Темпераментните деца - тема 3

Аз да споделя притесненията си. Дъщеря ми на 01.03 ще има концерт на пиано (първия ни е). Много е педантична и в къщи репетира, но щом обърка един тон и започва да се ядосва да удря по клавишите и дори вчера се разрева че не може без грешка да ги изсвири. Наистина ми се струват толкова сложни тези неща които са и дали и то трябва да ги свири без школа, даже се учудвам че все пак ги е позапомнила.
Притеснявам се да не вземе на концерта да обърка и да се разяри пред всички и да вземе да се цупи и да удари някой клавиш в изблика си, ще умра от срам 
Отсега и казвам че винаги се случва човек да сбърка, няма нищо срамно или смешно в това, важно е да не се притесни и да продължи нататък без да се повлиява от грешката. Вчера дори се опитах да я окуража като и казах че се възхищавам от това което ми изсвири, дори да имаше 1-2 грешки и че аз никога не бих го изсвирила толкова добре (това последното е истина  ).
Ама тя не ме слуша много казва трябва да го изсвиря без грешка иначе ще ми се смеят всички... 

Хей момичета, толкова много сте изписали че ще има да чета......
Завърши една напрегната седмица за мен, в която последните дни нямах много време за клубчета и нет, но не се оплаквам - резултата е добър.
Да се похваля че моето малко момче се прибра, почерняло отпочинало и някак си една идейка пораснало. Нямам предвид физически, а по-скоро някак си една идея по-самостоятелен за някои малки дреболии.
Бил е през цялото време с госпожата / спал е в нейната стая/ защото беше едно от трите деца без родители на лагера. Госпожата каза, че не е имала никакъв проблем с него. Един единствен път е бил наказан от треньора. Но това е за 5 дни все пак.
Напоследък сме в ревливо настроение обаче, откак се е прибрал все мрънка за нещо.
Снощи докато го слагах да ляга ни в клин ни в ръкав се разрева със сълзи, че го било страх от училище защото още не можел да чете и се страхувал, че ще има двойки ..........
Тази тема вече ще си я автоцензурирам, защото ако си отворя устата трябва да ме баннат доживотно 
Отивам да ви чета назад!
Желая ви весела среща и да направите снимки 
Стискайте ни палци защото сме на състезание събота и неделя!

п.с. Добре дошли на новите момичета   

Привет и от мен. Добре дошли на новите майки и татковци

pasinet, наистина се държат различно и дребни детайли могат да ги направят нервни. Дара се държи много зле с дядо си, но съм забелязала че той като й чете книжка въобще не следи нейната реакция, тя казва 1-2 думи, иска нещо да сподели, дядото си чете като рецитал. И тя след 2-3 пренебрегвания, почва да му дава шапката и да ни кара да го изпращаме. Много чувствителни и не знаем къде не им пасва ситуацията.

Аз искам да ви питам за правилата и доколко държите да ги спазват децата. В нас няма правила, има някои генерални, но като тръгне Дара да прави нещо, ние нагаждаме средата според нея. Така правим и поради познатите ви тръшкания. Това може и да е грешка.
Сега конкретно: последен хит е да се хване за дръжките на вратата и да се люлее. Забележките се посрещат с усмивка, по-строгите забележки със сръдни, само яко каране /от което после ми е кофти/ променя поведението. Вчера си мислех дали да не я оставя и като счупи дръжките, ще купим нови, но ми се видя прекалено да я оставям да руши дома. Сигурно сте имали подобни ситуации харесват си нещо за игра, какво правите, оставяте ли ги да си правят каквото искат или ги ограничавате, дори и с каране. И конкретно за дръжките ми е интерсно да чуя какво бихте направили

