matakosmata 
- Публикувана: 3 апр. 2008, 14:51 ч.
- Последно мнение: 5 май 2009, 19:09 ч.
Фалшива мама
Здравейте момичета,искам и аз да споделя моето мнение.Скоро синът ми ще стане на 5г още не сме си казали истината са в прав текст,но оште като беше бебе аз му разказвах неговата история.Но и до днес когато си мисля за БМ нямам определено отношение към нея от една страна я укопявам от друга съм и благодарна за прекрасния дар и щастието което ни дари,макар че аз доста често забравям че не съм го родила аз.Скоро пътувайки с колата той ме попита:Мамо,какво правят самотните хора?Тези които живеят сами и си нямат дечица?Сарцето ми се сви,но пнеже винаги сме се опитвали да се даржим с него като с възрастен се стегнах и му казах,че има едни големи бели къщи вав които живеят дечица и самотните майки и татковци ги намират и дечицата вече са при мама и татко,тои ме попита:А Ти ходила ли си там?-аз му казах-"да" след малка пауза той каза и вие избрахте мен,защото сам най-хубавия.Да разбирасе,защото ти си нашето момченце.Вечерта отново сам се върна на темата с друг вапрос-как се раждат хората,но много бързо смени темата,но все по-често си мисля за момента в който щтрябва да я спомена директно.
Защо я изрових?
Имахме си "диалогче".
Набара ме едното когато се правех на Шива след работа. Тъкмо бях кипнала млякото и омазала всичко и той нещо мрънка. Викнах му нещо, а той "ти не си ми майка, аз съм гладен, а ти не ми даваш да ям". Само търсех с кой да се скарам и ми се видя достоен противник, защото е речовит.
- Не съм, хайде обличай се отивай при майка си да те храни.
- Ти си ми баща. И още докато го казваше като ревна ама с какъв глас! И крещи "майка си ми".
Отговарям му "знам".
Че като почна едно викане и ми дръпна една реч, посинял от яд. Беше нещо от рода на какво било това безобразие една майка да говори така на детето си и направо вече не помня какво. Размахваше ми пръст и нямаше спиране. Аз се надвиквам с него как може едно дете така да говори на майка си. Накрещяхме се и той пита сега ще ми дадеш ли храна.
Изрових темата, и разказвам това, въпреки, че доста се смяхме когато след въпроса за храната пристигна другия и пита готова ли е храната и погледната от тази страна случката си беше за смешките. Явно тоя въпрос, въпреки, че го отрепетираме от доста време и го докарахме до смешната страна, няма да се реши със смешки. Явно откъм смешната страха, след 5 годинишна възраст не работи и той търси нови отговори и може би започва да има задръжки да говори за това, или още не може да формулира въпросите си. Явно момента на постепенното осъзнаване започва.
Имахме си "диалогче".
Набара ме едното когато се правех на Шива след работа. Тъкмо бях кипнала млякото и омазала всичко и той нещо мрънка. Викнах му нещо, а той "ти не си ми майка, аз съм гладен, а ти не ми даваш да ям". Само търсех с кой да се скарам и ми се видя достоен противник, защото е речовит.
- Не съм, хайде обличай се отивай при майка си да те храни.
- Ти си ми баща. И още докато го казваше като ревна ама с какъв глас! И крещи "майка си ми".
Отговарям му "знам".
Че като почна едно викане и ми дръпна една реч, посинял от яд. Беше нещо от рода на какво било това безобразие една майка да говори така на детето си и направо вече не помня какво. Размахваше ми пръст и нямаше спиране. Аз се надвиквам с него как може едно дете така да говори на майка си. Накрещяхме се и той пита сега ще ми дадеш ли храна.
Изрових темата, и разказвам това, въпреки, че доста се смяхме когато след въпроса за храната пристигна другия и пита готова ли е храната и погледната от тази страна случката си беше за смешките. Явно тоя въпрос, въпреки, че го отрепетираме от доста време и го докарахме до смешната страна, няма да се реши със смешки. Явно откъм смешната страха, след 5 годинишна възраст не работи и той търси нови отговори и може би започва да има задръжки да говори за това, или още не може да формулира въпросите си. Явно момента на постепенното осъзнаване започва.
