Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 3 май 2005, 19:25 ч.

Кои са самотните родители?

  • 306 295
  • 1 341
  •   1
Отговори
# 60
  • Plovdiv
  • Мнения: 68
  Здравейте  на всички самотни , но смятам щастливи настоящи и бъдещи  родители!
 Аз съм Атанаска на 30 години и сама  ще  отгледам  бъдещето  си дете!
  До днес таях последната надежда в сърцето си , че нещата ще се обърнат и че моето бебче ще  има  татко! Но уви, тои не желае  да знае за нас, след като  той беше този който ме накара да поискам това детенце, който чертаеше планове за бъдеще, който се зарадва  на новината че ще става баща.
 Това се оказа  най-голямата лъжа, днес той каза че преди може и да е искал но сега не иска! както Verdji и аз смятам че "щом е пламнала божествената искра нямаме  право да я гасим"
 Да призная ужасена  съм , срах ме е и съм ужасно бясна  на този човек , че  така жестоко ме излага и че обрича детето си  да е без баща, но  май е по-добре такав човек да стои далеч от нас!

# 61
Здравейте. И аз като всички Вас съм самотен родител на едно прекрасно 10 годишно момченце. Истината е, съм все по самотна и че той все повече търси общуването с мъже, тъй като аз не разбирам от коли, динозаври и космос. Баща му не иска да го види, а рано или късно ще трябва да отговарям на хилядите въпроси, започващи със "Защо". До сега не съм казала лоша дума за него, въпреки че още много ме боли.
Благодаря все пак, че този форум съществува. Може да пиша несвързано, но си мисля, че ще бъда разбрана

# 62
  • Мнения: 1 811
Привет и от мен! Simple SmileИскам и аз да се присъединя към вас,защото сте страхотни и ми давате много сила!На 32 съм и имам момченце на 5г.Няма да ви разказвам през какъв психически и физически тормоз минах,защото искам да залича всичко това до колкото мога и да продължа напред.Самички сме от 4 години,но пък сме си по наш си начин щастливи и вече няма кой да ни наранява.Бъдете все така силни и от сърце ви желая много щастие!  bouquet

# 63
  • Ада (без да се) пазарЪ
  • Мнения: 266
Ето дойде време и аз да пиша в тази тема. И аз съм самотен родител. На 30г. от Габрово съм. Имам си едно малко слънчице Ники и много си го обичам. И аз като  MALVINA  преминах през психологически и физически тормоз, но сега вече почти се успокоих и вече ще бъда редовно тук с вас.

