Непростима ли е грешката ми

Mi6leto Bibi  -ще боли,но ще мине.Човекът не те е обичал истински,само се заблуждава,поне не и по начина,по който ти си представяш една връзка.Вие гледате в различни посоки и това ще се задълбочава,ако останеш с него.Има човек и за теб,просто продължи напред и ще го откриеш или той теб.Кураж,затваряй тази страница и мисли позитивно.

Съчувствам ти, било е мъчително наистина. Според мен този човек е изпечен манипулатор - реплики от сорта, че "нещата били на кантар, но след разговора, "трябва да си тръгне" ме вбесяват, той знае как ще се почувстваш от това - виновна, и ще се опиташ да го накараш да размисли и да се смили! Но поне е сложен край най-сетне, и вече ще гледаш напред! Недей да седиш сама и да размишляваш, излизай, срещай се с приятелки, ходи на някакви тренировки, запознай се с нови хора! Когато останеш сама, занимавай се с нещо, гледай интересни филми, чети... И вярвай, че ще ти се случат и хубави неща!

Поздравявам те, че най- сетне е свършило! Знам, че сега боли много, но ще мине повярвай ми. Рано или късно ще срещнеш подходящ човек. По- добре, че всичко е приключило, иначе да си всеки ден в предразделна агония и да не знаеш какво да правиш...
Изживей си мъката, ще дойде ден, когато тя ще е само спомен.

След около 2-3 месеца ще се почувстваш нов човек. Жив. И всяка вдишана глътка въздух ще има различен вкус.
До тогава - гледай да не оставаш сама, забавлявай се и пий свободата до дъно.
Сега е момента да ти се каже "Честито", и дано не го сметнеш като подигравка, а просто с увереността, че по-хубавата част от живота ти те очаква.

Кураж! Жените винаги сме били силни! Сега се чувстваш зле, ами я си представи картинката, ако бяхте продължили? Всеки ден щеше да се чувстваш така, че и двойно и тройно по-зле. Сега си поплачи, пък после стани, вдигни главата и излез навън - там някъде те чака някой, за когото няма да си нещо временно, който чака точно теб, без ти да подозираш! Поздравявам те за твърдостта ти и ти пожелавам успех в новия живот! Въоръжи се със самочувствие и дерзай! Ти си много повече от "нещо временно и без обвързване" и заслужаваш да си щастлива!  

Сещам се за още нещо. Може в близко бъдеще да започнат да му липсват някои от удобствата, които е получавал от теб и да се опита да те спечели обратно. Може да изглежда любящ и променен, мил и разбиращ. Моят съвет е да не се поддаваш, да не приемаш срещи и обаждания, поне докато не се поокопитиш и започнеш да гледаш спокойно на нещата. Успех!
Надявам се, че не прекалих с раздъвкването на евентуални възможности...

Мило момиче  
1. добре, че си е тръгнал!
2. ще боли макс. 6 седмици, било научно доказно   Остави да боли, единственното, което не бива да правиш, е да се затваряш сама с болката. Близки, приятелки, колеги, театър, кино, шопинг, wellness ... каквото можеш и ти харесва в по-големи дози от обикновенно.
3. ти си мислиш в момента, че това е голямата любов. Едва ли... Имай предвид, че много от нещата, които си описала, подсказват, че не е любов, а зависимост. Емоционална, и твоя. Ти си попаднала на един "емоционален вампир", надявам се не чуваш това понятие за пръв път. Думите на майка ти, как си се променила, самите твои, лични описания, доказват това. Сега ти е трудно да направиш разграничението, но след време ще ти стане ясно, че най-доброто ти се е случило.

Така че, вдигни веднага сега телефона и се уговори с хора в чието присъствие се чувстваш добре, имате общи теми, биха те изслушали и разсеяли. Покани я/го/ги довечера да се почерпите за чудеснтото събитие, раздялата с този "лъв".

Успех!  

Още веднъж ти казвам - щастието на една жена не зависи от присъствието или отсъствието на мъж до нея. Обърни внимание на себе си сега - готви за себе си, прави кафе на себе си, прави всички онези неща, които досега си отлагала заради него. Мисли, че има хора, чиито проблеми са много по-лоши и непоправими от твоя (без да го омаловажавам, разбира се!). Не мисли, че си самотна, мисли, че за момента си сама със себе си и си обърни подобаващото внимание. Никой мъж не заслужава страданията и сълзите ни. Вярвай в себе си! 

Дори нямаш представа колко добре знам как се чувстваш. Няма да ти е лесно, ако го обичаш, ще боли, много, и много ще плачеш. Няма да мине за няколко месеца, може би и година няма да е достатъчна. При мен бяха необходими повече от 2 години, за да погледна с интерес друг мъж . Обич. Съвет от мен вземи си 2-3 дни отпуска  - наплачи се на спокойствие, плачи много, за да свършат сълзите - иначе всеки път, когато нещо ти напомни за НЕГО ще се насълзяват очите ти. Когато сълзите свършат, избърши ги пред огледалото и си кажи, че си плакала достатъчно за един мъж. Облечи се, гримирай се, направи си прическа и излез със стари и верни приятели. Вземи си котенце или кученце - ти предцени какво ще е по-добре за теб (разходки, къпания, големина, бъдещото ти заминаване - такива подробности), за да има при кого да се прибираш и да не си сама. Но знай, че колкото повече си обичаш - толкова по-трудно забравяш. /и си вземи много кърпички и кремче за нослето /
Бъди силна - ти го заслужаваш.

Недей да допускаш друг да решава съдбата ти.

Сега, в същност си зарязана, не си предприела никакви мерки за да се отървеш ти от него, ти да го зарежеш.
Ако той се беше навил да започнете отново, сега щеше да ни пишеш, че той е осъзнал грешката си, и ти си приела да опитате пак, от нулата, т.е. оставяш на него да реши. Защо? Защото е по-интелигентен от теб, или защото има повече житейски опит, или пък защото притежава по-трезва преценка към околния свят, ли защото е по-отговорен? Не! Оставяш го да реши, да държи съдбата ти в безотговорните си ръце, защото си уязвима, слаба и влюбена до полуда, страхуваща се дори от мисълта да остане сама. А ако той не си бе тръгнал, ти с кого щеше да останеш? С мъж, който е зарязал семейството си, вероятно не се интересува от децата си, подиграва се с чувствата ти, манипулира те, използва те, ползва те за удобно пристанище, на което може да акустира, когато счете за удобно за себе си, и дърпащ се от теб, защото явно не желае обвързване. С всичко, което написах не искам да оставаш с впечатление, че не ти вярвам, като казваш, че те обича. Да, той те обича, но недостатъчно и не толкова, колкото заслужаваш да бъдеш обичана. Защото ти му се отдаваш изцяло и безрезервно, а той гради връзката ви върху условности. Ти за него си удобна и винаги на разположение. Той знае това, и се възползва от твоето влюбване. А, сигурна съм, по-късно ще осъзнаеш - ти не си влюбена в него, а в илюзията да бъдеш влюбена. Влюбена си в голямото очакване на самото влюбване. Градиш въздушните кулички на собственото си щастие, но върху нестабилни основи.

Забрави го сега. Забрави го бързо. Много се надявам да успееш.