все още спи, Теди е на училище, свеки днес я приемат в Банкя. Тишина.... спокойствие. Отивам да пуша и да пия кайве.

Пфу, и Иван-Асен се разболява от грип. Вчера кашлюкна 3-4 пъти и от тази сутрин си кашля прилично. Сега пак ще има лекарства, антибиотици, писъци и врясъци като ги давам. Така не обичам да ми е ядосан, а като му давам лекарства се сърди с часове
ЗНАМ обаче на кого съм ядосана АЗ . Не обичам майки, които си водят децата при другите като са болни. Ама какво ми пречело, нейното трети антибиотик пиело за този месец и нищо му нямало. На такава реплика какво да кажа?! Повече няма да излизаме при децата, все има някое което кашля.

Янтра, заповядай в новата тема!

Ще ги трепяяяяяя-оставиха ме да се успяяяяя Как пък поне малкия не съм чула да тропа (спах в друга стая). Днес ще оставам пак до нощите да заработвам, то се е видяло.
П.С. Явно доста съм скапана, щом съм забравила, първо, да си навия часовника, и , второ, въобще не съм ги чула.

          STOP! 
       има нова тема

Добрутро, селинджър!

Защо не копнеш разработката си
в новата тема! Мисля, че си струва.