Публикувана: 3 май 2008, 22:59 ч.
Последно мнение: 8 май 2008, 16:00 ч.

Тема за момчетата.

6 888
145
1

# 105 6 май 2008, 19:51 ч.

Мнения: 4 877

Цитат на: Василиса Умница в вт, 06 май 2008, 19:37

На мен ми прави впечатление, че момченцата някак са по-чувствителни и смотани (не ми хрува друго определение) от момиченцата. Поне тези около нас. Момиченцата са някак по-окомуш, както казват бабите. Laughing

И като стана дума за спорт - Големия трол ходи на плуване. Надявам се, че освен ползите за здравето, ще се научи на дисциплина, ще се научи да преодолява мързела и страха си. (То аз го "дисциплинирам" по цял ден, но не виждам кой знае какви резултати). Миналата седмица треньорката го пусна да плува в големия басейн. Той влезе във водата умрял от страх ("Ако се удавя, дай играчките ми на бебето, но без Стар Уорс."; "Сигурен съм, че има акули!" и пр. Joy

). Обаче се пребори сам със страха за моя гордост и радост.

май си приличат наш'те хубосници Laughing

- особено за Star Wars (това Легото ли е?)
Иначе нашият е перко, но откъм модни музикални течения е доста зле. Преди година-дори две едно момиче (не от класа) му обяснява за Мадона, той ама съвсем не схвана за какво говори. Иначе е наясно само с Металика и все от сорта, но заради нас и най-вече баща му.
Сега е на плуване. В голям басейн е отдавна, но му е студена водата напоследък. Дори мъжът ми ходи да пита, а треньорите пред него мерили температурата. Тръгна със заплахата "Сега ще видиш като премръзна" (а басейна е в много хубав хотел и е 27 градуса водата). Ще видим какво е измислил този път. Всъщност единствено плуването не го харесва от всички спортове и затова прави маймуджулъци. Laughing

Да допиша този пост:
Върна се от плуването и е супер свежар. Нямам думи - това плуване прави чудеса с него. Цял ден му беше някак криво, а сега е дете-мечта. Дори водата била добре. Simple Smile

Последна редакция: вт, 06 май 2008, 21:52 от май :)

# 106 6 май 2008, 20:20 ч.

sofia
Мнения: 8 957

Цитат на: Василиса Умница в вт, 06 май 2008, 19:37

Моя мъж казва, че момичетата са по-оправни и то от това май става ясно, че момчетата са по-смотани. Grinning

Големият ми син определено е неуверен, страхува се от неуспеха и зарязва (но не задълго) задачата. Изпада в истерия, като не направи нещо "хубаво" според неговата представа, но и ако аз не го направя както си го представя, пак изтерясва. Определено контрола над емоциите ни куца (не случайно говоря в множествено число).
Наскоро видях една карикатура, дете казва на родителя си " И някой ти е позволил да имаш дете без да си минал курс на обучение!" Laughing

Малкия определено е по-напред с "материала", ако го сравнявам с батко му на същата възраст. Иначе и той е лепка за мама (май по-голяма). Големият е доста чувствителен, но ако той е обиденият....иначе е способен да ръси обиди с повод и без повод и аз само му припомням на него колко му е било неприятно в подобна ситуация. И много реве, ама ревльоооооо. Поне съотношението на ревове с повод и без повод, вече е в полза на първото.

# 107 6 май 2008, 20:20 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

Интерсна тема.

