за Цвети
- Публикувана: 30 ян. 2008, 19:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2009, 22:42 ч.
ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ КОЙ И КАК ПРЕКЪРШИ МОЕТО ЦВЕТЕ КОЕТО ВЕЧЕ Е АНГЕЛЧЕ !
Благодаря ви много на всички 
ви
мила mamanadwamata те , знам че вече при нея е моят любим баща.Точно на 3-ти юни когато Цвети трябваше да навърши 2 години и половина, за нейният рожден ден тя получи своя подарък, нейният обичан прадядо да е с нея, да се грижи за нея и пази.Защо това не бях аз 
Толкова ми липсват..............
вимила mamanadwamata
те , знам че вече при нея е моят любим баща.Точно на 3-ти юни когато Цвети трябваше да навърши 2 години и половина, за нейният рожден ден тя получи своя подарък, нейният обичан прадядо да е с нея, да се грижи за нея и пази.Защо това не бях аз Толкова ми липсват.............. 
Здравей мила Бобич, надявам се нещата при вас да са добре.
Аз вече ходя на работа, като съм сред хора поне не плача непрекъснато. Но ме изумяват реакциите на някои мои познати - не смеят да ми кажат дори едно "съжалявам", започват да си говорят с мен, сякаш нищо не се е случило!
Дори моята кума, която беше кръстница на детето ми се обади 5 дни след като почина Бетинка, и с бодър глас ми казва "Искаш ли да пием кафе?"!!! Ами не, не искам! Как може да има такива хора!!Уф, май се поувлякох.
Дано при вас да няма поне такива неприятни моменти.
Трябва да намерим смисъл в това, което ни се случва. Тежкото изпитание да ни направи по-силни и по-мъдри, по-философски да приемаме живота.
И да мислим за нашите малки ангелчета като за едни щастливи душички, бдящи над нас.
Прегръщам ви силно
Аз вече ходя на работа, като съм сред хора поне не плача непрекъснато. Но ме изумяват реакциите на някои мои познати - не смеят да ми кажат дори едно "съжалявам", започват да си говорят с мен, сякаш нищо не се е случило!
Дори моята кума, която беше кръстница на детето ми се обади 5 дни след като почина Бетинка, и с бодър глас ми казва "Искаш ли да пием кафе?"!!! Ами не, не искам! Как може да има такива хора!!Уф, май се поувлякох.
Дано при вас да няма поне такива неприятни моменти.
Трябва да намерим смисъл в това, което ни се случва. Тежкото изпитание да ни направи по-силни и по-мъдри, по-философски да приемаме живота.
И да мислим за нашите малки ангелчета като за едни щастливи душички, бдящи над нас.
Прегръщам ви силно
Много съжалявам за мъката на всички вас.Искрените ми съболезнования..
Мила Рокси,не съди хората така строго,истината е,че с непознат много лесно и свободно можеш да обсъдиш такава трагедия,както правим тук,но за близките си се притеснваме и страдаме ,по -трудно е,да не кажа ужасно трудно е да кажеш на една майка ,която ти е близка ,че съжаляваш за детенцето й.Явно е и до човек де,но не си мисли ,че на твоите познати и колеги им е безразлично,просто нямат думи за да ти кажат,търсят или искат ти първа да подхванеш темата.
Пиша ти това ,което чувствам аз ,на моят братовчед детенцето почина януари месец,вярвай ми много го обичам и него и съпругата му,но все още нямам сили да им се обадя и да им кажа каквото и да било.Най-вече след толкова време ме ужасява мисълта,че и те вероятно мислят ,като теб.Предполагам,че са имали нужда да им се обадят близки хора,но аз съм такава натура,че никога не отказвам помощ дори и на непознат,но сама ми е трудно да предложа своята .Предполагам ,че е в мой минус но пуст характер.
