хайд парк

Ква диета, пред тези шишчета никаква диета не важи.

Айде от мен по едно вино.

+6 хапчета бирена мая и ще заприличам на човек.

Вие си гледайте картинката, аз всяка събота и неделя си ги хапвам /ей, злобарка съм/

момичета, нали в тази тема беше разрешено да си говорим за всичко?Искам да питам нещо, дето го има при "Красавиците"/т.е."Красива мама"/ама там много-много не се знаем.Та мисълта ми е-Между вас има ли "Дюканки"?Щото аз психологически се настройвам за след празниците да опитам,но още се колебая.Ако има някоя от вас и желае да сподели или взаимно да се подкрепяме ще се радвам.

С милото бяхме за 5 дена Дюканци,но....как да го кажа по-изискано?!Милото получи жесток проблем с "хвърлянето на котва" и щом успя да акостира във Варненският залив 3 дена ходеше сякаш е нощувал в мъжки затвор.
Но пък супер Любо е свалил 16 килорама с Дюгеня.

Не идвам с мир. Нали тука беше за изливане на помии. Бяс ме хваща като чета на Дари сапунения сериал, защото след нейния идва ред на Дар, на предучилищната на Лъчи, на моите деца и сигурно още много. Ей за това не искам да приема израза биологична некаква си. Не може едно дете да свързва изоставянето с майка. Това го разбива и обърква.

Някой да е гледал вчерашното издание на Часът на мама? Не мога да намеря нищо в нета...
Дочух от жените в детската градина.

А, нещо взе да ме вълнува особено странния имидж на осиновяването, което докарват сценаристи и водещи там.

има една приказка, която може би никога няма да прочета на детето, или поне ще се пазя много. ето тази............
все още ми се насълзяват очите от нея. и най-непонятното е, че ми е жал и за лястовицата. даже сега.........


 
Заръмоля дребен есенен дъждец. Жълтият листак в градината светна. Големите гроздови зърна под лозницата набъбнаха и кожицата им взе да се пука. Наведе моравото димитровче цветове над търкулнатото в шумата пукнато гърне. Сви се малкото птиче-лястовиче в дъното на гърнето и затрепера от студ и мъка. Всички си отидоха. Отлетяха на юг неговите две сестричета. Изгуби се майчицата му в топлите страни.
Кой ще го стопли в тая дъждовна нощ?
Оставиха го само в дъното на гърнето, защото беше сакато и не можеше да лети. През лятото избухна пожар в къщата, под чиято стряха майка му беше свила гнездо. Догато старата лястовичка смогна да грабне рожбата си от огъня, един въглен падна в гнездото и парна лястовичето по дясното крило. Голото пиле примря от болка. Когато се свести, то видя, че се намира в ново гнездо, а над него седи майка му с клюмнала глава. Най-напред се опита да раздвижи крилца, но не можа, защото дясното, изгореното крило беше изсъхнало.

Търкулна се лятото. Потъмняха гроздовите зърна. Пухнаха се пъпките на димитровчетата в градината. Почнаха да се събират лястовичките по телеграфните жици. Те се готвеха за път. Жиците заприличаха на броеници.

Една сутрин старата лястовичка смъкна своята саката рожба в градината и рече:
- Мило дете, ние днес ще заминем на юг. Ти не можеш да летиш. Затуй ще останеш тука, ето в онуй гърне съм ти нагласила мека перушина. Там ще лежиш. А когато огладнееш, излез навън и си клъвни нещо. Цялата градина е зарината с плод. Виж какво хубаво димитровче е склонило чело над входа на гърнето. Ти не тъгувай. Напролет ние пак ще се върнем.
- Благодаря, майчице, дето си се погрижила за мене! - промълви сакатото и за да скрие сълзите си, навря главица под крилото на майка си и притихна...

Всички си отидоха. Занизаха се мрачни дни. Заваля дребен дъждец. Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето. Една дъждовна капка се търкулна по най-долния листец на цвета и се нагласи да падне.
- Ах, колко съм уморена! - въздъхна тя.
- Откъде идеш? - попита любопитно лястовичето.
- Остави се. Голям път изминах. Ида от Великия океан. Там се родих. Аз не съм дъждовна капка. Аз съм сълза.
- Сълза ли? Каква сълза? - надигна се тревожно лястовичето.
- Майчина. Историята на моя живот е къса. Преди девет дена една уморена и насълзена лястовичка кацна върху мачтата на един голям океански параход. Аз стоях в дясното око на кахърната птичка. Океанът ревеше. Духаше силен вятър. С немощен глас продума лястовичката на вятъра:
- Братко ветре, когато ходиш над света, ако минеш през България, отбий се при моето сиротно пиле и му кажи да се пази от черния котак, който се върти в градината. Забравих да поръчам на рожбата си, когато тръгвах. Кажи му още, че моето сърце изсъхна от мъка...
- Къде е твоето лястовиче? - попита вятърът.
- Оставих го в едно пукнато гърне, търкулнато в градината, където цъфтят морави димитровчета.

Додето изрече тия думи старата лястовичка, аз се отроних от окото й. Вятърът ме грабна и ме понесе над света. Девет дена летях. Ето сега паднах на туй цвете. Колко съм уморена! Искам да капна и заспя...

Сърцето на сакатото лястовиче се обърна. Стана бърже, отвори човка и пое отмалялата майчина сълза.
- Благодаря ти, майчице! - прошепна то, легна си в перушината и заспа, затоплено от сълзата, сякаш беше под майчините си криле.
 

За вчера не знам да е имало нещо по темата.  Да не би да е това предаване от сряда?

Дар да каже темата от часът на мама по въпроса с осиновяваето, моля, че да се залиша, че нещо набрах ... ще си замълча още малко, да поспадна парата, ама не знам още колко ...

Сега виждам темата и искам да се оплача. Абе, Мата, ти нямаш ли си друга работа, та разлайваш кучетата бре?  
А за часът на мама... не съм ги гледала, ама толкова глупости успяха да натворят на последък - явно им се изчерпа фантазията, че изобщо не ги гледам - само се ядосвам.

Гледам го в момента и мисля, че вдигнах яко кръвното... и не е метафора, призля ми... треперя!

Фокси, НЕ го гледай!

Късно е.... иде ми да хвана една картечница и да стрелям, стрелям, а бебето реве и иска да яде, а аз искам да намеря домашния адрес на тити папазов. Той верно ли ни нарече ... забравих думата ама беше нещо като стерилни, неистово желаещи да имат дете?  ще мисля и пак ще пиша, че иначе ще убия някого.

Само не ми казвайте че е имало предаване с лудостите на Дари. Е това е върхът, само по писанията и личи, че е душевно болна, което ме кара да вярвам, че на живо е очеизваждащо...................не може да се дава трибуна на всяка луда, аман от психари.
Като осиновена мога да кажа едно, прекрасно е че го има този форум, че споделяте болка, че се съветвате, търсите най-добрият начин да сте полезни на децата си, мога да пиша до безкрай.Жалко, че по мое време е нямало такъв форум, щастлива щях да бъда майка ми да членува тук.

Не, не е това.

Изобщо. Тити Папазов говори за осиновяването, за домовете, за морала... за какво ли не. Всичко е така изкривено, че ми се гади!

А психологът ми беше интересен, докато не го попитаха дали е вярно, както казала една майка преди време в предаването (аз), че можело децата да се адаптират трудно... и разбрал, недоразбрал се втурна да разказва случай от практиката си, който също беше някакво пълно недоразумение!

Единствените смислени изречения (за жалост, пет на кръст, че нямали време...) каза на финала Роси от ДБМ, но те касаеха институциите, новия СК и срока за вписване на децата в регистъра.

В момента, трябва да малко се отрезвя, затова ще ида да свърша нещо смислено, докато хора, дето прескачайки закона, ми дават акъл по морал и етика!

И той има наглостта да подчертае колко била тромава процедурата по осиновяване у нас!

Ще видя кога и как, но с Часът на мама, ще си поговорим. Да водиш предаване, третирайки подобни теми, така повърхностно е чиста манипулация на обществото! Не стига, че то и без това живее в някакви илюзии...