Публикувана: 8 март 2008, 16:15 ч.
Последно мнение: 26 март 2008, 10:20 ч.

Трябва да говоря за това.

10 440
117
1

Гост

1
...
4
5
6
...
8
Всички

# 60 10 март 2008, 01:43 ч.

Цитат на: зеФс в пн, 10 мар 2008, 01:13

Аз уж четох всичко, ама че не искаш да ти се знае името не разбрах. Иначе нямаше и да те питам. Не го искаш публично, за да не те познаят ли, или заради това което си мисля?

Не знам какво си мислиш, но просто това не е предмет на разговорите ни тук. Сега излязох от анонимността на гост-а и съм Silver heart. Когато се осъзная и нещата тръгнат на добре, когато овладея това нещо ще мога да разкажа на всеки който, не дай Боже, е тръгнал по моя път с името си и ще говоря смело за това. Сега не мога Sad

Лека нощ Азаф! Затова направих регистрация, за да мога да ползвам и лични съобщения. Благодаря ти! Ще пиша. Ние с теб имаме и други общи неща.

Последна редакция: пн, 10 мар 2008, 01:53 от Silver heart

# 61 10 март 2008, 14:27 ч.

Мнения: 1 058

Връщаш ме назад във времето. Знам, че ти е трудно, но си направила важната първа стъпка признанието.
Аз спрях сама. Никога не съм го признавала на никого. Даже за пръв път споменавам някъде. Погледнах се в огледалото спукани капиляри под очите, косата ми започна да пада и си казах за бога какво правя със себе си. Спрях не помня как постепенно или изведнъж, но спрях. Имах един период, в който пак започнах, но отново се овладях.
Пожелавам ти да бъдеш много силна и да съумееш да се отървеш от този проблем. Потърси и помощ, защото живота е един и трябва да се изживее.

# 62 10 март 2008, 15:18 ч.

Варна
Мнения: 428

Цитат на: Silver heart в пн, 10 мар 2008, 00:39

Нито дума! Все едно никога нищо не се е говорило за моя проблем, не съм изплакала очите си, не съм седяла до обяд на 8-ми март с торбички лайка на очите, за да не са като възглавници надути... Нищо! Защо!? Защото съм усмихната, приготвена за гости, без следи от плач по лицето, с грим, ухая хубаво и съм в стихията си да избера цветя за кумата и разни неща, които да купим и да занесем на гостито. Защото той е свикнал да ме вижда такава и не ме приема друга. Защото, когато повръщам в тоалетната съм сама. Измивам си лицето и зъбите след това и видими следи няма. Като казвам, че ме обича, не преувеличавам. Наистина е така, но той самият ми казва - Обичам те, ужасно много, но по свой си начин. Не мога без теб и всичко, което правя е за теб, за нас и за децата, за да живеем добре и да сме щастливи заедно.

Силвър: Много е трудно да се бориш такъв проблем, знам. Но не обвинявай мъжа си, той явно те обича, но ти си тази, която трябва да се пребори с тази , бих я нарекла зависимост, макар че не е съвсем точно. Заради децата си и заради него трябва да бъдеш много упорита, бъди инат дори. Чудесно е, че имаш хубаво семейство, което те обича и има нужда от теб - пълноценна, щастлива, усмихната и здрава! Пожелавам ти успех в борбата със себе си!

# 63 10 март 2008, 16:29 ч.

Мнения: 621

Доста се чудих дали да напиша нещо по темата, защото съм просто страничен читател. Аз никога не съм имала подобен проблем, не познавам хора с такъв проблем (или поне не знам за него). Но написаното ме накара да се замисля. Съпругът ми има поведение близко до това на мъжа ти, той е с тежко детство (проблеми с баща му) и има невероятен страх от смъртта. Не понася да ме вижда болна или в лошо настроение, не ми се позволява дори да съм малко апатична. В него има нещо сурово, но тази суровост е саморазрушителна. Него го крепи моят позитивизъм. Разказвам ти всичко това, за да не страдаш толкова, защото твоят проблем може всъщност да не е разковничето за поведението на съпруга ти. По-скоро причината е в него и във факта че наистина много те обича и че ужасно го е страх да не те загуби и за това отрича съществуването на проблема ти или всячески се опитва да го омаловажава. Подобно поведение имаше и баща ми когато почина малката ми сестра и майка ми започна да се разпада пред очите му. Това е защитна реакция на повечето "силни" мъже.
И напълно съм съгласна че проблемът не е в килограмите, а в начина по който се възприемаш, а за това основна роля играят родителите. Аз бях същество с изключително лабилна психика, силен дефект в говора на психическа основа. Баща ми (бог да го поживи), при това не ми е биологичен баща (за майка ми това е втори брак), направи от мен силна, спокойна и уверена в себе си жена. Когато започнах моята битка с килограмите се запитах дали няма да проявя пак рибешката си природа и да изпадна в крайности, после си казвах ... нееее ... твърде много се обичам.
В този ред на мисли и защото няма да пиша повече в темата, ти пожелавам най-искрено да намериш сили в себе си и подкрепа от най-близките си хора, за да се заобичаш, защото по това което си написала аз съм убедена, че си човек който си заслужава да бъде познаван, и който ще възпита по-най добрия начин децата си и ще им даде път, защита и спокойствие в живота!
Успех!!!

# 64 10 март 2008, 23:10 ч.

Цитат на: galateia в пн, 10 мар 2008, 16:29

Съпругът ми има поведение близко до това на мъжа ти.........В него има нещо сурово, но тази суровост е саморазрушителна. Него го крепи моят позитивизъм.
............................
И напълно съм съгласна че проблемът не е в килограмите, а в начина по който се възприемаш, а за това основна роля играят родителите.
.............................
В този ред на мисли и защото няма да пиша повече в темата, ти пожелавам най-искрено да намериш сили в себе си и подкрепа от най-близките си хора, за да се заобичаш, защото по това което си написала аз съм убедена, че си човек който си заслужава да бъде познаван, и който ще възпита по-най добрия начин децата си и ще им даде път, защита и спокойствие в живота!
Успех!!!

За щастие тази суровост в моя съпруг не е саморазрушителна, a градивна. Той е човек за който пречки не съществуват. Той е изключително комбинативния и прагматичен човек. Аз също според околните съм позитивен човек, но не е така в мислите ми. Трябва да направя нещо за това и твърдо съм решила да променя мислите си в положителна посока.

Да, не се възприемам добре. Никак даже и това адски ми пречи... Знам, че човек трябва да уважава преди всичко себе си, за да го уважават и околните, но аз от липса на уважение не страдам, а от неуважение на самата себе си към мен Sad

Моите приятели, които бяха до мен в петък вечерта от тогава насам непрекъснато се грижат да не съм сама. Тъй като работя с много почивни дни и през деня почти не излизам от дома, а съпругът ми е непрекъснато на работа, съм сама или с някое от децата. Те се стараят да съм под контрол. Тази вечер бях у тях след разходка и за да помогна за нещо и мъжът ми ми се обади и ми каза следните думи: "..... гледаш ли БТВ? В момента пее едно момиче с доста килограми, което е притеснено от външния си вид. Но то получи много аплодисменти и признание за таланта си. Ето виж, че когато човек има талант за нещо външния му вид не е пречка да го реализира!". Стана ми много мило и си дадох сметка, че неговата суровост крие голямото му сърце! той просто не умее да изразява видимо чувствата си, а не че ги няма въобще. Толкова съм му благодарна за това днес Heart Eyes

И ти благодаря, че ме смяташ за човек, който си заслужава да бъде познаван, но аз съм съвсем обикновена майка и жена, която в живота никой не би забелязал, ако не е прочел това, което съм написала в тази тема. Старая се да съм добра майка за децата си и да не правя грешките, които майка ми е допуснала с мен!

Благодаря ви Ради и Yee, и на вас от сърце за подкрепата. Много ми беше нужна тези дни, защото явно се озовах на края на силите си. В думите на всеки един от вас, писали в моята тема, има частица сила, която стига до мен. Вчера не мога да се похваля че бях добра Embarassed

, но днес деня премина без онова нещо. Повярвайте ми, това е благодарение на всички вас и на двама специални за мен човека.