Не можах да я прочета цялата на 100%.
Но, Додо... аз казвам така - всичко е въпрос на емоционалсност и в много малка степен на влияние на родителите, средата и т.н.
В бащиния ми род, аз съм 1-вото момиче. Та имам поглед доста назад във времето, както и сега... в тия дни.
Брат ми има 2-ма сина. 1-вия е такъв глезанчо... обожава ласките, а малкият - не. Това да го целунеш и гушнеш... изприщва се. Говоря за деца на 13 и 10.5г.
А моя син го гушкам и лигавя на лягане и на ставане. На едно тържество в ДГ, както си седеше стана и дойде да ме гушне и целуне. Но такъв тип емоционалност си е... като мен bowuu

# 108 6 май 2008, 20:52 ч.

София
Мнения: 1 783

Не бих отблъснала желанието на сина ми да ме държи за ръка или да ме целуне, само защото аз съм решила, че вече е голям. Ако детето има необходимост от физическа близост - ще я получи, освен несигурност, не виждам друго какво положително, би могъл да получи от моя отказ. Не смятам, че възпитанието трябва да се раздели на "мъжко" и на "женско" ина такова от бащата, различно с това от майката. Ценностите, на които учим децата си нямат пол, диферецирането по този признак е естествен процес и си е заложен от природата.
Мъжът ми прегръща и целува и майка си, и баща си до ден днешен за "Добър ден" и"довиждане" и си подава главата да го погалят. Все още не е муньо, ама има време...
Да научим децата си на важните неща - отговорност, труд, самостоятелност, дисциплина; да бъдем принципни във възпитанието си, да говорим с тях, да им бъдем приятели, пък да видим дали ще бъдат муньовци.

# 109 6 май 2008, 21:38 ч.

Мнения: 3 367

Цитат на: dodo_dodo в вт, 06 май 2008, 18:36

Първо защото родителя е по-уверен и опитен и не предава собствените си страхове на детето и второ - защото то има пред очите си примера на по-големия брат. Повтаря всичко, което вижда от него, не по пътя на необходимото обучение / както, когато е при първото дете/, а по пътя на любопитството и прекопирването, така характерно за децата. Така буквално прескача етапи.
От емоционална страна би трябвало да е по-уверено, самостоятелно и смело. Но тук нещата се размиват от многото допълнителни фактори. Например - има ли ревност и как тя се преодолява, поставянето на равен старт на децата от родителите като отношение, стимули, поощрявания, избягване синдрома на "по-малкото дете" и т.н.

Това важи и за разнополово 2ро дете,според нашия опит. Противник съм на "равен старт", това хич не е постижимо колкото и да ни се иска, и честно казано не го целим.Всяко място в редицата си има + и -,учим ги да ги да приемат и тях,и себе си такива каквито и където са,без безкрайни сравняваници.

# 110 6 май 2008, 21:53 ч.

Мнения: 3 271

Цитат на: anette1104 в вт, 06 май 2008, 17:56

Аз деца съм гледала само тук и не мога да сравнявам с друго ; избягвам обощения защото каквито и да са -все не са обективни.

Благодаря ти за това! Беше важно да се каже предвид посоката, която пое темата.

Беше ми интересно да чета и двете ви и да установя за пореден път, че "там тревата не е по-зелена" Wink

# 111 6 май 2008, 21:55 ч.

Мнения: 251

Темата се е развила много интересно.
И мен ме интересува въпроса за второто дете. Само искам да попитам смятате ли, че е задължително и нормално ако имаш две еднополови деца ( в случая момчета), те да се бият и непрекъснато да се състезават помежду си ( и като успехи в училище и като внимание, абе за всичко). Тук един наш съсед ни убеждава, че именно това била здравословната среда за израстване на две момчета, все да се съревновават. Не че той ми е критерии, но честно казано мнението му много ме озадачи. Shocked

Ние с мъжа ми по различен начин възприемаме нещата.

# 112 6 май 2008, 22:20 ч.

София-овча купел
Мнения: 38

Здравейте ,моя големия син си го млясках нон стоп като по малък,защото знаех че като порасне няма да ми дава, и не мисля че това е причина да стане женчо или от сорта.Това зависи най вече от него си и каква подкрепа има той в семейството си.Най вече му трябва много любов.Сега например гледам от както се роди малката как става по самостоятелен,и по отговорен е верно на моменти се лигави до скъсване но това е нормално иска повече внимание,но много ми помага копира татко си и на моменти не ми дава да го прегръщам или целувам.Така че за всичко си има време да са живи и здрави а дали ще стане женчо или не той ще реши.

