следосиновителната депресия

Всичките писания ги подминавам и ти отговарям на последния въпрос: - Същото каквото и ти - чешем си езиците...
Това несериозно казано, а иначе сериозно смятам, че с нищо не съм провокирала твоята личност, така, че не разбирам личните ти забележки към мен.

Магьоснико, права е Бонита, че човека е босичък. Това, че ти не си го видял, означава че си гледал само от кръста нагоре. За доказателство вземи прочети постовете на човека:

Така... предлага за да се справим с проблема да избягаме от него. Очевидно е, че е достатъчно бос и не знае, че това в никакъв случай не е най-добрия вариант. Кое му е добре на едно изоставено за втори път дете?


От тук си личи, че не е осиновител, защото всички осиновители (а и не само) знаят, че любовта и топлината идват малко по-късно. Децата стават желани и обичани с времето, но явно въпросния господин не се е сблъсквал с това и не го знае. Другото, което не знае, е че депресията е временно болестно състояние и се лекува успешно и без последствия. За липсата на откровеност пък не разбрах къде я видя.

Сарказмът цели обида, а това говори доста негативно за човека. От кога стана задължително цитирания да ни чете?
*В друг форум бях цитирала Самюъл Лангхорн Клемънс (Марк Твен). Моля някой да провери дали той ми чете постингите по форумите. (това в кръга на майтапа).

Това пък показва, че не е осиновен, защото иначе щеше да знае, че деца могат да се отказват и връщат от хорски срам или самолюбие, но не и обратнто. Хората отказват циганчета заради общественото мнение, срам го е от обществото с едно хиперактивно дете, но не остават с дете, което наистина не искат и не могат да се справят заради други.

Това има ли нужда от коментар? 

 

пак казвам, за депресиите си има леакрства, терапии, групи за взаимопощ. просто трябва да се намери начин и човекът да го иска.
Дар достатъчно ясно е предложила помощ. преполагам, че в лично писмо е обяснила, че става дума за група за взаимопомощ.

за депресиите говоря от опит. преди 4 години бях в толкова дълбока, че едва се измъкнах от нея. със всички екстри. последствие на 16 години работа с умиращи пациенти. е, оцелях. без антидепресанти, но беше голяма борба и мъка. малко куче си падам, та успях да издрапам. но знам какво е и знам, че никой не е застрахован. и така както си най-силния и имаш деян на кон, се срутваш за 2 дена. и веднъж изкажеш ли и покажеш ли, че си се срутил, връщането назад е много, много трудно. при мен трая година и половина.
едно е криза, друго е депресия. падаш в дълбока дупка, която става още по-дълбока. не потърсиш ли помощ, пропадаш.
има може би случаи, когато е разумно децата да се върнат в дом, но не и преди да се вземат всички предложени и съществуващи начини за помощ. след като цялата фамилия подкрепя майката, има голяма надежда за всички.

Естествено, че са глупости на търкалета и докато децата действат инстиктивно, ние действаме уж с мисъл, което носи по-големи поразии.
По второто спор няма, аз също съм защитник на тезата, че не трябва да бъде забранено разосиновяването, изобщо смятам, че да се изпада в крайности е лош съветник, но...
По повод писаното от жената - не си пазя личните бележки, но ако видиш, какви мисли са ми минавали през главата и какво съм споделяла с някои съфорумки, сигурно ще решиш, че не съм изобщо в десятката и социалните е трябвало незабавно да дойдат да приберат Исак. 14 дни - това горе-долу е моментът, в който излизаш от състоянието на задоволяване единствено на нормалните потребности на децата като ядене, пиене, чисто дупе и спане и започваш да се опитваш да вършиш нещата с мисъл. И тогава се отчайваш.
Както писах и преди - не знам, какво ще се случи. Съгласна съм абсолютно с всички, написали, че жената има нужда от подкрепа, освен това се надявам да приеме предложението на Дар - още повече, че на мен в тежките моменти точно тя ми е била опората. Това което мисля обаче е, че жената абсолютно няма нужда някой да й каже да върне децата - това е много лично решение и не може да бъде предложено ей така в някакъв форум, пък бил той и на осиновители.

Сигурен ли си, че аналогията е смешна? Аз виждам доста прилики.

За колко точно случая на детски тормоз от депресирана майка и то със следродова или следосиновителна депресия си чувал? Депресията не е лудост, невменяемост или каквото там ти се иска да бъде. Жената не може дори да се храни, а ти го направи криминален случай на детски тормоз.

