За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

Това за Русе - не ми се коментира.


Принципно си права, но нека не забравяме и за английското "Могилино" - какво се случи преди няколко месеца. Така че и в Англия гражданското общество доста е проспало.

Като стана въпрос за Могилино, някой знае ли какво се случи с парите, които събраха? Щяха да се строят някакви къщи, обаче не говорят вече за това.

Вярно че не говорят. Вече нещо трябваше да се е чуло предполагам. 

Само да ви напомня, че "английското Могилино" не се е случило преди няколко месеца, а преди няколко десетилетия и там със сигурност ще има последствия за участниците. А какво ще стане тук?
Така или иначе, това е встрани от темата.

Твърдо за. Синът ми е със загуба на слуха, кохлеарно е имплантиран, с импланта чува много добре, разбира, но едва сега проговаря... От септември е в масова градина и на този етап оценявам какъв късмет сме имали да намерим градина, която ни е сравнително близо и в която директорката още преди години е предприела инициативата да и се отпусне щат от общината и да назначи логопеди и сурдопедагог на кабинет. И още преди да се заговори за интеграция, хората са интегрирали дечица с увреждане на слуха или говорни дефекти, успешно. Но е имало желание... Ако няма желание, причини хиляди могат да се намерят, че не става...
И само да спомена, че когато се замислихме за градина, почти не сме се и замисляли за специализирана такава, каквото беше и мнението на слухово-говорните рехабилитатори, с които работеше детето. Той расте в изцяло чуваща среда, приятелчетата му от квартала го приемат напълно нормално, сега и в детската градина също. Но за да го приемат като равен, а не като различен, това изцяло е постижение на родителите на децата от квартала и на педагозите в детската градина. Просто учителките усетиха тънката разлика, че дори и да има проблем детето, не е нужно да се държат с него по по-различен начин. Честно да ви кажа,  когато съм говорила с учителките на 2-3 пъти спонтанно ми е идвало да им изразя благодарността си и съм го правила, те дори се почустваха неудобно от това и двете по различно време и в различни ситуации ми отговориха едно и също "ама няма какво да ни благодарите, това ни е работата"...  Ама аз съм им благодарна именно защото си вършат работата и най-важното имат ЖЕЛАНИЕ да си я вършат. Как няма да съм им благодарна, като постоянно чета и гледам какви проблеми имат други деца в интегрирането в градини и училища, дори и деца, с много по-малки проблеми от нашия... Сега се сещам за изказването на една моя позната, която имах преди за поне средно интелигентна, синът ми беше тогава на 2г. и стана въпрос, че привечер не сме си у дома, защото сме навън да си играе с децата. А тя с огромна изненада ме попита "е как така си играе с децата, той може ли да си играе?", на която тъпотия аз дори не успях да реагирам... Наистина се надявам да се променят нещата - настроенията, нагласите, но ми е и ясно, че ще отнеме толкова много време...

Така ,  стана ми ясно , че думите ми не бяха разбрани както трябва от всички . Като учител мога да ви кажа , че от другата страна на бариерата нещата стоят различно . Аз лично съм страшно пръвързана както към моите , така и към чуждите деца. За мен всички деца са равнопоставени . Уважавам ги по един и същ начин . Но работата на един учител , независимо дали в ДГ или в училище е да УЧИ И ВЪЗПИТАВА детето . В момента средно в един клас или една група са около 25 - 30 деца . Има си учебен план , който трябва да бъде изпълнен в определен норматив от време - т,е, брой часове . Та затова именно са измислени наименованията МАСОВО И СПЕЦИАЛИЗИРАНО учебно заведение . Проблемът с интеграцията се постави на преден план в последните години . И всички , които не са се сблъсквали с него , гласуват твърдо ЗА . Нещата не са толкова проси , колкото изглеждат .
Съвсем наскоро аз имах работа , макар и за малко с едно дете , което е на 5 години и има изостанало умствено развитие . Поне такава е диагнозата на лекарите . Всъщност , след като опознах детето се оказа , че детето просто е много страхливо, плахо и му трябва повече внимание и грижа , за да се отпусне и да се приобщи към другите деца . НО , това става с индивидуална работа с деца с увреждания . Това е и причината , много от родителите на такива деца да се колебаят да ги пуснат в масово учебно заведение . Аз лично бях страшно удовлетворена от работата си с това дете , защото успях да го накарам да преодолее част от проблема си . Разбирате ли , че всъщност съм човек , който страшно много обича децата , независимо от расата , националността , проблемите им , недъзите им . Но истината е , че в учебните заведения , и хайде да говорим за ДГ , на една група от 30 деца се падат 1 учител и една леля . Докато учителят се занимава с дете , което има нужда от повече грижи , другите деца скучаят и бездействат . Ако едно нормално дете се научи , примерно , да чете за около една година , то детето с някакво увреждане ще се научи за 1г и половина или две . Но в началотои в края  на учебната година децата покриват нормативи от знания , които трябва да са усвоили за съответната си възраст . И ако в групата или класа има деца с увреждане , които по - бавно усвояват нещата , то веднага учителят бива изкаран некадърен . Пак казвам , не искам да бъдат разбрани думите ми погрешно . Не обвинявам никоя от вас , но ви моля да се замислите ако сте учител и трябва да научите 30 деца да четат ( примерно говоря за 1 клас) , но в класа има дете , което има проблеми с дикцията , как вие бихте постъпили ?
И по точно какъв подход вие бихте избрали ? Много е трудно , повярвайте ми , но не е невъзможно . Просто трябва във всяко учебно заведение да има назначен квалифициран персонал , който да работи усърдно с децата . За работата с деца , каквито и да са , са нужни много търпение и разбиране . Надявам се да ме разберете правилно !

