Как казвате "не" на децата си?

  • 1 290
  • 24
  •   1
Отговори
# 15
  • в края на града
  • Мнения: 4 446
Ох, моето твърдо "не" все повече "омеква"... Синът ми умело ме манипулира  Embarassed, не ми влияят тръшкане и ревове, но момчето е на приципа, че трябва да се пробва всичко, ако не мине с рев, следват целувки и умилкване. Е на целувките и на "обичам те" не мога да устоя  Embarassed Старая се, поне доколкото зависи от мен, да предотвратявам ситуации, в които ще има "не".
Ако е за по-сериозни неща обаче, "не"-то си е "не".

# 16
  • Мнения: 24 467
Ако говорим за малко дете, напр. за две годишно такова, самото казване не е трудно.
От големия син съм изградила виждането в къщи причините за "не"-то да са твърдо определени и да няма отклонения, по възможност- в съответната ситуация винаги се казва "не". Така с него минахме и по- леко етапът на отрицанието през втората годинка. Беше наясно, че нито аз, нито баща му ще отстъпим.
"Не"-тата също така са не много на брой. Само при истински възникнала необходимост- ситуации, застрашаващи живота и здравето на детето.
Дразнителите също гледам да не са налице, да не се лага да си "не"- каме многократно. Както вече са дали пример с храната и ние не купуваме това, което считаме за вредно. По този начин малкият е придобил навик когато му се прияде нещо да отива и да носи банан, портокал, мандаринка. Не е нужно да изпитваме волята му- на тази възраст такава не е налице.
Ако детето е много настойчиво в искането си, а ние- абсолютно сигурни, че искането не следва да се удовлетвори- не отстъпваме. И сме на едно мнеие с таткото /мнго е важно/, поне пред детето.

# 17
  • Мнения: 2 090
При нас ''не'' е почти всяка втора дума,знам че не е много хубаво така но всяко второ действие е беля и просто няма друг начин.Не че обръща много внимание на тази думичка де...по скоро физически ''отстранявам проблема(отивам и го махам откъдето не трябва да бута,вземам от ръчичките каквото не е трябвало да взема и т.н.)Инъче много добре разбира какво значи ''не'',но слуша когато си иска.Мисля че като поотрасне малко ще е по-различно,или поне се надявам newsm17

# 18
  • Мнения: 315
той знае в кои ситуации ще последва "не" и разговора започва примирено:"знам, че ще кажеш не, но..."в определени ситуации не си е не./здраве,домашни и т.н./но  е първи клас и е по-лесно да стигнеш до консенсус.
когато беше малък просто избягвахме рискови ситуации, но и детето беше доста спокойно-има просто по-емоционални деца и по-спокойни - ние сме от вторите Grinning/слава богу/.
с баща му сме железен тандем-каквото каже единия се подкрепя твърдо и синът ни го знае.
има и драми, но рядко и е доста трудно да удържиш.много говорим за всичко.

когато бях дете възпитанието се изразяваше в безапелационни заповеди и майка ми никога не ме попита за моето мнение по какъвто и да е въпрос.тя и сега не допуска, че аз имам мнение.

за мен този подход е болезнен и грешен.избрала съм принципа, че детето е личност и има сфери, в които и две годишните имат право на избор.въпроса е да "обезопасиш"избора. Wink

# 19
  • Мнения: 5 401
Аз съм умерено строга с детето, като се старая да създавам правила и да не правя безмислени забележки за неща, за които виждам, че няма да ме разбере или да ме послуша. Последователна съм в разрешените и неразрешените дейности, като винаги обяснявам надълго и нашироко, повтарям, потретвам и не си позволявам да оставям висящо "не". Мисля че по този начин съм успяла да си изградя авторитет пред него, както и увереност в себе си, че няма да се изнервя и да си позволя да избухна до степен да ударя.

За съжаление баща му не е толкова твърд и много често се получава объркване на ролите - вместо майката да е нежната и всепрощаващата, а бащата да го играе мъжкарски, се получава обратното. Много пъти привиквам мъжито на разговор по тази тема, обяснявам му, че така не може, той обещава и пак се връщаме в началото.  ooooh! Предополагам, че когато в един момент осъзнае, че сина ни вече е порастнал и е станал малко момче, ще усети истинската си бащина роля.