От къде си сигурен, че до две-три седмици няма да е по-добре и няма да е приела децата си? Опита показва, че почти винаги депресията отшумява и всичко си идва на мястото - майката обича децата си и те обичат нея. Ако ги върне сега какво ще се случи? Може би тя ще се оправи от това състояние, но тъй като не се е преборила с него, няма да е уверена в себе си и повече няма дори да си помисли за осиновяване, а цял живот ще и тежи мисълта, че не става за майка. Децата щще бъдат изоставени отново, а присъстващите тук знаят какъв голям удар е това за едно дете и как оставя отпечатъци за цял живот и колко ще е трудно и за тях и за следващите им осиновители. А може и въобще повече да не бъдат осиновени.
Може да сме със сини гърди, но поне ще знаем, че сме мислили за всички възможни последствия и сме избрали възможно най-малкото зло, макар и да е трудно, пред бягството от проблемите.
Никъде не пишем, че не може да ги остави, но предпочитаме първо да се види дали това няма да е грешка и ако наистина се окаже, че проблема е голям, тогава да се вземат подобни крайни мерки.

Stillness, тежката депресия не отшумява сама, нито за няколко седмици.Ако е това при жената.
Тя ще си ги обича, но до тогава трябва да се върне към живота.

Не знам защо всички са се хванали за това,че жената иска да върне децата!Мисля ,че това е абсурдно.Според мен проблема е в това че и тя като повечето от нас е имала различна представа за това което я очаква.Мечтаеш за момента в който ще си вземеш детето в къщи копнееш да го гушкаш и милваш а се сблъскваш със студена враждебност.Лично аз бях изпаднала в подобно състояние. Все си мислех че не правя нещата както трябва и се обвинявах непрекъснато че не съм добра майка.За щастие се запознах с една жена която се оказа психолог и тя ми помогна да изляза от това състояние.Мисля ,че  най добрият вариант в случая е да се потърси специализирана помощ,защото роднините изслушват, успокояват но не могат да вникнат в човешката душа и за това са специалистите.

Моля се жената да излезе по-скоро от това състояние и да има кой да й помогне, да е до нея!    Аз за себе си съм убедена, в ползата  и необходимостта от психолог.  Мисля, че най-доброто решение е да се даде време на майката да излезе от това състояние. През това време дано има кой да гледа децата. Специалистът ще се произнесе, колко време е нужно и какво  е оптималното време за оптималното решение.  Дано да намерят добър психолог! 

aз предлагам на цукини да си прибере малко томахавката и да смекчи тона. доста е грубичък.
зачетох се в постовете и си обясних някои неща. не знам точно къде живееш от 20 години, цукини, но явно нямаш ясна представа за акта на осиновяването в българия. явно си и позабравил манталитета на българина. като цяло си прав за тормоза, малтретирането и лошото положение на децата, но би трябвало да се знае, че говорим за българия.
има държави, в които деца биват тероризирани с години. осиновени, приемни, биологични. оставяни да умрат от глад, убивани при раждането и прибирани във фризери. затваряни с години в мазета, изнасилвани и така нататък. няма да цитирам криминалните хроники.
колкото и да съм разочарована от сънародниците си, считам че имат друга народопсихология и манталитет. семейството е все още нещо, което играе голяма роля, всеки се меси и одумва, но в някои случаи това е за добро.
не е хубаво с лека ръка да казваш, ми нека ги върне, къде е проблемът. домовете в българия не са това, което са другаде. психическите травми, които децата понасят поради липса на достатъчно специалисти, занимаващи се с тях са големи.
понякога липсва какъвто и да било медицински персонал, поради липса на пари за сносни заплати.
едно взимане от дом и после връщане е голяма трагедия и ако няма психолог, който после да се занимава интензивно с децата, това би била още една трагедия.
друг фактор е, че макар и тежка болест, депресията е лечима. би трябвало, като медик да вземеш под внимание първо възможността за успешно лечение, а после крайната мярка - връщането на децата. тези деца имат и баща и други близки, нека не пропускаме този момент.
ако на майката се беше случило друго и беше напуснала недай боже този свят, пак ли трябваше да бъдат върнати децата. те имат вече свое семейство.
нека се опитаме да помагаме, кой с опит, кой от гледна точка на медицинското си образование и да не си мерим словесните възможности. от това полза има единствено нашето его.
заражда се една добра инициатива за взаимопомощ, за по-добро предосиновително обучение, нека я подкрепяме, за да е от полза на децата и на родителите.

а се хващаме за това, че децата трябва да бъдат върнати, защото така е казано. защото за всеки от нас е болна тема. и тези, които имаме вече деца, поставаме себе си и тях на мястото на това семейство в криза. това е простото обяснение.
да осиновиш не е като да родиш. да си лош биологичен родител е обществено по-приемливо, отколкото да си провалил се осиновител. дреболии са, но са важни за общото мнение.
в общ интерес е да влагаме силите и енергията си в подобряване на обучението на кандидат-осиновители. в по-обстойното наблюдение след осиновяването, във възможностите за създаване на групи за взаимопомощ. никой няма да дойде да ни оправи нещата, трябва ние да се борим. така е било другаде, така трябва да е и при нас.