Мога само да ви кажа, че плановете, които изпълнявате или програми, нямат почти никаква разлика между нормално и специализирано детско заведение. Аз когато чух програмата в специализираната градина се хванах за главата..., че моето дете ако разбира всичко това, което искат по програма да го прави, няма да е в спец градина.
Както е с училищата, децата с проблеми, които имат и леко умствено изоставане, са много далече от биология, география и т.н. Те не се учат на неща, действия, които им са нужни в ежедневието...

Въобще не ни е наред ни   програма, ни планове, ни чудо.... , който ги е измислил е нямал представа, какво представляват децата със специфични потребности.

И на всичкото отгоре и тези центрове ще излязат като печалбарство... Искат да закрият детски център към Каритас Пловдив, защо? Защото се спира финансирането от Германия по проект за този център. Е, и, къде е нашата държава за да продължи тази дейност започната от чуждестранна държава, която не е длъжна да се грижи за българските деца???

Zarrasuzuki , трябва да се мисли  върху решението на изложеното от теб - трудностите на учителите и персонала, защото по интеграцията няма какво да мислим.
Браво на теб за 5 годишния малчо!

Убедена съм, че ще е от полза за всички.

За интегрирането на дечицата с увреждания съм, защото е много добре за тях да растат сред връстниците си. Нашите деца също трябва да свикнат с това, че не всички сме имали шанса да се родим здрави и трябва да се научат на толерантност и че това са си съвсем нормални неща. Не искам като видим дете с увреждане на пътя и дъщерите ми ме питат само да извръщам глава и да подминавам бързо. Друг е въпросът, че ще трябват сериозни промени на базата и подготовка на персонала в градините, което мисля ще отнеме доста време.

Общината се е събудила и ще кандидатства - http://zagrada.bg/show.php?storyid=480147. Чела съм Насоките за кандидатстване - има за социална и образователна инфраструктура. До колкото разбирам идеите ще се подават от районните кметове към общината, защото изискването е една община - един проект.
Ако някой от София работи по някаква линия с райнния си кмет - може да лобира за нещо полезно.

Аз съм твърдо ЗА интеграцията , децата ни трябва да виждат света такъв какъвто е,а не да им го лустросваме  , да се учат на толерантност ,да се учат на съчувствие и на най-нормални човешки отношения , аз съм убедена ,че не децата имат нужда да свикнат с идеята за интеграция , я родителите им , децата възприемат нещата, които виждат съвсем естествено и непринудено , ако някой възрастен не им е промил мозъка преди това.

Твърдо ЗА интерацията съм - освен, че е много важно за дечицата с проблеми, това е и начинът да възпитаме децата си в толерантност към различните

Твърдо съм ЗА.От полза ще и за едните и за другите деца.Децата ни трябва да се учат да са толерантни с различните и да ги приемат като равни,което обаче е изцяло наша отговорност.

Дано има повече родители като вас да приемат нещата и да расъждават!
Благодаря Ви!