За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

Аz по принцип съм zа, а и тук е честа практика. Обаче ти какво искаШ да раzбереШ с анкетата? И как точно да гласуваме в нея?
ПитаШ "За или против сте" , отдолу вместо отговори "zа, против, все ми е тая" си писала "родители, учители и т.н." Аz ли неЩо не схваЩам, че не намирам моя отговор, с който да гласувам

Имам желание да отговоря в анкетата, обаче изобщо не ми е ясно за какво иде реч.

Твърдо "за". Деца с увреждания или здрави, децата са си деца, от най-ранна възраст трябва да се учат на толерантност.

Твърдо съм ЗА децата да са заедно колкото е възможно от по-ранна възраст. Единственото условие, за което се сещам е да има подходящи материални приспособления в средата за децата с увреждания, за да може по-лесно да се справят в материалната среда. Иначе, помежду си децата ще се разберат чудесно или поне не по-зле отколкото братя и сестри в едно семейство.

Аз лично отговорих с "колебая се", защото не е уточнено деца с какви увреждания трябва да се интегрират със здравите. Ако става въпрос за тежки умствени увреждания съм против, ако са леки или физически- твърдо ЗА.

обикновено става дума за деца които са слепи, или глухи, или имат физически недостатък, но са умствено добре. не виждам как дете с тежка мозъчна увреда изобщо ще подлежи на интегриране в масови детси градини и училища. а по темата аз съм за интеграцияат на такива деца но в училище, в детска градина не виждам как ще стане. нито има кой да се грижи за тях там, нито децата ще ги разберат и приемат.

Отговорих - Твърдо за. Ще бъде от полза и за децата с увреждания, и за децата без увреждания. За това как ще ги възприемат останалите деца - ами както им го обяснят родителите.

Абсолютно на същото мнение съм. Може да не звучи много толерантно, но не мисля, че на три години дъщеря ми може да разбере защо детето е различно. Да не говорим, че това дете има нужда от постоянен контрол и на без това отговарящите за много деца сестри в градината едва ли ще им е много добре (което ще се отрази върху грижите за всички деца, не само за конкретното хипотетично дете).

Аз искам да попитам как определяте кое е лека и кое е тежка степен?Например деца  със забавено умствено развитеие, ДЦП,деца с Даун Синдром и деца с Аутизъм към кои спадат според вас(ясно е и че м/у тях има по-леки и по-тежки случаи)...Но като цял как бихте приели такива деца в групата на вашето дете?

Ясно е че това е относително, но все пак кое увреждане е леко и кое тежко според мен трябва да решат специалисти. Това не е работа на родителите, още по-малко на родителите на останалите деца в групата.

За.В групата на дъщеря ми има незрящо дете.Тя е една от най-добрите приятелки от групата на детето.Дежа ву-нормално съм приела това дете в групата, как да го приема?Обяснила съм на дъщеря ми, че приятелчето и просто не вижда, иначе си е съвсем като останалите, просто и трябва помощ за някои неща.Същото бих обяснила и за дете с даун или аутизъм-ще прочета, ще се запозная, ще поговоря с майката да ми подкаже , ако аз не намирам точните думи как да обясня защо така се е родило това детенце и толкова.Дете като дете, има същите потребности-да си има другарчета, да си играе, да си хапне супата на обяд, да поспи, да порисуват после, да поиграят на пясъка...

Твърдо zа, но при условие, че се осигури всичко необходимо zа интеграцията на теzи деца, специално обучени въzпитатели, например.  За това обаче трябват пак средства и е трудно постижимо...В съседната група на дъЩеря ми има детенце с някакво по_сериоzно психично zаболяване (не zнам какво точно), но си има въzпитателка, която е само zа него_интеграционна помоЩничка се води, или неЩо подобно. За обЩите zанимания и игрите си е с групата, но когато има нужда от специално внимание, помоЩ, успокоение и т.н. "неговата" въzпитателка е само zа него и нито то, нито останалите деца са оЩететни откъм внимание.
В някои градини пък има даже интеграционни групи, там половината деца са zдрави, а останалата половина с увреждания. Това се отраzявало и на zдравите деца много положително.

Аз едва ли бих определила степента на увреждане на едно дете. Журналист съм и като такъв съм ходила в доста домове да правя репортажи. Там, за съжаление и децата без увреждания им трябва да се интеграция в обществото. Знаете ли какво е 3-4 годишни деца да се бият за една вафла и да не знаят какво е цял домат, защото са го виждали само на салата.

Относно това как бих приела едно такова дете в групата на дъщеря си- без проблем. На дъщеря ми вече й е обяснено, че има болни деца, деца без родители и т.н. Въпросът е как ще подготвим децата си да посрещнат увреденото дете. Това зависи най-вече от нас родителите.

Аз понеже съм от другата страна на бариерата и да не бъда криво разбрана(демек малкото ми дете е с увреждане-синдром на Даун), затова и мен ме заинтересова темата...и зададох така въпроса, понеже наистина зависи най -вече от родителите и  тяхният поглед в/у нещата.
Мойто дете ходи в специална група в масова ДГ с надеждата да се интегрира някой ден, но дали ще стане това все още не знам.За сега интеграцията му е по 10 мин. на ден  в масовата група сред децата.
Има деца с неговият проблем интегрирани успешно в масови ДГ , но повечето ми прави впечетление в частни градини(поне за София), по-трудно стои въпроса с държавните...но тук се появява и другата тема-недостига на държавни ДГ и още куп други проблематики.

Изцяло зависи от вида и степента на уврежданията.

Зависи за какви увреждания става въпрос.Ако става въпрос за леки умствени увреждания или физически съм за интеграцията им. Ако става въпрос за тежки умствени увреждания не съм много сигурна как ще се интегрират. За малко да постоят в групите такива деца да съгласна съм, но по цял ден мисля, че трябва да има специален персонал, който да се занимава с тези деца. Това , че детето ми ще се срещне с такива деца не ме притеснява. Срещала съм дъщеря ми с такива деца нямало е проблем. Просто децата с тежки умствени  увреждания се нуждаят от много и различни грижи от тези, които са в детската градина. Има специални институции, които се грижат за тях. Но като идея например 2 пъти седмично ( или 10 мин. всеки ден както е посочено по горе)да се водят в масовите градини не звучи лошо дори подкрепям.

Именно, уверих се, че в някои случаи "интегрирането" е невъзможно и безсмислено и за "увредения" и за околните, дори опасно. Личен опит.

