Ами....още една в отбора, аз отдавна съм така, малкия беше на няколко месеца когато се разделихме с моя хубостник. Много успех и късмет на всички 
- Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.
Кои са самотните родители?
Цитат
За да бъда точна, за 6 години съм срещала само 2 случая на самотни родители-бащи, които поемат детето след развода. Но и двамата татковци бяха перфектни родители и изцяло отдадени на дечицата.
След 10 годишен брак тати си намери 18-годишно девойче и ни изхвърли мен и двете ни деца/тогава на 11 и 4 години/ буквално на улицата.Профука всичко,докато се разведем,така,че нямаше какво да делим 
Както и да е,започнах наново от нулата,влюбихме се със "самотен татко",поживяхме заедно...докато не разбрах,че този човек е истински вампир.Толкова ревнуваше децата си,така ги беше настроил срещу майка им,че те не искаха да се споменава изобщо за нея(жената ме молеше със сълзи на очите да уредя някак си да ги види поне отдалече...)В крайна сметка се разбра,че аз и моите деца си оставаме външни хора за тях,те имаха странна представа за семейство...Навръх Коледа се скарахме с малкия му син,той ми се скара,че съм изкарала колата от гаража БЕЗ ДА ГО ПИТАМ,аз му казах,че с баща му съм разговаряла,а на него не му отива да ми държи такъв тон и в крайна сметка се наложи да се изнасяме с децата посред нощ.Нашия тати през това време я се появи,я не...Дето се казва,отдевах сама,докато децата поотраснаха,сега са повече при тати,че и сестричка им се роди това лято(да им е жива и здрава!,наистина не изпитвам злоба) Аз имам страхотен приятел,при него живея,но понякога ми е много мъчно за помрачените години...
Ами..хайде и аз да се разпиша и да се представя.Казвам се Диляна на 21 г.,имам син Кристофър на почти 9 мес.И ще ви разкажа накратко моята история.
Та...с таткото се запознахме преди 2 год. ,бяхме колеги и така започна всичко.Първо беше само секс,но много бързо нещата станаха сериозни.аз не бях сигурна,че искам наистина да съм с него,но 2 месеца преди това се бях разделила с бившият си приятел и още си ближех раните.Но 3 месеца след началото на връзката ми с таткото ,се преместих да живея при него.Още в началото забелязах,че той пие много,не беше много интелигентен,абе накратко,не беше мъжа,който търсех,но от страх да не съм сама,или поради някаква друга неясна за мен причина,продължихме връзката си.Имахме много тежки моменти,но някак си се спрявахме с тях,и с всеки следващ проблем аз се убеждавам,че съм по-силната,по-амбициозната и по-борбената от двама ни.Но вече бях влюбена и не исках да се разделяме.всички ми казваха,че не е за мен,но аз не им вярвах.И така един ден стигнахме до решението,че искаме дете.Аз наистина го исках и бях убедена,че това че ще съм майка на 20 г. ще ме направи още по-силна,знаех,че ще се справя.Таткото беше много щастлив.Но постепенно когато спрях работа,поради тежка бременност,парите започнаха да не стигат и се преместихме при майка ми.Тя ни издържаше напълно почти 1/2 година,защото и тя живееше под наем,а неговата заплата беще 300 лв.,а моите болнични към 120 лв.Убедих го да се махне от тази работа и с моя помощ един мой познат го взе на работа при себе си,където и до ден днешен работи.Започна да взима добри пари,но и все повече пиеше.след работа излизаше с колеги и приятели,а аз си седях сама у дома и се молех поне да ми вдигне телефона.В 7-и месец на бременността му събрах набързо багажа и му казах да се маха,защото е безотговорен,но някак си тогава успя да ме убеди,че ще се промени и след като родя всичко ще е различно.Защо ли въобще му повярвах,като знаех,че неговите обещания не струват.И така роди се детето,но проблемите вместо да отшумят,те се задълбочаваха.Когато бебето плачеше,аз ставах винаги,защото той бил много уморен,а аз не съм вършела нищо по цял ден.И така постепенно виждах,че той никак не е бил наясно какво значи да имаш семейство,дете и да поемаш отговорности.Явно си е мислел,че щом ми дава пари,нямам право да претендирам за нищо повече.И дойде момента,в който започнахме да се караме нон-стоп,за какво ли не.Беше ми много тежко да приема факта,че не той се е променил,ами просто аз съм била сляпа и още в началото не съм видяла какъв е .Но седях ,търпях,защото с 180 лв.майчинство, под наем едва ли мога да се справя.Ние все още живеем с майка ми-е вече сме само двете с детето,но все пак ми е неудобно да я карам да ме гледа.Но предпочитам тя да ме гледа,отколкото един неблагодарник,който още с влизането в къщи вече е сърдит за нещо,все някой друг му е крив,но той-никога.И така напиваше се зверски почти пртез ден,като след това ме обиждаше ,а аз търпях в името на детето.Никога не ме е удрял,но думите които ми е казал,са ме наранили много повече.Аз продължавах да чистя,пера,готва,всички домакински задължения,които не знам кой му беше казал,че само жените трябва да вършат.Наповечето в тази тема е ясно за какво става на въпрос и ето дойде деня в който се реших на крайната стъпка.И той си тръгна.Съвсем сме прясно разделени,само от 2 дена ,но вече разбирам колко ще ми е трудно.Но поне спя спокойно и няма кой да ме тормози.