# 113 6 май 2008, 22:33 ч.

varna
Мнения: 676

Моето момченце е почти на 8 години.Смея да твърдя,че съм доста взискателна и "сурова"понякога майка.Но въпреки всичко не е минал и ден без да кажа на детето си,че го обичам и че е най-важното същество за мене на този свят.Наистина момчетата мисля че се гледат по-трудно.При тях е малко по-различен подхода,нормално е!Но те са деца и не мисля че трябва да сме по-сдържани с тях,само и само,защото ще стават мъже.Не трябва и да сме лигави,разбира се,но децата имат нужда да знаят,че са обичани и желани,и това трябва да им се казва и показва винаги.

# 114 6 май 2008, 22:39 ч.

Мнения: 639

Много интересна тема - накара ме да се замисля за някои неща newsm78

- благодаря ти, додо Hug

И при нас има много силна привързаност на сина ми към мен, въпреки че баща му се занимава много повече с него, играят на много "мъжки" неща, но някакси все така се получава, че аз съм му по-специална, към мен винаги е по-благосклонен. Някой път се майтапим с таткото, че той се старае цял ден, накрая се появявам аз и без да си мръдна пръста, дребният се намърдва в мен и казва: мойта мами я обичам най-много bowuu

Засега не съм се замисляла за "отбиване" - той няма 6 години още, но по принцип се стремя да не съм от "задушаващите" майки - и към него, и към сестра му. Додо, чела съм те и в други теми и си мисля, че самият факт, че се замисляш по тези въпроси, както и начинът, по който разсъждаваш, показват, че си човек, който възприема децата си като отделни човешки същества и който не се стреми да ги пречупва и да налага волята си насилствено, така че е много голяма вероятността да израстнат като уверени и спокойни млади мъже Hug

# 115 6 май 2008, 22:42 ч.

sofia
Мнения: 8 957

Цитат на: Tanya Genova в вт, 06 май 2008, 21:55

Имам двама племеника с разлика точно 2 години. Единия е на 14, другия на 12. Бият се и понякога доста сериозно. Заяждат се, топят се, но зависи и как родителите балансират и какъв е характера на децата. Но определено е налице състезателния елемент. Мъжа ми и сестра му също доста са се били (стаята е била разделена с линия от тиксо). Пак са с малка разлика. Моята приятелка и сестра й.....какви битки, какво нещо (пак са с разлика под две години). Незнам дали е здравословно, но се случва и аз по-скоро го отдавам на малката разлика, отколкото на пола.
Според мен много е важен баланса в семейството като цяло. На някого му действа стимулиращо конкуренцията, но на някои хора зле.
Приятелчето, с което израснах има брат с 6 години по-малък. Определено големият беше по-толериран от родителите (незнам защо) Просто беше по-нахален, искаше си, докато по-малкия е по-трудолюбив (старателен) и неизискващ и някак си оставаше на заден план....това ми е преценката от спомените и днешната гледна точка.
Сестра ми е с 7 години по-малка от мен, но нямам конкретен спомен да сме делили нещо и да сме се били и пр.

# 116 6 май 2008, 22:53 ч.

Sofia
Мнения: 4 230

Цитат на: anette1104 в вт, 06 май 2008, 21:38

Противник съм на "равен старт", това хич не е постижимо колкото и да ни се иска, и честно казано не го целим.Всяко място в редицата си има + и -,учим ги да ги да приемат и тях,и себе си такива каквито и където са,без безкрайни сравняваници.

