Защо кърмите толкова дълго?

Яни, няма да има нужда да му се обяснява, ако майката изчака моментът на естественото отбиване на детето. А и да се наложи  не виждам нищо проблемно. Подходът е важен, моментът е деликатен, но не бих лишила детето си от поне година кърмене, само за да избягам от този момент.

Кърмя, защото ми е приятно, на него му е приятно и необходимо и защото е полезно за двама ни. Кърмя и защото му предлагам освен храна и по-добра имунна защита, близост, нежност, прегръдки, утеха. Вярно е, че последните могат да ги дадат и майките, които не кърмят, но всеки избира своя път. За мен е нелогично да давам АМ, краве, козе, овче или каквото ще да е друго мляко, след като природата е създала такова, което да е специално за него, моето мляко за моето бебе. Такова, че да е с познатия вкус от храните, с които е свикнало още в утробата ми; такова че да е колкото на него му е нужно като състав и количество и т.н. След като децата до 3 годишна възраст са кърмачета и имат нужда от мляко, то аз ще им го давам, докато те желаят това. Тя се отби на 1,3. Той все още суче и явно ще се отбие на различна възраст. Не ми тежи, защото това е, което искам.

Смятам, че дадено дете би било по-здраво, ако е било кърмено, а не че като правило кърмените са здрави, а тези на АМ не са 


Моето дете го захраних на 6 месеца и до 9 месеца не искаше да опитва друга храна, прояде когато той реши, сега се храни съвсем нормално. Не съм насилвала нещата, казах си когато - тогава и се опитах да не се тревожа излишно. При нас даде ефект храненето от таткото и от други близки. Има деца около нас, които ги преследват с лъжицата и им правят цели циркове само и само да ядат. Има такива, на които им запушват носа и им стискат бузите само и само да натикат храната в устата. В един момент децата свикват по този начин и за тях това стана нормалния начин на хранене. На майките им дори и не им прави впечатление колко странно, а за някои абсурдно изглежда това отстрани. За едни странно е дългото кърмене, за други са странни други неща. Вземете си решение как искате за вас да продължат нещата и всичко ще се нареди. С голямото се лутах в едни въртележки да захранвам ли, или да не захранвам, с какво да почна и кога....Оказа се, че 2 месеца бях в стрес, защото не можех да намеря нашето решение и когато избрах какво да направя и двете се успокоихме и нещата потръгнаха.

защото е малко и все още има нужда от мляко

Децата са различни, едни са дългокърмени и привързани, други са дългокърмени и не са привързани. Както има и деца, които въобще не са кърмени и ходят пак залепени за майките си. То си е повече до дете.

Според мен далеч не е нужно да се стига до обяснения, ако се изчака момента, в който детето само е готово да се отбие.
Ако се касае до обяснението - както им се обяснява, че трябва да ползват гърне, а не памперси; както им се обяснява, че са вече големи за бибка и т.н.

Толкова, колкото има нужда. Принципно сутрин, на обед и вечер. Но ако никнат зъби понякога отказва всякаква друга храна освен кърма и се кърмим често (всъщност повечето ми познати, които са отбили се оплакват, че бебетата в такива моменти минават само на АМ, т.е. пак са само на мляко)

Извинявам се, че не прочетох цялата тема, но ми е невъзможно да изчета всичките страници. Отговорих на въпроса от самата тема и на последните няколко питания

Съвсем сериозно не се бях сетила.Именно от това което коментирахме там се сетих за АМ.
Понякога бавно зацепвам.Довечера ще го оставя при едната баба и тя ще му даде шишенце с ам.Притесняваме само факта, че той не пие от шише.Но съм приготвила една чашка със сламка-ще свърши работа.Като ме няма ще не ще ще се принуди да пие друго не кърма.Поне така се надявам.Да не ходя по нощите да си го прибирам 
Янче аз съм ти благодарила и там ама и сега и тук ще ти благодаря.Защото някакси там няма да коментирам подобни въпроси занапред   
golden fall и на вас благодаря за споделеният опит.Аз съм наясно какво искам , заради емоционално, физическо и психическо изтощение.Кърменето ми тежи и хич не ми е приятно вече.За съжаление няма кой друг да се намеси с храненето сама съм.Но пък сам достатъчно упорита и това, което сте написали малко ме съживи, че има надежда 