# 64
  • софия
  • Мнения: 583
още една самотна мама-имам прекрасно слънчице на 1 г.

Последна редакция: пт, 20 яну 2006, 14:33 от lolibon

# 65
Privet!I az sum na 24 godini i ostanah samotna majka ne poradi vina,koqto trqbva da tursq u sebe si osven da si priznaq kolko naivna sum bila za vsichko.S tatkoto se zapoznahme predi tri godini chrez edna obqva.Az ne bqh mnogo uwerena i w krajna smetka vqrvah,che kogato dvama se sreshnat po tozi nachin sa lika prilika dokato pri obiknovenata sreshta trjabvashe da otdelish edin dulug period dokato opoznaesh choveka.E,az si misleh,che ako az bqh dostatuchno chestna togava vsichki trqbvashe da sa kato mene.No tatkoto ne izleze tova,za koeto se predstavqshe.V nachaloto naistina si pasnahme i harakterite ni ujasno si podhojdaha.Priwurzah se mnogo burzo kum nego,no neznaja toj kak e gledal na men.Nie imahme shodni prejivjavanja ot detstvoto i sled njakolko vecheri proleti sulzi,ot wzaimno razbirane i radost,pochuvstvahme che sme edin za drug i sudbata ni beshe subrala ot dvata kraja na sveta.V nachaloto toj mnogo poiska da ima dete i opredeleno nastojavashe,dokato az bjah malko neuverena i da si priznaja se strahuvah.Dori me zavedi na lekar,no i az ne go iskah istinski tolkova rano.Predpochetoh da moga da produljah da se ucha,no toj me uspokoi che imashe mnogo majki koito uspjavaha da uchat pri nego.Toj beshe student.
 Sled zavrushtaneto mi v rodinata,toj trjabvashe da dojde s men no ne me posledva zashtoto se razbolja seriozno.Pojavi se sled tri sedmici i pobedonosno mi napravi predlogenije da se suberijahme,zashtoto tvurdesh che mnogo me obichal.Suglasih mu,i taka se zapochna.Toj shteshe da ni osiguri kvartira,zashtoto dotogava bjahme s roditelite mu.Majka mu se grijeshe za mene kato cvete saksijka(da pojelaja tazi svekurva na vsjakoja).Tja izgarjashe ot jelanije da se griji osnovno za mene-pochistvaha ni stajata,prigotvijashe vecherjata,oblichashe me ot kakvoto imah nujda...ala da ne se bjah skarala s neja zaradi sina j.Napravih greshka,kogato predpochetoh sina j ili si pojelah estestveno semejstvo samo za nas dvamata.Tq nqmashe nishto protiw i dori tam nipomagashe i ni obichashe vsichki,no toj zapochna da ne se durji umestno.Vunshnostta nikoga ne me e pritesnjavala dokraj i tova che nikoga ne se grijeshe kolko izsuleni mu bjaha pantalonite,ili che bil neobrusnat i neizmit ne me trevojeshe napulno,dokato az go razbirah zaradi trudnostite koito e imal i vajno beshe da sme shtastlivi.Toj zapochna da uchi starogrucka istorija po jelanije na majka mu tukmo kogato bjah v osmija mesec bremenna.Predi tova beshe prekusnal za opredeleno vreme zaradi mene,no mu se raboteshe.Deteto zabreminih sled kato veche mi beshe predlogil brak,az se pomolih za nego na edin t.nar. sveshten hulm v malko kulturno gradche.Za moment pochuvstvah,che bjahme obrecheni i toj beshe muja na moja jivot i veche znaeh che bjahme naput da sme semejni.Nie patuvahme v nachaloto,poneje toj mnogo iskashe da razgleda mjastoto ot kudeto proizhojdah.Braka ni mejduvremenno se ustanovi,tihichko i skromnichko,zashtoto za mene tova ne beshe ot nikakvo znachenije.Ne teatura ni karashe da se obichame poveche,dori si vzehme obiknoveni halki.I cherkva poiskah da imame.Togava nauchih za deteto,sus smeseni chuvstva,poneje se kolebaeh dali oshte malko da ne pochakah,no i se bjah pomolila.Nali imahme brak,samo krasivo beshe.Ala toj togava stana seriozen,izglejda braka go zadovoli,dokato predi iskashe deteto koeto v tozi moment mu se stori nenujno.No ne se izkaza,ako az go iskah,da budeh shtastliva.Tova se okaza naj-prekrasnoto,koeto izpitvah v jivota si,no i vposledstvie mi donese naj-mnogo muka i stradanije.
 Pribrahme se v stranata mu,i az poluchih vsichkata ljubveobilnost ot roditelite mu,dokato tepurva shtjah da se ucha na ezika im.Majka mu beshe grijovna i me snabdjavashe s vsichki neobhodimi materiali.Toj si padashe malko cheshit,da go ostavish v gorata ot nishto ne se interesuvashe,nito se zamislqshe kakvo slaga v ustata si.Na edna woda mogeshe da izkara cjal den ili da ne si opravi legloto s meseci.Ponjakoga dori s obuvkite si mogeshe da se kachi na masata,i dokato az si pojelah za purvi put da pomechtaja za dom,toj se uvlichashe po mladejkia jivot i govoreshe za pjanski vecheri sred studentite.Pojaviha mu se strahove ot razlichen harakter,kato da si predstvjashe che elektrichestvoto v stenata shte ni prichini tumor v glavata i zatova postojanno mesteshe legloto.Na njakolko puti mi prekusna budilnika,za da ne otideh na kurs v dnite,kogato valeshe.Kazvashe che dujda e radioaktiven i t.n.Az ne se strahuvah ot tezi pojavili se neshta,no v nachaloto mnogo se opitvah da go razubejdavam v protivnoto,objasnjavajki mu che s negovite strahove beshe trudno da se jivee.Muchno mi beshe,kogato znaeh che e imal istinski trudno detstvo i veche bjah suvsem v kraja na bremennostta.Losho s mene nikoga ne se durjeshe,no mojeshe da bude ujasno samojiv ponjakoga.Popitah kak mogeshe da mu se pomogne,predpolagah che stavshe vupros za njakakuv vid projava na fobii.Toj pojela da se iznesem drugade na kvartira,prieh s ohota zashtoto i deteto trijabvashe da se rodi v naj-skoro vreme.Tjasno shteshe da ni e da se tupchehme pri roditelite mu.Vupreki prekrasnijat servis,s koijto ni obslujvaha.Vreme beshe da se opitahme malko sami.Jilishte mnogo beshe trudno da se naeme v tazi durjava,konkurencijata e kosmicheska,a naj-trudno e da se doberesh do malkite i evtinite takiva.V poslednija moment se sprqhme na edin ne suvsem jelan,no poneje ne mojehme da dostignem nishto drugo v Studentskija grad.Opitahme se,no ne se poluchi,dokato negovite strahove rastijaha mashtabno i az veche ne razbirah ot kude proizlizaha.Edinstvenoto,koeto iskah,beshe da mu pomogna ako mojeh i da se izbaveshe ot tjah.Na novogodishnija den prekarahme zaedno s roditelite mu,koito bjaha tolkova mili.Vsichko beshe taka i resheno da ne ostanehme poveche ot sled tri prez noshta naj-veche zaradi malkija bebcho i uforiite pokraj kurmeneto i t.n.Resheno,no navun zavalija tukmo predi da trijabvashe da si hodim.Na Koleda beshe suho i vsichko mina blagopoluchno,no sega dujda javno mnogo go panikjosa zashtoto toj se razkreshtija v panika che shtjah da se razboleja i ne iskashe da me pusne.Edva kogato uspjah da se otkopcha  i izljazoh navun,toj se razvika i me nasili da sloja edin chadur nad glavata si.Golqm sluchaj izleze,zashtoto se stigna do tam,che toj oburna cjalata sekcija s knigite vurhu poda poneje go beshe strah da ne se razboleeh.Bashta mu me zavede v kvartirata i govorehme za sustojanieto mu.Az mnogo iskah da znaja zashto toj se srahuvashe taka,ako pone te bjaha najasno,no javno stresa ot uchilishte mu se otrazjavashe losho tvurdeshe bashta mu.Tova momche trijabvashe da porasne,bjaha samo negovite dumi.Istorijata mu dojde ne na mijasto,dokato majka mu postojanno go tormozeshe da chete.I kolkoto poveche go praveshe,toj se pritesnjavashe ot mene,zashtoto ne mogeshe da ja izkara.Az se bjah izrazila,che majka mu go nasilvashe kato malko dete.Drugi problemi ne sa vuznikvali mejdu nas.
 Toj ne se izbavi ot starite strahove,no novi se pojavjavaha.Zatri v zemjata marka banani,kojato ne beshe ot ekologichen klas i kupi ot skupite samo,zashtoto ne iskal da me razbolee.Toj mnogo se strahuvashe za moeto zdrave,moga da go opredelija dori neestestveno.Napravi mi zabrana da izpolzvam obshtestvenata peralnja,togava ne mogehme i da mechtaem da si kupihme nasha zashtoto njamahme pari.Majka mu zapochna da ni pere i drehite na bebeto se preprashtaha dva puti sedmichno v najlonova torbichka.beshe mi neudobno,no stahovete mu prichinjavaha panika.Ne iskah da gi draznija,bez tjah beshe normalno.Toj ne obichashe istorijata i ne izglejdashe da se spravja,poradi koeto go pomolih na mene da pomogne ili az da mojeh da hodja ot vreme na vreme na kursa.Ostavjah go ot vreme na vreme za po njakolko chasa s bebeto,za da otskocheh do uchilishte.Obuchih go da hrani s shisheto,no produlgih da kurmija vupreki i chrez shisheto,zashtoto ne iskah da lishavam deteto ot majchinoto mljako.S dve dumi,iskah vsichko da funkcionira i da njamshe nedovolni.Vjarvah,che beshe dostatichno dobro i za deteto da prekarvashe malko vreme s tatko si,dokato az nikoga ne otsustvah za poveche ot dve kurmenija.Dobre vurveshe i toj ne se oplakvashe,dokato za strahovete mu go pomolih da pogovori s njakoj psiholog i da mu pomogneshe,zaradi budeshteto na deteto.Inache mnogo ne precheha,no neznaeh kak shtijaha da se otrazijat na vuzpitanijeto mu sled njakolko godini.
Edna vecher se pribrah po-rano i chuh bebo da plache oshte dokato bjah na 100 metra ot kvartirata.Zaburzah zagrijena i kogato otvorih rjazko vratata,vidjah kak tatkoto si sedeshe spokojno na edin stol v kuhnijata i pasiven slushashe usilena muzika v tehno stil,a deteto samichko beshe zarjazal v legloto.Sina mi se dereshe samichuk v stajta na zatvorena vrata,dokato tatko mu slushashe v nesvjast svojata muzika i ne go zabeljazvashe.Razvikah se otchajana,a toj me popita zashto kreshtjah kato isterichka,kogato toj bil na put da mu pomogne.Bebeto toku shto se razplakalo,no az ne vidjah namesa v pasivnoto mu tijalo dokato vikovete na sina ni gi slushah mnogo predi da uspeja da vljaza v apartamenta.Liceto mu se beshe zachervilo kato domat i toj se uspokoi vednaga shtom go poeh.Beshe gladen,milja.Mnogo gladen.Obeshtanje!Obicham te i tolkva,tatkoto naistina umeeshe da plache kogato mi se moleshe.Otkazah se da produlga uchilishte.Radostna,che izpitea izleze dostatuchno navreme i go bjah izkarala,informirah che nijamashe da produlga s ostanalite a na esen shtjah da izbera zadochna forma.Iskah da ne go ostavjam poveche na chujdi griji.