Твърдо "за" съм. В групата на Калина има едно момченце с проблеми в развитието. Свидетел съм колко много дръпна в развитието си за този период.
В началото детето плачеше почти по цял ден и се изолираше от другите. Сега е най-щастливото дете в групата. Научи се да общува с всички останали, въпреки, че не може да говори още, но и в това отношение вече има напредък.

Това е и моето мнение
Наистина зависи от това какъв подход ще изберат родителите към децата си.Те нямат предразсъдъци и приемат ситуацията такава каквато е .

Малко ми е странно да се водят като мечки по 10 мин. или 2 пъти в седмицата при другите. И какво ще се постигне с това, дали ще е добре за болното дете или здравото ще види как изглежда едно дете с определен недъг. Според мен трябва да са поне 4 часа заедно. Но да се проучи как е по света, ето това с допълнителният учител или да има интегрирани градини, както е споделила Biba Sparrow .

Твърдо ЗА. Предполагам че ще бъде трудно. Сигурно ще има проблем с кадрите и техническото обезпечаване. Смятам че ще бъде полезно и за децата с увреждания и за останалите деца ако се научат да общуват от ранна детска възраст (визирам и детските ясли и градини). Сигурно при тежки случаи това няма да е приложимо.
Сещам се за случай за детенце с Даун, с което дъщеря ми се заигра на детска площадка когато беше по-малка. По някое време се изтъпани на централно място и с възможно най-висок глас ме попита "А на това детенце какво му има?". Много неудобно ми беше, но тя просто не беше срещала такова дете преди това.

В групата на дъщеря ми има такова дете-с умствено увреждане-точна диагноза не зная. Дъщеря ми го възприема като всяко друго дете, никога не съм чула коментар, че е различен. Знам, че участва нормално в занятията и имало голям напредък в развитието му.   

Да идеалният вариант и за мен е този който дава Biba Sparrow , но не знам дали ще го доживеем да го видим и тук.
А специално за ходенето по 10 минути, такава е практиката в тази ДГ, с времето се увеличава, а и моят е малък на 2г. и няколко месеца е .През останалото време се занимават специалисти, имат музика , логопед и т.н.
 

Имаш ли представа какво означава тежки умствени увреждания? Хайде попрочети малко и тогава говори за мечките.

Deja Vu  не се притеснявай детето ти ще се интегрира. Въпроса , е че са започнали все пак да събират децата, защото до скоро и това го нямаше.

Гласувах-Твьрдо ЗА!Гледах ви по БТВ и ви желая успех!Аз сьщо щях да сьм "от другата страна",но при нас нямаше оправия.Никой не е застрахован.

За съм, но ако перосналът е минал някакъв курс за работа с такива дечица, мисля, че само тогава може да се постигне желаната интеграция.

Виждам, че тук Даун се счита за тежко увреждане, след като детето посещава масова градина 10 мин. А от другите примери за интеграция, децата със затруднения в говора пред 4 години са с леко умствено увреждане.

И аз съм ЗА.

Но трябва да учителите да се обучават как да работят с децата с нарушения в развитието. И съотношението деца учителки да е по-различно от това в момента.

А за децата с по-тежки случаи  според мен трябва да се назначава допълнителен персонал и така не е нужно те да посещават "специализирани заведедения". Логопеди и психолози също могат да работят към деските градини и да се занимават с децата, които имат нужда

TanyaMG  Деца със синдрома на Даун се интегрират даже много лесно. Те са контактни, повечето са музикални. Аз говоря за тежките случаи. За леките няма какво да спорим за интеграцията съм.

А така-пак някои ще са отделени като крастави магарета.Я да питам тогава моя тежко увреден син ,който пише и чете къде да го запиша да се обучава?Или да му драсна кибрита на една ракета и в космоса да го пратя?
Питам се като пишете такива четете ли се преди да натиснете бутона  публикувай?
Като Ви чета стигам до извода,че не децата имат нужда от интеграция ,а възрастните.
Бъдете здрави!

Щом детето ти пише и чете не е тежко умствено увреден. Естествено , че трябва да е със останалите деца.

В нашия училищен дистрикт (САЩ) има такава интегрирана детска градина, и все повече се утвърждава като добра практика. Познавам една майка, детето и е без увреждания, тя е много доволна. Групата е от 16 деца, половината са с леки увреждания, другите - без. Тези с уврежданията не плащат нищо. За тях е подсигурен обаче и необходимия персонал от тераписти, така че ги изтеглят за индивидуални занимания, според това на какъв план са.
За децата без увреждания освен урока по толерантност другата полза е, че с тях работят наистина добри педагози, по-добри може би от средностатичстическите, и нивото на дисциплина, ред и изобщо учебна пограма е високо (както се полага, ако в групата има деца със свръхактивност и дефицит на концентрация, например).
Така че съм ЗА.
Единственият повод да не запиша моя син в тази група, когато му беше времето, беше,  че моята работна програма не позволяваше достатъчната гъвкавост да го водя всеки ден в 9 и да го прибирам в 12.

Умствено не е,но физически да.А кой ги иска такива-НИКОЙ!
Специално на нас от бебе са ни хлопнали много врати под носа,защото сме  безперспективни-мнение на куп специалисти,които сега не вярват на успехите ни.
Мерси за такава  интеграция,видяло се е ,че ние ще минем и без нея!
Както каза някой някъде из подобни теми дори здраво дете ,ако само го храниш и обличаш,но без да го развиваш ще затъпее.

Аз съм "ЗА"! Групата на дъщеря ми е точно такава, интегрират дечица с увреден слух !

pogar много съжалявам за детенцето ти .  Недопустимо е да бъде отхвърлено от обществото. Та това си е едно дете с капацитет какъвто имат всички останали.

