Живяла съм в: център, периферия, на село. Мисля, че съм компетентна
Определено има разлики. Докато на село анцузите са си нормата - все пак повечето хора работят на полето, то център-периферия разликата е по-осезаема. В периферията съседите си имат чехли за навън - до мазе, до кофата за боклук - които си държат пред вратата на стълбищната площадка Не хвърлят боклука през терасите, но за сметка на това си имат официални анцузи, които са фьешън писъка да идеш до кварталното кафене. Това е Кварталът на анцузите. Бях много изненадана, като отидох да живея там. В смисъл - анцугът за мен е дреха, с която спортуваш или се движиш в свободното си време - у дома, до магазина наблизо. Но ми е странно да си сложиш анцуг, с който да отидеш в натоканото квартално кафене, иначе с пълен боен грим. Пак там видях майки с деца на площадката - майките по меки, плюшени домашни чехли. Ми странно е
В центъра пак не мога да кажа, че хората ходят до магазина или до кофата за боклук с официални дрехи - не, нормално, по домашни дрехи. Но виж, до кафене или на площадката все пак си дават труда да сложат дънки-тениски. Аз също така Да отскоча за две минути до магазина по анцуг мога, но ако ще ходя повече време, предпочитам да си сложа дънки или друга дреха някаква.
Манталитет е за мен, не място за живеене. По принцип - да не обидя някого, нали - перифериите са квартали, които в общия случай са приобщени села. А на село, знаем, се работи на полето, гледа се добитък и е нормално да не го правиш с новите си дрехи. И от поколение на поколение, даже вече и без добитък... тъй.