За глупостта и N-тите шансове

muneca de porcelana, не отговарям вместо Иса, но понеже заставам 100 % зад нейното мнение да се изкажа и аз...
Тук, според мен, говорейки за изневяра, никой от нас не е имал предвид просто сексуална забежка на другия. Когато става въпрос за връзка, за паралелни отношения...това вече означава, не сте си достатъчни не само в "интимно отношение". Много често дори означава, че липсват уважение, доверие, приятелство, разбирателство. За какво семейство или двойка говорим тогава?!
И защо си мислиш, че тогава изневеряващия и живеещ реално живота си някъде другаде ще обръща нужното внимание на детето и ще му дава това, от което има нужда???
Мисля че болшинството от майките тук не само че не лишават БНД от възможност да контактуват с тях, а и правят чудеса, за да ги накарат да се проявят поне малко като отговорни родители. Да не говорим, че преди да вземат решение са им дали поне два шанса да осъзнаят грешките си и да решат дали семейството и децата са им по-важни от безгрижния живот.

Е, тогава съжалявам за силните думи, които ще кажа, но по-голяма глупост не съм чувала.
Защо – дори не ми се почва, всички момичета са написали валидни доводи.
Само ще кажа, че няма мъж, който да е изневерил веднъж и да е спрял. Приемайки една изневяра, ти приемаш начин на живот.

Това е абсолютно мое мнение от опит и наблюдения, но за мен няма нищо по-кофти от това да останеш с някой само заради детето/децата. Така вредиш не само на себе си, но и на тях. Децата са адски сетивни и усещат когато нещо не е наред, а напрежението между двама човека (когато го има), които живеят заедно няма как да остане скрито. Много по-добре е да продължиш напред, да останеш сама, да се пребориш с мъката, но да имаш шанс пак да се почустваш щастлив и обичан отколкото да чакаш на другия просто да му мине, защото има голям шанс и да не му мине. Така или иначе на сила хубост не става. Който е предал веднъж ще предаде пак, отново подчертавам това си е лично мое мнение. Моята майка се разведе преди една година след 30 годишен брак. Аз бях тази, която я подкрепи и подтикваше към това виждайки, че опитвайки се да помогнем на баща ми да излезе от куп затруднения той не полагаше никакви усилия за себе си, а всички останали около него се съсипваха и най-вече майка ми разбира се. Е да ама до кога така, сега тя е друг човек и аз много се радвам за нея. За себе си лично смятам, че не бих загубила толкова много време. В крайна сметка затова сега и си гледам детето сама, а баща му е добре дошъл ако желае да го види, но вече далеч от сърцето и мислите ми. За начина по който постъпи и ме нарани и обиди като човек, жена, майка на детето му няма прошка, особено когато толкова много си обичал за да родиш дете от точно определен човек - поне за мен това е най-святото което може да свърже двама души. Уви, той не е на това мнение...друга била голямата му любов, с друга искал семейство, ама нали и на мен ми ги говореше такива...така че не се знае до кога и тя ще е и дали изобщо е единствената и неповторима. С две думи просто има такава порода мъже и жени разбира се все не им е достатъчно все искат нещо друго...но да съсипваш своя живат паралелно с това - няма смисъл!

Просо за да си изясня изцяло позицията - аз не съм ревнива, при това изобщо.
Имах преди години приятел, за когото бях сигурна, че ми е изневерявал. Сто процента сигурна при това. И не ми пречеше, защото знаех, че ме обича, и нито за секунда не ме е пренебрегвал заради друга. А повярвайте, капризите ми бяха милиони.
А когато го помолих да не го прави повече, спя и в това също съм сигурна.
Да, с него се разделихме, но след години връзка и причините не бяха изобщо в жените.

А бившият ми изневеряваше по много селски начин. И това беше една от причините да го напусна, не че се чуствах наранена, защото по това време вече не си падах особено по него, а факта, че ми блъскаше по вратата една от неговите и ми държеше сметка що съм го заробвала, като тя била единствената дето го правела щастлив. Ами подарих и го ама след три месеца като отидох до дома му за нещо заварих не нея, а съвсем друго лице по анцуг и пантофи.
А другото лице изтрая цели 3 години там преди да го напусне окончателно.
Жените сме си ГБП по възпитание и нагласа. Хубаво, че все пак се учим.

Приемайки една изневяра, ти приемаш начин на живот.   

Точно така! 

Ех,mimmi,колко си права!
и още,пак цитат-
голяма част от жените от моето поколение и с 5-10 години по възрастни и по-млади от мен, ни възпитаваха, че е една жена е успяла и осъществила се, ако има семейство, апартамент, вила и средно две деца. И ние се втурвахме да преследваме този успех.
тука е разковничето
допреди няколко века хората са се женели само и единствено по сметка.
тогава никой не ги е питал обичаш ли не обичаш ли.
пасвате ли си в характерите или в леглото.
20 век ,а също и 21 вия е,, на мода,, така да се каже брака освен по сметка  да е и по любов.
а често сметката липсва.
после ама така ,ама онака характерите.
ми ний кво искаме
любов forever and ever,така както в песните ли
това не го вярвам да е възможно.
и още митове и легенди-че децата трябва да растат с 2 ма родители ,иначе щяли да станат педалчета и др.подобни отклонения.
ами нека растат с 2 ма родители.
кой каза ,че РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ ЗАЕДНО ,ЗА ДА ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА СИ
това са някакви митове и легенди според мен.
иска при тати-моля отивай при него.искаш при мама ,моля заповядай  у дома.
ей така си ги менкаме засега с моичкия,пардон баща им.
дали е редно или не вече не ме интересува.
ВАЖНОТО Е ДЕТЕТО/ДЕЦАТА/ ДА УСЕЩАТ ,ЧЕ СА ОБИЧАНИ!
21 век сме вече ,айде стига с тия отживелици -семейство ,дрън дрън!
аз да не живея хиляда живота!на 33 съм вече.сумати ковчези покрай мене

Всъщност изобщо не си ме разбрала. Не коментирам има ли право някой да прекратява връзка поради изневяра или не. Това е решение, което всеки взема за себе си.

Това, което коментирам е друго: Не бих жертвала живота си за детето си, нито чувствата си, нито разбиранията си. Това, за което savina_h нямало да прости на майка си. Отношенията на партньорите един с друг нямат общо с отношенията на всеки от тях с детето им. За това и не приемам нито това да се сърдиш на родителя си, че се е/не се е/ развел, нито да казваш на детето си, че баща му е мръсник и ти е изневерил. И двете позиции показват незрялост и егоцентризъм.

Надявам се, че сега съм по-ясна.  М/у другото аз също не бих се развела заради еднократна изневяра, но какво ще е моето решение - не касае дъщеря ми.

Иса, аз също, а сигурно и повечето от нас тук.
Но както написах по-горе, не вярвам във феномена еднократна изневяра.
Може пък и да я има някъде по белия свят де 

Един мои познат казва: "Недей да изневеряваш никога. Първият път е най-трудно. После вече е лесно да изневеряваш и трудно да спреш. " Мога да кажа от собствен опит, че е прав- първият път е най-трудно.
Та е малко като шоколада: Без едно мога, с едно не мога.

Айде и аз пак. Че ми е още болна тема. Освен ако изневеряващия не е патологичен случай смятам, че изневярата е черешката на тортата. И вече е окончателната причина да кажеш край. Поне при мен беше така.
Но сега като се замисля може би и еднократна изневяра само не бих преглътнала. Може би е от годините. Може и до светоглед е.
Дано вече не ми се налага да разбирам.

речникова реалия....
извини ме но ако за теб е все тая къде и с кого се търкаля мъжа ти - за мен не е така
и нека ти поясня нещо ако не си се замислила - в повечето случаи за да се стигне до "ИЗНЕВЯРА" - нещо в което единия се чувства преебан - значи някъде давата не са се доразбрали или единия е предал вижданията на другия...
щото ако от самото начало двама души знаят че не трябва да очакват вярност един от друг - няма да има изневяра - и няма да има наранени
а стигне ли се до ИЗНЕВЯРА - значе нещо не върви между двамата
и е трудно да го бъде семейстовто
като изневяра е разтегливо понятие - това тук сме го говорили

но твоя пост е повече от абсурден - не може щото ти приемаш че всеки може да си го туря на всякъде и щото ти би се примира с всичко да искаш и другите да правят същото...това е абсурдно! че и да осъждаш техните виждания като "остарели"
за мен пък жена, пирела мъжа и да скитори и същото за мъж е разпасано, разхайтено и ...хайде да не давам епитети поведени, но живота ме е научил, че ако така им харесва, ако това не носи болка на партньора отсреща...нямам право да давам епитети

и да добавя -0 не съм разведена, а съм от тези приели изневярата
но не одобрявам безпреколсовното РОБУВАНЕ на идеята, че видиш ли брака трябва да е с цената на всичко....