Yani Cat, всяка майка кърми докато и е удобно и приятно. По принцип преди годинката има един период, когато бебетата се отбиват доста лесно, но трябва да се предложи заместител на гърдата (шише с биберон, залъгалка) и АМ (Кисело или прясно мляко).
На мен кърменето ми беше лесно и приятно и не виждах смисъл да давам на детето краве мляко, като си имам мое, човешко, при това безплатно и винаги на разположение.
За отбиването-малкия се отби на около 2 г., съвсем лесно, почти без усилие от моя страна.
mustaine, ако искаш можеш да съживиш и онази тема, за отбиването, към която ти дадох линк. Там също може да получиш някой полезен съвет. Категорично смятам, че след като ти е неприятно да кърмиш трябва да го прекратиш.
Обаче, позволи ми мааалко критика-струва ми се, че доста емоционално приемаш храненето на детето. Визирам това, което беше писала-че той плаче и ти с него. Колкото и да е трудно бих те посъветвала просто да му обясняваш, че сега е времето да яде от тази храна (да пие мляко, АМ, кисело), а да суче ще може еди-кога си. Без да плачеш-просто приемаш че както не му даваш да бърка в контакта, така няма да му даваш да суче извън определените кърмения.
Можеш също да опиташ и някоя от хитринките за отбиване- лепенки, мазане с оцет или Даум Ексол, понякога вършат добра работа.
Щом там вече не искаш да пишеш-можеш да споделяш тук как върви отбиването, явно това е труден момент за теб, надявам се да успеем да ти помогнем!

Не само защото има нужда от млякото ми, а и защото така давам избор на детето, (което впрочем действа по инстинкт не "цивилизовано, разумно")

Каката вече на 4г, е доста самостоятелна, своенравна и очарователна личност. Ако има кой да пожелае да я вземе със себе си нейде, няма да се сети за мен никак.

Не се налагат обяснения, природата го е измислила, детето просто не се сеща да търси, дори и вечер за приспиване. Само който не се е оставил по течението, не е видял с очите си колко съвършена е природата.

А на въпроса колко пъти суче след годинка, от 1.6 до 2.6г около 5-6 пъти, след това не повече от 2-3, след 3г веднъж, понякога и през ден-два, както дойде.

Благодаря за конкретната информация, макар че, убедена съм, това не важи за всяко дете. Моя син ту си намалява кърменията, ту ги увеличава и напоследък е така...Сега зимата им по-малко занимания, които да му грабват вниманието и е ужасно досаден. Най-много ме уморява кърменето нощем (втората половина на нощта) и това, че заспива само с кърмене.
Друг проблем е и това, че няма кой да ми помага и напоследък плаче за мен даже като е с баща си и ме няма за 5 минути или ако отиваме на гости и мястото е непознато (може би защото рядко се случва - навън няма проблеми с хора, деца, кучета и котки ). Преди нямаше такива проблеми, но пък и не го отдавам на кърменето...

Дъщеря ми е почти на три години.
За броя кърмения - не съм ги броила, но тенденция за намаляване за сега няма 
През седмицата съм на работа, така че със нощното кърмене са около 4-5, но през почивните дни - елате да видите. Нон стоп е залепена за мен! Доскучае ли и  - хоп - на цицата. На моменти ужасно ми писва! Пробвах два пъти да отбия с горчивия лак - нищо и половина! Така че освен да чакам и на нея да и писне, май друго не ми остава... 

Наскоро дискутирахме отбиването при тригодишните и с други момичета стигнахме до извода, че начина е да се говори и да се обяснява.

Тц, обяснения при нас не помагат  Като започна да и обяснявам, че е вече голяма и бла, бла,бла....,  казва "добре", и веднага се лепва на цицата.

А ако пробваш да и кажеш, че скоро ще стане още по-голяма кака и тогава ще се случи нещо (което тя да очаква и да желае), а като се случи вече няма да има мляко Като се случи желаното събитие съответно да и кажеш сега вече си голяма кака, защото се случи еди си какво и млякото свърши и да не и даваш  Другото, което се сещам е в единия от двата почивни дни да я оставяш на някой таткото или на някой близък, за да не си и подръка хем и ти ще имаш време за себе си и ще можеш да свършиш нещо, което да ти е приятно или полезно

Разбира се, аз говоря за глямата си дъщеря, конкретно , малката е само на 9 месеца.

Абе това за събитието вече го вкарахме като вариант - че като дойде дядо Коледа, ако разбере че още суче ще и се кара, защото е голяма кака. Иначе съм ходила по командировки за няколко дни - първият ден непрекъснато ме търси, после свиква без мен. Обаче покрай мен всички работят и обикновено няма на кого да я оставям дори за почивните дни.

Татяна, с отлагане не постигаш ли някакъв успех?