tsveta_pile, да ти кажа и при нас е същото с пианото ама то е хем хубаво, хем притеснително
Хубавото е, че децата няма нужда да ги насилваш за да свирят, упорити са и сами си преследват целите. Лошото е, че тази упоритост граничи с перфекционизъм и съответно води до много бурни реакции. Аз понякога също се стъписвам като вземе да плаче или да праска клавишите, и то само на упражнение. Концерт още не сме имали, но в края на март уж ще има (предпоследно)... така, че нямам опит но мога да кажа какво си мисля предварително.
Иначе аз лично не мисля, че ще се стигне до "изблици" на концерта, децата знаят кога да се сдържат и кога да си дават воля на чувствата. Моят пианист ми обясни, че аз съм му майка и затова пред мен може да се тръшка. Госпожата знаеш ли как го хвали, че повтарял без да се отказва и без да протестира, пък вкъщи две ноти накриво и хайде нерви... Така, че разпитай Симона, но подозирам че положението е сходно. Освен това нашата учителка специално каза, че ще се учат какво се прави на концерт, как да си замажеш грешките и т.н.. Явно си имат трикове и си се подготвят.
Иначе за самият концерт моята тактика ще бъде - първо аз да се подготвя психически, второ да поговоря с детето че и то да се подготви според способностите си после - каквото сабя покаже. Обаче се подготви ти, дори по-добре, защото е много вероятно на концерта да няма изблик на емоции за сметка после на вкъщи (или още в колата)...  И продължавай да я хвалиш, нищо че не обръща внимание... сигурна съм че за нея е важно
Аз съм забелязала, че ако се подготвя че може да има напрежение после много лесно се справям. Затова предварително си обмислям всякакви ситуации и как бих реагирала, повтарям си че ще съм спокойна и измислям разни окуражителни думи Също така бих си измислила нещо отпускащо или "зареждащо" преди концерта, за да имам повече положителна енергия в резервоара Това важи и за простите репетиции вкъщи, но забелязах че той просто има нужда да си каже каквото му е на душата или да поплаче ако толкова се е разстроил, а от мен очаква само да го изслушам и после като се успокои продължава... иначе разни ми ти аргументи понякога повече го ядосват, защото един вид му отнемат правото да се чувства ядосан или тъжен

Колкото до детето, ти вече си говориш с нея и нищо че не те слуша, сигурно после обмисля това което си и казала, а то е важно. Важно е да знае че я обичаш и подкрепяш, че се гордееш с нея и колко се старае. Попитай я какво би направила ако сбърка, така заедно с нея или тя с госпожата ще може да измислите сценарии. Както и как може да се отпусне ако се чувства напрегната или я е страх. На всеки може да се случи сценичната треска, има и една подобна книжка за Франклин (Франклин и театралното представление), може да я прочетете и обсъдите ако вече не сте
Във всеки случай не се притеснявай от околните дори и да се стигне до удряне по клавишите, все пак не удряш ти   И после непременно да се похвалиш и да споделиш опит че както казах на нас ни предстои по-натам

Tanya, да ти кажа това с правилата е много важна тема, и много е трудно да се намери баланса, особено за темпераментни деца. Важно е от една страна да има правила, а от друга да не са прекалено много. Също така е добре правилата да са ясно казани и повторени при всеки случай, който го изисква. Със сигурност ще има съпротива за някои правила, но от опит мога да ти кажа че след около 1 месец или 2 вече се приемат спокойно и дори се сърдят после ако някой друг не ги спазва Но определено ще трябва да си упорита и постоянна в прилагането с други думи детето помага и на твоето личностно развитие Иначе също така е хубаво, че адаптирате средата към детето по-често отколкото детето към средата. Определено подхода с постоянното "не" е доста изнервящ за упоритите деца и човек е важно да си избира битките!
Колкото за люлеенето по вратата, при нас също има такива опити, но татко му е против и аз му напомням, че тати не иска той да се люлее и обикновено това помага. Ако не, отивам и го свалям от вратата за съжаление вкъщи нямаме подходящо място за люлеене, иначе така най-лесно се отклонява интереса - "тук не може, но там може"
Конкретно дали да въведете такова правило вие ще си решите, аз бих те посъветвала да обмислиш следните неща:
1. дали на някой от вас му е важно да не се люлее детето на вратите - било то защото ще ги счупи, ще се удари, ще се люлее така и на гости или по друга причина. Ако на някой му е важно, по-добре е да се въведе такова правило, защото иначе у вас ще се натрупа напрежение... обикновено се стига до мисълта "май детето ми се е качило на главата" Това изнервя и води до по-остри реакции при иначе обикновени прояви, просто защото ни е дошло до гуша...
2. готови ли сте да инвестирате необходимите усилия за да въведете такова правило - защото може да се изискват постоянни и целенасочени усилия докато детето го приеме, вкл. да изтърпите тръшкания. В общия случай само да му кажеш "не може" надали ще помогне, особено ако вече знае че го е правило.
3. една стабилна аргументация, от която да става ясно защо не може, за да не си мисли детето че просто така ви е хрумнало или го казвате за да му развалите удоволствието

Забравих, според мен правилата могат да се налагат най-успешно с действие. Т.е. не само казваш, не може да се люлееш на вратата, а просто отиваш и ако то само не слезе, го сваляш. Това е най-успешно и лесно при по-малките деца, трудно можеш да възпреш някое дете на 10г но тогава би трябвало проблемите да са други
Този подход според мен е успешен, защото детето просто вижда че не му се разрешава да го прави, докато ако само се каже и нищо не се направи е малко неясно може ли или не може. Ако не може защо тогава продължавам да го правя без проблем Това е доста енергоемък метод, но според моя опит е много успешен, не веднага но дългосрочно.
Напоследък по-често ми се случва да го командоря от разстояние, но той пораства и все повече се разбираме само с думи

Злати 
Нямам какво да добавя след теб!

Само ще си поразсъждавам малко. Предварителното планиране и моята собствена подготовка, че може да има нерви, че трябва да съм спокойна и т.н. много помагат. Мисля, че и по-рано в темите говорехме за подготовката и планирането, много са важни за оцеляването в такава ситуация. Примерно в случай на подобна ситуация, която се очаква да го напрегне (защото съм сигурна, че на концерта няма да си изпуснат нервите, но дори да са блестящи после ще са превъзбудени и ефекта ще е подобен) предварително ще опитам да се настроя, че в коалта ще има рев, може би истерия и ще се подготвя с нещо любимо - музика, шоколад, ако щете или нова книжка, нещо, с което успешно да се разсее и отпусне.
Перфекционисти са си, но това си е много силна черта при темпераментните деца, а всъщност не е лошо качество. Просто си е голямо предизвикателство за нас, хората наоколо.

За правилата, имаме такива, но гледаме да не са много (не че се получава лесно, но работим по въпроса). Щерката редовно виси по вратите, имаме една счупена и нарочно не я поправяме, но и това не помага. Злати е права, че, ако ти е важно и много те притеснява нещо да се спазва трябва да намериш начин детето да го разбере, иначе твоето напрежение става прекалено и избухваш. При мен е така  Имам една камара дребни ежедневни дразнителчета, примерно силните им крясъци в колата - имаме правилно, че няма резки и силни звуци в колата, защото шофьора се стряска, но днес на прибиране Вики спука един плик като бомбичка и и двамата с баща му креснахме в един глас  Само 2 думи, но едновременно и той самия се стресна, но какво да се прави. Уж сме казвали сума пъти да не се пипат кабели, но на Коледа щерката пред нас дръпна контакта на украсата и гръмна в ръката й. "Малкия дявол" беше, само уплах. Е, вече винаги молят ние да гасим, но...
Та така с правилата. Когато не е важно обаче или мога да си подтисна собственото негативно усещане, оставям ги или намирам някакъв поносим аналог.

Лени, радвам се да те видя отново тук и то с такива хубави новини  Разбирам го юначето, цяла седмица се е старало да е послушно, нормално е сега да помрънква повече. Кураж, уикенда е тук 

А ние с Мишо имаме и друг проблем, храненето, каквото и да сложа на масата, с изключение на пържените яйца и естествено пържените картофи, се квалифицира веднага като "гадно" и "нещо от което направо ми се повръща", Питам го ти опита ли го? Няма какво да го опитвам, то си личи... И тази вечер седнал на масата пред една чиния миш-маш и мърмори, ама като стар дядо мърмори, за всичко мърмори. Вече незнам какво да го правя, казвам му: спри, че ще стане лошо и ще съжаляваме и двамата след това! Не се впечатлява, гледа ме изпод вежди и нарежда нещо отново. Беше баща му на масата с него (и го подканва да яде), и чувам в един момент, как Мишо си нарежда почти едва доловимо, "ох този баща, не чува нищо от това, което му казвам, а аз му написах червен печат, ето сега ще му сложа няколко черни точки", и така в речетатив неколкократно едно и също. И поглежда дали някой го гледа и слуша, забеляза че го гледам и почна на по-висок глас, право в очите гледайки ме, "тоз баща, ама какъв баща..." Трудна работа, а търпението много често го няма наистина... Прави човека каквото си иска и както си иска.... А мама трябва да е от желязо и да се въоръжи много, много...

Не знам дали моята дъщеря може да се помести в графата"темпераментна",но това което ме притеснява е по-скоро невероятният й инат,с който не мога да се преборя вече 11 години.Като бебе беше ужасно ревлива или ако не плачеше- ще мънка,започна да говори доста рано,в яслата нямаше още 3 години,а госпожите ми казваха-"Като дърто приказва!".До ден днешен почти никога,като й кажа да направи нещо,независимо от начина-къде мило,къде по-строго,не се е случило да каже-добре,мамо,и да го изпълни.Винаги започва разни спорове и уговорки,ослушва се и ме изкарва от нерви понякога,защото трябва да повторя десет пъти докато свърши нещо.От малка иска да налага своето мнение и да се счита за равна на нас-родителите й и не иска да приеме,че все пак има някакви правила на поведение.Ние с баща й в чудо се виждаме понякога с нея,та чак вече си мислим дали няма да е полезно да я заведем на психолог.Най-интересното е,че ако отиде нагости в друго семейство, не могат да я изхвалят колко е дисциплинирана и послушна.В пълен контраст с това,което е в къщи.