 Ponjakoga moleh tatkoto da mi pomaga,dokolkoto mogeshe,no toj imashe izcjalo vremeto za sebe si dokato trjabvashe da se podgotvja a az gledah osnovno detenceto.Toj ne mojeshe da si izkara izpitite i posle si go izkarvashe vkushti.Za poreden put go popitah dali toj sam njamashe ideja ili s njakogo da pogovoreshe.Togava obvini roditelite si,ili po skoro obstanovkata,kojato mu suzdavashe grada.Ot tam se rodi ideijata da se premestihme.Shtura idea,koijato za mene lichno ne e bila v nikakva polza.I ot tam fatalnata skupa vila,kojato toj nae no poiska da ja zapishe na moe ime.Ot kudeto i trugnaha vsichki ostanali nedorazumenija i bashta mu se nalogi da se razkreshti.Toj poiska da si priznae,no moeto ime beshe pisano na dogovora(sega ot opita se nauchih i po-malko da sum se doverijavala...).Muja mi metna edna etajerka pravo prez stukloto na prozoreca,koeto dovede policijata za da vidjat kakvo se beshe sluchilo.Njamashe nishto konkretno dokato bjaha reshili samo,che sa pravili opit za obir ili neshto podobno.Kogato popitaha dali toj imashe njakakuv problem s psihikata,majak mu se namesi purva i kaza che vsichko e nared i beshe skandal za pari.Obache az znaeh,che ne za pari se otvori skandala,a povedenijeto mu ni beshe dovelo do tam da se zameseha pari.Javno i majka mu ne znaeshe,che toj poiska predi vreme da se premesti naistina(predpolagam zaradi presata,koiato tija mu e nalagala s istorijata).Taka popadnah pri socialnite griji,a te me otvedoha izvun kvartirata i trijabvashe da gradim semejstvoto.Sled obsojatelen pregled ot psiholog.Toj se otkaza tvurdo.Zavedoha go na psihiatur i toj opisa kak e razgovarjal s njakkauv vubrajaem luv i t.n,koeto mu diktuvalo povedenijeto.Povedenijeto se sustoeshe v tova,da ni pazi,otkudeo idvaha i strahovete mu.Sled tova se otreche i poiska da me ubedi,che ne beshe bolen.Az si spomnih za negovoto choveche,za koeto predi se beshe izpusnal i se smijah zaradi tazi glupost.A sega go povtori pred lekarija.Taka se zapochna i az se pokolebah dali da produlgah i da povjarvah na shegite mu che bjah shegi a ne bolen i dori da sa bili shegi,mi se storiha nelepi ako da gi e igral tolkova umelo.A dali beshe istinski bolen i ot kakvo li neznam,no personala na tova zavedenije go opredeli za SHIZOFREN,i ot tam vlijanijeto koeto okazaha dumite.Dali da mu povjarvah,ili tova koeto personala razkazva za negovata bolest i koko opasna mojela da bude.Toj jivja s nas dva meseca i ne misleh da go napuskam,no iskah da se lekuva.ot kakvoto i da e,dori da bjaha samo fobii.Ne smeeh da sporija dokato njamah kompetentnost.Toj me pomoli na njakolko puti da se suberijahme,zashtoto me obichashe,i az nego no reshenijeto go bjah vzela zaradi deteto.Toj nikak ne se interesuvashe ot deteto i dori izglejdashe javno da e bil v zaplaha za nego prez cjaloto vreme.Iskah samo da pogovoreshe s lekar,dokato toj dulgo vreme otkazva i nikakuv interes ne projavjavashe kum deteto.Iskashe samo mene i v krajna smetka tova me podtikna kum razdijala.Vremenna,dokato toj ne pokaza che iskashe neshto da napravi za nego a samo da imashe mene.Tova me ottegli,ot tam i omrazata,kojato se pojavi u roditelite mu zaradi tova che sum kazala za strahovete na sina im.Pojaviha se izmishljotini,ot koito nakraja izleze che sum go izpolzvala,zashtoto bjah kupila edna po-stabilna detska kolichka.Iskah da dam neshto dostatuchno dobro za sina mi,dokato malkite neshta se talkuvaha chesto pogreshno zaradi v stranata i situacijata,v koijato jiveeh.Izplashih se da se vurna v Bulgarija zashtoto ne znaeh kak shtjah da se spravja kato samotna majka,i tova se okaza fatalno,dokato po-kusno se pojaviha i drugi malki prichini koito zapochnah da useshtam v zakonite mejdu dvete durjavi i poddurjaha mnenijeto mi da ostana tam kudeto veche bjah.S malko pomosht na socialnite griji,poluchih chisto i svetlo gilishte s malko dobavki za evtino mebelirane,otkudeto i pojaviloto se nedorazumenije,che sum bila izpolzvala.Az si pomislih,che naistina go npraviha za da mi pomognat da napravija start samostojatelno kato majka,no javno tova e bilo strashno mnogo i edva li ne bogatstvo.A sega kak da objasnijah,che az dori ne znaeh za socialnata im sistema ili kakvoto i da bilo kogato dojdoh predi tri godini,nito puk sam iskala neshto poveche ot tova da ucheh.Ne pone za sebe si samata,dokato njamashe treti chovek da opredelija njakoi nujdi.Nakraja,te go reshiha taka zashtoto toj ne bil bolen.A zashto me izlugaha?Nima ligaveneto mu se javjavashe dostatuchno opravdanije,za da padneh az v kjupa....dokato nikoga ne bjah iskala pari ot nego.Ala bjah mnogo naivna,naj goljamat greshka zaradi kojato ostanah sama,i suvsem nerazbrana.

# 66
  • Мнения: 1 023
Dali написа:


Привет!И аз съм на 24 години и останах самотна мъжка не поради вина,която трябва да търся у себе си освен да си призная колко наивна съм била за всичко.С таткото се запознахме преди три години чрез една обява.Аз не бях много уверена и в крайна сметка вярвах,че когато двама се срешнат по този начин са лика прилика докато при обикновената среща трябваше да отделиш един дълъг период докато опознаеш човека.Е,аз си мислех,че ако аз бях достатъчно честна тогава всички трябваше да са като мене.Но таткото не излезе това,за което се представяше.В началото наистина си паснахме и характерите ни ужасно си подхождаха.Привързах се много бързо към него,но незная той как е гледал на мен.Ние имахме сходни преживяваня от детството и след няколко вечери пролети сълзи,от взаимно разбиране и радост,почувствахме че сме един за друг и съдбата ни беше събрала от двата края на света.В началото той много поиска да има дете и определено настояваше,докато аз бях малко неуверена и да си призная се страхувах.Дори ме заведи на лекар,но и аз не го исках истински толкова рано.Предпочетох да мога да продължах да се уча,но той ме успокои че имаше много мъжки които успяваха да учат при него.Той беше студент.
 След завръщането ми в родината,той трябваше да дойде с мен но не ме последва защото се разболя сериозно.Появи се след три седмици и победоносно ми направи предложениже да се съберияхме,защото твърдеш че много ме обичал.Съгласих му,и така се започна.Той щеше да ни осигури квартира,защото дотогава бяхме с родителите му.Майка му се грижеше за мене като цвете саксийка(да пожелая тази свекърва на всякоя).Тя изгаряше от желаниже да се грижи основно за мене-почистваха ни стаята,приготвияше вечерята,обличаше ме от каквото имах нужда...ала да не се бях скарала с нея заради сина й.Направих грешка,когато предпочетох сина й или си пожелах естествено семейство само за нас двамата.Тя нямаше нищо против и дори там нипомагаше и ни обичаше всички,но той започна да не се държи уместно.Външността никога не ме е притеснявала докрай и това че никога не се грижеше колко изсулени му бяха панталоните,или че бил необръснат и неизмит не ме тревожеше напълно,докато аз го разбирах заради трудностите които е имал и важно беше да сме щастливи.Той започна да учи старогръцка история по желаниже на майка му тъкмо когато бях в осмия месец бременна.Преди това беше прекъснал за определено време заради мене,но му се работеше.Детето забреминих след като вече ми беше предложил брак,аз се помолих за него на един т.нар. свещен хълм в малко културно градче.За момент почувствах,че бяхме обречени и той беше мъжа на моя живот и вече знаех че бяхме напът да сме семейни.Ние пътувахме в началото,понеже той много искаше да разгледа мястото от където произхождах.Брака ни междувременно се установи,тихичко и скромничко,защото за мене това не беше от никакво значениже.Не театъра ни караше да се обичаме повече,дори си взехме обикновени халки.И черква поисках да имаме.Тогава научих за детето,със смесени чувства,понеже се колебаех дали още малко да не почаках,но и се бях помолила.Нали имахме брак,само красиво беше.Ала той тогава стана сериозен,изглежда брака го задоволи,докато преди искаше детето което в този момент му се стори ненужно.Но не се изказа,ако аз го исках,да будех щастлива.Това се оказа най-прекрасното,което изпитвах в живота си,но и впоследствие ми донесе най-много мъка и страданиже.
 Прибрахме се в страната му,и аз получих всичката любвеобилност от родителите му,докато тепърва щях да се уча на езика им.Майка му беше грижовна и ме снабдяваше с всички необходими материали.Той си падаше малко чешит,да го оставиш в гората от нищо не се интересуваше,нито се замисляше какво слага в устата си.На една вода можеше да изкара цял ден или да не си оправи леглото с месеци.Понякога дори с обувките си можеше да се качи на масата,и докато аз си пожелах за първи път да помечтъжа за дом,той се увличaше по младежкия живот и говореше за пянски вечери сред студентите.Появиха му се страхове от различен характер,като да си предствяше че електричеството в стената ще ни причини тумор в главата и затова постоянно местеше леглото.На няколко пъти ми прекъсна будилника,за да не отидех на курс в дните,когато валеше.Казваше че дъжда е радиоактивен и т.н.Аз не се страхувах от тези появили се неща,но в началото много се опитвах да го разубеждавам в противното,обяснявайки му че с неговите страхове беше трудно да се живее.Мъчно ми беше,когато знаех че е имал истински трудно детство и вече бях съвсем в края на бременността.Лошо с мене никога не се държеше,но можеше да бъде ужасно саможив понякога.Попитах как можеше да му се помогне,предполагах че ставше въпрос за някакъв вид проява на фобии.Той пожела да се изнесем другаде на квартира,приех с охота защото и детето трижабваше да се роди в най-скоро време.Тясно щеше да ни е да се тъпчехме при родителите му.Въпреки прекрасният сервис,с коийто ни обслужваха.Време беше да се опитахме малко сами.Жилище много беше трудно да се наеме в тази държава,конкуренцията е космическа,а най-трудно е да се добереш до малките и евтините такива.В последния момент се спряхме на един не съвсем желан,но понеже не можехме да достигнем нищо друго в Студентския град.Опитахме се,но не се получи,докато неговите страхове растияха мащабно и аз вече не разбирах от къде произлизаха.Единственото,което исках,беше да му помогна ако можех и да се избавеше от тях.На новогодишния ден прекарахме заедно с родителите му,които бяха толкова мили.Всичко беше така и решено да не останехме повече от след три през ноща най-вече заради малкия бебчо и уфориите покрай кърменето и т.н.Решено,но навън завалия тъкмо преди да трижабваше да си ходим.На Коледа беше сухо и всичко мина благополучно,но сега дъжда явно много го паникйоса защото той се разкрещия в паника че щях да се разболежа и не искаше да ме пусне.Едва когато успях да се откопча  и излязох навън,той се развика и ме насили да сложа един чадър над главата си.Голям случай излезе,защото се стигна до там,че той обърна цялата секция с книгите върху пода понеже го беше страх да не се разболеех.Баща му ме заведе в квартирата и говорехме за състоянието му.Аз много исках да зная защо той се срахуваше така,ако поне те бяха наясно,но явно стреса от училище му се отразяваше лошо твърдеше баща му.Това момче трижабваше да порасне,бяха само неговите думи.Историята му дойде не на мижасто,докато майка му постоянно го тормозеше да чете.И колкото повече го правеше,той се притесняваше от мене,защото не можеше да я изкара.Аз се бях изразила,че майка му го насилваше като малко дете.Други проблеми не са възниквали между нас.
 Той не се избави от старите страхове,но нови се появяваха.Затри в земята марка банани,която не беше от екологичен клас и купи от скъпите само,защото не искал да ме разболее.Той много се страхуваше за моето здраве,мога да го определия дори неестествено.Направи ми забрана да използвам обществената пералня,тогава не можехме и да мечтаем да си купихме наша защото нямахме пари.Майка му започна да ни пере и дрехите на бебето се препращаха два пъти седмично в найлонова торбичка.беше ми неудобно,но стаховете му причиняваха паника.Не исках да ги дразния,без тях беше нормално.Той не обичаше историята и не изглеждаше да се справя,поради което го помолих на мене да помогне или аз да можех да ходжа от време на време на курса.Оставях го от време на време за по няколко часа с бебето,за да отскочех до училище.Обучих го да храни с шишето,но продължих да кърмия въпреки и чрез шишето,защото не исках да лишавам детето от майчиното мляко.С две думи,исках всичко да функционира и да нямше недоволни.Вярвах,че беше достатично добро и за детето да прекарваше малко време с татко си,докато аз никога не отсъствах за повече от две кърмения.Добре вървеше и той не се оплакваше,докато за страховете му го помолих да поговори с някой психолог и да му помогнеше,заради бъдещето на детето.Иначе много не пречеха,но незнаех как щияха да се отразият на възпитанижето му след няколко години.
Една вечер се прибрах по-рано и чух бебо да плаче още докато бях на 100 метра от квартирата.Забързах загрижена и когато отворих рязко вратата,видях как таткото си седеше спокойно на един стол в кухнията и пасивен слушаше усилена музика в техно стил,а детето самичко беше зарязал в леглото.Сина ми се дереше самичък в стажта на затворена врата,докато татко му слушаше в несвяст своята музика и не го забелязваше.Развиках се отчаяна,а той ме попита защо крещях като истеричка,когато той бил на път да му помогне.Бебето току що се разплакало,но аз не видях намеса в пасивното му тияло докато виковете на сина ни ги слушах много преди да успея да вляза в апартамента.Лицето му се беше зачервило като домат и той се успокои веднага щом го поех.Беше гладен,миля.Много гладен.Обещанже!Обичам те и толква,таткото наистина умееше да плаче когато ми се молеше.Отказах се да продълга училище.Радостна,че изпитеа излезе достатъчно навреме и го бях изкарала,информирах че ниямаше да продълга с останалите а на есен щях да избера задочна форма.Исках да не го оставям повече на чужди грижи.
 Понякога молех таткото да ми помага,доколкото можеше,но той имаше изцяло времето за себе си докато трябваше да се подготвя а аз гледах основно детенцето.Той не можеше да си изкара изпитите и после си го изкарваше вкъщи.За пореден път го попитах дали той сам нямаше идея или с някого да поговореше.Тогава обвини родителите си,или по скоро обстановката,която му създаваше града.От там се роди идеията да се преместихме.Щура идея,коиято за мене лично не е била в никаква полза.И от там фаталната скъпа вила,която той нае но поиска да я запише на мое име.От където и тръгнаха всички останали недоразумения и баща му се наложи да се разкрещи.Той поиска да си признае,но моето име беше писано на договора(сега от опита се научих и по-малко да съм се доверижавала...).Мъжа ми метна една етажерка право през стъклото на прозореца,което доведе полицията за да видят какво се беше случило.Нямаше нищо конкретно докато бяха решили само,че са правили опит за обир или нещо подобно.Когато попитаха дали той имаше някакъв проблем с психиката,маяк му се намеси първа и каза че всичко е наред и беше скандал за пари.Обаче аз знаех,че не за пари се отвори скандала,а поведенижето му ни беше довело до там да се замесеха пари.Явно и майка му не знаеше,че той поиска преди време да се премести наистина(предполагам заради пресата,която тия му е налагала с историята).Така попаднах при социалните грижи,а те ме отведоха извън квартирата и трижабваше да градим семейството.След обсоятелен преглед от психолог.Той се отказа твърдо.Заведоха го на психиатър и той описа как е разговарял с няккаув вубраяем лъв и т.н,което му диктувало поведенижето.Поведенижето се състоеше в това,да ни пази,откъдео идваха и страховете му.След това се отрече и поиска да ме убеди,че не беше болен.Аз си спомних за неговото човече,за което преди се беше изпуснал и се смиях заради тази глупост.А сега го повтори пред лекария.Така се започна и аз се поколебах дали да продългах и да повярвах на шегите му че бях шеги а не болен и дори да са били шеги,ми се сториха нелепи ако да ги е играл толкова умело.А дали беше истински болен и от какво ли незнам,но персонала на това заведениже го определи за ШИЗОФРЕН,и от там влиянижето което оказаха думите.Дали да му повярвах,или това което персонала разказва за неговата болест и коко опасна можела да бъде.Той живя с нас два месеца и не мислех да го напускам,но исках да се лекува.от каквото и да е,дори да бяха само фобии.Не смеех да спория докато нямах компетентност.Той ме помоли на няколко пъти да се съберияхме,защото ме обичаше,и аз него но решенижето го бях взела заради детето.Той никак не се интересуваше от детето и дори изглеждаше явно да е бил в заплаха за него през цялото време.Исках само да поговореше с лекар,докато той дълго време отказва и никакъв интерес не проявяваше към детето.Искаше само мене и в крайна сметка това ме подтикна към раздияла.Временна,докато той не покажа че искаше нещо да направи за него а само да имаше мене.Това ме оттегли,от там и омразата,която се появи у родителите му заради това че съм казала за страховете на сина им.Появиха се измишлйотини,от които накрая излезе че съм го използвала,защото бях купила една по-стабилна детска количка.Исках да дам нещо достатъчно добро за сина ми,докато малките неща се тълкуваха често погрешно заради в страната и ситуацията,в коиято живеех.Изплаших се да се върна в България защото не знаех как щях да се справя като самотна мъжка,и това се оказа фатално,докато по-късно се появиха и други малки причини които започнах да усещам в законите между двете държави и поддържаха мненижето ми да остана там където вече бях.С малко помощ на социалните грижи,получих чисто и светло жилище с малко добавки за евтино мебелиране,откъдето и появилото се недоразумениже,че съм била използвала.Аз си помислих,че наистина го нправиха за да ми помогнат да направия старт самостоятелно като мъжка,но явно това е било страшно много и едва ли не богатство.А сега как да обясниях,че аз дори не знаех за социалната им система или каквото и да било когато дойдох преди три години,нито пък сам искала нещо повече от това да учех.Не поне за себе си самата,докато нямаше трети човек да определия някои нужди.Накрая,те го решиха така защото той не бил болен.А защо ме излугаха?Нима лигавенето му се явяваше достатъчно оправданиже,за да паднех аз в кюпа....докато никога не бях искала пари от него.Ала бях много наивна,най голямат грешка заради която останах сама,и съвсем неразбрана.


------------------------------------------------------------------------------

* извинявам се, ама не се 4ете. дали, горе в ляво има кредор - ползвай го  Wink

# 67
  • Варна
  • Мнения: 101
Здраейте и от мен!
  Много от историите ме развълнуваха дълбоко. Не знам дали въобще имам право да се представя тук. На 29 години съм. През 2/3-ти от годината и аз като повечето то вас отглеждам 2-годишната си дъщеричка сама - моряшка жена съм.Имам любовта и подкрепата на съпруга си,  но котато го няма с месеци съм в ролята на самотен родител.  Знам, че при нас не е същото - имаме избор и можем да сме заедно, но тоЙ обича професията си - винаги е мечтал да плава. Споделя, че му е тежко далеч от нас, но сам не взема решение да се откаже.
  Аз се грижа сама за дъщеричката си - преоткривам света заедно с нея. Съжалявам , че баща и изпуска  голяма част от тези моменти.

# 68
Нека ви се представя - на 32. Живея от 8 години извън България.  Незнам още дали съм самотна мама, но току що разбрах че съм бременна, а с таткото (българин) отношенията ни са точно пред раздяла.  Заедно сме от една година. Ето и сега тук е 11:30 вечерта.. Той е на party, аз съм си в къщи. И ми се повръща. И ми е само.

Кажете ми нещо хубаво.  Мисля че другата седмица си изнася нещата.

# 69
Не бях видяла, че има форум за самотните родители и много се радвам. На 35 години съм и съм самотна майка на 5 годишно и половина момченце. Поради нервната бременност..и самотна , която имах, детето ми е хиперактивно и..трудно ми е много. От лятото баща му идва веднъж седмично и детето много се радва и го чака с нетърпение...трудно е...

# 70
  • Велико Търново
  • Мнения: 357
    Здравейте и от мен!
И аз съм така! На 22г. съм и си имам едно малко слънчице на 5 месеца, казва се Ивайло. А таткото... безкрайно обичах този човек, вярвах му сляпо, а явно дори не съм го познавала или просто той безумно се промени!
От два месеца сме разделени, детенцето ни беше само на три. За времето откакто съм сама минах през какви ли не идеи и настроения. А мъжът ми се постара доста да ме разочарова тотално и успя, за което много му благодаря! Сега ми предстои развод, който предполагам ще бъде пълен цирк, но мен не ме е страх от това!
Вече съм се съвзела от всичко, което ми се случва напоследак, не се ядосвам, радвам се, че си имам бебче и ще дам всичко от себе си то да бъде едно щастливо дете, дори да расте без баща си, който не го е виждал от месец и половина и не защото аз не му разрешавам, а под предлог, че не искал да вижда мен. Явно нашият татко обича и детенцето си, колкото и мен!
Обаче аз съм оптимист! Тази година завършвам висшето си образование по две специалности - паралелно, имам работа, имам страхотни родители, които много ми помагат, имам брат, който много ме обича, сега осъзнавам, че имам и приятели, на които мога да разчитам - не са много, но са достатъчно! Преди няколко дни разбрах, че има и един човек, който много сериозно се интересува от мен, въпреки че дори още не съм разведена. Разбира се не бързам да се впускам в нови връзки и да правя още грешки, но е приятно да знаеш, че има някои, който държи на теб без да изксква нещо и без да те притиска.
Затова искам да кажа на всички: Гледайте философски на нещата, помислете какво имате и не съжалявайте за това, което сте загубили, усмихнете се и всичко ще бъде наред! Wink

# 71
Здравейте и от мен! Ето че и аз се присъединявам,макар все още да съм само самотна бременна,но живот и здраве на лято ще стана поредната самотна майка.Аз съм на 21г.,все още съм студентка и в момента просто не виждам светлина в края на тунела.След безкрайно много опити да се разберем с бащата той ми заяви,че за мен очевидно е по-важна сватбата,отколкото той самия,а реално погледнато той беше този,който ми предложи брак и ме убеди да задържа детето.Както и да е,очевидно отговорността е твърде голяма за него,повече няма да правя компромиси,но просто не знам как ще се справя оттук нататък.Дали някога отново ще мога да се усмихвам и да съм щастлива?

# 72
  • София
  • Мнения: 51
Привет и от мен! За съжаление се оказа, че и аз влизам в редиците на самотните бъдещи майки. Много тъпа ситуация в общи линии...повече от година бяхме заедно, имахме годеж, правехме планове за бъдещето, но в един прекрасен момент преди 2 месеца разбрах че е женен с дете!!!! Щях да се гръмна, такова нещо ми се струва, че има само по филмите, още повече че живеехме заедно. Имало е индикации, но явно не съм ги забелязвала newsm78, колкото и да ме е яд. След хиляди уверения, че детето не било негово, че било само един подпис от миналото и тем подобни глупости се започна един прихически тормоз, едно постоянно звънене и идване на работата, уверения че иска да си бъдем семейство!?? Аз му казах да си ходи при неговото си семейство и да ме остави на мира и просто тотално го отрязах. . Такъв човек не заслужава повече моето внимание #2gunfire. Много се разочаровах. Не стига това, ами той започна да ми прави и кофти номера (не само заплахи на думи), та се наложи да си търся правата и в съда да не ме доближава. Жалко, че в нашата мила родина не се прави кой знае какво за защита в такива случаи...общо взето сам се оправяш.

Но за щастие съм си запазила оптимизма и силата на духа, знам че трудностите тепърва предстаят, но въпреки всичко много се радвам, че ще си имам момиченце Laughing Надявам се само всичко с нея да е ок, ходих на 3D видеозон при Томова, поне тя ме успокои.

Това е засега от мен. Мисля, че ще имам чести включвания във форума.

Успех на всички мами

# 73
  • Sofia
  • Мнения: 910
Здравейте! За съжаление или не, и аз трябва да се включа в редиците на самотните майки. В момента се развеждам. Живеем разделени от началото на годината. Действаме цивилизовано и културно, поне засега, по взаимно съгласие. Имаме малка дъщеричка Вели, за тези които не ме познават, тъй като отдавна съм във форумите. Тя остава при мен. Баща и я вижда всеки уикенд. Нещата са относително спокойни, но няма начин как да не си носят съответното напрежение. Дано всичко приключи добре. Не бих искала да пиша за причини, да соча с пръст или да се оплаквам, защото съм силна и се държа. Справям се добре сама, с помощта на родителите и близките си. Исках само да споделя и да знаете, че съм насреща, ако някой има нужда да поговори.

# 74
  • Мнения: 1 629
Да се запиша и аз. Самотна майка съм, но по свой избор. Моето дете е осиновено и вече на 3г. и 2 м. Шест месеца след като станах майка, почина моята майка. Много ми помагаха и помагат приятелите ми. На всичкото отгоре записах и магистърски курс миналата година и се изучавам smile3529 Не ми се дъвче миналото. Сега съм безкрайно щастлива. Имам прекрасно момченце, което с всеки изминал ден заприличва на мен все повече. Знам, че няма да е лесно и не е , но знам че животът е приготвил и много хубави изненади за нас!

Последна редакция: нд, 19 фев 2006, 07:19 от darena

Редакция на ключовите думи на тема



Общи условия

Активация на акаунт