Калина, ние в петък имахме подобна случка, беше си загубил играчката в градината и понеже не му е за първи път, но това е тема за друг разговор, та му обяснявам че няма да носи играчки в градината докато не си намери своята, при което малкия казва "аз не искам родители", аз не го отразявам и си мълча, но последва "махай се от къщи" а аз кротичко отвърнах, че аз няма да се махна но той ако иска може да излезе, при което се запъти към вратата, но аз си знаех, че няма как да я отключи, та се върна и се разплака и се разбрахме колко много се обичаме.
Истината е, че с дете, което е осиновено по-голямо, тези ситуации са ужасяващо сложни.
Ако преди знаех, че има значение, то сега видимата разлика ме сковава на моменти.
Да кажа, че не се е случвало? Случвало се и точно затова знам...
Ужасът в очите не дете, което помни отлично реалността на "дома", поставя родителят в доста изискваща ситуация.
Боже, как ми се е искало и на мен да й кажа на моменти някои от горните фрази... понякога съм изпускала по нещо, именно, защото съм й майка... Но тя е още толкова несигурна и изпитва такъв ужас от изоставяне, че... ако изпадна в слабост и си позволя нормален родителски гняв... се проклинам месеци наред.
Ако преди знаех, че има значение, то сега видимата разлика ме сковава на моменти.
Да кажа, че не се е случвало? Случвало се и точно затова знам...
Ужасът в очите не дете, което помни отлично реалността на "дома", поставя родителят в доста изискваща ситуация.
Боже, как ми се е искало и на мен да й кажа на моменти някои от горните фрази... понякога съм изпускала по нещо, именно, защото съм й майка... Но тя е още толкова несигурна и изпитва такъв ужас от изоставяне, че... ако изпадна в слабост и си позволя нормален родителски гняв... се проклинам месеци наред.
Исках да изровя, някъде май имаше тема за "истинската майка", но не можах да я открия.
Защото днес Ирина ме шашардиса, остави без думи и направи най-хубавия подарък!
Пита ме: Ти знаеш ли пътя до **** (биологичната майка)?
Отговарям: Не, но когато станеш по-голяма и решиш, че искаш да я намерим, ще открием и пътя.
И разговора се завърта някак...
Тя ми казва, че иска само да й каже, че е направила грешка като я е оставила.
Не знам защо ми хрумва и доколкото успявам по детски й обяснявам, че е възможно тя да признае, че е сгрешила, че може да й се извини, но... може и да не се случи.
Тя ме гледа и за сетен път ме пита: Ти нали ще си с мен, защото, ако тя поиска да ме набие...
Приемам много сериозен вид и й казвам, че тази жена я е родила, че може да си приличат, че може би и тя е хубава като нея, но няма право да докосва детето ми, да го нагрубява и да го обижда и че, ако само посмее, аз ще бъда наблизо и ще скокна веднага за да й се скарам и т.н.
А Ирина ме гледа и казва с едно такова облекчение: Ох, добре, че най-сетне с Валя си имаме истинска майка...
Защото днес Ирина ме шашардиса, остави без думи и направи най-хубавия подарък!
Пита ме: Ти знаеш ли пътя до **** (биологичната майка)?
Отговарям: Не, но когато станеш по-голяма и решиш, че искаш да я намерим, ще открием и пътя.
И разговора се завърта някак...
Тя ми казва, че иска само да й каже, че е направила грешка като я е оставила.
Не знам защо ми хрумва и доколкото успявам по детски й обяснявам, че е възможно тя да признае, че е сгрешила, че може да й се извини, но... може и да не се случи.
Тя ме гледа и за сетен път ме пита: Ти нали ще си с мен, защото, ако тя поиска да ме набие...
Приемам много сериозен вид и й казвам, че тази жена я е родила, че може да си приличат, че може би и тя е хубава като нея, но няма право да докосва детето ми, да го нагрубява и да го обижда и че, ако само посмее, аз ще бъда наблизо и ще скокна веднага за да й се скарам и т.н.
А Ирина ме гледа и казва с едно такова облекчение: Ох, добре, че най-сетне с Валя си имаме истинска майка...
Последното изречение ме разплака, направо не мога да спра капещите сълзи.Колко много означава това изречение и какво огромно признание е за теб като майка Дар.Не зная дали можете да усетите всичко, което носи в себе си така, както аз го усещам и разбирам чувствата на Ирина...............................наистина си прекрасна майка на щастливи и сигурни в теб деца
Препоръчани теми