Как протича живота ви след загубата?

  • 21 370
  • 180
  •   1
Отговори
# 150
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Никога не съм се чувствала така, както след загубата, животът си тече - за мен монотонно, безинтересно, нямам желание за абсолютно нищо и така вече 6 черни месеца. Не мога да разбера защо трябва да е толкова трудно и толкова сложно всичко... След като Йоанка почина, се стремях да вдъхвам кураж и сила на всички,  Cry , след месец рухнах, сега продължавам да водя този ужасен ужасен живот.
Искам само един лъч светлина, за който да се хвана, къде е той:cry: на 27 г. съм а се чувствамвсе едно съм на 100, искам да съм майка, ще мога ли, ще имам ли време за всичко

# 151
  • Мнения: 5 138
Искам само един лъч светлина, за който да се хвана, къде е той:cry: на 27 г. съм а се чувствамвсе едно съм на 100, искам да съм майка, ще мога ли, ще имам ли време за всичко
Ще можеш мила, ще можеш и време няма да ти остане косата да си оправиш от грижи и тичане след него.
Толкова ще ти обсеби живота малкото човече като се появи, че и самата ти ще се питаш къде отиде тая силна болка и мъка отпреди и ще се пощипваш от време на време за да видиш дали е истина това щастие което изживяваш с новото човече или е сън, поне аз така правя в момента и всеки ден е по-щастлив от предишния.
Само си спомням мъката която съм изживяла, моля се да са добре там където са и скачам веднага защото дребния човек е от беля на беля и не ми оставя и секунда време да се отплесвам с лоши мисли  Hug Hug Hug

# 152
  • Мнения: 3 166
Сиси, силно се моля твоят лъч светлина да огрее изстрадалото майчино лице съвсем скоро. Praynig Понякога е така трудно да вярваш в по-светлото бъдеще, но това не значи, че то не съществува.

 Hug

# 153
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Наистина трудно е да вярваш...опитвам се
Без Вас мили приятелки съм изгубена, много Ви обичам и силно Ви прегръщам всичките Hug

# 154
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Сиси, понякога вървим през долината и ни е тъмно и мъчно
няма слънчев лъч, няма вяра, няма надежда има само страх...но напук на това оцеляваме....
не е страшно да си във властта на всичките гореописани емоции....страшното е след време когато излезнеш от мрака да го задържиш в сърцето и мислите си!
страдай и бъди тъжна, върви лекичко и всъщност ще видиш, че всеки ден слънцето ще бъде по-близко до теб
  bouquet но нощите са част от деня и няма как да ги избегнем - понякога те са по-дълги и носят много самота и болка...но слънцето винаги изгрява   bouquet

# 155
  • Варна
  • Мнения: 2 678
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry

# 156
  • София
  • Мнения: 12 554
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry

Миличка, всяка от нас е имала подобни страхове. Къде в по-големи, къде в по-малки граници. Естествено, че ще забременееш. После ще се следиш при повечко доктори и ще си родиш едно прекрасно и здраво бебе.
И да ти кажа, че всичко ще е наред - няма да ми повярваш, докато не вземеш в ръце детето си. Но поне тук има много майки, които са минали по този път и които с целите си сърца и души вярват в теб и в това, че някъде там в бъдещето те чака много много щастие.

# 157
  • Мнения: 3 166
.Миличка, всяка от нас е имала подобни страхове. Къде в по-големи, къде в по-малки граници. Естествено, че ще забременееш. После ще се следиш при повечко доктори и ще си родиш едно прекрасно и здраво бебе.
И да ти кажа, че всичко ще е наред - няма да ми повярваш, докато не вземеш в ръце детето си. Но поне тук има много майки, които са минали по този път и които с целите си сърца и души вярват в теб и в това, че някъде там в бъдещето те чака много много щастие.

