какво да кажа сега?

А защо следва дъщеря ви да знае 'вашата история', ей Богу?  Това е вашия живот не нейния. За нея сте мама и тати и толкова. Нито я интересува, нито й влиза в работата кой какво и как...

Хубаво е другото, което си написала, но, ако позволиш - за това не съм никак съгласна. Убедена съм, че тя се разстройва много повече от това, че "пропускаш" въпросите за баща й покрай ушите си. От нейната гледна точка ти не я предпазваш, а я игнорираш и е възможно да дойде момента, в който ще изпитва необходимост да говори за баща си и няма да смее - което не е никак здравословно.

        За първото и аз понякога се усещам че го правя  т.е. правя се, че не го чувам, после ми става мъчно и ако пак зададе въпроса вече съм измислила какво да отговоря, подготвена съм така да се каже
        За Вашата история и аз смятам, че няма нужда да я разказваш  Преди време и аз бях пуснала такава тема дали и какво да кажа на детенце, получих невероятни съвети, за което едно огромно благодарско    на момичетата. Поднасяш фактите възможно най-постно, според въпроса, възрастта и ситуацията  трудно е, но не е невъзможно 
        и освен това сега синът ми е много "специален", защото има вуйчо /това пак по съвет на едно от момичетата  / 

Дааа, моят пък е доволен, защото има голямо семейство, състоящо се от мама, баба и деди, бебе, бау и мяу, а и е "специален", защото ще има братче, а само специалните деца получават приятелче, с което да си играят постоянно. Специален е и защото участваше в избора на име на бебето.
И така... малко фантазия и децата са щастливи.

виж сега историите звучат оплетено занас
реално не са толкова ако тръгнем често да ги описваме
както и да - не е нужно малката да знае помията окло вашата раздяла
достатъчно е че вече не сте заедно, но че я обичате и ще я обичате независимо какво стане
толкоз
другото е за ваше лично успокоение да се четкате пред детето...нещоненужно за нейното травмирано сърчице поне сега

Струва ми се много лесно да обясня на сина си , че мама и тате са се разделили, защото понякога това се случва между възрастните, но винаги ще го обичаме , независимо, че не живеем заедно.... А когато той изобщо не е виждал баща си? Какво да му кажа? Ами баща ти не иска да те вижда!! или пък обратното - Той много иска да прекарва време с теб, но няма възможност. Коя е златната среда? Иде ми да се 
Точно преди седмица синът ми ме попита : Аз имам ли татко. - и констатира - Аз искам да имам татко...

Кажете как се справяте с проблема, когато НЕГО никакъв го няма....

Чета в осиновените и виждам, че  е точно толкова трудно да обясниш защо някой те е зарязал и никога вече не те е потърсил... в същината си  е точно същото.
Просто в единият случай хабер нямаш кой е зарязал детето, а в другия го познаваш лично. Но от гледна точка на детето е абс. едно и също- било е оставено от единият родител. И тъй като няма начин напълно да се заличи този факт, единственото което човек може да направи е да бъде до детето си, когато му е мъчно или страда, да се примири,  че все за   нещо ще  страда- едни страдат защото не могат да ходят, други са болни,  трети  понеже нямат баща или майка и в този ред гледаш да го обясниш и на детето....
Просто няма как да заличиш факта, че бащата го няма, но и няма нужда целият живот  на майка и дете да се построява покрай този факт. Ако бащата беше умрял, каква щеше да бъде разликата? Щеше да можеш по-спокойно да говориш с детето, да обясниш защо хората си отиват,   но в сърцето на едно малко дете даже смъртта също  е акт на изоставяне  и затова много деца след смъртта на един родител не говорят  за това, понеже се чувстват оставени и минават години, докато порснат и разберт, че това не е  въпрос на  избор.
Отклоних се, исках да кажа, че  тези неща се случват, за съжаление са случили на някой от нас и просто децата трябва да го разберат - не е  въпрос на вина (такъв баща съм избрала) нито  ние бихме могли да носим отговорност за поведението на бащата. Аз много често казвам" просто той е такъв човек, не мога да го променя, нито от мен зависи да се държи по друг начин.  Това, което мога е винаги да те обичам и  да те подкрепям".
......... за сега работи, за после не  знам......

Jaly

Мила, и моите деца не познава баща си. Аз нямам проблеми с обяснения просто защото няма какво да се обяснява - разделили сме се, така се случва понякога в живота.  Казвам им че понякога децата живеят с един родител а друг път дори нямат такъв, че те трябва да са щастливи че имат мен и аз ги обичам и винаги ще е така.

Jaly - !
Принципи те са два- хем казваш истината, хем не нараняваш детето.
Съжалявам , но не разбрах на колко години е твоето дете.например:
Къде е? - Не знам.
Защо не идва/живее/ при нас? - защото някои хора имат деца, но преценяват, че не могат да се грижат за тях.
Защо не може да се грижи за мен? - Защото той така е решил.

Даваш му примери с осиновени деца, с други деца на разведени родители, които са в подобна ситуация. Добре е да се познаваш с такива и той да има поне едни жив пример пред себе си. Разбира се, че с годините ще следва по-голяма степен на осъзнаване и по-голяма ще е болката на детето. Най-важното е да знае, че майката го обича, не го упреква за това ,което чувства и е спокойна.

Друго, което прочетох по-горе, е че някои казват на децата си, че са "специални. " Само искам дави кажа, че осиновените например това не го харесват т.е.  не искат да са специални, повечето. По-добре им кажете, например- ние си нямаме татко , но си имаме вуйчо, или пък дядо, или някой батко.
Накарайте детето да  разбере, че в живота има много хора, които трябва да живеят с една или друга липса, болка. И това е нормално . Джали го е казала много добре.
 Полека лека  ще свикне с тази мисъл. Но най-важното е вие да затворите страницата. Докато вие самите изпитвате гняв и болка към бившия, то ще го усеща и ще страда, защото страдате и вие. Е, нищо ново не ви казах.

 

         С това не съм съгласна. Аз поне не бих отговорила така. Да му кажа че баща му е преценил, че не може да се грижи за него за мен е равносилно да му кажа, че на оня му е през оная работа за детето /не че не е така,но не бих му го казала/ По скоро, защо не идва /живее при нас? - ами така се получи и няма възможност, ако има сигурно би дошъл. Не твърдя че съм права  но за себе си съм и така правя 

   

           Моят син е от "специалните"  НО не съм му казала че е специален, той се чувства такъв, защото има вуйчо, а децата около него нямат и той се чувства горд че и той има нещо което другите нямат. Поне аз така си мисля де, няма как да знам със сигурност какво му е в главицата 

Благодаря ти Иве последните няколко дни пробвам твоя варянт и се чувствам по добре.А  и дребчо също,дори успявам понякога да отговоря или обясня веднага на въпроса.Благодаря ви момичета.