Благодаря ви на всички,след като прочетох темата снощи на един дъх,се чувствам още по-силна и уверена ,че съм взела правилното решение.
Та...с таткото се запознахме преди 2 год. ,бяхме колеги и така започна всичко.Първо беше само секс,но много бързо нещата станаха сериозни.аз не бях сигурна,че искам наистина да съм с него,но 2 месеца преди това се бях разделила с бившият си приятел и още си ближех раните.Но 3 месеца след началото на връзката ми с таткото ,се преместих да живея при него.Още в началото забелязах,че той пие много,не беше много интелигентен,абе накратко,не беше мъжа,който търсех,но от страх да не съм сама,или поради някаква друга неясна за мен причина,продължихме връзката си.Имахме много тежки моменти,но някак си се спрявахме с тях,и с всеки следващ проблем аз се убеждавам,че съм по-силната,по-амбициозната и по-борбената от двама ни.Но вече бях влюбена и не исках да се разделяме.всички ми казваха,че не е за мен,но аз не им вярвах.И така един ден стигнахме до решението,че искаме дете.Аз наистина го исках и бях убедена,че това че ще съм майка на 20 г. ще ме направи още по-силна,знаех,че ще се справя.Таткото беше много щастлив.Но постепенно когато спрях работа,поради тежка бременност,парите започнаха да не стигат и се преместихме при майка ми.Тя ни издържаше напълно почти 1/2 година,защото и тя живееше под наем,а неговата заплата беще 300 лв.,а моите болнични към 120 лв.Убедих го да се махне от тази работа и с моя помощ един мой познат го взе на работа при себе си,където и до ден днешен работи.Започна да взима добри пари,но и все повече пиеше.след работа излизаше с колеги и приятели,а аз си седях сама у дома и се молех поне да ми вдигне телефона.В 7-и месец на бременността му събрах набързо багажа и му казах да се маха,защото е безотговорен,но някак си тогава успя да ме убеди,че ще се промени и след като родя всичко ще е различно.Защо ли въобще му повярвах,като знаех,че неговите обещания не струват.И така роди се детето,но проблемите вместо да отшумят,те се задълбочаваха.Когато бебето плачеше,аз ставах винаги,защото той бил много уморен,а аз не съм вършела нищо по цял ден.И така постепенно виждах,че той никак не е бил наясно какво значи да имаш семейство,дете и да поемаш отговорности.Явно си е мислел,че щом ми дава пари,нямам право да претендирам за нищо повече.И дойде момента,в който започнахме да се караме нон-стоп,за какво ли не.Беше ми много тежко да приема факта,че не той се е променил,ами просто аз съм била сляпа и още в началото не съм видяла какъв е .Но седях ,търпях,защото с 180 лв.майчинство, под наем едва ли мога да се справя.Ние все още живеем с майка ми-е вече сме само двете с детето,но все пак ми е неудобно да я карам да ме гледа.Но предпочитам тя да ме гледа,отколкото един неблагодарник,който още с влизането в къщи вече е сърдит за нещо,все някой друг му е крив,но той-никога.И така напиваше се зверски почти пртез ден,като след това ме обиждаше ,а аз търпях в името на детето.Никога не ме е удрял,но думите които ми е казал,са ме наранили много повече.Аз продължавах да чистя,пера,готва,всички домакински задължения,които не знам кой му беше казал,че само жените трябва да вършат.Наповечето в тази тема е ясно за какво става на въпрос и ето дойде деня в който се реших на крайната стъпка.И той си тръгна.Съвсем сме прясно разделени,само от 2 дена ,но вече разбирам колко ще ми е трудно.Но поне спя спокойно и няма кой да ме тормози.
Благодаря ви на всички,след като прочетох темата снощи на един дъх,се чувствам още по-силна и уверена ,че съм взела правилното решение.
Здравейте! И аз ще ставам самотна мама. Малко ме е страх, но не от битовизмите, а от въпроса, който рано или късно ще дойде: "Аз защо нямам татко" или нещо подобно. А таткото единстеното което каза беше - "махни го че ще ми съсипеш живота".
Споделете с мен ако вече сте минали през това!
Споделете с мен ако вече сте минали през това!
Здравейте и от мен,
ще ви разкажа и моята история.
С мъжът ми се познаваме от 1997г. (аз бях на 14 а той на 17)отначало бяхме само годжета,аз много си го обичах ,той ми е първият мъж както в секса така и в любовта.Толкова много го обичах че неможех да си представя да съм с друг.УЖАСНО МНОГО.Бяхме си най добри приятели,навсякъде бяхме заедно нон стоп.
През 2002 година октомври месец аз забременях,когото му се обадих по телефона да му кажа той сташно много се зарадва и каза"супер сега таман ще си живеем заедно".Когато отидох до тях,него го нямаше,играеше карти с приятели (той е пристрастен към хазарта)стана ми малко гадно ,но нищо по късно се видяхме.разговаряхме много дълго и решихме да се оженим.И така..направихме годеж нашити и техните бяха много щаслива,а аз бях на върха на щастието си ура мечтата ми се сбъдна да бада с него и да си имаме дете.
Дойде чакания ден.Той беше ужасно пян,от предишната вечер се събирали в тях с приятели и пили цяла нощ(в последствие разбрах че е била и една която той я ебал преди известно време ама нищо айде)
След кото приключи сватбата нещата се обарнаха на 360 градуса.
изобщо не се прибираше постоянно пиеше не го интересуваше нищо.Никъде не ходихме заедно,един път не е дошъл с мен на лекър или нещо такова всяка вечер съм плакала и съм го чакала да се появи имах чувството че ще умра от самота нямаше го никакъв.
когато дойде врема да раждам юли 2003,предишната вечер съм му се молила по телефона да се прибере при мен,защото имим нужда от него и че на следващия ден ще ходя в болницата(а следващия ден беше и неговия рожден ден) и той знаете ли какво ми каза "е , аз ли да хода в болницата хахахаха" представяте ли .Когато си дойде в три часът презнуща беше естествено ужасно пян и каза да не съм го закачала да съм го оставила намира.Тогава майка му се качи при нас и му вдигна егати скандала (но какво от това).Сутринта в 7,30 трябваше да отида до докторката ми да ме види дали имам разкритие и да ме види как съм.Добре че беше майка му да ме закара.Отидох и имах 4см.разкритие и отидохме към болницата.Бях ужасно измурена.Контракците ми бяха вече през 3 мин.но разкритие нямаше,тоновете на детето започнаха да се губят и по спешност ме срязаха,за моя най голяма радост родих едно сладко малко и напълно здраво момиченце. Родих момиче точно на неговия рожден ден.НЕговата мечта момиче.Изписаха ни всичко беше ок.Но него продължаваше да го няма... на първият рожден ден на Нани го нямаше каза че си празнувал неговия рожден ден... представяте ли си На 6 месеца влезнахме в инфекциозна болница там бяхме един месец той дойде един път... и ме поиска пари защото нямал никакви и трябвало да връща....тъпанар
Един ден ми писна и казах на техните, че немога повече да издържам така и че ще се прибира.Седнахме и говорихме, майка му го попита какво мисли да прави ,а той каза "времето ще си покаже" тогава майка му се обърна към него и му каза "извинявай .... ,но ти не си принц на бял кон и няма кой да те чака" и така аз на другия ден си трагнах разбира се е малката.Майка му ни закара.
При което той ми се обажда по тел. за да ме питал какво има за ядене че бил гладен,тогава му казах "....аз си пътувам за към нас" ,и той каза "ааа така ли ми добре"
Представяте ли какъв нагъл тип.Той избщо си няма представа какво става.
Изминаха няколко месеца когато разбрах че са го брибрали полицаите за някакви си глупости.
Тогава майка му ми се обади и ме помоли да му помагна да му дам последен шанс да се изнесем на квартира за да се махне от неговите приятели.Послушах я.Изнесохме се,аз започнах работа в едно заведение но работих само нощно време че през деня трябваше да гледам малката.Една нощ бях почивка , той беше излезнъл някде,когато се прибра беше пак пян и знаете ли какво... искаше да правим сакс,аз му казах че когато е пян не ми е приятно и той от там започна да ме обижда да ми вика че съм била курва,че съм се е... с некви други и ми каза че това дете не било негово...падна ми пердето... изгони ме от квартирата в 4 часът през ноща......както и да е ... много дълго стана писмото... на другия ден се обадих на баща му и му казах какво е станало и му казах че повече неискъм да имам нищо общо с този човек.Много много скандали имаше..,И сега след почти 3 годишна раздяла искъм да се разведа.... но май ме е страх и аз незнам от какво....
