За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

А съществува ли легална дефиниция на понятието "леки умствени смущения" /увреждания/ и сродни?
Аз не съм специалист. Ако едно дете не съставлява заплаха за останалите какво против мога да съм? Остава въпроса до колко реално обикновеното детско заведение в настоящата обстановка с настоящите персонални ресурси могат да са от полза за деца с различни видове увреждания, които могат да се поберат в това понятие.
Моя бивша колежка е учителка в Помощно училище /"колежка"- работеше в предприятие, където работех и аз, но отиде да преподава там/. Работи с малки класове, от по 5-8 човека. Момичетата й придобиват практически умения, освен знания по определени предмети. Миналата година шиеха, например. Нейните /така си ги нарича тя/ деца определено имат нужда от специален подход /говорим също за не много сериозни отклонения/ и време от страна на обучени учители, които завършват и съответните специалности или имат поне съответни специализации.
Когато в класа на сина ми миналата година имаше дете с "леки" /с резерва, че самата аз не знам точно какво е "леки"/ умствени увреждания цяла година и учителката и класа и детето се измъчиха взаимно. В обикновения клас си има програма, която се следва и в която това дете по никакъв начин не успя да се впише. За него вероятно годината беше изгубена, каквато нямаше да бъде, ако беше посещавало такова специално училище, където контактите му щяха да бъдат с учители, имащи съответните познания и опит и програмата, съответно, съобразена с неговите потребности.
Настрана оставям ежедневните проблеми и пререкания между детето и останалите. Нашата класна, за разлика от дадения предходен пример, ни събира неколкократно на род. срещи, за да ни разясни проблема. В къщи всеки родител е говорил с детето си. Въпреки това става въпрос все пак за деца в І клас, които действат първосигнално, а не премисляйки ситуациите. Ако започнеш да говориш глупости на деца в І клас, да ги обиждаш и да ги замеряш с боклуци и тежки или опасни предмети, едва ли може да се очаква тези деца да премислят и да действат по друг начин, освен да отвърнат с моментална реакция, нищо че знаят, че с това дете трябва да се действа внимателно.
Затова мисля, че всеки случай дори на т.нар. "леко умствено ..." е уникален сам по себе си и следва да се преценява от специалист, който да дава заключение дали съответното дете може да се впише в един колектив от деца, без такива отклонения.
Не виждам как човек, който не приема дори чужди мнения, ще приеме реално един изцяло различен човек. Не мисля, че обществото е узряло за това. Първо трябва да се обучат хората, работещи в детските заведения, които да могат и да знаят какъв подход да използват както по отношение на тези деца, така и по отношение на останалите, на които да се обясни за какво става въпрос, които да се контролират. Химера е да смятаме, че родителите ей- така някой ще вземе да обучи изведнъж и те ще приемат различния човек от един ден за напред без никакви резерви.
За да се постигне целта- интегрирането на хората с увреждания в обществото определено следва да се положат конкретни усилия- подобряване на инфраструктурата, работа с персонала и обучение на същия. Докато обществото се променя като цяло най- бавно. На същото са нужни много години и целенасочена политика.

Бени Васи,ти си преподавател,доколкото разбрах! Е,не си единственната,която мисли така.За съжаление доста преподаватели мислят като теб.Моята шестгодишна гнила ябълка,както писах по -горе,е в масова грдина.И определено преди година само мучеше,ръмжеше ти казвам като прасенце.И в градината не я искаха,една от причината беше именно,че децата ще "прихванат".Е да,ама не прихванаха.Това зависи до голяма степен от преподавателя.Имам и по-малко дете-и то мина през това мучене,но беше временно забавление,подражаваше на кка си.Спря да го прави и си говори съвсем нормално.Това са  деца,все пак.Боже..не ми се пише,това за гнилите ябълки просто ме разби.

Мисля, че лекарите работят със степени на умствена изостаналост - невролози, психиатри и ТЕЛК.

Аз не разбирам, каква е целта на тази интеграция, нека някой обясни? Кой къде се интегрира? Едно дете със забавено умствено/физическо развитие никога няма да бъде равнопоставено в група "нормални" деца - дори и да го приемат, дори и да го обичат - винаги ще бъде аутсайдер. И няма начин, защото групата деца ще си организира надбягване/монополи/катерене, в което въпросното дете не може да се включи. Групата деца ще трябва да заучи два урока за един час, въпросното дете няма да успее. Групата деца ще отиде на лагер, въпросното дете няма да отиде с тях. Може да звучи грубо, може да звучи нечовеколюбиво, но кому са нужни възвишени измислици? Животът не е чак толкова красив, колкото изглежда в тази тема, нито пък хората са толкова широко скроени. За такива, които по някакъв начин се отличават - било то външно или умствено - е по-добре да са в група себеподобни. Така имат възможност да изградят свой социум, да са в комфорт със света си и да изградят нужното самочувствие. Когато са в група, "интеграцията" им сред останалите, каквото и да означава това, ще е много по-лесна и безболезнена. Група глухонеми деца ще учат своя език заедно, ще усъвършенстват средствата си за ефективна комуникация, ще се забавляват и ще се подкрепят. Глухонямо дете сред група чуващи какво ще прави?? Ще седи и ще се мъчи да чете по устите им, ще ги гледа как пеят или ще е жертва на зловещия експеримент "скивай как мога да псувам зад гърба му, хаха"...


Не нападайте стръвно beni_vasi... написала е доста верни неща. Преди време директорката на логопедичната градина във Варна, за която се чуват само отлични отзиви, лично ме посъветва да не давам сина си там - имал добър темп на развитие и нямало нужда да се забавя. Общо взето, повтори това, което vasi пише по-горе, но това не я прави тесногръда, а напротив - разкошен човек е. Много деца с проблемно развитие претърпяват невероятен прогрес там, някои познавам лично.


Зная, че родителите на "различни" деца не харесват подобни мнения. Също зная, че дават мило и драго да видят детето си щастливо. Човек е щастлив, когато е сред свои - сред такива, които разбират чувствата и действията му; които могат да го окуражат и мотивират. Познавам група глухонеми, които са учили, а след това и работили заедно. Имат си общност, не се чувстват различни по никакъв начин. Компанията им е по-голяма от моята и общуват с повече хора. На много от тях половинките и респективно децата им са чуващи, което ги интегрира по един безпрекословен начин. Вярвам в това, другото е утопия.

Почти целият ти пост е съставен от заблуди.
Ако изолираш едно дете в една затворена група, то това дете по-скоро ще регресира, отколкото да прогресира. Ние се учим от опита, а опитът е по-богат, когато е по-разнообразен.
Ако теб те затворя някъде с твои себеподобни да си по цял ден и да нямаш досег с други хора, ще те питам колко ще ти бъде добре. Хайде, пробвай, затвори себе си или детето си в една малка група, пък ние ще ти гледаме сеира.

Наистина е много грубо, само ми се иска преди да се изказват такива мнения, да се мисли. Аз имам 2 деца, едното е с проблем, другото  - не, няма гаранция, че като съм родила здраво дете, утре и то няма да се превърне в "аутсайдер". Животът е пълен с примери за това.

Ами, гледай го, защо да не го гледаш... Учила съм със себеподобни, работя и общувам с такива. Децата в коя да е детска градина с кого са затворени по цял ден, не е ли пак същото? Или има разлика между група от 20 "нормални" деца и 20 деца с Даун? Досег с какви други хора е имало твоето дете в градината и защо смяташ, че е получавало "разнообразие", каквото едно дете в градина за незрящи не би могло да получи? Виждаш ли, че твоите разсъждения са по-дискриминационни от моите... решаваш по дифолт, че тези хора ще умрат от скука със себеподобни, а това просто не е вярно. Учениците от спортното училище, децата от групата за преждевременно развити, спортистите от кой да е отбор - все същото, за което говоря. По-добре е. Как ще интегрираш сръхнадарено дете сред "обикновени", как ще задоволиш потребността му да смята и чете, докато 25 други разглеждат гумени книжки с животни?

Мисля по точно същият начин!
crazy chick ,не за първи път чета подобни изказвания,не е въпроса дали ми харесват като на майка на дете с увреждане,а в това,че според мен са напълно погрешни...дори бих казала груби и нелогични.Ти имаш ли някакъв опит с деца с проблеми?Много ми е интересно просто,не си длъжна да отговаряш.

Радостина незнам дали имаш такова дете, но много добре си описала и моите мисли. Само ще допълня: в един малък град е по-трудно да се сформира група, така че за детето остава или да е изолирано от света или да се слее с другите деца. В случая конкретно /пиша за моето дете, а не принципно/ специалисти са ми препоръчали детето да общува именно с нормални деца, а не със себеподобни, тъй като при един такъв контакт няма да може да си развие потенциала. Работите със специалистите са индивидуални, не в група.
 
А и никой не говори за равнопоставеност. Далече съм от тази мисъл. Детето може да не отиде на олимпиада по математика със своите другарчета, но за сметка на това да спечели някое надбягване. Децата може да са ощетени от едно, но за сметка на това друго им е по-развито.

Едва ли някои може сериозно да вярва, че интеграция на хора в неравностойно положение- в частност деца- означава да отречем проблема им. Това, че по улиците се разхождат хора с очевидни психически проблеми не означава, че са се интегрирали в обществото- това говори за безотговорното отношение на същото това общество към тях. Ако дете не може да посещава детска градина защото не може да се качи по стълбите или да ползва само неприспособените тоалетни това е наш проблем, на всички не на родителите му. Колко лесно някои хора се дистанцират от проблемите и ги обявяват за нечии. Как пък се определяте за по- нормални от този или онзи?

ползите и за двете страни са ясни, въпросът е единствено че в България не може все още да се говори за добре организирана и подходяща интеграция
действа се на парче, единствено заради услията на родителите и добро желание на някои преподаватели

аз съм учила с дете с умствени увреждания в класа, беше там само защото е син на една от учителките ни
никога не ни е пречел, нито пък ние сме проявявали агресия или нещо друго
вярно че не тичаше с нас в двора, и го изпитвах аиндивидуално, но съм сигурна че е имало ползи за него
детето на друга наша учителка/всъщност началната/ беше със синдром на даун
водила го е в часовете/ предполагам , когато не е имало кой да го гледа/
беше чудесно момиченце, обичаше да й рисуваме, да си играем, беше дори по- голяма от нас, но почти не говореше, и все пак сме я приемали съвсем нормално/ бяхме малки и не ни правеше гголямо впечатление/

сега в детската на дъщеря ми няма деца с увреждания, макар че знам че в квартала има такива деца
не знам какви са причините

нуждата и ползата от интеграция са толкова безспорни,че няма да си правя труд да пиша повече, но просто трябва всичко да е разумни и преценено, организирано, а не както е сега
 

Няма гаранция, така е. Утре и аз може да съм аутсайдер, мога да стана инвалид и какво ли още не, не дай Боже. Но, повярвай, тогава ще предпочитам да си се събирам с други като мен и да обсъждаме проблемите си, вместо да ходя с количката си в залата за аеробика, например, и да гледам отстрани. Не се обиждай, думата аутсайдер не е обидна.