Съвместното съжителство не е винаги изгода само за едната страна. Понякога съществува и необходимост от сътрудничество - мама пере и готви, синът дава по някой лев за сметките. Иначе може да се окаже, че на 30г има пари колкото да се самоиздържа и по всяка вероятност ще си остане стар ерген - гаджето ще го обяви за мухльо, защото не може да плати сметките в заведението.
- Публикувана: 14 май 2008, 17:54 ч.
- Последно мнение: 7 юни 2008, 09:30 ч.
За мъжете около 30те които още живеят с мама и тати
И аз нямах нищо против в началото, дойде ми дюшеч, обаче в един момент само дето хляб и безалкохолни не ни се изпращаха, да не умрем гладни и жадни. Не ми беше приятно.
Любознателна, когато има СЪТРУДНИЧЕСТВО, няма прецакан. Т.е. живеят така и така, защото така и така.... Всеки допринася. Малко като в кошер.
Темата е по-скоро за търтеите в кошера. За тези, които предпочитат да не си създават излишни напъни когато може и така.
С бившия ми съпруг не живеехме заедно с родителите му , но все пак той беше едно мамино детенце. Присъствието им се усещаше дори в леглото ,ако щете ми вярвайте. Естествено бракът ни се сгромоляса с гръм и трясък. Искам да кажа ,че местожителството не е най-важния признак, тук става въпрос за манталитет, възпитание и разбирания. П* тьото ще си е п* тьо и да не живее при маминка. По -големия проблем се оказват властните маминки, които държат да се грижат за бебчетата си до преклонната им възраст. Нали сте гледали "Всички обичат Реймънд"? Е ,нещо такова се получава и е много трудно да жонглираш с търпението си и нервичиките си.
Ако човек се разбира с родителите си, намирам го за напълно нормално. Миналата година имахме съученическа среща. Оказа се, че почти всички жени сме вече женени с деца, а от съучениците ни имаше над 10 ергени, всички живеещи с родителите си в същия апартамент и квартал, където са си от 30 години.
Мен идеята да съм с родители направо ме плаши, но явно за много хора не е така, напротив, добре им е.
Мен идеята да съм с родители направо ме плаши, но явно за много хора не е така, напротив, добре им е.
Ако човек се разбира с родителите си, намирам го за напълно нормално. Миналата година имахме съученическа среща. Оказа се, че почти всички жени сме вече женени с деца, а от съучениците ни имаше над 10 ергени, всички живеещи с родителите си в същия апартамент и квартал, където са си от 30 години.
Мен идеята да съм с родители направо ме плаши, но явно за много хора не е така, напротив, добре им е.
Мен идеята да съм с родители направо ме плаши, но явно за много хора не е така, напротив, добре им е.
Защо много си мислят че трябва задължително да има някакъв проблем/неразбиране че да заживееш отделно т.е. самостоятелно
Все си мисля че колкото повече се удължава момента на отделянето от родителското тяло , толкова това става все по-трудно за напред
... малко или много това "попечителство" оказва влияние ........... 
"мненийцето; нещица; мЪжлета", почувствах се като минимон.
Нямам лошо мнение за тези мъже.Нито за жени на 30 живеещи с родителите си.
Имам едно на ум, обаче.
Нямам лошо мнение за тези мъже.Нито за жени на 30 живеещи с родителите си.
Имам едно на ум, обаче.
...иначе това е и мойто мнение като цяло 
Оооо познавам такива.Никой от тях не го е закъсал финансово,но при мама е по-лесно.
Аз не го приемам този за мъж.Той за себе си не е поел още отговорност,а какво остава за вбъдеще за жена,деца.Едва ли.
Ама жалко,защото в България е пълно с такива мъже.Май ние майките бъркаме някъде
Аз не го приемам този за мъж.Той за себе си не е поел още отговорност,а какво остава за вбъдеще за жена,деца.Едва ли.
Ама жалко,защото в България е пълно с такива мъже.Май ние майките бъркаме някъде
Все си мисля че колкото повече се удължава момента на отделянето от родителското тяло , толкова това става все по-трудно за напред ... малко или много това "попечителство" оказва влияние ...........
... малко или много това "попечителство" оказва влияние ........... 
)Явно един от показателите, по които съдим дали да си "вземем" мъж, е местоживеенето му.
А по какво съдим кога една жена/съпруга е притеснена от родителите на съпруга. И кога я е яд, че не може да се наложи над свеки. Колко от нас, с ръка на сърце, биха казали, че се съобразяват с щенията на милото? Дори и ако те включват съжителство с "мама"?
А колко от нас предпочитат да послушат милото, а не "мама" (вече нашата си, по-умната от милото)?
Или как преценяваме дали става дума за мъж под чехъл, или съпруга-командир?
Има много допълнителни фактори - примерно мама на 70 и не може сама на тази възраст - някакво заболяване. Решила жената да ражда на 40, синчето по неин пример късно да се жени, но докато стане време да си вземе жена се оказва че вместо дете трябва мама или тати да гледа. А тази тенденция ще се увеличава, като гледам колко жени все повече отлагат децата докато се справят с кариера, а пък за мъжете - още по-зле.
Това го пиша, защото си спомням разговор с един познат на 25 години, дето бързаше да се прибере вечер поради горепосочените причини.
Това го пиша, защото си спомням разговор с един познат на 25 години, дето бързаше да се прибере вечер поради горепосочените причини.
п.п. всичко е резултат от меркантилността на съвременната жена....
Е, разбира се, всички световни беди идват от там - проклетите меркантилни жени, които искат хубаво и удобно жилище и добър живот за децата си
Ама сме злиииии, злииии