Но знам че той сега съжалява и страда ужасно много и иска да бъдем пак заедно,но вече чувствата в мен не са както преди....
А аз винаги съм мечтала за семейство,искъм да имам мъж до себе си,мъж на който да разчитам,но който да готвя да му пера и т.н.
Тъжно ми е че детето ми няма истинси татко искъм да бъда щаслива...........искъм да имам маж до себе си
ще ви разкажа и моята история.
С мъжът ми се познаваме от 1997г. (аз бях на 14 а той на 17)отначало бяхме само годжета,аз много си го обичах ,той ми е първият мъж както в секса така и в любовта.Толкова много го обичах че неможех да си представя да съм с друг.УЖАСНО МНОГО.Бяхме си най добри приятели,навсякъде бяхме заедно нон стоп.
През 2002 година октомври месец аз забременях,когото му се обадих по телефона да му кажа той сташно много се зарадва и каза"супер сега таман ще си живеем заедно".Когато отидох до тях,него го нямаше,играеше карти с приятели (той е пристрастен към хазарта)стана ми малко гадно ,но нищо по късно се видяхме.разговаряхме много дълго и решихме да се оженим.И така..направихме годеж нашити и техните бяха много щаслива,а аз бях на върха на щастието си ура мечтата ми се сбъдна да бада с него и да си имаме дете.
Дойде чакания ден.Той беше ужасно пян,от предишната вечер се събирали в тях с приятели и пили цяла нощ(в последствие разбрах че е била и една която той я ебал преди известно време ама нищо айде)
След кото приключи сватбата нещата се обарнаха на 360 градуса.
изобщо не се прибираше постоянно пиеше не го интересуваше нищо.Никъде не ходихме заедно,един път не е дошъл с мен на лекър или нещо такова всяка вечер съм плакала и съм го чакала да се появи имах чувството че ще умра от самота нямаше го никакъв.
когато дойде врема да раждам юли 2003,предишната вечер съм му се молила по телефона да се прибере при мен,защото имим нужда от него и че на следващия ден ще ходя в болницата(а следващия ден беше и неговия рожден ден) и той знаете ли какво ми каза "е , аз ли да хода в болницата хахахаха" представяте ли .Когато си дойде в три часът презнуща беше естествено ужасно пян и каза да не съм го закачала да съм го оставила намира.Тогава майка му се качи при нас и му вдигна егати скандала (но какво от това).Сутринта в 7,30 трябваше да отида до докторката ми да ме види дали имам разкритие и да ме види как съм.Добре че беше майка му да ме закара.Отидох и имах 4см.разкритие и отидохме към болницата.Бях ужасно измурена.Контракците ми бяха вече през 3 мин.но разкритие нямаше,тоновете на детето започнаха да се губят и по спешност ме срязаха,за моя най голяма радост родих едно сладко малко и напълно здраво момиченце. Родих момиче точно на неговия рожден ден.НЕговата мечта момиче.Изписаха ни всичко беше ок.Но него продължаваше да го няма... на първият рожден ден на Нани го нямаше каза че си празнувал неговия рожден ден... представяте ли си На 6 месеца влезнахме в инфекциозна болница там бяхме един месец той дойде един път... и ме поиска пари защото нямал никакви и трябвало да връща....тъпанар
Един ден ми писна и казах на техните, че немога повече да издържам така и че ще се прибира.Седнахме и говорихме, майка му го попита какво мисли да прави ,а той каза "времето ще си покаже" тогава майка му се обърна към него и му каза "извинявай .... ,но ти не си принц на бял кон и няма кой да те чака" и така аз на другия ден си трагнах разбира се е малката.Майка му ни закара.
При което той ми се обажда по тел. за да ме питал какво има за ядене че бил гладен,тогава му казах "....аз си пътувам за към нас" ,и той каза "ааа така ли ми добре"
Представяте ли какъв нагъл тип.Той избщо си няма представа какво става.
Изминаха няколко месеца когато разбрах че са го брибрали полицаите за някакви си глупости.
Тогава майка му ми се обади и ме помоли да му помагна да му дам последен шанс да се изнесем на квартира за да се махне от неговите приятели.Послушах я.Изнесохме се,аз започнах работа в едно заведение но работих само нощно време че през деня трябваше да гледам малката.Една нощ бях почивка , той беше излезнъл някде,когато се прибра беше пак пян и знаете ли какво... искаше да правим сакс,аз му казах че когато е пян не ми е приятно и той от там започна да ме обижда да ми вика че съм била курва,че съм се е... с некви други и ми каза че това дете не било негово...падна ми пердето... изгони ме от квартирата в 4 часът през ноща......както и да е ... много дълго стана писмото... на другия ден се обадих на баща му и му казах какво е станало и му казах че повече неискъм да имам нищо общо с този човек.Много много скандали имаше..,И сега след почти 3 годишна раздяла искъм да се разведа.... но май ме е страх и аз незнам от какво....