Преди малко прочетох,че на една от мамите детенцето е загинало от енцефалит,по този повод,на братовчед ми детето незнам с каква точно диагноза беше ,мисля ,че същата,но милото си отиде след 7 или 8 г мъки .От жизнено и здраво 3г дете се превърна в нещо страшно,отказа мозъка,мускулите,всичко.
Много съжалявам за загубата на близките. В моето семейство преди месец се случи нещо подобно ,братовчед ми здрав мъж едва на 30 г. го приеха в болница за лечение с диагноза пневмония, а само след седмица ......ни съобщиха най-лошата новина. Никой не може да възстанови загубата на близките... и съм силно възмутена. Хората в Африка оцеляват след далеч по-тежки вируси,а Ние тук
имам лечебни заведения,апаратура,специалисти и какво ли още не ...но "гарван на гарвана око не вади". Не съм виждала виновни или наказани лекари,колко удобно бюрократично колело.
Леля ми ходеше по два пъти на ден в болницата при сина си,и нямаше кой да каже какво се случва с болния.Оставяли термометър сам да си мери температурата-но какъв ли е ефекта ако само ти си знаеш какво температура имаш?....И така всичко е добре подредено...,болеста е много устойчива,случват се такива събития! В епикризата не беше описано подробно начина на лечение и медикаментите използвани за това. Чувла съм че се пише : на лечение с такъв медикамент и количество пациента има или няма подобрение,за това се правят постоянни наблюдения и изследвания за да се излекува някой,но уви в нашата епикриза нямаше почти никакви подробности и паралелно с това заявихме аутопсия. Прибрахме си момчето за погребение и чинно чакахме един месец за да излязат реэултатите от аутопсията.Когато отидохме да си вземем резултата ни информираха,че такива на никой не дават.Това било наредено от незнам си кого,/че за какво ще искаме тогава аутопсия като не ни дават протокола/
и започнаха да ни обясняват че ала бала си е умрял човека точно от това.Е ние знаем,но явно аутопсията в българия не покрива очакванията ми,или трябва човек конкретно да си поръча такава в насока на съмненията си ....... Толкова много неща се говорят ,но явно само се говори.Делата не отговарят на думите.Не е правилно да поставяме всички лекари под един знаменател,но явно има спешна нужда от реформа. Да се следи строго за вършената работа ,за подкупите /да се изкоренят тотално - нима човешкият живот е равен на определена сума!!!!/ В българските болници все още нищо не се е променило,докторите очакват нещо за да се размърдат а управлението на болниците забогатяват от към движимо и недвижимо имущество - за сметка на кого обаче???!!!
имам лечебни заведения,апаратура,специалисти и какво ли още не ...но "гарван на гарвана око не вади". Не съм виждала виновни или наказани лекари,колко удобно бюрократично колело.
Леля ми ходеше по два пъти на ден в болницата при сина си,и нямаше кой да каже какво се случва с болния.Оставяли термометър сам да си мери температурата-но какъв ли е ефекта ако само ти си знаеш какво температура имаш?....И така всичко е добре подредено...,болеста е много устойчива,случват се такива събития! В епикризата не беше описано подробно начина на лечение и медикаментите използвани за това. Чувла съм че се пише : на лечение с такъв медикамент и количество пациента има или няма подобрение,за това се правят постоянни наблюдения и изследвания за да се излекува някой,но уви в нашата епикриза нямаше почти никакви подробности и паралелно с това заявихме аутопсия. Прибрахме си момчето за погребение и чинно чакахме един месец за да излязат реэултатите от аутопсията.Когато отидохме да си вземем резултата ни информираха,че такива на никой не дават.Това било наредено от незнам си кого,/че за какво ще искаме тогава аутопсия като не ни дават протокола/
и започнаха да ни обясняват че ала бала си е умрял човека точно от това.Е ние знаем,но явно аутопсията в българия не покрива очакванията ми,или трябва човек конкретно да си поръча такава в насока на съмненията си ....... Толкова много неща се говорят ,но явно само се говори.Делата не отговарят на думите.Не е правилно да поставяме всички лекари под един знаменател,но явно има спешна нужда от реформа. Да се следи строго за вършената работа ,за подкупите /да се изкоренят тотално - нима човешкият живот е равен на определена сума!!!!/ В българските болници все още нищо не се е променило,докторите очакват нещо за да се размърдат а управлението на болниците забогатяват от към движимо и недвижимо имущество - за сметка на кого обаче???!!!
мойте съболезнования на всички, които са изгубили скъп за него човек!
като четях вашите истории не спрях да плача, защото и аз изгубих моето бебче прди един месец заради лекарска грешка, немърливост...както искате го наречете.
миналият месец на този ден аз постъпих в болница ( 2 дни преди термина със нормално и здраво бебче вътре в мен), да родя моят син. моята лекарка ме изпрати да родя в съседният град,защото се съмняваше, че ще мога да родя нормално,защото съм била много тясна и т.н. и ако станеше нещо тя няма да може да реагира, защото нямат операционна и не може да направи секцио. и така с майка ми и мъжът ми се отправихме към голямата болница, която има дежурен екип 24 часа, а и имат операционна. приеха ме в родилното след като чакахме 40 мин пред вратата. в родилна зала вече имаше 2 жени и аз им дойдох в повече .... лекарката, която ги израждаше се опита да ме убеди, че нямам контракции и да ходя в някоя от стаите докато не приключи, защото имала много работа. както и да е примирих се със ситуацията, опитах се да и вляза и на нея в положението, а аз седях и си търпях болките.... докато не стана време тя да си ходи, беше и свършила смяната, и дойде другият лекар, а мен няма кой да ме погледне. и така като дойде д-р Илиев при мен ме предупреди, пак ако стане нещо влизам в операционната по спешност секцио. до тук добре.след много болки, дойде време за напъните, но просто нищо не се получаваше и аз като видях накъде са тръгнали нещата му казах на доктора да ме вкарва в операционната, но отговорът му беше ''това да не е концерт по желание'' и така нещо започна да ми прави, аз не знаех на кой свят съм вече.....та той е взел форцепс и извади бебето ми по този начин, в следствие на неговите действия бебето ми почина след 7 часа в софия от вътречерепен кръвоизлив, фрактура на черепните кости, респираторен дистрессиндром. с една дума му беше счупил черепчето. аз можах да зърна моето ангелче за 30 секунди само, даже нямах възможността да го прегърна.......професорката, която е приела моето бебче в софия остана толкова потресена от случилото се и ми каза, че през нейната 30 годишна практика за пръв път вижда такъв случай. най-лошото беше, че в болницата, в която родих никой нищо не ми казва даже не съм допускала, че може да се стигне до там, просто си помислих, че ще ми донесат детето след няколко часа след като се оправя, защото едвам не ме изпуснаха и мен(но това е дръга тема) и след като родих всички се скриха и лекарят и акушерките. на следващият ден по телефона з разбрах от майка ми какво се е случило всъщност и какво е станало с детето ми.....много ми е тежко...опитвам се да продължа напред,но понякога не се получава.....най-лошото е,че има вероятност д-р илиев да ми е наранил матката,така че да не мога да имам деца.
и сега с мъжът ми сме пуснали жалба в съда, но това няма да върне моето слънце, но да се надяваме, че ако спечелим той няма да практикува повече и няма да може да убие още някой и да нарани толокова хора.
като четях вашите истории не спрях да плача, защото и аз изгубих моето бебче прди един месец заради лекарска грешка, немърливост...както искате го наречете.