Macinka_vn, добре дошла! Постоянството е едно много хубаво качество всъщност Ако успеете да извлчечете добро!

Igi, моята малката е така. Вики го мина този период, чакам и при нея да поотшуми. Последните 2 месеца от раз спря да яде всичко с кайма, а обожаваше кюфтета и мусака... Та имаме си и ние такива разправии. А мърморенето ми е "любимо"!!! Гледам да игнорирам в такива моменти, казвам, че ушите ми не чуват такива приказки. Ходя в другата стая за малко, ако трябва

Добре дошли на всички Колко много сте изписали... просто не мога да изчета всичко назад в момента

За храненето аз не се разправям. Просто не мога и за това. В повечето случаи успявам да си внуша, че отказите им не са насочени лично към мен и към това, което аз съм приготвила. Който иска - яде, който не иска - свободно. С условието, че следващото ядене е когато се пада. Междувременно може да се ядат само плодове или това, което могат сами да си вземат (на този етап май е само хляб натюр ).
Един път много се засегнах, и явно доста тъжно съм казала "Защо никой не иска да ми опита мусаката?", Ники и до днес го разправя и повтаря как трябвало да я опита... Казала съм си, че ще гледам да не се повтори...
Единствено понякога се опитвам да ги залъжа, напр. пускам филмче по време на вечеря, разказвам приказка, или нещо такова. Но е доста рядко, ако предценя, че наистина отдавна не са яли нормално, или има друга някаква причина.

И при нас е така! За разлика от бабите, които като не се яде яденето вадят десерта. При нас - не  Защото това вече би било някаква форма на манипулация. Вярвам, че ако са гладни - ще ядат. Обикновено правя 2 неща, т.е. примерно пиле с картофи, така че все има какво да се избере. А и 98% от случаите съм питала какво да сготвя. Така че, ако на някой не му харесва е свободен да стои гладен. Обикновено хапват поне половин порция, така успяват да ме придумат за десерт

Благодаря ви за отговорите за вратата. zlatishka, специално благодаря за полезните съвети.    Повечето неща така ги правя и дават резултат. Ще трябва да реша за вратите, по скоро ще го наложа като правило.

За яденето - Иги, здрасти. Аз си помислих, също като Мария, че в никакъв случай не трябва да се приема отказа лично към родителите. Аз го приемам, че детото си изразява така същността и ако не настоявам няма да има конфликти. При нас ако настоявам, тя се ядосва, размахва ръце и често си бута купата. И аз ще започвам да прилагам даването на полезно ядене и нищо друго. Даже тази сутрин преподредих шкафовете и на достъпно място има само сухари.

Да ви кажа открих един начин за релакс. Около Нова година бях подредила всички играчки и бях снимала дома подреден. Даже мислех да правя колажи, детето в подредена къща, защото сега има много снимки, но около нея е панаир. Та сега като си пускам тези снимки на слайд шоу 5 мин.  ми се отразява много добре.

Висенето по вратите и при нас са в списъка с нервичките. Бравите вече скърцат...
Другата драма, която мен ме вбесява е затръшкването на врати. Не знам къде го е видял, но се чува такъв гърмеж.... Определено държа да го отуча от този навик, карам го да се върне и да затвори вратата по нормалния начин. Човекът се старае, но понякога виждам как едвам се сдържа, (а бравите са едни такива мазнички, езичето се приплъзва много гот и не е нужно да да натискаш бравата, за да се затвори вратата, но всички вкъщи се стараем да не даваме поводи за контраатака  )
Храната пък в повечето случаи се превръща в пазарлък. Много харесва как готвим квъщи, неведнъж е казвал, че "мама и татко са най-добрите готвачи", дава поръчки какво да си сготвим, но човекът е по търговийката. Пазари се, спори, надговаря. Не го карам да яде насила, договаряме се за няколкото хапки, колкото да се брои ял - за да има десерт или пък ако не яде, изрично споменаваме, че следващата храна, която ще сложи в устата е за вечеря например
Сещам се за още нещо от списъка с дразнители: като се измие или не се избърсва и пипа всичко с мокри ръце или пък вместо да ползва кърпата, се забърсва в първото срещнато например хавлията я моята , я на баща му...е напомняме си

Нашата група тръгва след малко. Надявам се да се видим с повечето от вас там след малко