да седим и да си чешем езиците тук просто няма да донесе полза никому. най-малко на тази жена и семейството и. нито пък на бъдещите кандидат-осиновители, които четат тук.
не бива в някой да остане впечатлението, че може, ако му е трудно, без да се бори с проблемите, просто да върне деца.

Наистина не съм се лъгал!!!

След детайлния анализ на всяко изказване на нашия новопристигнал участник във форума повечето неща станаха ясни!!!

Стилнес се е постарала категорично и ясно да изобличи нахалника показвайки ясно, че всичко казано за него е и теоретично обосновано. Само не разбрах след като е бос дали има панталони...

Мата е задълбочила анализа разгръщайки народопсихологията и нейното влияние отнесено към хора, които не живеят в България (определено нещо, в което би трябвало да има голям опит). Всичко това само да обясни на нас, нейната аудитория, че все пак човека наистина си е много бос.

Освен това е проявила типичното за форума "майчинско" чувство:

aз предлагам на цукини да си прибере малко томахавката и да смекчи тона. доста е грубичък.
зачетох се в постовете и си обясних някои неща. не знам точно къде живееш от 20 години, цукини, но явно нямаш ясна представа за акта на осиновяването в българия. явно си и позабравил манталитета на българина. като цяло си прав за тормоза, малтретирането и лошото положение на децата, но би трябвало да се знае, че говорим за българия.

предлагайки му "майчински" съвети и обяснявайки със снизхождение, че освен бос, субекта няма и кожа по ходилата.

Искам да ви кажа, че все повече съм впечатлен и изненадан ( а аз тук пиша и чета отдавна и си мислех, че ви познавам...) за невероятните умения, които имате да игнорирате напълно посланията в постовете на някои от нас и да да търсите "под вола теле". Сигурно е абсолютно нормална човешка реакция на отричане има много специалисти могат да го обяснят тук, но не мога да приема, че това е достатъчно опрадвание да толкова нетолерантно отношение към много новопристигнали.

Мили, скъпи майки. Това, което се опитвам да ви кажа, но явно е трудно да го чуете, е че не е необходимо да си "обут" за да пишеш тук.

М да. Но тогава сигурно ще се намери друга причина... Тогава ще носи очила... Или пък шапка?

Имаше един виц за заека, дето бил пребиван, защото нямал цигари сещате ли се?

Останете си щастливи, спокойни, доволни и вярвайте във всички разбирания, което сте си изградили за да обяснят странния глупав и объркан свят.

Ехооооооо 
Влиза някой във форума пуска ни една бомбичка която както в повече случаи не се случва с него а с някой си/сестра, приятелка, съседка/  и ние почваме да пишем, пишем. После се появява още някой си който почва да отговаря само на въпреки и е толкова компетентен че ще си помисли човек че е изгледал 199 деца че и майките им.
Темичката е супер и не вярвам някой покрай цялото това щастие да не се е сблъскал и с депресията. Нормално е живота ни се преобръща изцяло. Вече започваме да мислим само за малкото същество а  ние с нащите стари навици си оставаме в миналото.  никога не съм мислила да си върна детето но е имало много моменти в който съм мислила че не съм добра майка и не мога да се справя.

Аист, никъде не съм писала, че депресията ще отшуми сама, но доколкото разбрах майката вече е на лечение.

Магьоснико, не знам дали си забелязал, но щом един човек предизвиква такива реакции, обикновено нещо казано от него е неправилно, несправедливо или носи повече вреда, отколкото полза. Преди години, когато се е раждало дете и майката тихо, шепнейки е промълвявала "ами то такова... недъгаво е" със същия успех някой е казвал "Убийте го!". Тогава обаче хората е нямало как да "изобличат нахалника" и да покажат на всички, че той е достатъчно бос. Трябвало е доста време, докато хората са се решили все пак да си бранят децата и да отменят смъртта им.
Сега имаме право на глас. Той казва "върнете ги", аз пък казвам "не ги връщайте, освен ако наистина не е необходимо". Обаче така поставени мненията има 50 на 50% вероятност някой да застане зад мен или зад него. За да повиша броя на застаналите зад мен е редно да се обоснова и да насоча вниманието на всички към краката му. Той има право да е бос, но и ние имаме право да показваме, че е бос.

абе, че проблемът е в обувките, в обувките е. но не в липсата им, а в мястото, където стягат
нейсе. аз започнах да се развеселявам. чукча най-вече е писател, а не читател.
не мога да се меря с такива задълбочени разбори, та се оттеглям.  надявам се просто нуждаещите се да извлекат полза от темата.
 
отивам да си прилагам нормално развитото майчинско чувство в реалния свят, в който живея

който иска и търси помощ, ще я получи. въпросът е да я поиска.

Е сега ако и мъжът на жената пусне тема, че тя има любовник, ще разбера що някои толкова се пенят и показват разбиране на проблема депресия след осиновяване.