Религията е симптом на нелогична вяра и необоснована надежда.

Тук вече с теб сме на едно мнение.
Теорията на Дарвин е все още актуална и се изучава в учебните заведения, продължава да се развива и разширява. Няма друга теория, която да дава толкова пълни отговори на въпроса защо сме тук на този етап.

Вярно е че не съм много веща по тези въпроси, но си задавам чисто непрофесионално въпроса - човека  и до сега си е човек и по никакъв начин не се е видоизменил от както се е изправил на два крака.
/май темата много се измества  , но ако ви е интересно може да продължим/

Изменил се и продължава да се изменя

Та като станаха толкова много въпросите, и аз има един. Към вярващите, дали са си задавали и отговорили на това. Защо Бог просто не е простил греха на Адам и Ева, ами е трябвало да се минава през такива мъки, дори самия Той и цялото поколение на "сгрешилите" да наследят този грях по рождение. И да се родиш по презумция смъртен и тепърва да се налага да се спасяваш? Отговора за урок, не е много уместен, все пак хиляди години уроци.
Или направо да беше убил Сатаната, още в началото, че да не изкушава никого.
И тук въпроса за показ на останалите ангели също не върви, защото ако на тях, които да с Него им трябват хиляди години да се убедят в това, че Той е любов , как ние които сме родени грешни, трябва да го разберем в краткия си живот?! 

"Биологичната наука твърди, че случайното възникване на живота е невъзможно. Ако учените в бъдеще успеят да създадат жива клетка от нежива материя, то това естествено ще е много силно доказателство за огромната интелектуална енергия и стойността на техническото оборудване, необходими за създаването на такава изключително сложна по строеж и функция биологична единица, каквато е клетката. Глупаво е да се мисли обаче, че по пътя на случайността може да възникне от само себе си сложната система на генетичния апарат на клетката. Учените изчисляват, че вероятността да се самосъздаде случайно един-единствен ген възлиза на 1х10600. Математически това надминава далеч границата на невъзможното. Само една-единствена чернодробна клетка е изградена от 53 милиарда белтъчни молекули. Шансът тези молекули случайно да се подредят по един строго определен порядък, за да бъде клетката функционално активна, е равен на нула. Не е необходимо човек да бъде голям специалист, за да дойде до елементарното заключение, че случайното възникване на живота с неговата сложност е невъзможно. Необходима е много по-силна вяра от тази на религиозните хора, за да се приеме случайното самосъздаване на живота и неговото саморазвитие."
"Науката твърди, че категорията „СЛУЧАЙНОСТ“ и феноменът „СЛОЖНОСТ“ са две абсолютно взаимно изключващи се, противоположни величини. Естествено това се отнася както за Вселената като цяло, така и за микрокосмоса, част от който са биологичните системи."

Ето един интересен материал за четене относно теорията на еволюцията и креационизма:
http://hristianstvo.blog.bg/viewpost.php?id=8550 

Кой казва, че биологията твърди това?... И какво значи "случайно"? В природата няма случайни неща, всичко е закономерно.

Чакай малко. Случайностите съществуват и те не са в противоречие със закономерностите. Дори може да се каже, че е напълно закономерно да има случайности. Едно и също нещо може да се разгледа като случайно или закономерно.
Например, ако приемем, че е вярна теорията за изчезването на динозаврите заради удар от метеорит, то това този метеорит може ли да се приеме за случайност? От една страна смятам, че това е случаен фактор, който е променил хода на еволюцията като е създал нови условия, вкоито едни видове са измряли, а други са оцеляли. Но може от гледна точка на физиката и астрономията да е напълно закономерно да се появи точно този метеорит на точно това място. Но така или иначе за потърпевшите това събитие е било напълно случайно, защото иначе едва ли щеше да има точно такова разместване при видовете.
По същия начин ние, хората живеем по-спокойно, когато намерим връзка и закономерност в събитията. Май не сме много благосклонни към случайностите, нещо не ни харесва в тях.
Малко сложно си изразих мислите, надявам да сте схванали идеята.

Сатаната е бил ангел, който поради гордост се самоотдалечил от Бога, превръщайки се в противник на доброто. Не случайно се казва, че злото няма битие. Т.е. то не е било създавано, няма материя, няма създател. То се ражда от липсата на добро.
След това Адам - също съвсем сам се е отдалечил от Бога, не спазвайки единствената забрана.
Приеми, го като бъг в системата - Бог не може да прости нещо, което непрекъснато ще се проявява в сътвореното от Него, затова и праща за изкупител Сина, който побеждава сатаната, чрез смъртта и Възкресението Си. Т.е. изкупва първородният грях. И на нас вече той не ни тежи, а само нашите - собствени избори.