Но знам че той сега съжалява и страда ужасно много и иска да бъдем пак заедно,но вече чувствата в мен не са както преди....
А аз винаги съм мечтала за семейство,искъм да имам мъж до себе си,мъж на който да разчитам,но който да готвя да му пера и т.н.
Тъжно ми е че детето ми няма истинси татко искъм да бъда щаслива...........искъм да имам маж до себе си
Здравейте и от мен, аз май съм най-нова тук и искам да се представя.... На 31 г. съм и живея с малката си, която е на 6 години вече - най-голямата радост и най-смисленото нещо в живота ми. А той определено е наи-завъртяната сапунка дето и по кабеларките не можете да гледате (както и на повечето от нас де).
На 20 се омъжих за един човек, който се оказа празен човек, от ходене по кръчмите и играене на комар нямаше време да прави нищо друго, но аз като дете на разведени родители си мечтаех за свой дом и семейство, та бързах и сгреших. Не след дълго разбрах че той кръшка не с кой да е, а с най-б;изките ми "приятелки". Разведох се. След това срещнах Голямата си любов в лицето на 9 години по-голям от мен мъж, уви женен. Излизахме уж само на кафе, а той не спираше да се оплаква от семейния си живот, как е ад у тях, жена му не можела да забременее, той страдал от вечните и скандали и сцени на ревност....с една дума жив да го ожалиш...
Оттук нантатък грешката си е моя, че позволих на този човек да ми влезе под кожата до такава степен, че нищо друго не съществуваше за мен, бях готова на всичко за него, обичах го, исках да го направя щастлив, та той изглеждаше най- нещастния човек на земята. Все повтаряше как всеки момент ще се разведе, как жена му го тормози,.. Е, забременях, той беше на седмото небе и всичко изглеждаше като приказка, освен това, че нещата изобщо не се промениха, той си остана там където е, грижи се за нас и продължаваше да пее същата песен, как ще се разведе след еди колко си време (сроковете се актуализираха периодично). Оказваше ни пълна финансова подкрепа, за това няма спор, но дотам. Не разбирам и досега защо просто не ми каза в очите че няма да е с нас като семейство, незнам. Както и да е, когато малката беше на 3 години, той съвсем тържествено обяви, че до 2-3 месеца идва при нас. Хубаво. Минаха много пъти по 2 месеца и нищо не се случи. Година и половина след това аз съвсем случайно научавам, че той има близнаци на годинка... От жена си!! Инвитро. Той никога нямаше да ми каже. Защо????? По нищо не си личеше, че са му се родили деца, той си продължаваше по стария начин, дори прекарваше повече време при нас!!! Често се питам, какво е очаквал да се случи. Когато, не на себе си, говорих с него, той ми каза, че искал все пак да се изнесе от тях, (въпреки новите деца) и да ми каже, когато вече сме заедно!!
Незнам, аз ли не съм добре и съм се вкарала в егати филма или ....незнам
Били се разбрали с жена си да направят този последен опит за деца и ако не стане, тя щяла да го пусне да си ходи. Да вметна - тя знаеше за мен и детето ни. Той бил сигурен, че няма нищо да се получи и затова се съгласил... Представяте ли си??? Аз не мога. Та правят ли се за бога такива експерименти???
Е хаиде, достатъчно дълго писах, незнам дали някой ще го прочете, а пък ако - да, може би ще обвини мен. Сигурно ще е прав... Аз дори сега, след толкова време треперя докато го пиша. мислех, че съм го преживяла...
На 20 се омъжих за един човек, който се оказа празен човек, от ходене по кръчмите и играене на комар нямаше време да прави нищо друго, но аз като дете на разведени родители си мечтаех за свой дом и семейство, та бързах и сгреших. Не след дълго разбрах че той кръшка не с кой да е, а с най-б;изките ми "приятелки". Разведох се. След това срещнах Голямата си любов в лицето на 9 години по-голям от мен мъж, уви женен. Излизахме уж само на кафе, а той не спираше да се оплаква от семейния си живот, как е ад у тях, жена му не можела да забременее, той страдал от вечните и скандали и сцени на ревност....с една дума жив да го ожалиш
... Оттук нантатък грешката си е моя, че позволих на този човек да ми влезе под кожата до такава степен, че нищо друго не съществуваше за мен, бях готова на всичко за него, обичах го, исках да го направя щастлив, та той изглеждаше най- нещастния човек на земята. Все повтаряше как всеки момент ще се разведе, как жена му го тормози,.. Е, забременях, той беше на седмото небе и всичко изглеждаше като приказка, освен това, че нещата изобщо не се промениха, той си остана там където е, грижи се за нас и продължаваше да пее същата песен, как ще се разведе след еди колко си време (сроковете се актуализираха периодично). Оказваше ни пълна финансова подкрепа, за това няма спор, но дотам. Не разбирам и досега защо просто не ми каза в очите че няма да е с нас като семейство, незнам. Както и да е, когато малката беше на 3 години, той съвсем тържествено обяви, че до 2-3 месеца идва при нас. Хубаво. Минаха много пъти по 2 месеца и нищо не се случи. Година и половина след това аз съвсем случайно научавам, че той има близнаци на годинка... От жена си!! Инвитро. Той никога нямаше да ми каже. Защо????? По нищо не си личеше, че са му се родили деца, той си продължаваше по стария начин, дори прекарваше повече време при нас!!! Често се питам, какво е очаквал да се случи. Когато, не на себе си, говорих с него, той ми каза, че искал все пак да се изнесе от тях, (въпреки новите деца) и да ми каже, когато вече сме заедно!!
Незнам, аз ли не съм добре и съм се вкарала в егати филма или ....незнам
Били се разбрали с жена си да направят този последен опит за деца и ако не стане, тя щяла да го пусне да си ходи. Да вметна - тя знаеше за мен и детето ни. Той бил сигурен, че няма нищо да се получи и затова се съгласил... Представяте ли си??? Аз не мога. Та правят ли се за бога такива експерименти???
Е хаиде, достатъчно дълго писах, незнам дали някой ще го прочете, а пък ако - да, може би ще обвини мен. Сигурно ще е прав... Аз дори сега, след толкова време треперя докато го пиша. мислех, че съм го преживяла...
Здравейте,
от много дълго време съм в този форум... До сега обаче не посмях да си призная , че всъщност и аз съм самотен родител . Вероятно дължа извинение на много хора , които волно или неволно съм заблудилаИстината е , че и аз като всички искам нормално семейство и че всъщност ме беше срам 
Относно първия ми брак историята е аналогична на всички тук - жени , пиене , скандали , побоища . Избягах , когато малкия беше на 3 месеца .Смених града . От тогава живея в София. уредих се добре ( имам хубава работа ) Гледах си сама детето 5 години.
Появи се човек ,за който мога да кажа , че обичам ужасно много. В началото беше безумно мил , щедър , внимателен . Забременях миналата година , имаме син който вече е на 4 месеца. Провалът започна заедно с моята бременност. Обяви , че съм нетърпима. Отказада се оженим ... Сега живеем заедно , но сме на приливи и отливи . Стана така , че не смея да кажа нищо . В момента в който се възпротивя на нещо изчезва с дни , не ми вдига телефон... Всеки път имам чувството , че е за последно и повече няма да се върне . А после се прибира и нещата вървят чудесно до следващия път...
Все по-често си задавам въпроса струва ли си човек да смачка собствената си идентичност , да подтисне емоциите и да изяжда думите само и само да не остане сам ?
от много дълго време съм в този форум... До сега обаче не посмях да си призная , че всъщност и аз съм самотен родител . Вероятно дължа извинение на много хора , които волно или неволно съм заблудила
Истината е , че и аз като всички искам нормално семейство и че всъщност ме беше срам Относно първия ми брак историята е аналогична на всички тук - жени , пиене , скандали , побоища . Избягах , когато малкия беше на 3 месеца .Смених града . От тогава живея в София. уредих се добре ( имам хубава работа ) Гледах си сама детето 5 години.
Появи се човек ,за който мога да кажа , че обичам ужасно много. В началото беше безумно мил , щедър , внимателен . Забременях миналата година , имаме син който вече е на 4 месеца. Провалът започна заедно с моята бременност. Обяви , че съм нетърпима. Отказада се оженим ... Сега живеем заедно , но сме на приливи и отливи . Стана така , че не смея да кажа нищо . В момента в който се възпротивя на нещо изчезва с дни , не ми вдига телефон... Всеки път имам чувството , че е за последно и повече няма да се върне . А после се прибира и нещата вървят чудесно до следващия път...
Все по-често си задавам въпроса струва ли си човек да смачка собствената си идентичност , да подтисне емоциите и да изяжда думите само и само да не остане сам ?
Zdraveite i az se vodja samotna maika.Imam dusteri4ka na 4 meseza.Basta i ne ja e vijdal izobsto.Izostavi me zastoto mi otkriha mioma na matkata no za moja radost se izlekuvah.Opla6i se ot otgovornost i izbjaga.Pripozna ja i izbjaga do den dne65en ne ja poznava.Gordeja se 4e imam tova slunze.
Здравейте,
И аз се водя самотна майка. Имам дъщеричка на 4 месеца. Баща й не я вижда изобщо. Изостави ме, защото ми откриха миома на матката, но за моя радост се излекувах. Уплаши се от отговорност и избяга. Припозна я, и избяга, и до ден днешен не я познава. Гордея се, че имам това слънце.
МОля, пиши на кирилица!
Здравейте,
И аз се водя самотна майка. Имам дъщеричка на 4 месеца. Баща й не я вижда изобщо. Изостави ме, защото ми откриха миома на матката, но за моя радост се излекувах. Уплаши се от отговорност и избяга. Припозна я, и избяга, и до ден днешен не я познава. Гордея се, че имам това слънце.
МОля, пиши на кирилица!
Здравейте, мили майки-единначки,
аз от известно време се покривам тук, чудейки се как да се представя, и в кой форум... но понеже поне вече взех решението да си дойдем в БГ с моето съкровище, ще се осмеля най-после да се представя подобаващо... Казвам се Елица, на 27 години, имам дъщеричка на 10 месеца. Казва се Джейн София Сиймор. Роди се в Щатите, където все още живеем. С татко й имаме проблеми.... той е алкохолик. Разделихме се, уж временно. Но аз не мога повече да издържам да се грижа за всичко сама. Разбира се, има още куп причини, по които реших да си дойдем в БГ. Купих си билета за 7ми Юли.
И честно казано, умирам от страх. Не съум си идвала от 3 години. Преди това бях тук в колеж за 4, така че съм си идвала само за ваканции и... ами нямам представа какво да очаквам. Приятели май не са ми останали, които да са ж БГ... а и аз толкова съм се променила... отдавна родителите ми тръбят ж малкия ми роден град (Ботевград) колко щастливо съм омъйжена за мъйа на мечтите ми.. уви, това ми костваше доста нерви. сега, когато ще трябва да разкжа истината, а и да започна нов живот, без приятели и без подкрепа... сърцето ми е досущ барабан.
Razbira se, ще се опитам да си търся работа в София, кцдето едно време живях, а и да съм по-анонимна... но се надявам да не остана съвсем сама! Моля ви, ако някои познава някой в подобна ситуация, или има желание да контактува с мене, не быдете срамежливи. Много бих се зарадвала на какъвто и да било контакт преди да си доийдем!!! Благодаря предварително!
П.С. След като вляза ж БГ, няма да имам право да се върна в САЩ за следващите 10 години... така че решението ми е окончателно и няма връщане назад за мен. Но Джейн е УС гражданка, и ако баща й реши, може да иа вземе когато поиска. Или тя може да ме напусне ако реши и да си дойде тук сама когато навърши 16... Много се надявам да успея да й създам нормален начин на живот ж БГ, от който тя да не иска да избяга! Възможно ли е?
аз от известно време се покривам тук, чудейки се как да се представя, и в кой форум... но понеже поне вече взех решението да си дойдем в БГ с моето съкровище, ще се осмеля най-после да се представя подобаващо... Казвам се Елица, на 27 години, имам дъщеричка на 10 месеца. Казва се Джейн София Сиймор. Роди се в Щатите, където все още живеем. С татко й имаме проблеми.... той е алкохолик. Разделихме се, уж временно. Но аз не мога повече да издържам да се грижа за всичко сама. Разбира се, има още куп причини, по които реших да си дойдем в БГ. Купих си билета за 7ми Юли.
И честно казано, умирам от страх. Не съум си идвала от 3 години. Преди това бях тук в колеж за 4, така че съм си идвала само за ваканции и... ами нямам представа какво да очаквам. Приятели май не са ми останали, които да са ж БГ... а и аз толкова съм се променила... отдавна родителите ми тръбят ж малкия ми роден град (Ботевград) колко щастливо съм омъйжена за мъйа на мечтите ми.. уви, това ми костваше доста нерви. сега, когато ще трябва да разкжа истината, а и да започна нов живот, без приятели и без подкрепа... сърцето ми е досущ барабан.
Razbira se, ще се опитам да си търся работа в София, кцдето едно време живях, а и да съм по-анонимна... но се надявам да не остана съвсем сама! Моля ви, ако някои познава някой в подобна ситуация, или има желание да контактува с мене, не быдете срамежливи. Много бих се зарадвала на какъвто и да било контакт преди да си доийдем!!! Благодаря предварително!
