За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

Те са деца като всички останали, просто имат нужда от по - специфични грижи. Разбира се, че трябва да растат с връстниците си и едва ли децата без такива проблеми биха ги отхвърлили ако им се обяснят нещата.

Ъъъ, какво се очаква да зная? Къде е съдията, дето оценява знанията, ти ли си? Някакъв граматически или морално-етичен спор водим с теб? 



Компетентно или не, мнението ми е такова. Не обичам да убеждавам хора, навирайки в лицето им личните си знания, истории и драми. Досадно ми е и аз така да бъда убеждавана.

Толкова ли е трудно просто да се отговори по дадена тема със собствени средства, а не с постоянни разбори и цитати? Дори някой да мисли грешно или различно, какво от това?

Когато в едно семейство има здрави деца и дете с увреждане, всички си живеят заедно. На някого от семейството, роднините, комшиите и приятелите на това семейство хрумва ли му да отдели детето с увреждане? Не. Защото е напълно естествено да ги възприемаме заедно, като едно цяло, а не да ги делим на здрави и с увреждане.
Разбирам притесненията на някои хора от това, че изведнъж детските градини ще се напълнят едва ли на наполовина с деца с увраждания и учителките ще се фокусират върху тях, а не върху здравите. Няма такава опасност. Децата с увреждания, които се отглеждат от родителите си са напълно приспособими, стига да им се даде възможност да престъпят линията на изолацията и да влязат в Големия свят. И ние сме същите - като отидем на чуждо място първо сме притеснени, но после се приспособяваме и се научаваме какво и как да правим.

При грешно поставена питанка не можем да очакваме "грешни" и "правилни" отговори. Защо питанката е грешна тук бе обяснено достатъчно и подробно. "Който има очи" и т.н.
За трети път пиша и вече казвам изрично, че има пряко отношение към темата и участниците в нея: Този който не понася чужди мнения във форума, дадени като абсолютно незадължителни и никого необвързващи, няма да понесе и хора, доста по- различни от него самия, с които се среща ежедневно в реална среда. Нетолерантният си е нетолерантен в отношенията си въобще.
Никой не отрича, че отношението общо към хората с увреждания може да бъде по- добро. някои хора в темата просто изказват резерви в конкретна насока и то не във връзка с това, а по- скоро по отношение на истината, че не всеки може да се "интегрира" успешно във всяка среда.
Хубаво, различният има права, признаваме му ги, обаче "средностатистическият" човек също има такива и едно от тях е поне правото му даде мнение.
Ако желаете можем да обсъждаме "глухите", "хората с Даун", "шизофрениците", в различните проявни форми на това толкова общо понятие, "хората с увреждания на двигателния апарат /също толкова разнообразно/ и т.н. Разбира се, че увреденият слух си е увреждане, но лично аз не съм против тези хора да присъстват навсякъде в живота ми и в този на децата ми, стига това да не е пречка за самите тях и те да нямат /често обаче имат/ нужда от специални грижи. Не случайно по отношение отделни професии, напр., има забрани за даден тип заболявания и това няма нищо общо с дискриминацията, просто са отчетени и преценени факти. Едва ли някой ще бъде против точно тях. Въобще по отношение на хора с физически недъзи, вече писах, едва ли някой ще е против да живеят в обикновената обществена среда. Нещо повече, длъжни сме да приспособим тази среда към техните нужди, до колкото това е възможно.
Друго е човек с шизофрения, който може да създаде много опасни ситуации. Трето е човек с вродено слабоумие /предупреждавам, терминът е легален и то си има степени, олигофренията е "лека" такава, а между степените няма рязка граница/.
Ами не смятам, че някои хора могат да се интегрират успешно в една среда от хора, без съответните отклонения и без обучен персонал. Не бих пуснала детето си в детско заведение, ако знам, че там има подобни деца, а едва ли персоналът също би приел да се грижи за такива, още повече, че липсват специални познания и опит на същия в една обикновена ДГ или училище. Ако имах дете с психически отклонения бих предпочела специализирано заведение, където истински специалисти ще се занимават с него, където ще бъде в среда от деца като него, където ще разбират по- добре нуждите му и мотивите на поведение, където няма да се налага да обяснявам на другите деца и родители много неща и да споря с един необучен персонал.
И какво означава "интеграция"- къде, на кого, до каква степен, какви са очакванията от нея?
Животът в семейството е съвсем различен от живота в общественото заведение, където се срещат различни хора, култури, възпитания, мироглед, разбирания. В ДГ един учител работи с много деца, не е подготвен, а не е и длъжен да бъде подготвен за работа с деца с най- различни отклонения от средното добро здравословно състояние. Това не са сравними величини. Ако аз, като родител, съм решила да си гледам различните деца, това си е мой избор и не мога да го натрапя на хора, като дори ги обвиня и в нетолерантност.
Въобще какво означава "приспособим", "на когото може да се повлияе в положителна насока" и т.н.? Няма такива обобщени положения. Има конкретика. Все едно да разкрием лечебно заведение, в което да се лекуват всякакви болестни състояние- не е възможно просто да стане това.

В детската градина на сина ми има дете със Синдром на Даун. Лека, тежка форма-не знам. Факт е, че детето учи в нормална среда, с него се работи като с всяко друго дете и неговия шанс да се адаптира в обществото е доста по-голям, отколкото на деца с неговия проблем. Освен това аз се радвам, че детето ми се учи на толерантност, учи се да приема различните и да помага на по-слабите. В детската градина се възпитават децата да си помагат едно на друго. Бях свидетел на случка, при която ново, не адаптирало се още дете заплака и учителките помолиха децата да го успокоят. Три дечица от по-големите, веднага отидоха при него прегърнаха го и започнаха да го успокояват. Ако така се отнасят и с дете с проблем някакъв, то и за детето и за нас само полза ще има. Гордея се, че синът ми се обучава в такава среда и се учи да приема хората такива каквито са. Детската градина е мястото, където трябва да започне интеграцията. После може и да е късно.

Аз, лично не мога да приема мнението ти защото е на крачка от дискриминацията, не си толерантна към другите, слагаш хората в някакви калъпи, според мен дори нямаш деца, а обсъждаш децата на другите. Да изпратим децата с увреждане отново в горите, обаче и грозните хора да затворим някъде, така ще останат само красиви екземпляри и ти ще срещаш само красота. Една чиста и красива нация, хм, приличаш ми на някого.

Лично аз по- голямо "калъпиране" от понятието "хора с уврежадания" не съм видяла по темата.

Шизофренията и други психични заболявания се контролират с лекарства. Ако възрастните могат да изберат дали да си пият лекарствата или не, то на децата им ги дават родителите или медицинските лица. По-голяма част от родителите на деца с психични заболявания са наясно колко и докъде могат да се справят децата им заедно с още 30 други деца по цял ден. Има си консултации с лекари, които им казват какво и как да стане. Деца с тежка умствена изостаналост едва ли биха стигнали изобщо до детската градина, защото масово родителите им ги изоставят. Така или иначе е малко вероятн децата с тежки психични увреждания неконтролирано да са с останалите деца, защото при някои е направо невъзможно да търпят чужди хора наоколо заради заболяванията си.
Има си стандарти в света, неправителствените и родителските организации са запознати с тях. Ако се спазват, едва ли ще има сериозни проблеми, защото за всяко дете ще се преценява.
Приспособяването към средата е в рамките на индивидуалните възможности на детето и улесненията, които предлага обкръжаващата физическа среда и хората. Някои деца ще се научат да говорят по-добре, а други няма. Но със сигурност ще имат шанс да се развиват докъдето могат.

Групите в градините и сега са пълни с "нормални" деца с много агресивно поведение и те също са заплаха за другите деца. Но като гледам, досега никое дете не е било изгонено от градината, независимо колко деца е набило или изпохапало.

Не винаги са наясно и не винаги контролът е така съвъшен, както ни се иска. Минахме през това миналата година. Мерси. Не желая да разчитам само на преценката на родителите на болното дете.
Затова нека си има изградена система и специалисти, които да дават професионални мнения кои деца могат да се "интегрират" и къде.

За. И друг път съм споменавала - в градината на Гергана има такива деца - с увреден слух, с които всички си играят.
Когато аз бях ученичка, в класа ни имаше дете с увреждане /психично заболяване/, което не ни пречеше, на нас, да учим, а на него - да се развива.

Ами, точно така е специалистите решават, дали е добре детето  да бъде сред други деца, едва ли има родители, които сами могат да преценят, дали детето им ще се справи в масовата градинка. Целта на интеграцията е един ден децата да се справят сами с живота, а не държани 20 години в къщи (скрити), да излязат сред обществото и да не знаят как да се държат. Относно "калъпирането" на "хората с увреждане" - как трябва да ги наричаме? Защото и аз имам "дете с увреждане", не можах да разбера, какво точно имаш предвид.

 За-това са деца,имат същите потребности като моите.
 

При нас майката и бабата държаха детето да посещава класа. Психиатърът не знам до колко и какво отношение въобще е взел по въпроса, освен да изписва редовните лекарства и да чака за намеса при поредния пристъп.
Никой не желае да се "крият" децата, има си просто специализирани училища за деца със специални нужди и хич не смятам, че са излишни. Там никой не ги "крие", напротив, обучават ги по начин, който им е по- ползотворен, ходят всеки ден организирано навън, играят футбол в двора /знам как е в едно от тези училища, освен позната учителка съм ходила там на проверки от страна на Инспектората/.
Какво имам предвид-  писала съм няколко пре дълги поста. Обсъждането на "деца с увреждания" е безсмислено поради огромното различие на характера и степента на същите.
Всеки, разбира се, ще заблее в хор "Нямам нищо против глухото /със заешката устна, което не може да ходи, с Даун и т.н./ дете да посещава детско заведение. Ами така е, в повечето случаи никой не е против, аз също, просто няма условия реални за това на много места. Не блея обаче, когато става въпрос за конкретни заболявания с "Да-а-а-а". Давам примери, за което.

Judy, аз бях в родилно отделение с незряща жена. Ама нищо не виждаше, изобщо нищо, по рождение е такава. Освен че беше с висше образование, работеше във частна фирма и бе омъжена, като мъжът й също бе незрящ. Бременна бе в деветия месец и имаше 1.5 разкритие, когато се запознахме. Тя бе настанена в моята стая и бяхме в близък контакт. Отношението на персонала, включително и това на лекарите беше повече от възмутително.  Луда била, как щяла да го гледа това дете, че и мъжът й като нея бил, нямала ли роднини да я спрат. Никой не й помагаше.  Казваха- ела да ти вземем кръв и си отиват. Но на никой не му хрумва да я заведе до там, да и обясни как да стигне дотам. До тоалетна нямаше кой да я заведе или поне да й обясни къде е. Аз й помагах, защото нямаше кой. А аз не трябваше много-много да се движа, че бях на системи за задържане. И така, пълна липса на заинтересованост, пълно нежалание да й се помогне на тази жена. Но иначе я осъждаха, че забременяла. Другите бременни имаха странно отношение към нея също. В стаята имаше още жени, те не й помагаха особено, едната призна, че се натоварвала от присъствието  й и считала, че е по-добре да я сложат сама в стая да не пречи, да не натъжава жените
Ето всички Judy, бяха на мнение, че тя няма място в болницата с "нормалните хора", не желаеха да се интегрират с нея, смятаха я за луда и страняха от нея. Те считат, че тя не трябва да има деца, че е невъзможно да има, дават съвети за чужд живот, дават оценки и препоръки, само защото те така смятат, че е редно да стоят нещата. Ама те не са Господ. Идея си нямат какво и коства на тази смела жена тяхното поведение, какво й струва да вземе това решение-да стане майка. Вместо хората да я подкрепят, те я изолират и й пречат да осъществи мечтата си за нормален живот. Ти казваш интеграцията в някои случеи е невъзможна. Зависи от степента на увреждането. Ами ето и за тази жена така смятаха - не е възможно да има деца и точка, трябвало да направи аборт.
Аз обаче не смятам така. За всеки има шанс да бъде интегриран и този шанс е по-голям, ако тази интеграция започне от рано, по възможност от детската градина. Ако има нужда от специален чител-добре, да му се осигури, но нека участва и в общите занимания. Като не вижда, може пък да пее или спортува. Не е ли така? Но ако всяко дете от малко е в непосредствена близост до дете с увреждане и се научи да го приема, то като порастне няма да бяга от проблемите, ами ще се опитва да ги реши

Мисля вече за Н-ти път отделижме различните видове увреждания, като лично аз за вече не знам кой  акцентирах на физиологичните такива, обособявайки ги до колкото мога общо в отделна група.
Писах и за "обществото"- то се променя най- трудно. И питах какво е "инеграция".
Нека четем и не се налага да се повтаряме многократно все пак.
За всеки имало шанс да се "интегрира"- ако не беше тъжно щях да се усмихна. Това е абсолютно невярно. Нито всеки има такава обективна възможност, нито пък "интеграция" означава възможност да си абсолютно на всяко място и да правиш всичко, което правят неболните.
Или пак на старата песен- един ще си говори за слепите, друг- за глухите, трети за инвалиди поради хронично заболяване, четвърти- за шизофренията, пети за епилепсията и т.н. Май наистина сме глухи и слепи.