Моите чувства на тържеството в детската градина.

  • 4 798
  • 29
  •   1
Отговори
# 15
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ДАрена, винаги ит се радвам от сърце!
стихчето е страхотно...бях го чела но пак ме зарадва....вашата тема ми напомни колко е хубаво да симама, благодаря ви...

това за учителката първо ме ядоса, но просто после наистина се замислих като ДАрена - може да е забравила, може да е искала да покаже, че не дели децата и няма нищо против осиновените и, че за нея вие сте също толкова майки колкото всяка друга кърмила или не....или е нарочно, но това значе да имате лични контакти...а това е по-малко вероятно, освен ако не е болен мозък и самата тема за осиновяване да не я подлудява....
надявам се заради всички ни, че не е от лошотия....

# 16
  • Мнения: 8
Учили са си ги в градината не ни ги дадоха. 

# 17
  • Мнения: 2 172
И нашето стихче беше, за майката, която ни е родила. НО! Аз не съм казала в детската. Те не знаят. Приех го много спокойно, учихме го, реших, че ако има въпроси ще се обясним пак. И така.

Малко спам.

Дарена,мисля че трябва да имаш едно наум, в детските гр.(най вече последната група) и у-щата искат копие от акта за раждане. Оттам виждат ,че нашите у-ния за раждане са с по-късна дата издадени...И си правят изводите. Аз научих седем години по-късно, че са знаели в градината, въпреки, че не им бях казала, сменихме и квартала даже като я взехме- беше бебе. А щом са знаели в градината , информацията е предадена и в училище. Аз аз се чудех дали съмненията ми не са параноя. Оказа се, че има откъде да е тръгнала информацията.

Така, че ако сте дали копие, имай едно наум. newsm78

# 18
  • Мнения: 1 652
Аист, благодаря ти за предупрежданието.  Hug Ще го имам впредвид. Аз не го крия, но и не виждам защо да го афиширам. Не съм казала, че е така, но не съм и отрекла. Просто никой не ме е питал. Преместването ни от друг град благоприятства това обстоятелство. Не, че никой не знае ...   Правя го, защото искам да дам правото на сина си да избере дали да го казва и на кого. На тази мисъл ме наведе синът на Дефи, на сращата в Ст. Загора. Детето ми каза, че съучениците му не знаят. Попитах го- Ами ако знаеха. И той ми отговори, че враговете му ще го използват срещу него. От друга страна, забелязвам че детето ми не говори за това с никого от приятелите си. Имам основание да мисля, че  го прави съзнателно. Ако го разберат в училище- ок- той го знае. Мислиш ли ,   че би могло да бъде опасно. Просто питам за мнение и теб Аист, а и останалите. Как мислите?- оспамих темата здраво, ама какво да правя- така дойде приказката.

catnadeen , благодаря!  Hug

Последна редакция: нд, 09 мар 2008, 16:35 от darena

# 19
  • Мнения: 2 172
За опасност-едва ли, след като и детето ти го знае. Аз и сега не знам как ще реагирам ако някой ме попита "вярно ли е.....?".Изключвам тези които знаят отнякъде "със сигурност" .Ама някой, чул-недочул  и решил да гледа сеир като ме попита....Като ми види объркването няма и нужда да му отговарям май.

# 20
  • Мнения: 1 652
Аз и сега не знам как ще реагирам ако някой ме попита "вярно ли е.....?".Изключвам тези които знаят отнякъде "със сигурност" .Ама някой, чул-недочул  и решил да гледа сеир като ме попита....Като ми види объркването няма и нужда да му отговарям май.

Аист, толкова добре те разбирам за объркването... Но тия дето са решили да гладат сеир, заслужават да станат за резил. Имам си 2-3 готови фрази, или не отговарям. Но на  въпроса- Вярно ли е....?- /не ми е задаван/ бих отговорила- "Ти направо ме обърка? Защото аз  пък чух, че твоето е осиновено."  Или пък- Ако е дебела- "Пазиш ли диета, защото много си отпусната?"
Ако е слабичка- "Да не си болна? Казвал ли ти е някой ,че изглеждаш ужасно, направо си погрозняла.... торбички, сенки, бръчки... !" Има и по-жестоки-" А вярно ли е, че мъжът ти....?"
Признавам, че не бих се гордяла с подобен род общуване. Не ми се е случвало. Но ....

# 21
  • Мнения: 2 084
За мен тържеството в детската си е невероятно преживяване. С едни диадеми на козлета - Вики с реплика, Преси - без, махаха ми с ръчички, търсеха ме с поглед, по 4 реда рецитации, поклон като за световно, някакъв буен танц с подскачане, потропване, бутане и падане. Просто невероятно преживяване.
Само дето аз и още две-три майки ръкопляскахме, заедно с директорката. Останалите седяха и гледаха умноо. Учителката ги пита защо не аплодират децата си. И аз се питах същото. Хей, колко бездушни същества има. А как се стараха всички деца! И най-много подаръци получих аз - всички майки с по един - аз с два!
Обожавам празниците  в детската градина и душата ми се пълни като ги гледам какви са сериозни всички, и как се стараят. А и моите гарджета - най-хубавите!

# 22
  • Мнения: 2 722
При нас тържеството се размина тази година, но стихчето, което ни бяха дали преди да отложат празненството беше много хубаво и съобразено -
"Буди се с усмивка,
мартенска зора,
добро утро мамо,
майчице добра"
Тъкмо го научихме независимо от огромния брой "р"-та в текста, и отмениха празника. Но картичката ми е разкошна а и децата ни бяха направили подарък гривнички от макарони и глина.

# 23
  • София
  • Мнения: 708
мисля, че не учителката е виновна, а ние много внимание отделяме и се вторачваме. ами, ако не съм кърмила детето, което съм родила, също ли трябва да ме заболи от стихчето. Недейте така. Радвайте се на старанието на децата си.

имам две деца, вече не си спомням кое беше осиновено и кое родено от мен. стихчетата даже не ги и чух кои са, беше супер мило, че присъствах на тържеството и че моите деца бяха там, за да ме зарадват

# 24
  • на път
  • Мнения: 2 804
На този етап нашето тържество все още предстои - след 2 седмици е. Марти репетира от 3. Знае цялата програма наизуст (на всички дечица стихчетата и песничките). Имам чувството, че на финала миличкият ще прегори .... и ще си глътне езика ... Всички в къщи стискаме палци да се справи  Praynig както на репетициите и в къщи.

# 25
  • Мнения: 144
Няма да забравя, когато Мони беше на 3 години. Бяхме се преместили току-що и никой още нищо не знаеше за детето ми/никога не съм го крила!/.Много скоро дойде празника на мама и ни раздадоха стихчето"Аз обичам мама с обич най-голяма,тя ме е родила ,тя ме е кърмила". Взех стихчето и като се прибрах вкъщи само дето не припаднах от ужас като го прочетох, но като размислих реших да не притеснявам никой и да си научим стихчето. На празника си поплаках,а след празника се срещнах с госпожата и й разказах всичко.Тя изпадна в шок /защо не съм й казала?, трябвало да знае и т.н./ Извини се поне 5-6 пъти. На следващата година за по-сигурно и за да нямам притеснения избрах едно стихче и им го дадох. Съгласиха се безропотно и с това приключихме! Crossing Arms

# 26
  • Мнения: 2 641
момичета аз имам 2 деца дето съм родила и колкото и да се напъвах не се получи кърменето като хората. едното след 2, а другото след 4 месец си минаха на АМ изцяло. ако ми дадат такова стихче никога ама никога не бих търсила под вола теле. стихчетата са суперски а децата са си ваши, много важно кой ги е родил. пиша тука изобщо защото се надявам някой ден да си осиновя още едно дете стига мъжа ми да склони, че мненията ни по този въпрос не съвпадат за сега.

# 27
  • Мнения: 1 615
Тази тема ме стопи просто. Моето дете не е осиновено, а тържества за 8 март нямат. Правят се пролетни сценки, а тази година дори нямаха, защото пък правиха голям Коледен спектакъл и след него наблегнаха на учнието. И като се сетя какви трепети преживявам аз без конкретна причина, направо си представям какво значат тези думички за вас. Вашето вълнение трябва да е стократно на моето... Радвайте му се - тези мигове са безценни! Те и само те, а не раждането и кърменето, повярвайте ми!!!

# 28
  • на път
  • Мнения: 2 804
С известно закъснение вчера беше нашето тържество. За жалост по принцип аз нямаше да мога да присъствам. Сърцето ми се късаше като гледах как детенце от 1 месец пее и рецитира цялата програма (това е на Алекс стихчето, а това е на Кми ... и т.н.) .... но какво да се прави, таткото обеща да снима и разказва като се видим след мероприятието.

Като стана време за празника вчера просто ми се стегна душичката и литнах към градината - зарязах учудената студентка дето я изпитвах (момичето остана с отворена уста от недоумение, но слава богу всичко си знаеше) по средата на изявата и се метнах на колата.

Като влязох в градината се чуваха ръкопляскания от музикалния салон, намерих си едно местенце на пода най-отпред (за да не преча и виждам добре) и се чу "мамо" и Марти ми махна .... програмата беше започнала от 10 минути, като той още не си беше казал стихчето. Беше прекрасно! Сви ми се гърлото от емоции и ревнах, а детето ме гледа втрещено и притеснено. Ухилих се широко и глупаво през сълзи, овладях ситуацията, взех се в ръце и се нарадвах от душа.

Децата пяха, скачаха, рецитираха. Мартин си каза стихчето с пълно гърло (чак охраната го е чула на първия етаж).
Щастието ми беше пълно! Само дето забравих камерата, но снимки ще постна като имам време  Wink.

# 29
  • Мнения: 1 652
d_iva, много ме развълнува  Hug! така истински си го описала, че все едно бях там, оставих зяпналата студентка, седнах на пода с теб, чух как ти махна Марти- "Мамо", ревнах, овладях ситуацията....

Какво да ти кажа d_iva?  Честит празник Майчице!

Общи условия

Активация на акаунт