Благодаря! bouquet

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 00:35 от Silver heart

# 65 11 март 2008, 00:02 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 681

Цитат на: Silver heart в пн, 10 мар 2008, 23:10

но аз съм съвсем обикновена майка и жена, която в живота никой не би забелязал, ако не е прочел това, което съм написала в тази тема.

Това не е вярно bouquet

Ти си една интелигентна, чувствителна жена.
Знаеш ли, понякога, когато ми е радостно отвътре, ходя по улиците и се усмихвам. И често някой непознат, просто като засече моята усмивка - се усмихва и той. Сигурна съм, че и ти го можеш Hug

# 66 11 март 2008, 00:13 ч.

Много мило! bouquet

Благодаря на Бога, че има достатъчно неща заради които да се усмихвам, но понякога не мога да се усмихна на себе си. Обещах си, че това няма да продължава още дълго!

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 00:57 от Silver heart

# 67 11 март 2008, 00:35 ч.

Мнения: 111

Silver heart,
Горещо те поздравявам за желанието ти и готовноста ти да се пребориш с проблема си.Аз не познавам на практика това състояние,не зная на какво е подложен човек, но зная и съм убедена, че винаги усилията ,които полагаме се възнаграждават.Ти си умна , силна и интелигентна жена.И щом си стигнала до тук- ще стигнеш и до края.Сигурна съм че ще се усмихнеш и на себе си.
Искрено ти пожелавам и стискам палци всяка вечер, преди да си легнеш , да казваш това:

Цитат на: Silver heart в пн, 10 мар 2008, 23:10

, ... днес деня премина без онова нещо.

Подарявам ти цялата си вяра и сила.Успех! bouquet

# 68 11 март 2008, 08:27 ч.

Варна
Мнения: 428

Silver heart: Нима има нужда околните да те забелязват, след като до теб има прекрасен съпруг и две дечица, за които ти си всичко на този свят? Аз не мисля, че има. Ти вече си постигнала това, за което много други само мечтаят. От тук нататък трябва да си силна и упорита, за да не помрачиш детството на децата си! Бъди силна, мила, искрено ти го желая!

# 69 11 март 2008, 09:57 ч.

Мнения: 4 965

Цитат на: cassiopeia в вт, 11 мар 2008, 00:35

...

Цитат на: Silver heart в пн, 10 мар 2008, 23:10

, ... днес деня премина без онова нещо.

Подарявам ти цялата си вяра и сила.Успех! bouquet

Браво! Продължавай така! И вярвай в себе си. Hug

# 70 11 март 2008, 10:30 ч.

Мнения: 1 134

Нямам точно същият проблем, но имах сходни, затова си позволявам да ти пиша.
Нищо не си променила като си се омъжила - намерила си продължение на високата летва на майка си:
"За щастие тази суровост в моя съпруг не е саморазрушителна, a градивна. Той е човек за който пречки не съществуват. Той е изключително комбинативния и прагматичен човек. Аз също според околните съм позитивен човек, но не е така в мислите ми. Трябва да направя нещо за това и твърдо съм решила да променя мислите си в положителна посока."

Ти не правиш нещата за себе си, а заради другите. Мобилизираш се единствено заради тях. Никой не ти е давал свободата в детството да избираш как да живееш и как да си щастлива... А днес сама си забраняваш. Намерила си съпруг, който да е достатъчно взискателен и успяващ, за да те държи в кондиция. Представи си, че си сама - без съпруг, деца, приятели, работа, колеги - само ти - ще имаш ли мотив, за да станеш от леглото сутрин? Ако - да, значи имаш ресурс да се справиш. Ако ли не - имаш нужда от специалист.

# 71 11 март 2008, 11:13 ч.

Мнения: 533

Не мислех, че има толкова жени, които са минали, и все още се борят с този проблем....или по-скоро да го нарека болест, която преди две години ми се струваше неизлечима Confused

Silver Heart, azaf, чувствам ви близки. Защото и аз "преживях" булимията / при стрес и малко раздвижване на кантара пак се "сприятеляваме"- за мое щастие не по-често от 10 пъти годишно.../ Rolling Eyes

