Твърдо 'за'. В градината на дъщеря ми има дете с Даун и още едно, което не чува добре и мисля има и друг проблем, но не е моя работа да питам какъв. Това, че тези деца са там, много ми вдигна мнението за самата детска градина. Искам дъщеря ми да приема 'различните', а не да е тесногръда. За децата с проблеми това да ги приемат за 'нормални' и да са в среда в каквато е всяко друго дете също е от голяма полза мисля.
- Публикувана: 22 март 2008, 15:11 ч.
- Последно мнение: 8 май 2008, 17:39 ч.
За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина
Зависи от степента и вида на увреждането. Има деца, които изискват специален начин на отглеждане. Не мисля, че за тях би било добре, най-вече от медицинска гледна точка, да бъдат поставени на общо основание с другите. В същото време има деца с увреждания, които позволяват да бъдат на едно място с връстниците си. Мисля, че неразграничаването им ще е от полза както за едните, така и за другите. Така децата с увреждания ще растат по-стабилни психически и ще се социализират от съвсем малки, а за останалите ще бъде от полза, защото ще знаят, че това са съвсем нормални деца, с които могат да си играят. Категорично съм против срещу дистанцирането на едните от другите. 
Не демагогствам, просто така мисля. За протокола - една от приятелките на дъщеря ми е точно дете с увреждания. Прекрасно дете.
Не демагогствам, просто така мисля. За протокола - една от приятелките на дъщеря ми е точно дете с увреждания. Прекрасно дете.
Сещам се ние като бяхме деца как се гледаше на децата с разведени родители. Почти по същия начин възрастните се впускаха в едни разсъждения дали общуването с деца от такива "нездрави" семейства ще е полезно за децата с "нормални" семейства. Сега е същото нещо с умуването за интеграцията на децата с увреждания.
Категорично съм ЗА! Съвместното порастване да го нарека ще е от полза и за децата без увреждания и за тези с увреждане. Взаимно ще развият сензитивност към другия; толерантност към различието и компетентност как да общуват помежду си. А присъствието в интегрирана среда е предпоставка децата с увреждане да доразвият съхранения си потенциал.
Препоръчвам на всички родители да подарят на детето си играта "Приобщи човече", която дава много полезни насоки как да се общува с деца с увреждане; отделно е и забавна и много пъстра! Предоставя се безплатно от "Център за независим живот"- гр. София. Офисът им е на ул "Езарх йосиф"№60(по памет). Мисля, че биха я пратили и в провинцията. Моля за да не подведа с неточен номер посетете сайта им.
Препоръчвам на всички родители да подарят на детето си играта "Приобщи човече", която дава много полезни насоки как да се общува с деца с увреждане; отделно е и забавна и много пъстра! Предоставя се безплатно от "Център за независим живот"- гр. София. Офисът им е на ул "Езарх йосиф"№60(по памет). Мисля, че биха я пратили и в провинцията. Моля за да не подведа с неточен номер посетете сайта им.
Тази игра за каква възрастова група е подходяща. Не че имам проблеми с отношението на голямата дъщерята към децата с увреждане, но малкото расте и като го гледам няма да е от най-дипломатичните и толерантните ако не се вземат някакви допълнителни мерки. Но пък е още малка за да ме разбере за какво иде реч, но за в бъдеще ще е полезно.
Тази игра за каква възрастова група е подходяща...
“...Играта “ Приобщи човече” по забавен и достъпен начин запознава децата с темата за различията и идеята за толерантноста в обществото. При тая игра по подобие на други класически детски състезателни игри се изисква късмет, а не стратегия. Основнат идея е децата да се запознаят с някои прости действия, които могат да улеснят общуването им с техни връсници с увреждания. Правилата на “Приобщи човече” не са трудни и не е необходимо участието на родители или други възрастни.”
Дословно Ви преписвам представянето на играта върху кутията. Играта е ОБУЧИТЕЛНА. Посочено като възрастова група е до 6 г., но тя наподобява “Не се сърди човече” и изисква умение да се брои. В такъв аспект и поради състезателния й характер мисля, че би била интересна и за по-големи деца- напр. от отделенията. Интересно за мен бе, че играта е съпроводена с малка книжка за общуването+28 карти със случки, които въвеждат как би могло да се постъпи в дадена ситуация и как би било да се подходи по-добре…
Моите хлапета макар и мънички (много под обявената горна възрастова граница) и не много добре броящи гледаха и слушаха със зяпнали усти. Още на корицата забелязаха дете на инвалидна количка и първоначално питаха: “То защо е на количка?”; “Защо не може да ходи?” и след като поговорихме много бързо трансформираха “възгледите” си от : “О, горкичкото!” към: “Искам да си играя с него! Аз знам как да му помогна!”
Та аз като човек имал щастието да научи за играта, да я притежава и да види ефектът й върху децата я препоръчвам! Още повече, че е направена много интелигентно и естетично издържано.
Аз занесох такива игри в училището на големия и градинката на малкия си син, приеха се много добре от децата. По принцип играта е за над 6-7 години, но с помощ от възрастен е полезна и за по-малките.Когато прибирам малкия вечер, много често играят именно с тази игра. Понеже има текстови указания, учителката винаги е с тях и ги помага - чете картите и обяснява всичко, което не разбират дечицата. При нас обаче няма интегрирани деца с увреждания и повечето от малчовците ги виждат само на картинките на тази игра, за мое съжаление!. Единственото дете с увреждания в тази градина от 10 години насам е бил големият ми син, който е с вроден дефект на ръката. Никога не се е чувствал различен, за което благодаря на персонала в ДГ от сърце - макар и необучен специално за целта, се справи чудесно!!!
Хм, от тази тема разбрах, че детето ми е с леко умствено увреждане, щом е проговорил на 4 години, както и да е....
Твърдо 'за'. В градината на дъщеря ми има дете с Даун и още едно, което не чува добре и мисля има и друг проблем, но не е моя работа да питам какъв. .....
Иса,
напротив, питай спокойно какъв е проблемът на детенцето. Ако ти е неудобно да разговаряш с родителите, попитай госпожите. За да си подготвена, ако малката ти зададе въпроси в това отношение. Самите родителите на деца с проблеми, определено предпочитат директното отношение - открити въпроси и честен разговор. За да няма после неразбрали и "шушукащи" за проблема.
Гласувах "За", защото децата са си деца - те биха възприели другарчетата си с увреждания като деца, с които могат да си играят и да общуват на детско ниво и няма да се замислят над проблемите дискутирани от родителите! Въпроса е учителите да са достатъчно потготвени за да дадат необходимото, както на обикновенните деца, така и на децата с увреждания, които имат по-специфични потребности! Това според мен е малко по-сложничкото и трудно за педагозите!Лично аз бих се радвала ако сина ми с общуване помогне на детенце с увреждения да се адаптира в социалната среда и бих го подкрепила напълно с каквото мога!
Твърдо 'за'. В градината на дъщеря ми има дете с Даун и още едно, което не чува добре и мисля има и друг проблем, но не е моя работа да питам какъв. .....
Иса,
напротив, питай спокойно какъв е проблемът на детенцето. Ако ти е неудобно да разговаряш с родителите, попитай госпожите. За да си подготвена, ако малката ти зададе въпроси в това отношение. Всъщност вече съм говорила с Дариа за това. Казах й, че той не говори добре, защото не чува добре, но какво от това - ще се научи ако си играят.
Аз съм за:децата трябва да свикват с това и да приемат нормално нещата,а не един ден да сочат с пръст след някое болно дете и да го гледат като полезно изкопаемо.А децата с увреждания също имат право да бъдат сред връстници,а не цял живот да се чувстват безполезни и изолирани.Предполагам,че има тежки случаи при които това не е възможно,но има множество дечица,които спокойно могат да посещават детска градина.
Моето мнение е, че за да бъде едно дете добре интегрирано е необходимо да попадне на добър, отговорен персонал готов да се бори заедно с родителя за интегрирането на детето. Не казвам подготвен, защото си има специални такива учители /ресурсни/. Освен това и родителите на "нормалните" деца са важни, тъй като децата сега са малки и копират едно към едно своите родители /като отношения, като чувства/. Аз съм майка на едно такова дете, засега успешно интегрирано в една детска градина. Със самото ми стъпване там усетих доброто отношение и готовността на целия персонал. Детето ми още не говори и на по-късен етап от развитието си започна да възприема нещата от живота 
. Той е на пълен ден и без персонала да е специално обучен за това. Сложен е при по-големи дечица, на които им е обяснено какво му е и че те трябва да му помагат. Децата добре го възприемат. От учителите, леличките и директорката слушам само хубави неща за детето и за отношението на децата към него. Както не говори, така знам и че той самия жадува за там. Не мога да ви опиша с каква радост ходи, с нетърпение.
. Той е на пълен ден и без персонала да е специално обучен за това. Сложен е при по-големи дечица, на които им е обяснено какво му е и че те трябва да му помагат. Децата добре го възприемат. От учителите, леличките и директорката слушам само хубави неща за детето и за отношението на децата към него. Както не говори, така знам и че той самия жадува за там. Не мога да ви опиша с каква радост ходи, с нетърпение. 