А кога не приемате извинения?
Дали съм му простила в себе си обаче е съвсем друг въпрос. - Публикувана: 15 май 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 16 май 2008, 22:28 ч.
Извинявай! Съжалявам!
Аз ги приемам, за да му олекне на човека, защото съм добричка
Дали съм му простила в себе си обаче е съвсем друг въпрос. Т.е., не допускате, че човек може да се развива към по- добро? Веднъж сгрешил, до гроб сгрешил?
За мен тези думи имат голяма стойност.Винаги се извинявам, когато знам, че съм виновна, а дори и да не съм виновна и виждам, че на човека до мен му е станало много гадно се извинявам, за да се почувства той добре.Обаче този човек до мен почти никога не се извинява.Никога не си признава, че е сгрешил и, че е наранил.Ама никога разбирате ли?Като знае, че е виновен сменя темата или мълчи и нищо не казва.Това за мен изобщо не е приятно, защото когато ме наранят ми е по-добре да чуя "извинявай, сбърках" от колкото нищо.Прощавам, но не забравям.Прощавам, защото се поставям на мястото на другия и знам колко ще ми е неловко, ако аз направя дадено нещо.Тааа..тези думи за мен са от голямо значение, поради факта, че често съм наранявана, а не получавам дори едно извинение, какво остава пък за нещо друго.
"Извинявай" и "Съжалявам" са думи, отдавна изключени от ежедневната реч. И дори, когато хората бъркат, обиждат, после разбират грешката си, пак не се извиняват!
Аз се извинявам, понякога дори първа, понякога дори и без нужда. Извинението дори и повече е за мен, тази която го казва, отколкото за човека отсреща. Защото хората дори и не очакват да им се извиниш... Ако го направиш, не ще те приемат сериозно. Или поне повечето.
С други думи и култура и възпитание отиват в друга посока.
Аз се извинявам, понякога дори първа, понякога дори и без нужда. Извинението дори и повече е за мен, тази която го казва, отколкото за човека отсреща. Защото хората дори и не очакват да им се извиниш... Ако го направиш, не ще те приемат сериозно. Или поне повечето.
С други думи и култура и възпитание отиват в друга посока.
Приемам извинения, когато са искрени.
Съгласна съм.
Има ли грешка,има и прошка.
Но когато грешките се повтарят,
тези две думички губят смисъл
Но когато грешките се повтарят,
тези две думички губят смисъл
Съгласна съм.
Лицемерието е висша форма на общуването. Няма "извинявай", няма "прости ми". Зад всяка неволност се крие добре премерена закономерност. Колкото и да е несъзнателна или "без да искам". От години не съм ползвала думата "извинявай". Правилото е просто- не правя на другите това, което не искам и те да не правят на мен. Хората сме еднакви. Чисто и просто като пролетен дъжд. 
Препоръчани теми