Мамаz, щом задавам този въпрос се предполага знам кой е сатаната или поне това, което е писано за него.
Просто ми се струват много годинките Бог да убеждава в правотата си , толкова поколения и все още да няма край?!
Или по-скоро на кажа, че поне според Библията Бог не е само любящ, но и нещо друго, защото ако аз само обичам детето си бих му простила, и да, бих му простила въпреки моите правила.
Дано да се разбра какво искам да кажа, а не да се тълкува като заяждане.

Нищо не се случва случайно, винаги едно събитие е следствие на друго. За появата на всеки феномен има изпълнени поредица от фактори.

Грехът който извършиха Адам и Ева не бе просто, че ядоха от едно дърво, а че искаха да са като Бога и самия акт, че не се довериха на думите му е израз на бунт срещу Него. Адам ходеше с Бог, бяха близки, говореха си вечер, можел е да го пита всичко което го интересува... Дори когато Адам и Ева бяха съгрешили, Бог беше този който отиде да ги търси, да ги пита... И не, за да изтъква себе си, колко е велик, а защото е реално заинтересован от живота на хората! Това прави и днес, търси тези които са му обърнали гръб, тези които се бунтуват срещу Него, винаги протяга ръцете си. Но ние сме тези които ще решим дали ще ги приемем или ще ги отхвърлим. Той ни уважава, уважава решението ни, макар, че го боли за всеки един от нас...
Какво очаква Бог, когато някой сгреши-логично е да поиска прошка. Какво направиха Адам и Ева? Адам започна да обвинява Бога "Жената която Ти си ми дал, тя....", жената търсеше оправдание в змията... Никой не каза съжалявам!!
Бог освен милостив е и справедлив!
Въпреки всичко още тогава Бог им обеща спасението! Още тогава обеща Спасителя!

Хората сме свикнали да мислим, че всички са длъжни, че Бог ни е длъжен... Едва ли не е машинка за кафе, пускаш монета и чакаш да си получиш кафето... Но не е така, Бог е приготвил за нас всякакви благословения, но това за което копнее е да има сърцата ни!! Защото повече от всичко ни обича!

А ако детето не търси прошка, ако му е безразлична твоята любов и всеотдайност, какво би сторила?

Майчината любов е безусловна (поне за мен).

pasinet и ти задаваш интересни въпроси.
Защото проблемът явно не опира единствено до прошката.
Бог е създал хората свободно мислещи, интелигентни същества. Те не са роботи без право на избор.
Тук можем отново да приложим примера родител-дете. Ние раждаме децата си, отглеждаме ги, грижим се за тях, но те израстват като самостоятелни личности. Като добри родители ние ги научаваме да се пазят от опасностите около тях. Не ги изолираме от външния свят, където знаем, че има много опасности - но ги учим да се справят.
Бог е предупредил Адам и Ева за опасността- той има каза:"ако ядете ще умрете", но въпреки всичко те избират да послушат измамника, който казва "никак няма да умрете, но ще ви се отворят очите и ще станете като Бог" т.е. те знаеха, че ако ядат ще умрат - не като наказание, а като последствие от греха - защото самият грях убива, разрушава, унищожава.
Те сами наказаха себе си. Това беше техният избор.
Колкото и да обичаме децата си ние не ги поробваме. Идва момент, когато са достатъчно зрели и могат да вземат решенията си сами.  И те избират.
А , когато прилагаме наказание или изобличение нямаме за цел да погубим децата си. Но все пак наказанията могат да се прилагат до време.....после децата ни сами започват да носят отговорност за постъпките си .

Такава мисъл дори не съм намекнала.
Само казах, че твърде много години хора и поколения плащат за греха на двама души. На мен не ми е бил предложен подобен избор в този смисъл, че така или иначе съм се родила грешна , с влечение към това по рождение.
Пред Адам и Ева изобщо не е стоял въпроса "има ли Бог или не?', нещо което ние трябва да приемаме на вяра.
Благата вест дори и вярна, не ме радва чак толкова. Това да приема Бог от библията не ме прави автоматично щастлива , защото Той определено не е само любов, и аз не съм в много изгодна позиция.Ако разбираш какво искам да кажа.