Историята е почти идентична с вашите...И да, синдромът "властна майка-лабилна дъщеря" е налице.
Вследствие на година и половина неистови усилия да спра тази лудост, без да призная и пред себе си, че имам проблем, започнаха да ми се развалят зъбите, косата ми се разреди, качих 15кг от нищото, развих язва и все хубави неща в тоя ред...
НО! има изход от тази дупка! Аз така и не говорих за това, докато сама не излязох от цикъла, оказах се по-силна, отколкото някога съм предполагала! Сега имам прекрасен човек до себе си, с когото преборих и психическата бариера да посегна към нещо "забранено" за ядене, без да се налага после да го върна Embarassed

Често си поплаквам от срам дори, как съм могла да мълча...Все още не се харесвам, подценявам се и тн. мога да твърдя, че хората, които ме обичат и които обичам, ми дават сили да повярвам, че съм човекът, когото описват като слънчев, енергичен, забавен.
МИличка Силвър харт, повярвай, че можеш да се справиш Hug

Говори със съпруга си, отиди на специалист, положи всички възможни усилия да се измъкнеш! Виждам, че много от момичетата са успели да го превъзмогнат, поне физически...Ще успееш и ти!

# 72 11 март 2008, 19:04 ч.

Цитат на: Yee в вт, 11 мар 2008, 08:27

Silver heart: Нима има нужда околните да те забелязват.....

Не си ме разбрала може би. Не е проблема в това дали ме забелязват или не, защото ме забелязват без да го искам. Проблема е че аз не живея в мир със себе си!

Никога и пред никого не съм разголвала така душата си. Като дете, когато ми беше много трудно взимах лист от тетрадка или даже цяла тетрадка, и пишех. Докато излезеше всичко от мен. После го късах, за да не го намери някой. Но ми омръзна да разговарям писмено само със себе си, защото на доста от въпросите си нямах отговор. Затова писах тук.

Цитат на: MamaZ в вт, 11 мар 2008, 10:30

.....................

Ти не правиш нещата за себе си, а заради другите. ......................
Представи си, че си сама - без съпруг, деца, приятели, работа, колеги - само ти - ще имаш ли мотив, за да станеш от леглото сутрин? Ако - да, значи имаш ресурс да се справиш. Ако ли не - имаш нужда от специалист.

Прочетох те няколко пъти MamaZ и това, което си ми написала май се оказва абсолютна истина като се замисля. Точно това за "...ако си сама...". Няма да имам мотив! И сега нямам понякога. Нощем лягам в 3-4 часа, а ако не ме хванат мога да си легна и в 7 сутринта. Спалнята ми е с тъмни, тъмни завеси и мога да спя до вечерта. Понякога се чувствам най- добре, когато остана сама и всички у дома заспят. Съзнателно търся самота.

Ако ме видите в истинския живот, никога няма да повярвате, че всичките тези обяснения за това, което е в душата ми са написани от мен. Никой не ме познава като такава и не подозира колко саморазрушителни мисли ме обземат понякога.

Започнах да пиша тези неща тук и от вчера друга мисъл гризе съзнанието ми. Дали всъщност аз не съм наистина една лоша дъщеря!? Дали майка ми не е била такава, защото е искала да направи от мен силен човек. Понякога искам да и се обадя и да я видя дори, но като знам как излизам от релси след това и преча на всички у дома, спирам и си давам сметка, че не трябва. Силен или слаб човек съм всъщност? Толкова, толкова, толкова въпроси се появиха изведнъж... Tired

# 73 11 март 2008, 19:13 ч.

София
Мнения: 62 595

Не се самообвинявай. Една моя приятелка казва, че в началото живота ни го съсипвали родителите, а после децата и няма измъкване. Wink

Обади се на специалистите, чиито телефони имаш и започни да рашаваш проблема. От моя страна и предполагам от страна на писалите поне в тази тема можеш да разчиташ на подкрепа.

Последна редакция: вт, 11 мар 2008, 22:58 от RadostinaHZ

# 74 11 март 2008, 19:24 ч.

Мнения: 2 382

Silver heart,
ние тук много добре си говорим,получи се страхотна тема,която явно е от полза за много хора.Но аз мисля,че проблемът ти е много сериозен и е крайно време да потърсиш специалист.Ние можем да те разберем и да ти дадем подкрепа,но не сме психолози.
Форумът е само временно спасение.
Потърси психолог.
А ние сме си тук и винаги ще те изслушаме.

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Не му родих дете и се разделихме

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: