Фалшива мама

  • 11 933
  • 110
  •   1
Отговори
# 90
  • на път
  • Мнения: 2 804
В онази "трудната" възраст колко пъти съм казвала на майка ми, че не ми е майка ... и че ще избягам от къщи и .... какво ли още не. Отвратителна съм била  Cry.
Чак ми прилашава като си помисля  Sick.
Как ме е изтърпяла жената се питам. Тя само ми отговаряше, че всичко се връща - и добро и лошо по 100 пъти.

# 91
  • Мнения: 30
хм, ако и аз влизам в числото на поздравените, ще си направя отвод. нито съм силна, нито съм отдадена. чиста проба егоизъм си е.

да бъдеш обичан безрезервно е най-огромното щастие. естествено е и аз да я обичам така, както тя мен. но аз го взимам съзнателно, сиреч съм консуматор.

останалото са инстинкти. бих умряла за детето си, но това е напълно нормално. тя е малка и безпомощна. а аз съм създадена за да я защитавам, закрилям и пазя.

напоследък често се сещам за един мой любим филм. РЕШЕНИЕТО НА СОФИ. няма много общо с осиновяването, даже хич. но в него става дума за майчинските чувства. и най-вече за адът, в който могат да те вкарат.
Смятам, че егоизъм е решението да осиновиш.
От там нататък е любов само.
Майчинството е най-прекия път за зачертаване на личността.

# 92
  • Русе
  • Мнения: 11 924
Смятам, че егоизъм е решението да осиновиш.
От там нататък е любов само.
Майчинството е най-прекия път за зачертаване на личността.

Днес се разделихме сутринта и двамата в сълзи.
Повода беше, репликата "Не ми давате нищо. Не ме обичате", защото не му даваме да гледа детски канали до 1 часа през ноща и сутрин го караме да става рано. Няма нужда да казвам, че всъщност получава почти всичко, което пожелае и то почти веднага.
Каза го детето ми, с което правим заедно всичко и вечер заспивме прегърнати и не може да изтърпи и 1 минута ако не си говорим....

# 93
  • Мнения: 30
Смятам, че егоизъм е решението да осиновиш.
От там нататък е любов само.
Майчинството е най-прекия път за зачертаване на личността.

Днес се разделихме сутринта и двамата в сълзи.
Повода беше, репликата "Не ми давате нищо. Не ме обичате", защото не му даваме да гледа детски канали до 1 часа през ноща и сутрин го караме да става рано. Няма нужда да казвам, че всъщност получава почти всичко, което пожелае и то почти веднага.
Каза го детето ми, с което правим заедно всичко и вечер заспивме прегърнати и не може да изтърпи и 1 минута ако не си говорим....

Но... помисли - осиновено или не, детето трябва да бъде научено на някаква дисциплина... В противен случай ще израстне един ненужен и безполезен човек...
Разглезването много им вреди, и те дори го осъзнават и ползват.
Децата обичат да имат посока, сами не знаят на къде, и когато бъдат изправени пред избор, идват точно тези реплики - Не ме обичаш...
Всъщност, мисля, че не бива да драматизираме нито една ситуация, макар и на мен често да ми се случва..., но поне не и показвам. Не бива да ни виждат слаби, напротив. Защото любовта е сила.

# 94
  • Мнения: 1 325
 С последното не съм съгласна. "Недисциплиниран" не означава "неполезен", "ненужен"! Повечето хора на изкуството са доста недисциплинирани, но това не значи, че не са нужни.

# 95
  • Мнения: 2 172
Уф, хайде да не говорим за дисциплина, че някои не се поддават хич и в определена възраст прeгризват въжето Mr. Green

Последна редакция: чт, 19 фев 2009, 22:11 от аистенок

# 96
  • Мнения: 30
Явно че под "дисциплина" разбираме различни неща  Grinning

# 97
  • Мнения: 2 172
 Laughing По едно време за мен дициплина означаваше детето да нощува в къщи и да ходи редовно на училище. Нищо повече ooooh! - това, което си няма човек, това иска Thinking.
 Ама сега съм се разглезила- искам да няма и поправки Laughing Че и да да не ми вдига  Sunglasses кръвното!

# 98
  • Мнения: 3 715
И като кажеш да не пипа горещата печка веднъж, наистина да не я пипа, а не да се налага да го повториш пет пъти и на шестия да изкрещиш, а той въпреки всичко да си е лепнал ръката на стъклото на горещата фурна. И това, въпреки че вече го еправил и знае какво е да се опариш. Така разбирам аз дисциплината.

# 99
  • Мнения: 2 172
Някой се пари веднъж, други много, докато не си седнат на задника, така е.

# 100
  • Мнения: 4 138
aз все изпарена си ходех, има няма докат станах на 40 Mr. Green  аист, не губи кураж Winkа и много алчна си станала Twisted Evil
дитету расте, а аз определено, както знаеш, имам голяма вяра в нея. нищо, че панта си пада. ще стане човек.

Последна редакция: сб, 21 фев 2009, 00:02 от matakosmata

# 101
  • Мнения: 1 843
Исках да изровя, някъде май имаше тема за "истинската майка", но не можах да я открия.
Защото днес Ирина ме шашардиса, остави без думи и направи най-хубавия подарък!

Пита ме: Ти знаеш ли пътя до **** (биологичната майка)?
Отговарям: Не, но когато станеш по-голяма и решиш, че искаш да я намерим, ще открием и пътя.
И разговора се завърта някак...
Тя ми казва, че иска само да й каже, че е направила грешка като я е оставила.

Не знам защо ми хрумва и доколкото успявам по детски й обяснявам, че е възможно тя да признае, че е сгрешила, че може да й се извини, но... може и да не се случи.
Тя ме гледа и за сетен път ме пита: Ти нали ще си с мен, защото, ако тя поиска да ме набие...
Приемам много сериозен вид и й казвам, че тази жена я е родила, че може да си приличат, че може би и тя е хубава като нея, но няма право да докосва детето ми, да го нагрубява и да го обижда и че, ако само посмее, аз ще бъда наблизо и ще скокна веднага за да й се скарам и т.н.

А Ирина ме гледа и казва с едно такова облекчение: Ох, добре, че най-сетне с Валя си имаме истинска майка...

# 102
  • Мнения: 4 138
пък аз преди малко говорих с нашата майка.
е, има няма 2 часа.
ми, простила ми е.
и аз така.
..........................................

# 103
# 104
  • Мнения: 4 138
от лятото го отлагам този разговор, ама се налага. колкото и да ме боли, трябва да мисля за александра.
че ние няма да се сприятелим е ясно. няма как. обаче за доброто на детето трябва да поставя някакви граници на емоциите си и да поддържаме контакт.
ужасно е, но сигурно ще свикна. колкото и да обяснявам, че съм широко скроена...............
по-лесно ми е когато ме е яд на нея.
доброто е, че и двете се поучихме от грешките си и сигурно няма да се стига до конфликти.
по-лесно е да мразиш някого, когото не познаваш, заради това, което е причинил на детето ти.
няма и как да я мразя. тази жена иска добър живот за детето си и знаеше, че не може да му го даде.

Общи условия

Активация на акаунт