Тема за момчетата.

за мен тук се крие разковничето...
Аз например, имам страхотни родители (да са ми живи и здрави още дълги години) и щом "методът" ми е ясен, какво ми пречи и аз да го ползвам.
НО... не може без но-то...
Всичко е до индивидуалност на характера, емоционалност на индивида и генетично разпределение.
Възпитавани в едно и също сем. от едни и също хора, аз и брат ми сме доста различни. ТА ето за това говоря...
А ако знаеш как се биехме като малки... едва ли Денис и Ерик ни задминат
Само имахме зони, забранени за удар (полови и гръдни) и това е...

Страхотна темичка!!!! 
Сашо предпочита баща си. Никак не обича да го гушкаме и целуваме. 

Помня това писмо. И тогава, и сега то провокира у мен много емоции.

Изпитвала съм и изпитвам подобни чувства.
Това, което зная, е, че няма да пропусна своите грешки, дори да ги осъзнавам.
Това, в което вярвам, е, че любовта, раздавана с пълни шепи, не би навредила на сина ми.
Готова съм да поема риска, защото имам пред себе си примери, които доказват че "глезенето" на момчетата далеч не е нещо, което ги превръща в муньовци. Обратното - получавайки любов, те се научават и да я дават, да я пазят, да я обгрижват с отговорност и дори със самодисциплина.

Лесно е да забраниш нещо на едно дете, но когато успееш да го накараш само да разбере, че едно ограничение е от обич, а не просто правило, то ще го усети само ако е наясно,че тази обич съществува и е реална.

Синът ми си трошеше играчките на втория час от купуването им. Все казвах,че не бива, обяснявах, че повече няма да му купя такава играчка, че ще спра да му купувам, че трябва да е отговорен - разговори, възпитание, абе...пълна програма. Нищо не помогна. Даже беше мотивиран да експериментира с търпението ми.
Един ден, като счупи поредната, го придърпах, целунах го нежно, погалих го, казах му колко го обичам, казах, че щом чупенето на играчки го прави щастлив, ще приема тази му позиция, но че аз му ги купувам с много любов, с цялата си обич и ми е много, много тежко, като виждам, че ги унищожава, защото значи не ги харесва, а аз толкова съм се старала да го направя щастлив.

И това беше краят на счупените играчки.

Пак ги чупи, но след много игра, при това внимава. А като се счупи някоя, той ми се извинява и ми казва, че не е искал, че знае с каква любов съм я купила и сам предлага известно време да не му се купуват играчки, защото е бил невнимателен. А аз му казвам, че играчките са за това - да ми служат, а няма вечни неща, важното е да не ги унищожаваме за удоволствие, а да им се радваме.
Само да вметна, че нямаше такова отношение към играчките, купени от баща му. Трябваше да обяснявам, че и той ги купува с любов, ама беше по-трудно, защото тази любов не се демонстрира така явно, както моята. При баща си има по-скоро респект, но, колкото и странно да звучи, респектът не го мотивира така, както любовта.

Примерът е много елементарен, но принципът действа и на много по-високи нива.

Разбира се, понякога губя баланса, не съм го открила съвсем, та ме манипулира, като ми казва, че аз не осъзнавам колко той ме обича и как му се къса сърцето, като му повишавам тон и съм "груба", ама няма идеални методи, все пак. Пък и още се уча. Вероятно цял живот. Важното е, че зная поне посоката.За себе си.

Додо, чудесна тема, много се старая да не изпадам в дълги словоизлияния.
Дано успея

Това имам предвид като казвам, че прекалено сме осторожни и вторачени в децата си. В желанието си да ги възпитаме правилно, да станат добри хора, състрадателни, любвеобвилни, трудолюбиви и т.н. дали не прекаляваме? Къде е мярката?

  А това за родителите на днешните тинейджъри и форума го казах със сарказъм, който явно не е усетен.

емилийка тук навлиzаме в тема zа майките  ето една готина книжка , но е на немски.
http://www.amazon.de/Supermuttis-Abrechnung-%C3%BCberengagierten … f=pd_sbs_b_img_24
по автор може да се потърси на английски

Не съм чела темата изцяло,простете ако е писано,но за мен много важна роля при изграждането на характера при момченцата играе СПОРТА.Добре е момчето да има един ментор,различен от бащата,който да е за него авторитет.

Имам момче и момиче - почти на една възраст са. Полагам неистови усилия да съм една и съща в отношенията си с децата - да раздавам милувки, целувки, обич, караници и шамари по равно. Бих предпочела да ми изсъхне ръката, отколкото да дам на едното дете повече, отколкото на другото. Изобщо не искам синът ми да е войник, нито пък искам да е стоик, железен човек, стожер на обществото. И не мисля, че трябва да го възпитавам като такъв.
Смятам, че е важно  да им посочваме кое е добро и кое е лошо, кое е правилно и кое е неправилно, но по никакъв начин не бихме могли да повлияем на техните характери. Не бих могла да направя от сина си или от дъщеря си волеви човек, ако природата /и наследените от мен и баща им гени/ не е закодирала това качество у тях.
Не целувките и прегръдките разглезват, а презадоволяването на децата, разтоварването им от отговорности /към къщата, към родителите, към бабите и дядовците и т.н./.

Както обикновено,baibibi  е права.

Снощи след градината Сашо беше настроен на лирична вълна.  Гушкаше се в мен. Даваше да го милвам. Много рядко му се случва.  Сигурно му е подействало ходенето на градина след дългата почивка. 

Страхотна тема - поздравления на Додо за което      
връщам се да чета назад за да съм по-адекватна в изказванията си. За протокола също съм майка на две момчета на 11 и на 6 години. Също малкия е "влюбен" в мен и се върти нон стоп около мен за прегръдки и целувки. Мисля че това е моментен етап, който постепенно ще премине и затова именно му се радвам и се възползвам на воля

И моят син е силно привързан към мен. Обича прегръдките и целувките с повод и без. На мен също ми харесва да сме залепени, но като се замисля доста често той пропуска игри с други деца само за да е до полата на майка си. Дъщеря ми напротив много по- самостоятелна е. Не се гушка толкова, както са ми казвали "разменила" съм ги.
Не се претиснявам от тези факти. Според мен щом детето има нужда от това, трябва да го получи. Не се съмнявам, че с времето обекта на неговата нежност ще бъде преекспониран.