Моля те, намери ми приятел!

Подкрепям!
И още нещо - децата копират. Когато оставям/вземам Гергана от ДГ винаги гледам да поздравя и заговоря учител, родител, леля и пр. Това е пример за тях. Виждам по нея как ни имитира с разговори по телефона. Дори и при случайна среща с непознати деца, ако те не се заговорят, аз подхващам разговора, за да го продължат те.
Друго за което се сетих е това, че децата имат нужда да се научат как да изразяват интересите си, желанията си. От това зависи и как ще се приемат от останалите. Играчките е техния интерес на този етап и е нормално да си го споделят. Как го прави сина ти Додо? 
За последното - постъпила си много добре. Но децата трябва да знаят и границата. Не всичко може да се подарява и дори заменя.

Уча го да ги споделя. След раждането на брат му, обвзет от силно чувство за ревност, това беше болезнена тема за него. Но с времето и доста усилия, мисля, че успява да преодолее силно изразеното си усещане за собственост.
Снощи дори имахме разговор на тази тема. Коментирахме, че не трябва да крие от децата играчките си. Той се опасява,че децата, когато му ги вземат - няма да му ги върнат или пък ще му ги счупят, и затова не си ги дава. Обяснявам, че когато му поискат - дава и пояснява, че ги дава да  ги видят и поиграят с тях, след което следва да му ги върнат. Интересно му е, слуша внимателно и попива.
Разбира, че каквото е неговото поведение спрямо децата, такова ще бъде и тяхното спрямо него / в голяма степен/. И мисля, че полага старание в тази посока.
С цел преодоляване на чувството за собственост, не реагирам и когато разбера, че е подарил нещо свое. Напротив, това ме радва.
Но това не означава, че ако е нещо извън рамките на допустимото няма да реагирам по съответстващ начин.

Аз не бих пуснала нещо ценно в детската градина. Каквото пращам там, пращам го да си играят всички и повече вкъщи не го чакам. Това са деца.
Не съм пускала играчки с цел повишаване на популярността. Не мисля, че това би сработило - напротив, само се организират сдърпвания.

В такава ситуация бих посъветвала детето си да помага на другите (когато имат нужда) и да предлага интересни игри. Всеки иска да бъде приятел с този, който е добър и интересен.

И дъщеря ми има подобен проблем.Не ходи на градина често,а стои в къщи с баба ми и приятелките и'.Когато сме на гости или в парка,страни от другите деца.Предпочита само 2-3 момиченца от по -големите ни съседчета...Иначе е много контактно дете,но трудно се .......пресрамва(леле каква дума...).Но мине ли и' срама,става,каквато е вкъщи-бяс! Забелязала съм,че това става,когато вниманието е насочено само към нея.За сега не съм особено притеснена,защото аз бях същата на нейната възраст.И до сега трудно се доверявам на нови хора и имам много малък кръг от приятели...Може би наистина е ген?

излезте с някой от децата през почивните дни в парка например.

Когато написах "извън допустимото" - нямах предвид ценност, защото играчките, които носи Дени не ги възприемам като ценност. Това са просто играчки, чиято функция е да забавляват децата. Затова и никога не съм отдавала значение ако бъде счупена играчка у дома или в градината. Естествено, самоцелното трошене и липсата на проява на грижа, не поощрявам.
По-скоро имах предвид дреха или необходима вещ, за която не е възприето да бъде обект на даряване.
Същевременно абсолютно всички деца носят играчки. При така ситуираната обстановка не бих могла да му забраня да носи, защото това съвсем ще го накара да се почувства зле и встрани от колектива.
Впечатлиха ме констатациите на онези от вас, че играчките в градините на децата им не са фактор и остават в страни от детското внимание.
За съжаление в нашата са. Дори твърде често се е случвало детенце да се яви с актуална играчка, в резултат на което се превръщам в обект на изнудване докато не закупя същата, защото Денис се сравнява и абсолютно искрено страда, че еди си кой я притежава, а той не.
Може би, за да не се стига до там трябва да има забрана за носене на лични играчки, списания, филми. Но тази забрана трябва да изходи от ръководството.

додо, забравила съм дени на колко години е, таня е на 3 и половина и сменихме градината преди 2 седмици и малко
първите 10 дни всяка божа вечер чувах същите думи - мамо, децата не искат да ми бъдат приятели, не искам да ходя повече там

а децата според мен не, че не искат, просто са вече някакъв сформиран колектив, имат си групички приятелства и колкото те са нови за нея, толкова и тя за тях
всяка вечер обяснявахме едно и също - че те просто още не са свикнали с нея и малко се срамуват както франклин и мечо се срамуваха от лосчето лоско в началото, но после станаха приятели (да живее франклин, изчетохме я тази книжка за лосчето сто пъти сигурно)
въпреки това тя седмица, че и повече не хапна един залък там, нито вкъщи
нито научи името на някое детенце
всеки ден носи играчка и сутрин тръгваше с думите - но те ще ми я вземат 
разбрахме се, че те ще я вземат, ще я разгледат и ще я върнат
ако не искат да я върнат, да каже на госпожата и така

но, по същество
двете неща, които направих е първо да споделя с госпожите (за щастие прекрасни жени), че таня вечер казва, че децата не са й приятели и че явно й е трудно да се интегрира и те просто много присърце се заеха да й помагат
само дето минаха няколко дни докато разберат, че няма смисъл да я насърчават да играе на кукли с момичетата, ами на динозаври с момчетата дори една зелена каска й бяха намерили специално
и другото нещо - сутрин без значение кои родители и деца засичахме там си говорехме
на кой колко му хубава блузката, мими какви чудесни опашки има, алекс каква готина кола си е донесъл, ани какво сладко морковче има на шкафчето си, а ти имаш коте, такива неща
оказа се, че децата са доста по-мили и отзивчиви, когато ги похвали някой, ела пък възрастен
и започнаха да се сприятеляват
лека полека все по-рядко чувам репликата за приятелите, а следобед все по-често я прибирам усмихната...
има и дни, в които е по-унила, но пък е човек, и аз не съм всеки ден в еуфория
не знам правилно ли беше, не беше ли, засега нещата се подобряват....

Ами при нас не са фактор. Учителките не поощряват много носенето, отначало особено казваха на децата да си оставят играчката в шкафчето. Събираме пари за играчки, които да са за цялата група - имат кукленска къща, куклен театър, кубчета, камиони, такива неща. Пак намират за какво да се дърлят, де.
От време на време мъкнем по нещо, но по-скоро книжка или нещо, което сама е направила и иска да се похвали. Случвало се е да каже, че еди-кое си момиченце й казало да си донесе куклите, ама аз много се възмутих как тъй някой ще й нарежда и не ги носихме.
Додо, не знам климата във вашата градина и не познавам децата. От отдавнашния си опит като учителка в частно училище (трети клас) забелязах, че материалните неща бяха една идея по-напред, отколкото бях свикнала. Но все пак децата са си деца и според мен начинът да се включи е да предложи някакво подобрение на игрите, които играят - ако играят на коли, може да предложи да си направят гаражи, ако играят на космонавти, единият край на стаята да е Марс и т.н. Имам предвид, че той е сравнително ново дете и трябва да си измисли нова роля към съществуващите игри.

Додо, чудесна тема! Искам да те успокоя като ти кажа, че аз самата съм такъв човек - много съм срамежлива, много впечатлителна и до сега-на стари години нещо, което някой ми казва, даже жест или тон ме засяга страшно и го мисля... затова трудно се сприятелявам, предимно с хора с подобна чувствителност. Освен това интуитивно страня от "масовки", групички и подобни - в училище имах две приятелки  и първоначално ни обедини нежеланието да се причислим към група. Такива сме ние ОВНИТЕ, колкото и да не вярвам в зодии, има някои характерни черти. Мога да кажа, че имам изключителни приятели, наистина и макар и трудно открити са ценни, не безценни находки. Може би трябва да приемеш, че твоето дете по-трудно ще намери своите истински приятели, но можеш да го успокоиш, че когато това стане ще бъде истинско Приятелство. Така ще му дадеш повече кураж.

Благодаря ти 
Така ще сторя !

Зачетох темата, защото и моето детенце е от срамежливите. Понякога се държи нормално, понякога срамежливостта и е много очевадна. Навежда глава мълчи , на площадката не контактува с децата а тича около тях, пързаля се докато те ровят в пясъка. Странно ми е това поведение и се опитвам да помагам колкото мога да общува с хората навън. Но в яслата нямам наблюдение как протича денят и. Забелязах даже че откакто тръгна на ясла стана още по ''затворена''. Уж има приятели, казва едно две имена, но казва също така че се бият помежду си.  това което аз мисля е че учителите са тези които да помогнат за интегрирането на детето.
Против съм всякакви играчки и т.н. занесохме само една - плюшен Мечо Пух за да има все пак нещо близко и любимо там. Лакомства също. Но ако например при поредното тържество детето участва наравно с останалите в представлението, ако учителите предложат целенасочени игри от типа избери си другарче и т.н.
Не ми се иска да вярвам, но май учителките не са направили необходимото и детенцето оставено само на себе си се е объркало и преживява болезнено всичко.
Дано скоро намери приятели.