Под равен старт имах предвид еднакво отношение от страна на родителя спрямо децата независимо от възрастта на едното или другото / основно когато разликата помежду им е малка, както в моя случай и когато и двамата са далеч от невръстна бебешка възраст/. Т.е. недопускане да се толерира едното за сметка на другото. Затова написах равен старт като отношение. За еднаква грешка или недопустимо поведение - еднакво отношение. За еднакъв успех или постижение - отново еднакво отношение.
За мен това е от първостепенно значение и бих се изненадала ако има родители, които не го целят.

# 117 6 май 2008, 22:57 ч.

Мнения: 214

Цитат на: Имелда в вт, 06 май 2008, 20:52

...
Да научим децата си на важните неща - отговорност, труд, самостоятелност, дисциплина; да бъдем принципни във възпитанието си, да говорим с тях, да им бъдем приятели, пък да видим дали ще бъдат муньовци.

Така ги виждам и аз нещата, все едно аз съм го писала.
Синът ми е от групата на буйните, активни, склонни да рискуват, смели деца. Както се казва мъжко момче е, дори за скромните си 4,5 г. Много време прекарва с баща си, разбират се идеално. Но постоянно търси близост с мен, там ли съм не признава друг човек до себе си, иска с мен да ляга и с мен да става, прегръдки, целувки ... Crazy

Разбира се, никога не съм го отблъснала или спестила някое гушкане от страх да не се превърне в глезльо или лигльо. Според мен всяко нещо с времето си - щом сега има нужда от повече нежност му я давам.

Цитат на: Tanya Genova в вт, 06 май 2008, 21:55

Само искам да попитам смятате ли, че е задължително и нормално ако имаш две еднополови деца ( в случая момчета), те да се бият и непрекъснато да се състезават помежду си ( и като успехи в училище и като внимание, абе за всичко). Тук един наш съсед ни убеждава, че именно това била здравословната среда за израстване на две момчета, все да се съревновават.

Мъжът ми и брат му /имат 3г. разлика/ са възпитавани по този принцип. Смятат, че само им помага и е от полза този спортен хъс, че ги движел напред. Говориме за амбиция и желание за доказване на всяко ниво - работа, свободно време, жилище, обзавеждане, техника, дрехи и т.н.
Не го препоръчвам, в един момент единия няма да издържи на темпото и ще издъхне и после какво - няма да са пак братя ли?
Ние със сестра ми не сме възпитавани така. Не, че сме приятелки, но това е друга тема. Всяка от нас има своите особености на характер, мироглед, отношение към света и хората, няма конкуренция помежду ни. Всеки човек /дете/ живее собствения си живот, въпреки еднаквото възпитание и среда на отглеждане и израстване.

# 118 6 май 2008, 23:02 ч.

Мнения: 3 367

додо-не съм разбрала,съжалявам ; описаното от теб в моя речник са "правила на дома",които са еднакви за всички,без значение от възраст,пол и пр.
За мен "равен старт" е друго и отново,непостижимо, мероприятие (Ния яде за 1път шоколад след 3 години,да ви кажа ли кога стефан се докопа до буркана с нутелата Blush

; има маса данни как 1во дете се снима повече и пр и прр.)
Състезанието зависи от родителите-ако те сравняват непрестанно-разбира се че ще има състезание.Ние сме избрали друг модел-всяко дете си има качествата и уменията, хвалим го (или не)за него си само,без да минава през призмата на другото. За жалост е неизбежно да се сравнява понякога,но умишлено се учим да го избягваме,така както и определенията "ревнив,злояд,мързелив " и др.

# 119 6 май 2008, 23:05 ч.

Мнения: 11 607

Тук в Благоевградския край има стари хора, които казват,че: Момче се целува само, когато спи!

Не правя разлика между момчетата си и момичето.....Гледам ги с любов, понасят си последствията от всичко - и добро, и лошо, имат си права и задълженията и така.....Нямаме разделение на полов признак...т.е. имаме - спят в отделни стаи и май всичко приключва до тук......

Препоръчани теми

зъбче

АБВ поща или някой познава ли Петър Сирако

Карина или Стефания?

дали някой знае...

Причина:

Причина: