Е момичета,аз не съм самотен родител,той е такъв,защото вижда детето си веднъж седмично,не е до нея когато прави пакости или измисля нови думи... Но за себе си мога да кажа, че съм страшно сама!Той беше целият ми свят и макар да изтича втората година от раздялата все още ми липсва много,страшно много!
- Публикувана: 3 май 2005, 19:25 ч.
- Последно мнение: 17 авг. 2019, 15:43 ч.
Кои са самотните родители?
Здравейте и от мен 
Казвам се Ирена, на 28г. съм, с прекрасно момченце на почти 8г. Много го обичам, той мен също - това е най-важното! След развода /около 2месеца/ започнахме да организираме живота си от нулата и вярвам, че ще се справим! Моля се на Господ да сме живи и здрави, останалото ще се нареди! Благодаря ви, че ви има 
Казвам се Ирена, на 28г. съм, с прекрасно момченце на почти 8г. Много го обичам, той мен също - това е най-важното! След развода /около 2месеца/ започнахме да организираме живота си от нулата и вярвам, че ще се справим! Моля се на Господ да сме живи и здрави, останалото ще се нареди! Благодаря ви, че ви има
Здравейте и от мен. Заедно сме от 2г, женени - от 4 месеца. В деветия месец съм, след около 2 седмици ще си имам момченце. В момента от 1,5 мес. съм при родителите си. Утре си изнасям багажа от апартамента ни. Причините са няколко - не може да забрави бившата, караме се всеки ден, а аз плача през ден, него не го интересува, от 1 месец не е попитал как е бебето, как съм аз. Не съм щастлива, не искам и детето да расте в караници. Страх ме е ужасно много дали ще се справя и как ще се справя, дали няма да настройва детето след време против мен, дали детето няма да ме съди.
Да са живи и здрави мама и татко, зад мен са за всичко.
Да са живи и здрави мама и татко, зад мен са за всичко.
Още не знам дали съм за тук. Всъщост съм бременна във 2месец.Седя и се чудя какво да правя. Мъжът до мен, който "много ме обичаше" от години туку-що ми каза или да правя аборт или да правя каквото си искам.Не го интересува. Като не съм била сигурна в крайното си решение съм му правила мръсни номера.
Въобще през цялото време се скъса да се самосъжалява.Ужасно е....
Наистина не знам какво да правя.Винаги се беше държал толкова мило и нежно с мен. А сега имах чувството че виждам непознат.Каза ми да не правя драми ..какво толкова.Раздвоена съм да рода ли дете и да си го отгледам или просто да го махна ида си продължа напред.Кое е по-малкото зло?
Въобще през цялото време се скъса да се самосъжалява.Ужасно е....
Наистина не знам какво да правя.Винаги се беше държал толкова мило и нежно с мен. А сега имах чувството че виждам непознат.Каза ми да не правя драми ..какво толкова.Раздвоена съм да рода ли дете и да си го отгледам или просто да го махна ида си продължа напред.Кое е по-малкото зло?
Здравейте аз също съм към тази група.На 35 год съм и имам дете на 10 години От 3 години живея сама и отначало ме тресна зверска депресия, но вече се пооправямПримирих се ,че вече съм дърта за голяма любов ,макар че нейде у мен все още се таи надежда В момента гледам да сме здрави и осигурени финансово Стискам палци на всички жени в моето положение !
здравейте, днес разбрах, че в крайна сметка и аз се присъединявам към вас. досега нещата вървяха в тази посока и само ви четях, но следобяд по телефона след обаждане от моя страна ми беше съобщено, че жилището ми е опразнено от мебелите и биологичния баща се е изнесъл. аз съм извън софия с детето и родителите на таткото използвали момента да си оберат нещата които са купили-всички мебели, освен детската кошара. вероятно и аз съм много крива, защото последния път при скандал с майката на биологичния и казах повече да не ми е стъпила в жилището. а с таткото проблемите ни са много, главно поради невъзможността му да се грижи за нас с детето-аз затова и съм при моите родители. много умувах, премислях какво да правя, почти бях решила въпреки всичко да стискам зъби за да има баща детето, но той ме избави от размишленията. ще заминава в чужбина сега. не вярвам да ми липсва особено-или можеби съм афектирана от новината, че ще трябва да остана при родителите си докато си стъпя на краката, тъй като в сф ме чакат голи стени и подове.
zdraveite az sam na 31g.imam,2 detsa na 6god,i na 1g i 9mes.saprugami ni napusna zaradi priateli te si zashtoto sme go tovareli a pak toi imal edin jivot i iska da si go jivee kakto toi pretseni a ne niakoi da mu dava akal kakvo da pravi kade da hodi i t.n.dori nastroii moiata priatela ot 10 god sreshtu men i az ostanah sama s detsata si.tejko mi e zashtoto toi beshe nai milito momche koeto niakaga biah poznavala a sega nai zlobnia maj.obicham go vapreki naranenoto mi sartse.na sinovete mi mnogo im lipsva malkia samo go tarsi no nemoga da mu obiasnia nishto.kak da se spravia s bolkata i s chuvstvota na vina v koeto me obviniha.
Здравейте момичета,
Когато реших да запазя детето си и да си го отгледам сама си казах „не съм само аз”.
Радвам се, че си имаме форум. Така знам, че сте насреща.
Иначе историята ми е стандартна – жена на 31г. среща мъжа на живота си, той и предлага брак и докато въпросният мъж има пристъп на панка и се чуди дали това е жената на живота му се оказва, че като бонус ще става и татко – твърде голямо изпитание. Добре, че родителите ми ме подкрепят. Всъщност раждането тепърва предстои, така че стискайте палци
Когато реших да запазя детето си и да си го отгледам сама си казах „не съм само аз”.
Радвам се, че си имаме форум. Така знам, че сте насреща.
Иначе историята ми е стандартна – жена на 31г. среща мъжа на живота си, той и предлага брак и докато въпросният мъж има пристъп на панка и се чуди дали това е жената на живота му се оказва, че като бонус ще става и татко – твърде голямо изпитание. Добре, че родителите ми ме подкрепят. Всъщност раждането тепърва предстои, така че стискайте палци
Zdravejte,reshih da dam jivot na maluk Bojidarcho predi godina i osem meseca,vupreki che choveka,suzdatelq mu ne pojela da se pointeresuva ot nego.Misleh si ,che shte sreshtna drug partnior,no mi se struva,che mujete kato vidqt jena s dete bqgat burzo i daleche.Mislite li che e taka,imam li shansove....
И ние вече сме тук
Факта че ви чета отдавна и познавам задочно много от вас е показателен как са вървели отношенията ни с БНД, но все опитвах, имах надежда, той обещаваше....Няма да стане. Свободата и егото му се оказаха най-важното нещо в живота му и той избра тях.
Мъчно ми е само заради начина по който го направи- иначе отдавна бях свикнала със ситуацията "иди ми дойди ми", така че няма да е огромна разликата сега когато ще си останем двамата с Вики, с бонуса да живея много по-спокойно
На 32 години съм, Вики скоро ще стане на 3. Искам да не се страхувам от бъдещето.
Факта че ви чета отдавна и познавам задочно много от вас е показателен как са вървели отношенията ни с БНД, но все опитвах, имах надежда, той обещаваше....Няма да стане. Свободата и егото му се оказаха най-важното нещо в живота му и той избра тях.
Мъчно ми е само заради начина по който го направи- иначе отдавна бях свикнала със ситуацията "иди ми дойди ми", така че няма да е огромна разликата сега когато ще си останем двамата с Вики, с бонуса да живея много по-спокойно
На 32 години съм, Вики скоро ще стане на 3. Искам да не се страхувам от бъдещето.
Здравейте силни мами,
дълго обикалях този форум и се чудех тук ли ми е мястото?
Дааа.определено съм за тук.
Аз съм самотна мама,ако мога да се нарека така ,защтото си имам прекрасно слънце на годинка и невероятна мама ,да ми е жива и здрава,до мене.
На 38 години съм и си избрах пътя сама.Дълго чаках принца на бял кон,но уви,само боклуци кръжеха около мен,докато не видях двете чертички.
А сега накъде?
На 37 ,без мъж,без дете ,в чужда страна.където съм полулегална,пак и бременна.
От тук го гледах ,и от там ,живота ми празен,няма нищо за което да се зарадвам истински.
Сега синът ми е слънцето на дните ми.На 27 ще направи годинка.Не казвам ,че ми е леко,но и трудно не е.
Понякога ми липсва мъжа до мене ,страхувам се и от въпросите на малкия ,който ще зададе скоро,но пак и без предизвикателства,какво му е интересното на живота.
Пък съм и оптимист,може и аз да чуя един ден ,потропването на копита и красивия принц да дойде и при нас.Чакаме го двамата с НИКИ.
дълго обикалях този форум и се чудех тук ли ми е мястото?
Дааа.определено съм за тук.
Аз съм самотна мама,ако мога да се нарека така ,защтото си имам прекрасно слънце на годинка и невероятна мама ,да ми е жива и здрава,до мене.
На 38 години съм и си избрах пътя сама.Дълго чаках принца на бял кон,но уви,само боклуци кръжеха около мен,докато не видях двете чертички.
А сега накъде?
На 37 ,без мъж,без дете ,в чужда страна.където съм полулегална,пак и бременна.
От тук го гледах ,и от там ,живота ми празен,няма нищо за което да се зарадвам истински.
Сега синът ми е слънцето на дните ми.На 27 ще направи годинка.Не казвам ,че ми е леко,но и трудно не е.
Понякога ми липсва мъжа до мене ,страхувам се и от въпросите на малкия ,който ще зададе скоро,но пак и без предизвикателства,какво му е интересното на живота.
Пък съм и оптимист,може и аз да чуя един ден ,потропването на копита и красивия принц да дойде и при нас.Чакаме го двамата с НИКИ.
Здравейте, момичета! Да се запиша и аз в отбора. На 24г. съм и имам момченце на 2г8мес. Беше на 2 месеца когато се разделихме с....... и аз не знам как да го нарека, защото в никакъв случай не е баща в истинския смисъл на думата. Изчела съм почти цялата тема. И ми стана много болно че има много други като мен. Вече 2години и половина се залъгвам, че съм силна справям се не ми е тежко и т.н. и т.н. Да ама не. Не ми тежи детенце, правя всичко възможно да компенсирам липсата (доколкото е възможно). Помага ми и факта, че той не знае какво е да има баща, за да му липсва (поне засега в бъдеще е неизбежно). Но другото ми тежи. Признавам си без бой 
Чувствам се сама. Вдигнах главата, стъпих си на краката, не съм се занемарила казвали са ми че изглеждам като човек с най подредения и безпроблемен живот. Ама нямат идея какво ми коства. Все по често си поплаквам, 
мисля си какви ли не глупости чак ме е срам да ги кажа. Олеква ми и после слагам маската и пак всичко ми е "наред"
Не се радвам че има толкова много мами като мен, но се радвам че мога да споделям с хора които ме разбират какво ми е.
Съжалявам за дългия постинг
Много късмет и радостни мигове с малките ни слънчица
Чувствам се сама. Вдигнах главата, стъпих си на краката, не съм се занемарила казвали са ми че изглеждам като човек с най подредения и безпроблемен живот. Ама нямат идея какво ми коства. Все по често си поплаквам, мисля си какви ли не глупости чак ме е срам да ги кажа. Олеква ми и после слагам маската и пак всичко ми е "наред" Не се радвам че има толкова много мами като мен, но се радвам че мога да споделям с хора които ме разбират какво ми е.
Съжалявам за дългия постинг
Много късмет и радостни мигове с малките ни слънчица
Привет на всички Какво да ви кажа за мен.... 
.Имам прекрасна дъщеря на 2г.и 3м.Вече почти свикнх с всички "екстри" на самотен родител,но не бих отказала едно силно рамо,на което да се облягам от време,на време 
Детенцето ми е с ДЦП и понякога,в трудни моменти си мисля,че няма да мога да продължа,но се изправям и продължавам.Добре е да има предизвикателства в живота ни,но понякога май идват множко.От жегата главата ми поизпуши 
и не се сещам какво друго да ви кажа.
Какво да ви кажа за мен.... .Имам прекрасна дъщеря на 2г.и 3м.Вече почти свикнх с всички "екстри" на самотен родител,но не бих отказала едно силно рамо,на което да се облягам от време,на време Детенцето ми е с ДЦП и понякога,в трудни моменти си мисля,че няма да мога да продължа,но се изправям и продължавам.Добре е да има предизвикателства в живота ни,но понякога май идват множко.От жегата главата ми поизпуши и не се сещам какво друго да ви кажа.
Здравейте и от мен!!!
Че съм самотна- самотна съм, но по-важното е, че съм МАЙКА!
Няма по-голям стимул в живота ми от дъщеря ми.
ТЯ Е МОЯ АНГЕЛ!
Трудно ми е!!! /вие най-добре го знаете/, но това е съдбата ми!!!
Сега мили мами трябва да дадем добър пример на децата си. Те с нищо не са по-различни от другите, ще порастнат, ще имат семейства, но повече от другите ще се борят за щастието си!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, А БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!
Че съм самотна- самотна съм, но по-важното е, че съм МАЙКА!
Няма по-голям стимул в живота ми от дъщеря ми.
ТЯ Е МОЯ АНГЕЛ!
Трудно ми е!!! /вие най-добре го знаете/, но това е съдбата ми!!!
Сега мили мами трябва да дадем добър пример на децата си. Те с нищо не са по-различни от другите, ще порастнат, ще имат семейства, но повече от другите ще се борят за щастието си!
ДА ПРАВИМ ДОБРО, А БОГ ДА ГО ВРЪЩА НА ДЕЦАТА НИ!!!