миналият месец на този ден аз постъпих в болница ( 2 дни преди термина със нормално и здраво бебче вътре в мен), да родя моят син. моята лекарка ме изпрати да родя в съседният град,защото се съмняваше, че ще мога да родя нормално,защото съм била много тясна и т.н. и ако станеше нещо тя няма да може да реагира, защото нямат операционна и не може да направи секцио. и така с майка ми и мъжът ми се отправихме към голямата болница, която има дежурен екип 24 часа, а и имат операционна. приеха ме в родилното след като чакахме 40 мин пред вратата. в родилна зала вече имаше 2 жени и аз им дойдох в повече .... лекарката, която ги израждаше се опита да ме убеди, че нямам контракции и да ходя в някоя от стаите докато не приключи, защото имала много работа. както и да е примирих се със ситуацията, опитах се да и вляза и на нея в положението, а аз седях и си търпях болките.... докато не стана време тя да си ходи, беше и свършила смяната, и дойде другият лекар, а мен няма кой да ме погледне. и така като дойде д-р Илиев при мен ме предупреди, пак ако стане нещо влизам в операционната по спешност секцио. до тук добре.след много болки, дойде време за напъните, но просто нищо не се получаваше и аз като видях накъде са тръгнали нещата му казах на доктора да ме вкарва в операционната, но отговорът му беше ''това да не е концерт по желание'' и така нещо започна да ми прави, аз не знаех на кой свят съм вече.....та той е взел форцепс и извади бебето ми по този начин, в следствие на неговите действия бебето ми почина след 7 часа в софия от вътречерепен кръвоизлив, фрактура на черепните кости, респираторен дистрессиндром. с една дума му беше счупил черепчето. аз можах да зърна моето ангелче за 30 секунди само, даже нямах възможността да го прегърна.......професорката, която е приела моето бебче в софия остана толкова потресена от случилото се и ми каза, че през нейната 30 годишна практика за пръв път вижда такъв случай. най-лошото беше, че в болницата, в която родих никой нищо не ми казва даже не съм допускала, че може да се стигне до там, просто си помислих, че ще ми донесат детето след няколко часа след като се оправя, защото едвам не ме изпуснаха и мен(но това е дръга тема) и след като родих всички се скриха и лекарят и акушерките. на следващият ден по телефона з разбрах от майка ми какво се е случило всъщност и какво е станало с детето ми.....много ми е тежко...опитвам се да продължа напред,но понякога не се получава.....най-лошото е,че има вероятност д-р илиев да ми е наранил матката,така че да не мога да имам деца.
и сега с мъжът ми сме пуснали жалба в съда, но това няма да върне моето слънце, но да се надяваме, че ако спечелим той няма да практикува повече и няма да може да убие още някой и да нарани толокова хора.
dachi 18,моите съболезнования! Това което разказваш е потресаващо. Ако този лекар не получи наказание............ просто незнам какво да кажа. Това е подсъдимо. В България останаха много малко съвестните лекари за съжаление, повечето от тях са търговци и търгуват с живота на хората .Вбесих се на твоята история .Как е възможно да има такива хора .....
за твоето ангелче отишло си така рано ...
за твоето ангелче отишло си така рано ...
този некадърник трябва да получи наказание и как така някой няма да уважи желанието ти за секцио и ще ти казва че още ти е рано и да чакаш че чака ли се подобно нещо 
С всеки изминал ден се убеждавам, че в България лекари няма.
......Благодаря ви много на всички ви
мила mamanadwamata те , знам че вече при нея е моят любим баща.Точно на 3-ти юни когато Цвети трябваше да навърши 2 години и половина, за нейният рожден ден тя получи своя подарък, нейният обичан прадядо да е с нея, да се грижи за нея и пази.Защо това не бях аз Толкова ми липсват..............
вимила mamanadwamata
те , знам че вече при нея е моят любим баща.Точно на 3-ти юни когато Цвети трябваше да навърши 2 години и половина, за нейният рожден ден тя получи своя подарък, нейният обичан прадядо да е с нея, да се грижи за нея и пази.Защо това не бях аз Толкова ми липсват..............Бог да ви да е с вас и да понесете лесно загубата.