Темпераментните деца - тема 3

Страшно съм щастлива да ви намеря, как съм ви пропуснала до сега. Направо спасихте моя Мишо от момента, в който съм на път вече да го пречупя и прегазя. До толкова съм минала прага на търпимост за който говорите, иска ми се да намеря старите теми и да ги прочета, дано имам време, че напоследък нямам никакво такова и лудвам лека полека! Ние имаме страшно много от вашите проблеми. Мишо е много добричко и незлобливо дете, много чувствителен и винаги оригинален, но винаги е нарочен, човека с черните точки (включая и за това че се клател на стола), чух мисис Еди коя си, която им води забавачката така да му крещи в бяс, да си прибира нещата в раничката, че направо ми се изправи косата... И не слуша никого, в смисъл, и на кънките на които ходим да тренира, не слуша треньорката, вижда че нещо му е трудно и решава, че така и така не може да го направи и ще му се карат, поне да си прави каквото и както си иска. А много бързо учи, когато иска. И проблема не е само този... Напоследък е започнал да ми крещи и държи тон на улицата, а и в къщи. Аз говоря, говоря, говоря, после моля, моля, моля, заплашвам, и накрая само едно помага, чак ме е срам да си го призная - шамарената фабрика. Искам да си пиша с вас и обсъждам много неща. Дано ни приемете в редиците си.

Добре дошла Иги!  Аз също съм от скоро в тези редици, но момичетата за кратко време ми помогнаха да намеря по-добър подход към сина ми с тяните историй, случки, преживявания, опит. Намерих път към сина си и мисла, че този път е правилния. Аз също съм "отваряла врати" на "шамарената фабрика", но мойто зверче се обръща слага ръка пред устата и се смее.... Ефект никакъв!

Иги, добре дошла 
Нямате представа какъв стимул и вдъхновение ми е тази тема. Много се радвам да виждам, че и за други е така. Разговорите, споделянето само по себе си помагат много.
Нашата вечер завърши много спокойно в крайна сметка, дано прескочихме И този период Може да е Сатурнова дупка, скоро е рожденият й ден 
Но пък сина ми е чудесен последните седмици и месеци. Като се гушкахме преди лягане му казах колко много ме радва и се гордея с него и той грейна Щерката и тя се укроти, но 5 мин по-рано беше доста зле.
®, моят праг намалява от честотата на истериите най-вече, не толкова от броя им. И стратегията, когато усещам, че кипвам да избягам  за малко помага много. 5 мин и съм нов човек. Но иначе рева и истерията ми влияят на физическо ниво. Преди години ме избиваше на агресия, радвам се, че поне това отдавна е в миналото. Работя по въпроса за повишане на тона, миналия уикенд креснах няколко пъти. И аз съм в някакъв напрегнат период, а децата са като попивателни за такива емоции.
Свикнах бързо да се овладявам, само трябва за мъничко поне да се откъсна от дразнителя, който обикновено пищи с все сила в тези моменти Ей го преди лягане беше тежичко, но 5 мин по-късно успокоихме човечето и то си легна спокойно.

Шоши, радвам се, че детенцето ти има такава правилна преценка и най-вече, че не се терзае толкова от наказанията. Разумен е, ще се справи

Мама Иги, ако си в София в неделя, ще имаме семинар в Барбарони 3. Ще си поговорим за чертите на темперамента, как се проявяват при нашите по-интензивни дечица. Също ще си говорим за основните стратегии за оцеляване И нататък живот и здраве ще обсъждаме и практическите ситуации, които са ни ежедневно предизвикателство   

Mama Igi, добре дошла!!! Ехааа, групата на Мишо-вците как нарасна... Аз също като ® съм "нова" в тази тема и вече усещам колко добре ми се отразява контактът с момичетата. Мисля, че "белият" ни период вече 2 седмици се дължи до голяма степен и на това, така че за всички тук  
Иги, а точно ти мисля, че си човек с голямо търпение и сила (съдя по включването ти в други теми и форуми)  

 Извинете дългия цитат...С мама Габи сякаш пишем от една и съща клавиатура... Исках дори подобна случка да разкажа за снощи в магазина, когато се "опъна, че искал еди си какво там (вафла беше някаква), а аз не исках да яде вафла преди вечеря...И стана една-а--а...Мале-мале...Другото го е написала мама Габи.

Благодаря ви за посрещането, направо тук ще е мястото, където ще си пиша, когато ми тежи. Аз мога преспокойно да включа и Лъчо в това число, той пък не подлежи на никакъв контрол, само високия тон го впечатлява за сега. Иначе ходи като свободен електрон  в негова си посока, я някой наруши  науменото от него, резултата е страшни крясъци, тръшкане на земята, биене на главата в земята, и рев. Когато сме у дома, няма проблеми, защото го оставям и не му обръщам внимание, ама на улицата в мръсотията ми е много трудно да го игнорирам, абсурд е някой да го вдигне и прегърне, рита и се мята, и го изтърваш, нищо че е 10 кг!
мамаГаби, само ако знаеше колко съм изпушила вече, на моменти се чудя, как съм жива още, имах големи подходи и идеи как да възпитавам Мишо, откакто са двама обаче и тичахме от единия доктор при другия, незнам вече дали си спомням как се казвам, амортизирах се яко. Мога да ти кажа веднага обаче, как да постъпиш, ако имаш здравословен проблем в определена област и да те посъветвам 100 неща, ама търпението ми много куца за жалост. Мишо на възрастта на Лъчо говореше като голям, а Лъчо мучи главно все още, не че това му пречи да е много умен и всичко да разбира, но не говори, по простата причина, че и майка му претрепана от грижи и трревоги мълчеше и не му говореше толкова много, е вярно е, че пеех много, и това надявам се ще му помогне също много!О спирам, то май излезе оплакваческата, а не исках да е така.
И аз се радвам, че има и друг Мишо тук, колко е голям?
Миленче, а аз теб те помня....сигурна съм, че не греша човека, ти си ми от свестния ми период, когато още бях на себе си... 
За неделя май няма да успеем, че имаме друг ангажимент, а много ми се иска да ви срещна, още ще помисля по въпроса....