Какво ти отлагане братче! Ако се опитам да отложа, започват едни истерии, едно чудо... събираме махалата! Сега започнах да и набивам в главата, че със заповедническият тон няма как да стане, та се учим на вълшебната думичка. Поне "моля" да вкарва в изречението 

Здравейте, момичета,
Не съм писала много отдавна - не ми остава никакво време, а и сякаш още повече се обърквам, четейки във форума... Не, не, не искам да кажа, че изписаното тук не е полезно и не съм черпила съвети и вдъхновение много много пъти, за което благодаря на всички, които са споделили преживяванията и философията си. Просто моментът е такъв - моментът с отбиването.
Съжалявам, прочетох коментарите само на тази (10) страница, може мнението ми да дойде малко не на място.
Първо ще отговоря на въпроса - Защо кърмя пораснало дете - дете, не бебе, особено от около месец насам.
Защото ме кара да се чувствам смислено, защото първата година от кърменето колкото се радвах на този процес, толкова бях и притеснена - перманентната тревога, че не ядейки твърда храна (прояде горе долу след годинката), може би не поема нужните й хранителни вещества чрез кърмата ми, която иначе беше в достатъчни количества поради незаместването на кърменията. И след като започна да се храни сравнително задоволително, започнах единствено да се наслаждавам на чувството, че детето ми поема нещо изключително здравословно, при това с охота.
Мислех си, че ще кърмя 6 м. - не че съм искала да кърмя толкова, просто не познавах жени, които да са кърмили по-дълго, и мислех, че е подвиг и огромен късмет. После си казах, че се надявам да кърмя до годинката. После до 1,6. Започвайки да кърмя разсъждавах много по темата и изповядвах схващането, че за едно проходило и проговорило дете не е нужно да суче, че би трябвало да е превъзмогната тази толкова физическа близост с мама. И сега го мисля, това ми казва разумът. Само че както кърменето не е само физическа интимност, така и решенията ни са само проекция на това, което ни казва разумът.

И все пак, когато Еви стана на година и седем месеца и по време на краткото ни море сучеше по цяла нощ и цял ден, по десетки пъти на нощ, което, когато беше по-малка, бе по-умерено, реших да спра нощните кърмения. Не беше много трудно - вече бях започнала да използвам думата "утре" и започнах да обяснявам, че ще й дам утре, когато се наспи. Първата нощ при първото будене (около половин час, след приспиването) това обяснение не я задоволи и поплака - аз влизах при нея, милвах я, говорех. Успокои се за по-малко от половин час и след това спа цяла нощ - непробудно. Оказах се права - навика да суче нощем беше вреден за нея, защото я караше да се буди десетки пъти. Разбирайки, че не се суче нощем, започна да спи много по-добре, будейки се по 1-2 пъти.
По този начин останахме на 3 кърмения - сутрин, обед, вечер, плюс едно изцеждане - за кашата за вечеря, което спрях преди месец, защото успявах да изцедя само по 30 мл - кърмата ми много намаля. Гърдите ми са по-малки отколкото в началото на пубертета, когато суче, рядко усещам слизането на млякото и прави не повече от 10-тина големи глътки.
Истината е, че е свикнала да се събужда и заспива със зърната ми в устата си. Колкото и да съм свикнала да я кърмя, колкото и да обожавам да я гушкам и да ми е трудно да си представя, че ще спра, в цялото си същество разбирам, че продължаването на този процес няма никакви позитиви, че е просто страх от това дали ще намеря начин да наложа волята си, да направя това, което е добре и за нея, и за мен. И така, днес започнах да правя упорити опити да й откажа приспивните кърмения, като от доста време говоря, че вече е голяма, че само малките бебета, които още не могат да говорят и ходят, сучат, че вече няма мляко... На обяд не се получи - предадох се. Но сега, вечерта, успях да я преспя с бърборене и гушкане. И може би това е началото на края. Знам, че това е правилното. Много искам никога да не свършва, но нито имам кърма, нито си намирам аргументи, освен тези, че обичам да правя това, и че тя обича да суче. Без да укорявам майките, които са използвали този метод, аз реших, че не искам да ползвам горчилки, и че ще направя всичко възможно просто да заменя това усещане, което тя има, с друго - например с приказки, тя вече има любими.
Щастлива съм, че бях благословена да мога да кърмя детето си и че то го желаеше. Обичам тази физическа близост, но мисля, че е време да сложим край, така, както преди близо две години бе прерязана пъпната ни връв.
Дано не съм отегчила аудиторията - надявам се, че съм дала още една гледна точка. Да напиша всичко това беше полезно и за мен, имайки нужда да подредя мислите си. Дано сте ме разбрали правилно.