Принципно съм ЗА,обаче има едно голямо НО...Като майка на дете с увреждане,което надявам се успешно се интегрира в детска градина,съм леко субективна .Детето може да се интегрира ако неговата интеграция не вреди на самото него или на останалите деца.А това,да ви кажа честно,зависи не само от степента на увреждане,а до голяма степен и от персонала на съответното заведение.Защото едно дете със сериозно увреждане може да бъде интегрирано по-лесно то такова с леко,стига да попадне на хора,желаещи да работят,да се учат...И пак всичко е условно..леко,тежко увреждане.Дъщеря ми е на 6г,не може да говори,трудно контактува,физически се развива повече от добре ,не е агресивна,нито проявява самоагресия.Беше много трудно-цялата минала година..дори не искам да си спомням.Но ето,че сега прекарва по два часа дневно в масовата градина без да я придружавам,чувства се прекрасно,има изработена индивидуална програма за нея,децата я обичат,тя-също.Общо взето стана любимка на персонала. Има още много какво да се желае,трънлив е пътя,но вече виждам светлинка в тунела.Отнесох се пак .Интеграцията е трудна,но ако всички участваме в нея-ние,родителите на деца със затруднения,вие-родителите на здрави деца,вашите деца,учители ..тогава нещата стават по-лесни.

pogar надявам се да успеете да се преборите с предразсъдъците. Аз поне мисля че нещата почват да се променят - много, много бавно, но се променят. Преди години си спомням че хората от един дом за деца с увреждания (всякакви) бяха много щастливи когато три деца с увреждания (и трите с някаква степен на умствено увреждане, а едното в инвалидна количка) бяха приети в обикновено училище. Работихме с дома по друга линия, но и ние малко или много се чувствахме горди. Беше в северозападна България.
Доколкото знам е било доста трудно, особено за деца, които не се отглеждат от родителите си.
Не знам после какво е станало, защото позагубих връзка с бившите колеги, но се надявам това да не е останало единичен случай. Вече не работя в социалната сфера и не получавам информация.
Иначе в класа на дъщеря ми има дете с ортопедичен проблем (не е тежко увреждане) и детето много добре го гледат съучениците. Помагат му, пазят го от агресивни деца. И рампа за инвалидни колички направиха - да са готови ако има необходимост.
А иначе за интеграцията на децата би могло да се работи и към изграждане на система за онлайн обучение или нещо подобно като допълнение на обикновеното училище. Може да се направи с учител и други деца в реално време. За съжаление трябва да се ангажират и институциите за такова нещо и освен желание трябват и пари. Но пък сега програми за финансиране има всякакви и мисля че пари могат да се намерят за подобна система.

Хм, от тази тема разбрах, че детето ми е с леко умствено увреждане, щом е проговорил на 4 години, както и да е.... Гласувах за интегрирането в масова детска градина. Да уточня, детето ми е с ортопедичен недъг, предучилищна е и посещава детска градина (масова), но, ако имах избор и зависеше от мен, не бих го пуснала. Той се чувства добре, обича децата и е щастлив да посещава градинката, но изглежда децата не го приемат, не знам от кого зависи, никого не обвинявам, може би проблемът е в неговият характер, но това е положението. Трябва да ви кажа, че за мен и баща му е тежко изживяване, но пък детето се чувства щастливо и затова стискаме зъби.

Виза, може би децата са още малки и се дистанцират. Като поотраснат и станат по разумни вероятно нещата ще се променят. Дъщеря ми е 3 клас и е в доста проблемен клас с безобразна дисциплина като цяло, но по отношение на своя съученик с ортопедичен недъг всички стават изведнъж много сплотени. Проблемът беше в първи клас и беше по-скоро технически. Стаята им беше на втория етаж - не бяха съобразили, че за детето ще е неудобство, защото естествено асансьор няма. Във втори клас им смениха стаята с друга на първия етаж заради детето.
Не се връзвай на всяка дума - визирам проговарянето. Брат ми е проговорил на 4 години и е най умния в семейството. По тази логика останалите сме със средни до тежки умствени увреждания. Мисля че някой просто е писал по-бързо и не си е прецизирал изказването.

Hrisa, благодаря ти за милите думи, аз вярвам в детето си и съм сигурна, че ще се справи, като тръгне на училище ще си проличи. Само да ни е здрав. Още веднъж ти благодаря.     

Абсолютно "ЗА".
Време е да резберем, че и това са деца и също така е добре нашите деца да свикнат как да се държат с тях и да ги възприемат нормално. Да им помагат доколкото е възможно и да бъдат техни другари също доколкото е възможно. Само така ще израстне едно по-толерантно поколение, което би решило окончателно проблема с интеграцията на хора с увреждания в бъдещето.

Виза, опитах се да покажа неразбирането на проблема, съжалявам, ако е прозвучало лично. Децата до 5-7 години се развиват на първо ниво, така че да се говори за леки и тежки увреждания на възраст 2,5 -4 години ми е странно, а и родителите виждат състоянието на детето си и щом искат да опитат интеграция, обществото трябва да им даде възможност.
Аз мисля, че трабва да има градини, както ги е описала блажка в САЩ.

Твърдо 'за'. В градината на дъщеря ми има дете с Даун и още едно, което не чува добре и мисля има и друг проблем, но не е моя работа да питам какъв. Това, че тези деца са там, много ми вдигна мнението за самата детска градина. Искам дъщеря ми да приема 'различните', а не да е тесногръда. За децата с проблеми това да ги приемат за 'нормални' и да са в среда в каквато е всяко друго дете също е от голяма полза мисля.

Зависи от степента и вида на увреждането. Има деца, които изискват специален начин на отглеждане. Не мисля, че за тях би било добре, най-вече от медицинска гледна точка, да бъдат поставени на общо основание с другите. В същото време има деца с увреждания, които позволяват да бъдат на едно място с връстниците си. Мисля, че неразграничаването им ще е от полза както за едните, така и за другите. Така децата с увреждания ще растат по-стабилни психически и ще се социализират от съвсем малки, а за останалите ще бъде от полза, защото ще знаят, че това са съвсем нормални деца, с които могат да си играят. Категорично съм против срещу дистанцирането на едните от другите.  Не демагогствам, просто така мисля. За протокола - една от приятелките на дъщеря ми е точно дете с увреждания. Прекрасно дете.

Сещам се ние като бяхме деца как се гледаше на децата с разведени родители. Почти по същия начин възрастните се впускаха в едни разсъждения дали общуването с деца от такива "нездрави" семейства ще е полезно за децата с "нормални" семейства. Сега е същото нещо с умуването за интеграцията на децата с увреждания.

Категорично съм ЗА! Съвместното порастване да го нарека ще е от полза и за  децата без увреждания и за тези  с увреждане. Взаимно ще развият сензитивност към другия; толерантност към различието и компетентност как да общуват помежду си. А присъствието в интегрирана среда е предпоставка децата с увреждане да доразвият съхранения си потенциал.
Препоръчвам на всички родители да подарят на детето си играта "Приобщи човече", която дава много полезни насоки как да се общува с деца с увреждане; отделно е и забавна и много пъстра! Предоставя се безплатно от "Център за независим живот"- гр. София. Офисът им е на ул "Езарх йосиф"№60(по памет). Мисля, че биха я пратили и в провинцията. Моля за да не подведа с неточен номер посетете сайта им.