Ами аз продължавам да се надявам да сте оздравели и да се видим в неделя!!! Може  пък теорията, че всеки човек си имал двойник, да се окаже вярна

Иги, моето змейче е Мишо - на 5 години. Е, ако не е тази неделя, ще се запознаем на следващата среща - някакси съм почти сигурна, че ще има и следваща А за организацията на тази - отново на Милена   

Това е страхотен комплимент за групата ни и за всички пишещи тук   

Мама Иги, от къде ме помниш Аз те помня със сигурност, но не като събитие и гледни точки, просто някакво неформулируемо топло чувство 

Дано успеете за неделя. Ако пък не се получи този път ще е следващия. Тези семинари са ни мечта отдавна (на Злати и мен) точно защото знаем ние как се чувстваме и как запознаването с теорията, споделянето и т.н. ни помагат да сме по-добри родители. Така че имаме желанието тези семинари/срещи да са редовни, дано да се получи 

мамаГаби и моя Мишо е на 5 или както гордо казва, аз съм на 5 и половина, роден е на 16 октомври!
Милена, замислих се от коя среща се познаваме, ама мисля, ти не идва ли на първата ни среща в Борисовата градина преди години, при някакви картинги беше. Божеее дано не съм още съсем куку и правилно да помня, че вече наистина не си вярвамммммммммммм!(а може и да е друг човек този, за който те мисля, леле  много объркано стана)!
А за срещи сме много готови, и се радваме на такива, дано успеем за неделя, но е малка вероятността, по-скоро не ни чакайте!

Аз не успявам все още да овладявам тона - върху това трябва определено да поработя. Особено вечер след тежък ден ....трябва да се свършат хиляда неща, а той е кисел защото не е бил с нас през деня и сме му липсвали - настава ужас понякога. Аз викам и той вика след мен .... усещам се и спирам да викам и чудо - и той спира да вика ....
Баща му го вкарва в релси много добре - по принцип е спокойната фигура в семейството.
Да ви разкажа случка от неделя - седят двамата и си играя и си говорят. Мартин не получава дадено нещо и естествено се сърди. Диалогът между двамата е следният:
- Няма да получиш еди какво си - не може - баща му,
- Искааааам гооооооо - Мартин и започва да реве,
- Добре, имаш право да се сърдиш - баща му,
- Не, нямам право да се сърдя- пак мрънкащо Мартин, но вече успокоен и не ревящ

Паднахме от смях.
Другият бисер е: Имаш право на избор а той - Нямам право на избор 

Вероятно и ние ще дойдем с огромно удоволствие в неделя-1 възрастен и 1 дете

Charr, добре дошли сте 
Много се смях и аз на случката като си го представих

Вчера се похвалих колко добре се държи с мен моя палавник, сега е момента да подчертая С МЕН.
Брат ми живее в Париж и сега ни е на гости за 2 седмици, той страшно много го обича и му се радва, но вчера се наложи да излезем само двамата с вуйчо му и го оставих на таткото.Започнал да търси брат ми няколко пъти в неговата стая, след като не го намерил се натъжил и помислил че си е тръгнал за Франция, баща му се опитал да му обясни, че е с мен по магазините и той решил най-лошото, не само , че вуйчо му си е заминал, но и че и аз съм отишла в Париж с него.Започнал да прави бойкот на баща си, не искал да се изчурка, но в един момент събул гащите и направо на пода.При мен никога не е правил подобни неща от времето когато беше с памперси.На баща си за втори път му погажда номер, като първия път беше още по-зле, издебнал го да излезе от стаята и свършил голямата работа на килима
Не знам как се държи баща му с него , когато са насаме, вече не знам какво да мисля, всеки път като се наложи да ги оставя и ми се звъни на пожар за проблеми.Но просто няма на кой да го оставя, а се налага и други неща да върша, дори и в събота съм на работа и като не работи тогава градината се гледат с баща си.

И при Ева -дъщеря ми,прага на болка е много висок. Когато и вземат кръв или и правят някаква манипулация, лаборантката обикновено започва да се кокори-защо ли не заплаква това дете ?
Постоянно пада и се удря - единствения коментар е:" Оппа".
Много се радвам, че сте направили такава полезна тема. Много ми е мъчно,че няма как да се включа в семинара. Дали не можем да осъществим конферентна връзка с Варна
Колкото до книгата,веднага си поръчах workbook-a.Толкова много се забързах да поръчвам, че не видях ,че има промоция ако си купиш книгата и workbook-a едновременно.Нямам търпение да получа пратката.

pasinet, различно се държат децата с различните хора. Моята дъщеря с мен е много по-различна, само с мен се отпуска напълно и съответно аз го отнасям. Това по принцип е комплимент, защото значи, че съм й най-близка, ама питаш ли ме как ми понася да изживявам и издържам всички стаени от другите емоции 

desi_shisha, супер е книгата, а и workbook-a, най-хубаво си е човек да ги има и двете