П.С. След като вляза ж БГ, няма да имам право да се върна в САЩ за следващите 10 години... така че решението ми е окончателно и няма връщане назад за мен. Но Джейн е УС гражданка, и ако баща й реши, може да иа вземе когато поиска. Или тя може да ме напусне ако реши и да си дойде тук сама когато навърши 16... Много се надявам да успея да й създам нормален начин на живот ж БГ, от който тя да не иска да избяга! Възможно ли е?
Здрасти Ели !Казвам се Мария . Ще се радвам да си пишем и да бъдем приятелки .Аз съм сама с две момиченца на 8 и 5 год. Мога да ти кажа , че хич няма да ти е лесно , но те поздравявам за избора ти . Бащата на децата ми също пиеше и това беше причината да се разделим - прекрасно те разбирам !
Здравейте.Термина ми е на 11.05.Доскоро дори не се чувствах бременна и се дразнех когато се държаха с мен като с болна, но сега определено доста ми тежи-ще бъде голям мъж-може и 4,5-така каза доктора.Буквално на втората седмица от запознанството ни с таткото отидох да живея при него.А един месец след запознанството се сгодихме-нач.на юни мин.година, а за 7.10 бяхме определили сватбата.Тръгнах си на 28.09-бременна на месец и половина.Не съм го обичала този човек никога истински, просто не исках да съм сама, реших да направя компромис със себе си, защото поне мислех, че е добър човек.Но още на 2-я месец разбрах, че съм сгрешила мн.Все си мислех-едно време са се познавали от 2-3 месеца и са се женели, а е нямало толкова разводи като сега.Защо и при мен да не се получи?Но такъв психически тормоз ми оказа-вярно е това за тихите води-уж мълчелив, уж мн.добричък...Както и да е, два дни преди да си тръгна ме удари-не силно, защото беше мн.пиян, но никога никой не ме е удрял и аз компромиси със себе си не правя.Той каза, че ако си тръгна няма да признае детето, а майка му искаше да го махам, за да не сме го разнасяли насам-натам.Баща ми и майка ми застанаха твърдо зад мен-независимо, че всичко по сватбата беше готово, независимо, че те никога няма да разберат напълно защо реших така-знаете, че понякога има неща които не могат да се разберат отстрани.С него съм се чула само веднъж, не сме се виждали, аз не искам въобще той да признава детето, защото ще се мъчи да ме манипулира чрез него.Но понякога ми става съвестно и мъчно, че аз сама реших детето ми да живее без баща.А съм сигурна, че това ще му се отрази по някакъв начин.Може би трябваше да стисна зъби и да остана-при мъж, който на 30 год.мисли само за мотори и лов, който живее и работи при родителите си, където майка му определя правилата, купува му гащите, чорапите и всичко друго и дори веднъж я видях как стои при него по цици-сякаш той е на 2 год.Сгрешила ли съм?Дали детето ми ще ме осъди?Защото повечето случаи тук майките са сами, защото татковците са ги изоставили или са имали мн.сериозни причини.А моите причини са сериозни може би само за самата мен.Имам роднини, които още се надяват да се оправим-само като си го помисля и се подтискам-никога, скъса ли се веднъж конеца, колкото и да го връзваш възела си остава възел.Съжалявам за дългото писмо, но днес ми е депресирано.Мъча се да съм весела и силна заради детето, но понякога ...все пак и аз съм човек
Здравейте мами аз съм Габриела и от 4месеца с мой те патета се гледаме сами. С баща им се разделихме още преди една година но се разведохме Януари. Причината за развода беше това че той непрестанно пътуваше или поне така казваше докато една вечер не го видях с някакво 17годишно момиче в един бар докато беше на така наречената командировка. После разбрах че това не е първият път когато ме е лъгал. Сега с мойте патета Ина и Ели на 2годинки
Здравейте момичета,
живот и здраве ще стана самотна майка след 4 месеца. Бащата не желае детето и то ще бъде записано на мое име. Някоя от вас знае ли дали имам право на еднократна помощ при раждане и някое от облекченията за самотни родители при положение, че имам доход на член от семейството над 250 лв.
живот и здраве ще стана самотна майка след 4 месеца. Бащата не желае детето и то ще бъде записано на мое име. Някоя от вас знае ли дали имам право на еднократна помощ при раждане и някое от облекченията за самотни родители при положение, че имам доход на член от семейството над 250 лв.
Здравейте и от мен. Имам син на годинка. Тъй като с баща му нямаме брак и не живеем заедно, наскоро заведох дело за родителските права и регламентиране на всичко, засягащо детето. И сега "таткото" ми е окончателно обиден (не че някога се е съсипвал да се грижи за детето) и дори не се появи на тържеството за първия рожден ден на сина си.