А доколко Каби се вслуша и възприема забраните ми, далеч не мога да кажа, че винаги се получава, но мисля, че разговорът и контактът с детето е верният път.  Peace

# 20
  • Мнения: 3 880
Първите 3 пъти казвам с нормален тон, ако не се чуе увеличавам "звука" Wink

може би трябваше да ми стане мъчно за него и трябваше да му отстъпя  Shocked ... направо абсурдно ми звучи.
Ох, и на мен хич не ми става мъчно като вземе да ми реве и да се инати за глупости. Даже още повече ми се вдигат нервите и край с всички видове съчувствия ooooh!

# 21
  • Мнения: 3 810
отклони вниманието с нещо друго- поиграйте, попей....за да забрави. Когато се е занимала- скрий дразнителя.

# 22
  • Мнения: 3 205
Казвам го така, че да не оставям впечатлението, че може и да размисля, ако ревне. Имам си определен тон, с който говоря за нещата, които са забранени - тихо, строго и неотклонно. Като забранените неща винаги са забранени - сладки и соленки преди времето за ядене, надигане от леглото след като е сложен да легне, бъркане на непозволени места, катерене по масата и др. Ако въпреки всичко почне да се тръшка, действам според момента - може да не му обърна внимание, може да го гушна и да го утешавам, може да му отклоня вниманието с нещо друго или да му измисля някаква задача - примерно да ми помогне в домашната работа. Много е важно твоето "не" да е не само твое - т.е. останалите да те поддържат. Аз позволявам в случаи на рев да го привика примерно баба му и да му посъчувства, но само при условие, че нещото, за което реве, все така не се позволява. Не може ти да градиш, а някой друг да върви след теб и да разрушава - така се подбива авторитета ти ("щом мама не дава, ще ида при тате, той да ми даде").

На мен също не ми става мъчно, като ревне, защото знам целта, с която реве. Всъщност понякога даже се ядосвам и полагам доста усилия, за да остана спокойна поне аз.  Хубавото е, че си имам поддръжници във възпитанието; лошото е, че Иво не се тръшка, а се хили и продължава невинно и кротко да си пакости, докато не го махна от местопрестъплението  Crazy

# 23
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 932
Старая се максимално да намаля ситуациите, в които да се налага да казвам "не". За храната споменах, че не държа вкъщи такава, която не искам да яде. Обезопасила съм доколкото мога дома си, така че да няма "Не пипай тук", "Не отваряй там". В други случаи отстранявам физически проблема вместо да чакам да реагира на "не". Примерно, игарае си с храната след като вече се е наял. Казвам "Храната е за ядене, не за игра", и вдигам чинията.
Забелязала съм, че подробни и многословни обяснения нямат смисъл при малко дете. Обяснявам  простичко и по  възможност кратичко. Не крещя. Говоря с нормалния си тон, внимателно, някой път по бавно, дори по-тихо от обикновен и го гледам в очите, приклекнала, за да съм на тяхното ниво. Това, която ми се струва, че най-много ми помага, е предлагането на алтернатива: "Не изливаме вода на паркета, можеш да я излееш в мивката", "Не можем да си играем сега с брат ти. Спи. Да отидем в детската при играчките/книжките/кубчетата/животните... ". Също така ако отлагам някои неща във времето, му казвам: "Не можем сега да излезнем. Готвя/имам работа/не можем да оставим брат ти сам. Като се прибере тати, ще излезнете./Като се събуди брат ти, ще излезнем". Колкото е по-малко детето обаче, толкова му е по-трудно да чака. Иска сега и веднага. Та в допълнение пак търся и предлагам алтернатива за "сега и веднага". Така се справям в общи линии...

# 24
  • София
  • Мнения: 7 097
"Не"-то много не го обичам, защото настава рев обикновено.
По принцип предлагам алтернативи, но ако настоява, се налага да кажа "не". Кажа ли веднъж "не" държа на думата си, независимо от сцените и истериите.

Общи условия

Активация на акаунт