От една майка КЪМ биологичните родители

В България не може да направи това сама, иска се и подпис на майката(бабата на бебето), че е съгласна.Предполагам и там е така.

Аистенок, така е. Иска се подписа на бабата (и дядото, ако има такъв).

Абсолютно подкрепям с две ръце.
А иначе аз отдавна за себе си не го дъвча, някак си ми е все едно - приела съм нещо си, гледам да не го прехвърлям на детето си и определено гледам да не чопля в тези теми, защото са ми малко абстрактни. Което не значи, че това, което съм приела е верно, просто в момента ми изнася да имам мир със себе си  . Но за мен по-важно от вътрешен мир и спокойствие няма.

Така де, тези деца са кръв от кръвта на родилката, колкото и да я мразим и оплюваме. А сега ми кажете как ще се чувства дете, което със сигурност носи 50 % от гените и, когато никога нищо положително не чуе за произхода си. Живеем във време, в което все повече се говори за ролята на наследствеността, май-май сме си генетично програмирани. Ние си ги възпитаваме нашите деца, но те си знаят и им се напомня, дори и доброжелателно, че генетично приличат на някой друг. Това е двойнственото и мъчителното за осиновеното дете - хем я ненавиждам, хем ме е страх, че съм като нея.... Знае се, че осиновени момичета статистически по-често забременяват рано и извънбрачно и буквално повтарят съдбата на родилките си, защо ли?

Колкото до тези писма, има ги в поне 20-30 книги за осиновяването и всеки що-годе сайт в Америка. Повечето ги пишат по образец, както се попълва заявление, дава им се формула да се покажат отговорни, социалните ги насочват и те изпълняват. Кандидат-осиновителите пък се разтапят от чак такава саможертва и обич, защото това намаля тяхната вина (вземам и детето!). Всичко си е един ритуал.

Истината е, както казва Мираета, че децата никой не ги пита. Не е истина обаче, че изоставянето е винаги най-лошото, което може да им се случи. Обективно има и лошо - изоставяне, малтретиране, че и убийство, за да се отърват в крайна сметка от тях. Така че да сме благодарни на Бога (не на конкретните родилки!) че могат да избират този път - да оставят детето в ръцете на конкретни, "избрани"  хора. Лично аз бих го предпочела пред догадките, на които съм осъдена сега, и бих преглътнала и повече, ако можех да спестя на детето си двата месеца, в които е било ничие дете....

Който е безгрешен, да хвърли първия камък. Децата значи и никой друг. А те не го правят, защо ли?

Не съм безгрешна, но камък бих метнала. Още оня ден го прочетох и ми сърбяха ръцете, ама си викам - да се поохладя. Първото, за което е сетих е едно дете, което вързваха със синджир на двора /бащата/ и майката като се върнеше около след среднощ го отвързваше - за негово добро и от обич. И "бият ме за мое добро". Аман от добрини и от морал. Това аз наричам перверзия. Фалшиво ми е. Да намериш оправдание е най-лесно - само трябва да си потърсиш. По-морално ми беше едно изказване на една девойка, в едно предаване преди няколко години - тя заработваше пари "зачевайки". Продаваше бебето си на богати гърци - ами така гледала другите си деца.
Не може с човешкия живот да се правят спекулации.
Аз лично смятам американците за хора с извратен начин на мислене. Поне така моят привинциален мозък и патриархално възпитание има капацитет да подходи към толкова широко скроената души на тази невинна жертва.
А 16 - годишните са хора с мозък и с отговорности.

това не е точно така няма формуляри, няма ритуали,няма такова изискване. може да е имало през 70-те напримерно, но вече не е така.

Сега повечето осиновявания са отворени, БР и осиновители контактуват много повече без намесата на соц. работници и агенции. Нашата БМ намери профила ни на интернет, само първия емайл беше изпратен през агенцията. След това сме си писали директно, когато планирахме среща, никой не дойде да ни наблюдава, само ни казаха кои въпроси е добре да питаме, кои да изчакаме за следващи срещи. Ролята на агециите е до толкова, че да осигури, че всичко е легално и за професионална психологична помощ при нужда. Аз лично съм прекарала дни със нея, нейното писмо не ми е необходимо, познавам я добре, за да знам каква е, знам историята и добре, за да не я съдя защо го прави. Даже нямаме писмо, даже и въпросното видео, което направи не ми го е дала, а само ми го показа.

Разликата само е, че тук се мисли позитивно за осиновяването, не е акт, от който хората се срамуват и искат тайно да не им се е случвало, децата им да биологични. Приема се като акт на любов и от двете страни, има толкова помощни групи и организации, които хвърлят сили, за да осигурят, че осиновени, осиновители и БР са добре. Никой не съди защо БР си е дала детето, нито ме гледат със съжаление, че аз не мога да имам деца. Обществото е над тези неща(в по-голямата си част). Тук няма думата "хранениче", няма домове, няма съжаления, че детето ти е осиновено, а не е твое.  Хората разбират, че изисква много повече да осиновиш "чуждо" дете и да го гледаш, приемеш и обичаш като свое, уважават те и ти се радват.
 
За това осиновените деца тук не растат с мисълта и отношението,че са различни, че са били някога ненужни или не обичани от БР, фокусира се само на позитивното, работи се с проблемите от самото начало, за да се излекува раната им от малки, за да се чувстват пълноценни.
 
бях гост засега, дано не се засегнеш, че те цитирах, просто имам личен опит и споделям

калина,предпочитат това извратено мислене, отколкото да гледам на детето си като на жертва и да се измъчвам, а и него ежедневно с това. лично мнение, не искам никой да предизвикам или засегна всеки има право на разбиране и мнение.

защо никой не ми отговори на онзи пост за момиченцето?  Предпочитате ли вашите деца да са на негово място-с биологичната си майка без тази болка от раздялата с нея, но никога да не знаят какво е да си обичан?


мате, права си, но не мога да изведа въпросното детето от Б-я. Амерканските закони са, че детето трябва да е пълен сирак, за да бъде изведено веднага от въпросната държава или да съм живяла с него две години в Б-я преди това. А финансово не може да си позволим да се върнем в Б-я за две години, а на мен сърце не ми дава да се прибера със сина ми и мъжа ми да го вижда само от дъжд на вятър както и само тогава да вижда момиченцето. А и в момента, ако ни е правилна информацията, България не дава деца за осиновяване, поне не за САЩ.

Дано не съм обидила никой, но ме боли, когато виждам как ежедневно се измъчвате от това, как няма никой в Б-я да работи с децата от домовете(и че още има тези домове) и с тези, които са осиновени. Как много от проблемите им дори не се считат  като такива. Как никой е работи с Осиновителите, как няма поне една огранизация, която да ги защитава и да им помага. А тези неща са много важни и разликата е огромна.

Аз не. Твърдо не.

Но просто не схващам за какво е "спорът". Честна дума.

Нито се срамувам, че децата ми са осиновени, нито се държа с тях като с жертви, нито искам биологичните им майки да бъдат наказани за деянието си.

Но тази идилия, която описваш е изключително трудна в наши условия.
Би било прекрасно, но сякаш говорим не за две различни държави, а за различни планети. Причини да искаш...

besnon10, не се засягам, но мисля, че не си ме разбрала; не съм казвала, че са буквално заявления, просто са писма-образци, които се ползват като формула от тези, които търсят как да се изразят; нещо като стихчетата по лексиконите едно време.

А иначе аз съм твърдо за отвореното осиновяване и мисля, че в дъното на огромните проблеми с осиновяването е това превръщане на деца в ничии, в бреме за държавата, и в правото на родилката да снеме от себе си отговорността и грижите, без да се е погрижила за своя заместничка...


Според мене, неоспоримият факт, който боли, е че майката  не иска детето, по каквато и да е причина. След това обаче, ако избере най-хуманния начин да се отърве от това си бреме, пак е най-доброто за всички засегнати страни. Така че аз тази американска система я одобрявам. Не одобрявам лимонадата, с която я  заливат, но това е стила на държвата ( и аз съм живяла там, та знам).

ДарЗаМен, поне аз не споря, от спор няма смисъл. всеки знае за себе си, аз само споделих моето виждане на глас и изясних, че тук няма такъв образец за писма от БР

Въпреки, че живея на друго място, посещаваме Б-я и планирам да прекарваме време там когато можем и искам детето/децата ми да са нормално приети и там както тук. Знам, че има много причини, знам и защо, само не знам как да ги променя.

пак се извинявам, ако съм не съм разбрала или засегнала някой , не съм искала

Не е работата в мразенето или обичането на една напълно непозната жена, която е факт в живота на моето семейство. Аз лично не одобрявам нейната постъпка, която всъщност осмисли живота ми. Безотговорно е изобщо допускането на мисълта, че нещо може да оправдае подобна постъпка в 21 век, време, в което хората, особено 16 годишните, са отлично осведомени как да не стигнат до нежелана бременност. Отказвам да приема образа на мъченица, голямото страдание и безутешната скръб, а най-вече великата саможертва от любов.
Не приемам децата си за жертви, но видях какво преживява детето ми, когато научи, че другите деца си имат едно коремче и една майка, а той е хем с родилка, хем с майка. Не зная изобщо как се расте с мисълта, че имаш една майка, която толкова много те е обичала, че я няма никаква в живота ти, и една майка, която дали няма да започне да те обича толкова много, че да вземе и тя да изчезне.

Категорично не е моят отговор.

 

А какъв е отговорът на самото момиченце каква съдба би предпочело?