Тази игра за каква възрастова група е подходяща. Не че имам проблеми с отношението на голямата дъщерята към децата с увреждане, но малкото расте и като го гледам няма да е от най-дипломатичните и толерантните ако не се вземат някакви допълнителни мерки. Но пък е още малка за да ме разбере за какво иде реч, но за в бъдеще ще е полезно.

“...Играта “ Приобщи човече” по забавен и достъпен начин запознава децата с темата за различията и идеята за толерантноста в обществото. При тая игра по подобие на  други класически детски състезателни игри се изисква късмет, а не стратегия. Основнат идея е децата да се запознаят с някои прости действия, които могат да улеснят общуването им с техни връсници с увреждания. Правилата на “Приобщи човече” не са трудни и не е необходимо участието на родители или други възрастни.”

Дословно Ви преписвам представянето на играта върху кутията. Играта е ОБУЧИТЕЛНА. Посочено като възрастова група е до 6 г., но тя наподобява “Не се сърди човече” и изисква умение да се брои. В такъв аспект и поради състезателния й характер мисля, че би била интересна и за по-големи деца- напр. от отделенията. Интересно за мен бе, че играта е съпроводена с  малка книжка за общуването+28 карти със случки, които въвеждат как би могло да се постъпи в дадена ситуация и как би било да се подходи по-добре…

Моите хлапета макар и мънички (много под обявената горна възрастова граница) и не много добре броящи гледаха и слушаха със зяпнали усти. Още на корицата забелязаха дете на инвалидна количка и първоначално питаха: “То защо е на количка?”; “Защо не може да ходи?” и след като поговорихме много бързо трансформираха “възгледите” си от : “О, горкичкото!” към: “Искам да си играя с него! Аз знам как да му помогна!”
Та аз като човек имал щастието да научи за играта, да я притежава и да види ефектът й върху децата я препоръчвам! Още повече, че е направена много интелигентно и естетично издържано.

Аз занесох такива игри в училището на големия и градинката на малкия си син, приеха се много добре от децата.  По принцип играта е за над 6-7 години, но с помощ от възрастен е полезна и за по-малките.Когато прибирам малкия вечер, много често играят именно с тази игра. Понеже има текстови указания, учителката винаги е с тях и ги помага -  чете картите и обяснява всичко, което не разбират дечицата. При нас обаче няма интегрирани деца с увреждания и повечето от малчовците ги виждат само на картинките на тази игра, за мое съжаление!. Единственото дете с увреждания в тази градина от 10 години насам е бил големият ми син, който е с вроден дефект на ръката. Никога не се е чувствал различен, за което благодаря на персонала в ДГ от сърце - макар и необучен специално за целта, се справи чудесно!!!

Сега разбрах какво имаш предвид, не съм се засегнала. 

Иса,  напротив, питай спокойно какъв е проблемът на детенцето. Ако ти е неудобно да разговаряш с родителите, попитай госпожите. За да си подготвена, ако малката ти зададе въпроси в това отношение.
Самите родителите на деца с проблеми, определено предпочитат директното отношение - открити въпроси и честен разговор. За да няма после неразбрали и "шушукащи" за проблема.

Гласувах "За", защото децата са си деца - те биха възприели другарчетата си с увреждания като деца, с които могат да си играят и да общуват на детско ниво и няма да се замислят над проблемите дискутирани от родителите! Въпроса е учителите да са достатъчно потготвени за да дадат необходимото, както на обикновенните деца, така и на децата с увреждания, които имат по-специфични потребности! Това според мен е малко по-сложничкото и трудно за педагозите!Лично аз бих се радвала ако сина ми с общуване помогне на детенце с увреждения да се адаптира в социалната среда и бих го подкрепила напълно с каквото мога!

Всъщност вече съм говорила с Дариа за това. Казах й, че той не говори добре, защото не чува добре, но какво от това - ще се научи ако си играят.

Аз съм за:децата трябва да свикват с това и да приемат нормално нещата,а не един ден да сочат с пръст след някое болно дете и да го гледат като полезно изкопаемо.А децата с увреждания също имат право да бъдат сред връстници,а не цял живот да се чувстват безполезни и изолирани.Предполагам,че има тежки случаи при които това не е възможно,но има множество дечица,които спокойно могат да посещават детска градина.

Моето мнение е, че за да бъде едно дете добре интегрирано е необходимо да попадне на добър, отговорен персонал готов да се бори заедно с родителя за интегрирането на детето. Не казвам подготвен, защото си има специални такива учители /ресурсни/. Освен това и родителите на "нормалните" деца са важни, тъй като децата сега са малки и копират едно към едно своите родители /като отношения, като чувства/. Аз съм майка на едно такова дете, засега успешно интегрирано в една детска градина. Със самото ми стъпване там усетих доброто отношение и готовността на целия персонал. Детето ми още не говори и на по-късен етап от развитието си започна да възприема нещата от живота  . Той е на пълен ден и без персонала да е специално обучен за това. Сложен е при по-големи дечица, на които им е обяснено какво му е и че те трябва да му помагат. Децата добре го възприемат. От учителите, леличките и директорката слушам само хубави неща за детето и за отношението на децата към него. Както не говори, така знам и че той самия жадува за там. Не мога да ви опиша с каква радост ходи, с нетърпение.

ЗА такъв начин на интеграция съм. Смятам, че за детето ми би било полезно от малко да контактува с деца с увреждания. Житейските уроци могат да се усвояват и от невръстни деца 

И за съм твърдо "за". Децата трябва да свикват да са толерантни към всички. 

Това е и моето мнение.

Точно така, при липса на конкретика самото отговаряне с "да" или "не" е един повърхностен поглед върху въпроса. Просто се губи смисълът от начинанието.

Не намирам нищо нередно във въпроса. Едва ли някои очаква тук да решим с колко тежки увреждания децата могат да посещават детските градини. Става въпрос за принципна позиция. Много коравосърдечно ми прозвуча уточнението.
Аз съм за интеграцията на всички в неравностойно положение- безусловно.

Уточненията са много важни. Хоровото пеене за това колко сме толерантни и добри не е от полза за решаването на истинските проблеми. Не е нормално и няма да стане прием на деца с всякакви заболявани във всички техни форми в масовите ДГ и училища.
Дете с психично заболяване почти не умъртви друго с обикновен молив миналата година.
На този етап не смятам, че персоналът е обучен и че са налице условия за обслужване на деца със специфични нужди от всякакъв характер в детските заведения.
Може да има такива, подходящи за деца с нарушена двигателна активност или за деца с леки психически увреждания. Говоря за общи градини, където да има обучен персонал за определен вид проблеми и предвидена среда.

Иначе най- лесно е да викнем- "ЗА"- но за кое?

Тази тема ли наричаш 'начинание'? 
Отделно - едва ли някой, освен специалист може да даде рамките за кои деца е добре, възможно и препоръчително да посещават масови уч. заведения и за кои не. Аз не бих тръгнала да определям такова нещо... за това и съм 'за' просто.

Написах  - Колебая се!
Но правилният отговор е - ПРОТИВ!

Защо ли? Защото аз работех с такива деца от такива училища и за да ме разберете по-добре, ще приложа няколко примера.
За такива деца - има специални училища, специални педагози, които знаят как и от какво има нужда такова дете! Обръщат му нужното внимание и то израствасъс самочувствие.

Докато на повечето интегрирани деца в масовите училища, не им се обръща нужното внимание, не получават и капчица знания! Биват подигравани и "малтретирани" от съучениците си.

напр. преди три години преподавах на пети клас. Бяха общо 30 ученика - имаше сред тях и едно глухонямо дете. На родителите, директорът им обясни, че то няма да се чувства в свои води, няма да получи нужното внимание и знания, на които останалите деца се радват без проблем, защото няма професионалисти, които могат да работят именно с такива деца. Майката настоя да приемем детето и то остана. Аз немога да общувам с такова дете, защото незнам езика на глухонемите! На него му беше скучно в час, и не само в моя, а и в останалите, защото неразбираше нищо, а ние незнаехме как да му го обясним. Първите два часа мълчеше, а после започваше да "мучи", с извинение. Децата от класа се сърдеха, че нищо не чуват и не могат да разберат. Постигнах мир в моя клас, като му давах на детето всичко напечатано или на картинки, да рисува, прости упражнения да прави. Докато на родителската среща неразбрах от майката, че то неможе да пише. Тогава за какво говорим!
На него му трябваха професионални педагози, които ще се занимават само с него, за да постигне нивото на останалите. Когато давах на останалите писмени задачи, се опитвах да му показвам буквите, научих малко и от езика на глухонемите, за да се разбирам с него по някакъв начин. Той беше будно дете, но го съжалявах много, защото аз бях само за 4 месеца там и за тези месеци, го занимавах по най-добрия спроде мен начин. Но мислите ли че повечето учители, ще направят това за него?! Там не му беше мястото! Това е нещо ново за нас - България. Но за да се направи и тук, както е на Запад - първо трябва да се осигурят необходимите средства и персонал.

Имам две прекрасни приятелки със същите проблеми - и само създадените за това Специални помощни училища, направи от тях Хора! Те завършиха, едната висше и работи в престижна фирма за комуникации. Другата, която имаше говорни проблеми, благодарение на това заведение, специализираното, възвърна част от говора си. Първоначално тя беше в Масово у-ще, но после по нейно желание, родителите я прехвърлиха в Специализирано в Карнобат. Завърши шев и кройка и вече е собстваник на престижна марка!

Не мисля, че това дете е посегнало на друго конкретно и точно защото е с увреждане. Напоследък доста често медиите ни уведомяват за инциденти при деца, като агресивното не го споменават да му има нещо. А и защо се е стигнало до такъв инцидент? Обикновенно такива деца разбират по различен начин ситуациите около тях. Ако постоянно го блъскат, подвикват, обиждат го, то може да възприеме като самоотбрана първото нещо попаднало му в ръцете. В случая в молива. Но защо се е стигнало до този инцидент? Именно защото самите "нормални" деца не са научени към толерантност /дали от преподаватели, дали от родители/, не са интегрирали различното дете.
Ако едно дете е пълничко, но здраво, без физически и психически недъзи. Ако това дете е обиждано непрекъснато и то се защити с този "най-обикновен молив". Тогава на какво ще се отдаде агресията му? На пълнотата ли?
Ясно е, че не може всички деца да са като по калъп. Винаги ще има кротки деца, агресивни, пълни, кльощави, с очила, куци, изостанали умствено, слепи, глухи и др., и др. Тези деца трябва да се научат да учат и живеят заедно. И затова са необходими общите усилия на учителите и родителите. Но родители не само на децата с увреждания, а и на тези без такива.
Защото ако сега ви е страх децата да контактуват с деца с увреждания, то утре вашите деца ще бъдат възрастни, но и децата с увреждания ще бъдат възрастни с увреждания.

ами по принцип съм "за", обаче не смятам че за такова дете е добре да е в  масова група с 38 други деца, с изнервена учителка, и без ресурсен учител, който да отдели необходимите часове за него индивидуално
то и за здравите деца не е добре

иначе на теория подкрепям, но има доста "но" в това
иначе не смятам че ще печи с нещо на другите деца, или че те ще се отнасят с него различно...в детската градина още са необременени и невинни , за разлика от училищната среда

Запозната съм със случая, даден от мен като пример. Свикваха се цяла година род. срещи по подобни. Както и с това, че конкретното дете не е искано от която и да било госпожа, която е знаела за проблема му. Това не е и единствения случай за същото дете, но няма защо да го нищим.
Истината е, че когато се говори за интегриране на хора с увреждания в обществото е безсмислено да се поставят обобщени въпроси. Защото "обобщени" решения не могат да се намерят и не само у нас.
Споделеното от beni_vasi  не го чувам за първи път, нито само от нея. Разговаряла съм с учители, реално занимавали се с различни деца /тук говоря само за психически увреждания, при физическите проблемът е най- вече проблем за достъпна среда, която следва да се организира и по отношение на градските инфраструктури/ с увреждания, при тежките от които на децата в определен момент просто се е наложило да потърсят така или иначе специализирано училище.
Не е въпрос на страх, а на реализъм.
Отновот твърдя- конкретиката е важна. Точно толкова, колкото и конкретните решения на конкретно зададени проблеми. Няма нито общи проблеми нито общи решения.

Аз съм твърдо "ЗА", но за да се осъществи такъв проект в България, е нужно да се отдели много време за ограмотяването на всички останали, които ще участват в този процес - родителите на здрави деца, здравите деца, учителите. С всички тях трябва да поработят доста психолози, защото имам усещането, че болшинството от хората се държат като неандерталци и са абсолютно непросветени.
Ще дам един елементарен пример - в класа на сина на моята приятелка има осиновено дете, което няма увреждания, но тъй като е престояло в дом до шестата си година е поизостанало в развитието си. Нито веднъж нито класната, нито директорката на училището не е поставила въпроса на родителска среща пред родителите на останалите деца - в смисъл, че това детенце се нуждае от повече внимание, родителите да предупредят децата си да не му се подиграват, а да му помагат и т.н. На първия месец след началото на учебната година имаше много неприятен инцидент с въпросното дете и неговите съученици. Чак ми е гнусно да си припомням подробности. Но за този инцидент мисля, че главно вина имат класната и директорката, защото не са обърнали внимание на родителите, които пък от своя страна не са инструктирали своите рожби.
Много ми е мъчно, но мога да обобщя,  че българинът няма достатъчно култура по отношение на хората с увреждания.

Моето дете е на интегрирано обучение, заради късно проговаряне, но като казах на директорката , че ще идва в градината ресурсен учител за него ме изледаха странно, не се бяха сблъсквали с такова нещо. Дори не знаеше какво е това интегрирано обучение.
Той не е болен от нещо, но проговори по-късно и се налага логопедична намеса.Така че как бих имала нещо против някое друго дете с различни проблеми?
А за трайно увредени деца без перспектива за подобрение, мисля, че самите майки не биха ги пуснали в заведения без специализирана помощ. За такива, които все пак могат да контактуват с нормални деца и имат шанс за развитие много ясно, че трябва да се учим на толерантност.Вярно че е трудно, но никой не е застрахован. Ако имаме едно здраво и едно увредено дете, ще захвърлим ли болното в името на здравото.Мисля, че не.Но е по-лесно когато се отнася за чужди проблеми.

аз самата съм била с проблеми на говора, и отвреме на време, се появява познатото заекване. Бях в масово у-ще, но всеки ден ме водеха в това у-ще на логопед, който се занимаваше с мен около 2 до 4 часа.
При такива дребни "проблеми" нямам нищо против, но в градината в която работи майка ми, има две деца - които не са за там. За да посещават дацата това заведение, е нужно съгласието на родителите, а такова няма. Но те ходят там. Има и една градина в "Славейков" в Бургас. Градината е "Звънче" и има група, която е с такива дечица. На моята колежка, детето ходи в същата градина. До обяд е в своята група, а следобяд отива в смесената група, защото там преподавател е баба му. И да ви кажа, че колежката ми се оплакваше, че 5-т годишното й детенце, започнало да подражава на другите дечица. И от едно дете, което изговаряло думите точно, ясно и правилно, се превърнало в едно мучащо и пълзящо.
Да,нека да ги интегрираме, но да правим разлика в тяхното развитие до какво ниво е - защото много по лесно е развалената ябълка да развали здравите, отколкото обратното.

[quote author=beni_vasi link=topic=277958.msg6937675#msg6937675 dувреждания,

а И да ви кажа, че колежката ми се оплакваше, че 5-т годишното й детенце, започнало да подражава на другите дечица. И от едно дете, което изговаряло думите точно, ясно и правилно, се превърнало в едно мучащо и пълзящо.
 
[/quote]
Стига бе, едва ли го мислиш сериозно.Много ясно , че едно здраво дете в началото ще подражава, но това никак няма да попречи на развитието му.Просто за него е нещо ново , странно и за това е възможна такава реакция.Той и моя син не играе еднакво с бебета и големи деца.С бебетата де вдетинява , на големите се опитва да подражава.

[quote author=beni_vasi link=topic=277958.msg6937675#msg6937675
Да,нека да ги интегрираме, но да правим разлика в тяхното развитие до какво ниво е - защото много по лесно е развалената ябълка да развали здравите, отколкото обратното.
[/quote]

Ето заради такива изказвания смятам, че трябва да се започне с ограмотяване на родители на деца без увреждания, на самите деца без увреждания, преди да бъдат потопени децата с увреждания всред една враждебна и абсолютно неразбираща ги и отблъскваща ги среда.

Бени Васи направо съм изумена от разсъжденията ти. Да ми твърдиш, че едно напълно здраво дете едва ли не ще прихване от говорните дефекти на увредените дечица е смешно. Не мога да си представя моя син да "зарази" някое дете с липсата си на говор или с изказването на неговите си срички. Извинявай, но на 5 годишно дете вече може да му се обясни защо детенце не приказва /не чува, не вижда, не ходи/- с прости думи, но може. А колежката ти като вижда този ефект защо си оставя детето при "тези" деца?
Аз лично се надявам моята "развалена ябълка" да почне да имитира децата в неговата група и да почне да казва смислени думи, защото както каза някой по-нагоре, но точно специалисти ни го препоръчват. Моето дете също ходи на логопед и психолог в извънучилищно занимание. Откакто е на градина специалистите усещат промяна във възприятията му. На много от децата им е полезен именно контактът със здрави деца, за да могат да усъвършенстват потенциала, който имат, но който на този етап не се развива.

А съществува ли легална дефиниция на понятието "леки умствени смущения" /увреждания/ и сродни?
Аз не съм специалист. Ако едно дете не съставлява заплаха за останалите какво против мога да съм? Остава въпроса до колко реално обикновеното детско заведение в настоящата обстановка с настоящите персонални ресурси могат да са от полза за деца с различни видове увреждания, които могат да се поберат в това понятие.
Моя бивша колежка е учителка в Помощно училище /"колежка"- работеше в предприятие, където работех и аз, но отиде да преподава там/. Работи с малки класове, от по 5-8 човека. Момичетата й придобиват практически умения, освен знания по определени предмети. Миналата година шиеха, например. Нейните /така си ги нарича тя/ деца определено имат нужда от специален подход /говорим също за не много сериозни отклонения/ и време от страна на обучени учители, които завършват и съответните специалности или имат поне съответни специализации.
Когато в класа на сина ми миналата година имаше дете с "леки" /с резерва, че самата аз не знам точно какво е "леки"/ умствени увреждания цяла година и учителката и класа и детето се измъчиха взаимно. В обикновения клас си има програма, която се следва и в която това дете по никакъв начин не успя да се впише. За него вероятно годината беше изгубена, каквато нямаше да бъде, ако беше посещавало такова специално училище, където контактите му щяха да бъдат с учители, имащи съответните познания и опит и програмата, съответно, съобразена с неговите потребности.
Настрана оставям ежедневните проблеми и пререкания между детето и останалите. Нашата класна, за разлика от дадения предходен пример, ни събира неколкократно на род. срещи, за да ни разясни проблема. В къщи всеки родител е говорил с детето си. Въпреки това става въпрос все пак за деца в І клас, които действат първосигнално, а не премисляйки ситуациите. Ако започнеш да говориш глупости на деца в І клас, да ги обиждаш и да ги замеряш с боклуци и тежки или опасни предмети, едва ли може да се очаква тези деца да премислят и да действат по друг начин, освен да отвърнат с моментална реакция, нищо че знаят, че с това дете трябва да се действа внимателно.
Затова мисля, че всеки случай дори на т.нар. "леко умствено ..." е уникален сам по себе си и следва да се преценява от специалист, който да дава заключение дали съответното дете може да се впише в един колектив от деца, без такива отклонения.
Не виждам как човек, който не приема дори чужди мнения, ще приеме реално един изцяло различен човек. Не мисля, че обществото е узряло за това. Първо трябва да се обучат хората, работещи в детските заведения, които да могат и да знаят какъв подход да използват както по отношение на тези деца, така и по отношение на останалите, на които да се обясни за какво става въпрос, които да се контролират. Химера е да смятаме, че родителите ей- така някой ще вземе да обучи изведнъж и те ще приемат различния човек от един ден за напред без никакви резерви.
За да се постигне целта- интегрирането на хората с увреждания в обществото определено следва да се положат конкретни усилия- подобряване на инфраструктурата, работа с персонала и обучение на същия. Докато обществото се променя като цяло най- бавно. На същото са нужни много години и целенасочена политика.

Бени Васи,ти си преподавател,доколкото разбрах! Е,не си единственната,която мисли така.За съжаление доста преподаватели мислят като теб.Моята шестгодишна гнила ябълка,както писах по -горе,е в масова грдина.И определено преди година само мучеше,ръмжеше ти казвам като прасенце.И в градината не я искаха,една от причината беше именно,че децата ще "прихванат".Е да,ама не прихванаха.Това зависи до голяма степен от преподавателя.Имам и по-малко дете-и то мина през това мучене,но беше временно забавление,подражаваше на кка си.Спря да го прави и си говори съвсем нормално.Това са  деца,все пак.Боже..не ми се пише,това за гнилите ябълки просто ме разби.

Мисля, че лекарите работят със степени на умствена изостаналост - невролози, психиатри и ТЕЛК.

Аз не разбирам, каква е целта на тази интеграция, нека някой обясни? Кой къде се интегрира? Едно дете със забавено умствено/физическо развитие никога няма да бъде равнопоставено в група "нормални" деца - дори и да го приемат, дори и да го обичат - винаги ще бъде аутсайдер. И няма начин, защото групата деца ще си организира надбягване/монополи/катерене, в което въпросното дете не може да се включи. Групата деца ще трябва да заучи два урока за един час, въпросното дете няма да успее. Групата деца ще отиде на лагер, въпросното дете няма да отиде с тях. Може да звучи грубо, може да звучи нечовеколюбиво, но кому са нужни възвишени измислици? Животът не е чак толкова красив, колкото изглежда в тази тема, нито пък хората са толкова широко скроени. За такива, които по някакъв начин се отличават - било то външно или умствено - е по-добре да са в група себеподобни. Така имат възможност да изградят свой социум, да са в комфорт със света си и да изградят нужното самочувствие. Когато са в група, "интеграцията" им сред останалите, каквото и да означава това, ще е много по-лесна и безболезнена. Група глухонеми деца ще учат своя език заедно, ще усъвършенстват средствата си за ефективна комуникация, ще се забавляват и ще се подкрепят. Глухонямо дете сред група чуващи какво ще прави?? Ще седи и ще се мъчи да чете по устите им, ще ги гледа как пеят или ще е жертва на зловещия експеримент "скивай как мога да псувам зад гърба му, хаха"...


Не нападайте стръвно beni_vasi... написала е доста верни неща. Преди време директорката на логопедичната градина във Варна, за която се чуват само отлични отзиви, лично ме посъветва да не давам сина си там - имал добър темп на развитие и нямало нужда да се забавя. Общо взето, повтори това, което vasi пише по-горе, но това не я прави тесногръда, а напротив - разкошен човек е. Много деца с проблемно развитие претърпяват невероятен прогрес там, някои познавам лично.


Зная, че родителите на "различни" деца не харесват подобни мнения. Също зная, че дават мило и драго да видят детето си щастливо. Човек е щастлив, когато е сред свои - сред такива, които разбират чувствата и действията му; които могат да го окуражат и мотивират. Познавам група глухонеми, които са учили, а след това и работили заедно. Имат си общност, не се чувстват различни по никакъв начин. Компанията им е по-голяма от моята и общуват с повече хора. На много от тях половинките и респективно децата им са чуващи, което ги интегрира по един безпрекословен начин. Вярвам в това, другото е утопия.

Почти целият ти пост е съставен от заблуди.
Ако изолираш едно дете в една затворена група, то това дете по-скоро ще регресира, отколкото да прогресира. Ние се учим от опита, а опитът е по-богат, когато е по-разнообразен.
Ако теб те затворя някъде с твои себеподобни да си по цял ден и да нямаш досег с други хора, ще те питам колко ще ти бъде добре. Хайде, пробвай, затвори себе си или детето си в една малка група, пък ние ще ти гледаме сеира.

Наистина е много грубо, само ми се иска преди да се изказват такива мнения, да се мисли. Аз имам 2 деца, едното е с проблем, другото  - не, няма гаранция, че като съм родила здраво дете, утре и то няма да се превърне в "аутсайдер". Животът е пълен с примери за това.

Ами, гледай го, защо да не го гледаш... Учила съм със себеподобни, работя и общувам с такива. Децата в коя да е детска градина с кого са затворени по цял ден, не е ли пак същото? Или има разлика между група от 20 "нормални" деца и 20 деца с Даун? Досег с какви други хора е имало твоето дете в градината и защо смяташ, че е получавало "разнообразие", каквото едно дете в градина за незрящи не би могло да получи? Виждаш ли, че твоите разсъждения са по-дискриминационни от моите... решаваш по дифолт, че тези хора ще умрат от скука със себеподобни, а това просто не е вярно. Учениците от спортното училище, децата от групата за преждевременно развити, спортистите от кой да е отбор - все същото, за което говоря. По-добре е. Как ще интегрираш сръхнадарено дете сред "обикновени", как ще задоволиш потребността му да смята и чете, докато 25 други разглеждат гумени книжки с животни?

Мисля по точно същият начин!
crazy chick ,не за първи път чета подобни изказвания,не е въпроса дали ми харесват като на майка на дете с увреждане,а в това,че според мен са напълно погрешни...дори бих казала груби и нелогични.Ти имаш ли някакъв опит с деца с проблеми?Много ми е интересно просто,не си длъжна да отговаряш.

Радостина незнам дали имаш такова дете, но много добре си описала и моите мисли. Само ще допълня: в един малък град е по-трудно да се сформира група, така че за детето остава или да е изолирано от света или да се слее с другите деца. В случая конкретно /пиша за моето дете, а не принципно/ специалисти са ми препоръчали детето да общува именно с нормални деца, а не със себеподобни, тъй като при един такъв контакт няма да може да си развие потенциала. Работите със специалистите са индивидуални, не в група.
 
А и никой не говори за равнопоставеност. Далече съм от тази мисъл. Детето може да не отиде на олимпиада по математика със своите другарчета, но за сметка на това да спечели някое надбягване. Децата може да са ощетени от едно, но за сметка на това друго им е по-развито.

Едва ли някои може сериозно да вярва, че интеграция на хора в неравностойно положение- в частност деца- означава да отречем проблема им. Това, че по улиците се разхождат хора с очевидни психически проблеми не означава, че са се интегрирали в обществото- това говори за безотговорното отношение на същото това общество към тях. Ако дете не може да посещава детска градина защото не може да се качи по стълбите или да ползва само неприспособените тоалетни това е наш проблем, на всички не на родителите му. Колко лесно някои хора се дистанцират от проблемите и ги обявяват за нечии. Как пък се определяте за по- нормални от този или онзи?

ползите и за двете страни са ясни, въпросът е единствено че в България не може все още да се говори за добре организирана и подходяща интеграция
действа се на парче, единствено заради услията на родителите и добро желание на някои преподаватели

аз съм учила с дете с умствени увреждания в класа, беше там само защото е син на една от учителките ни
никога не ни е пречел, нито пък ние сме проявявали агресия или нещо друго
вярно че не тичаше с нас в двора, и го изпитвах аиндивидуално, но съм сигурна че е имало ползи за него
детето на друга наша учителка/всъщност началната/ беше със синдром на даун
водила го е в часовете/ предполагам , когато не е имало кой да го гледа/
беше чудесно момиченце, обичаше да й рисуваме, да си играем, беше дори по- голяма от нас, но почти не говореше, и все пак сме я приемали съвсем нормално/ бяхме малки и не ни правеше гголямо впечатление/

сега в детската на дъщеря ми няма деца с увреждания, макар че знам че в квартала има такива деца
не знам какви са причините

нуждата и ползата от интеграция са толкова безспорни,че няма да си правя труд да пиша повече, но просто трябва всичко да е разумни и преценено, организирано, а не както е сега
 

Няма гаранция, така е. Утре и аз може да съм аутсайдер, мога да стана инвалид и какво ли още не, не дай Боже. Но, повярвай, тогава ще предпочитам да си се събирам с други като мен и да обсъждаме проблемите си, вместо да ходя с количката си в залата за аеробика, например, и да гледам отстрани. Не се обиждай, думата аутсайдер не е обидна.

Лудо пиле,

Разбирам какво имаш предвид и на пръв поглед е направо брилянтно като логика. Обаче работата не е съвсем така. Явно си мислиш, че ти и твоето домочадие сте от гениалниците, които могат да водят интелигентен разговор само със себе си или помежду си. В бизнеса не можеш да направиш работещ екип само от гениални или от глупаци, защото няма да работи добре. Имаш нужда от хора с различен опит и възгледи, за да получиш една нормална, здрава група. Никой няма полза от това да събира на едно място деца с много сходни характеристики - например само най-умните деца или само спортисти или само незрящи деца и т.н. Нищо няма да се получи. Те в един момент ще започнат да си пречат и ще стане ад. За пример - змиярниците в класовете на елитните гимназии (завършила съм така и зная какво е да събереш 30 отличника на едно място).
За всички е по-добре да е разнообразна средата, защото така те се учат едно и в един момент постигат своята хармония на взаимоотношенията. В класа на едното ми дете имат съученичка със специални нужди и някои проблеми в ученето. За твой най-голям ужас, моята щерка и това момиченце са първи дружки.

Инвалид = аутсайдер 

Това ще го подмина, дори ще пробвам да е с усмивка. Интелигентна, разбира се.  

Съгласна съм с останалото, което пишеш, така е. Но продължавам да твърдя, че колкото еднакви могат да бъдат 20 "нормални" деца помежду си, толкова еднакви ще са и другите, с нещо по-различните. Разнообразието няма да пострада и в двата случая.

Накрая само искам да добавя, че да, обществото трябва да приема и уважава хората с проблеми; правата им не трябва да са ощетени по какъвто и да било начин, само защото не могат това или онова; трябва да бъдат приемани като равни, но трябва и да им се даде шанс да изградят свой собствен, познат свят. Изчерпах мнението си по темата.

За да не спорим излишно, тъй като явно тук се борави с различни категории и различно звучение на същите, пак да попитам, малко по- обобщено:
1.Какво означава точно "интеграция" за целите на дискутираната тема;
2.За "интеграцията" на кои деца и къде става въпрос;
3.Какво се цели с тази интеграция, чии интереси се защитават по този начин;
4.Как мислите, че такава може да бъде постигната.

Преди да се контретизират тези термини едва ли ще има смисъл от "Да" и "Не". Никой няма полза от популизъм, освен самият популист. За мен няма по- лесно от това да крещя "Да", само дето няма никакъв смисъл. Това е нереално.

И пак ми се ще да кажа: ако хората не са толерантни дори към чуждото мнение, за мен това е основание да твърдя, че хората не могат да приемат и тези, които се различават от тях в по- значителна степен.

моят мъж като стана инвалид, пак си работи и си се среща с приятели, и си води нормален живот, ама ще му предам че не е лошо да си седи вкъщи, скрит, и да си привиква на гости само други инвалиди
ама ха, ще се разхожда ей така, сред здравите, да вземат да прихванат