Никъде не съм написала, че запазването на брака/връзката трябва да е с цената на всичко. Не твърдя и не мисля, че разводът/раздялата са невъзможен завършек на една връзка/брак.
"Изневяра" и "семейство" са разтегливо понятие и не всички хора разбират едно и също когато чуят тези думи.
Опитах се да обясня, че това, че някой спи с повече от един партньор не го прави априори безотговорен и негрижовен към съпруга(та)/партньора и децата и обратното. За мен тези неща са отделни.
Ще дам пример с мой личен приятел - семеен е от 3 години, има дете на 2. Спи с къде коя види, ходи и по клубове, предлагащи платени услуги. Но е идеалният баща и съпруг. Гледа детето когато не е на работа, не го е лишил от нищо, помага на съпругата си в домакинството, прави всичко възможно семейството му да е добре, детето умира за него и той за детето също. Отнася се и говори с голямо уважение към съпругата си, прави й подаръци, изненади, лично аз съм участвала в подготовката на такава изненада... Освен това не е пияница, наркоман, хазартаджия, проидоха, мързеливец, агресивен, ревнивец и т.н.
Е, в този случай права ли би била жена му да иска да се разведе с него, само щото като го засърби и ... не си налага спирачки?
Не знам дали успях да внеса яснота в гледната си точка.

и жена му, ако недай боже знае за всичко това, живее един необезпокояван живот, изобщо непритеснявайки се от болести или евентуално изоставяне заради нова страст....
айде да не си приказваме глупости
и аз познавам семейство с такава връзка
нито един от двамата не обича другия, но им е удобно заедно, тя е идеално осигурена откъм капризи и пари, а той си прави каквото си иска
също вариант за възпитание на ценности в деца

разбирам те, но избора на жена, неможеща да се примири с изневяра е не личен ЕГОИЗЪМ а просто НАЛЕЖАЩА НУЖДА - ако тя има нужда да си иде, то не е егоизъм...
това че друга не й пука дали мъжа и е с други...неин избор...щом не й тежи и това не я унищожава...
но аз преживях много тежко леката изневяра на мъжа ми и ако той скитори - би било въпрос на оцеляване за мен да се махна от него...освен ако моята психика не се деформира и аз не си намеря любовник/ци....за компенсация....
и повярвай не е личен егоизъм и нежелание да осигуриш баща на детето си
но ако психически се скапеш за д осигуриш този баща...ако ти се заличиш и изчезнеш - това психолозите го отчита ткато липса на партньор, да не говорим какъв поведенчески модел ще заложиш в детето си...

Мда... Типичната картинка на около 90% от благоденстващите семейства около мен... Жените им говорят точно както говориш ти. Е, "помага в домакинството' може да е заменено с "дава пари за чистачка и бавачка", но какво пък...

Има и друг живот, има и друг тип връзки. Такива, в които очевидното и метериалното /не като стойност, а като нещо, което е видимо/ не е толкова важно колкото духовното... За мен е много по-важно партньорът ми да общува с мен и да е в хармония с мен, вместо да ми прави изненади... Ах, колко забавно.  

Имам приятелка с мъж почти какъвто го обясняваш и ти. Само дето не изневерява нон-стоп, а само чат-пат Ако ги видиш как той я държи за ръка, а какви партита-изненада й спретва за РД, аууууууууу... Тя обаче не е щастлива - защо ли се питам? И не само тя - още поне 10 жени познавам в това положение с 10 толкова 'идеални' мъже и нито една от тях не грее от щастие, напротив за всички това е вид 'примирение'. Което, за мен, ги прави автоматично лоши родители.

Но ако ти нямаш против и въпреки това си щастлива - няма лошо. Лошо е да искаш другите да живеят по твоите правила и да намират за 'правилни', нещата, които ти намираш за такива.