По-добре не може да бъде изказано. Затова просто подкрепям мнението на Нана. Така е. Колкото и нереални и далечни да ни се струват понякога мечтите ни идва ден, в който се сбъдват сякаш напук на страховете и отчянаието. И при теб ще стане така. А дотогава - ти си знаеш - насреща сме. Hug

# 158
  • Мнения: 714
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry
Сякаш си изказала моите мисли и притеснения!!!Единственото спасение за мен е в това,че желанието ми за бебе е в хиляди пъти по-голямо от страховете ми!Разбира се ,лутам се  в лабиринт от безкрайни въпроси,но подкрепата ,която получавам от мъжът до мен,от приятели и от вас,мили момичета съхранява жива и вярваща в доброто!Прегръщам ви,всички до една ангелски майчици!!! Hug Hug Hug

# 159
  • Мнения: 34
 za parvi pat pi6a za moqta bolka i az  si zagybix deteto predi sedmica.jivq 2 dni bolkata e golqma i e mnogo trydno da prodalja napred neiskam da vijdam nikoi samo blizki neizlizam negovorq s po4ti nikogo.trydno e 4ovek da prodalji napred kato znae 4e deteto mu go nqma.4akaxme go s takova jelanie a v edin moment si doidox sama bez nego mnogo me boli 4e to go nqma.maja mi mnogo trydno priema tova.taka i toi  go iska6e i 4aka6e a sega go nqma neznam kak 6te prodaljim za napred

# 160
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
za parvi pat pi6a za moqta bolka i az  si zagybix deteto predi sedmica.jivq 2 dni bolkata e golqma i e mnogo trydno da prodalja napred neiskam da vijdam nikoi samo blizki neizlizam negovorq s po4ti nikogo.trydno e 4ovek da prodalji napred kato znae 4e deteto mu go nqma.4akaxme go s takova jelanie a v edin moment si doidox sama bez nego mnogo me boli 4e to go nqma.maja mi mnogo trydno priema tova.taka i toi  go iska6e i 4aka6e a sega go nqma neznam kak 6te prodaljim za napred

ако не продължите напред - никога няма да прегърнете дете!
 Praynig за детенцето!  Praynig за теб да намериш сили да продължиш, за да може някой ден да прегърнеш детенце!

# 161
  • Мнения: 3 016
Таня, съжалявам  за загубата .. Hug.catnadeen го е казала много точно .

# 162
  • Мнения: 34
Da taka e vseki taka kazva trqbva malko po malko da se prodalji za napred no bolkata e golqma i trqbvat mnogo sili za tova.kogato znam 4e sam rodila edno malko bebe koeto go gledax dva dena a v edin moment mi kazaxa 4e po4inalo i to go nqma tarsqgo navsqkade i se 4ydq kade sam sgre6ila 4e taka sam nakazana

# 163
  • Мнения: 3 016
Таня,  аз го гледах 5 дни, но повярвай ми ако сама не си помогнеш както се казва и Господ няма да ти помогне. Знам че е трудно, но ще видиш че с времето ще свикнеш с болката, в един момент ще разбереш че с мълчание, със сълзи нещата не се оправят .А болката от загубата-тя е вечна.  Hug те силно и ти желая скорошно възстановяване.

# 164
  • Мнения: 3 166
Таня, напълно те разбирам как се чувстваш. Два пъти съм си тръгвала от болницата с празни ръце и пуста душа. Точно защото съм го изживяла съм наясно, че каквото и да ти кажем сега е невъзможно да вярваш в това, че един ден ще си пак щастлива. По същия начин аз не вярвах. Наистина е нужно време. Банално и клиширано, но факт. То ни учи как да продължим. Защото сме длъжни да продължим. Заради онези, които са до нас. А също и заради онези, които вече не са. Sad Времето ни носи и помирение. Защото най-трудно е да приемеш случилото се. Един съвет от мен, Таничка. Не се опитвай да подтиснеш мъката и да се държиш мъжки. Да се правим на силни е голяма грешка. За да приемем случилото се, трябва да първо да си позволим да поплачем и да страдаме. Един ден твоето мъничко вързопче щастие ще дойде при теб. Знам това също от личен опит. Никога няма да забравиш загубената рожбичка, но животът ти ще е изпълнен с нов смисъл, радост и усмивки. А дотогава - ние ще бъдем до теб. За разговор или просто за приятелско рамо, на което да излееш мъката си. Hug

Flowers Rose Flowers Rose за мъничката ти рожбичка...

Общи условия

Активация на акаунт