Как протича живота ви след загубата?

  • 21 407
  • 180
  •   1
Отговори
# 150
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Никога не съм се чувствала така, както след загубата, животът си тече - за мен монотонно, безинтересно, нямам желание за абсолютно нищо и така вече 6 черни месеца. Не мога да разбера защо трябва да е толкова трудно и толкова сложно всичко... След като Йоанка почина, се стремях да вдъхвам кураж и сила на всички,  Cry , след месец рухнах, сега продължавам да водя този ужасен ужасен живот.
Искам само един лъч светлина, за който да се хвана, къде е той:cry: на 27 г. съм а се чувствамвсе едно съм на 100, искам да съм майка, ще мога ли, ще имам ли време за всичко

# 151
  • Мнения: 5 138
Искам само един лъч светлина, за който да се хвана, къде е той:cry: на 27 г. съм а се чувствамвсе едно съм на 100, искам да съм майка, ще мога ли, ще имам ли време за всичко
Ще можеш мила, ще можеш и време няма да ти остане косата да си оправиш от грижи и тичане след него.
Толкова ще ти обсеби живота малкото човече като се появи, че и самата ти ще се питаш къде отиде тая силна болка и мъка отпреди и ще се пощипваш от време на време за да видиш дали е истина това щастие което изживяваш с новото човече или е сън, поне аз така правя в момента и всеки ден е по-щастлив от предишния.
Само си спомням мъката която съм изживяла, моля се да са добре там където са и скачам веднага защото дребния човек е от беля на беля и не ми оставя и секунда време да се отплесвам с лоши мисли  Hug Hug Hug

# 152
  • Мнения: 3 166
Сиси, силно се моля твоят лъч светлина да огрее изстрадалото майчино лице съвсем скоро. Praynig Понякога е така трудно да вярваш в по-светлото бъдеще, но това не значи, че то не съществува.

 Hug

# 153
  • Варна
  • Мнения: 2 678
Наистина трудно е да вярваш...опитвам се
Без Вас мили приятелки съм изгубена, много Ви обичам и силно Ви прегръщам всичките Hug

# 154
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Сиси, понякога вървим през долината и ни е тъмно и мъчно
няма слънчев лъч, няма вяра, няма надежда има само страх...но напук на това оцеляваме....
не е страшно да си във властта на всичките гореописани емоции....страшното е след време когато излезнеш от мрака да го задържиш в сърцето и мислите си!
страдай и бъди тъжна, върви лекичко и всъщност ще видиш, че всеки ден слънцето ще бъде по-близко до теб
  bouquet но нощите са част от деня и няма как да ги избегнем - понякога те са по-дълги и носят много самота и болка...но слънцето винаги изгрява   bouquet

# 155
  • Варна
  • Мнения: 2 678
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry

# 156
  • София
  • Мнения: 12 554
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry

Миличка, всяка от нас е имала подобни страхове. Къде в по-големи, къде в по-малки граници. Естествено, че ще забременееш. После ще се следиш при повечко доктори и ще си родиш едно прекрасно и здраво бебе.
И да ти кажа, че всичко ще е наред - няма да ми повярваш, докато не вземеш в ръце детето си. Но поне тук има много майки, които са минали по този път и които с целите си сърца и души вярват в теб и в това, че някъде там в бъдещето те чака много много щастие.

# 157
  • Мнения: 3 166
.Миличка, всяка от нас е имала подобни страхове. Къде в по-големи, къде в по-малки граници. Естествено, че ще забременееш. После ще се следиш при повечко доктори и ще си родиш едно прекрасно и здраво бебе.
И да ти кажа, че всичко ще е наред - няма да ми повярваш, докато не вземеш в ръце детето си. Но поне тук има много майки, които са минали по този път и които с целите си сърца и души вярват в теб и в това, че някъде там в бъдещето те чака много много щастие.

По-добре не може да бъде изказано. Затова просто подкрепям мнението на Нана. Така е. Колкото и нереални и далечни да ни се струват понякога мечтите ни идва ден, в който се сбъдват сякаш напук на страховете и отчянаието. И при теб ще стане така. А дотогава - ти си знаеш - насреща сме. Hug

# 158
  • Мнения: 714
catnadeen  колко ли време ще стоя в мрака...а и тези нощи-наистина е трудно.
Питам се това ли ще правя винаги: да се притеснявам дали ще забременея, дали бременността ще е сполучлива, дали бебето ще е увредено, дали всичко с раждането ще е нормално, дали ще го изгледам живо и здраво и милион други въпроси от които изпадам в паника всеки ден. Незнам какво да направя за да постигна душевно спокойствие и да не се плаша толкова много от живота  Cry
Сякаш си изказала моите мисли и притеснения!!!Единственото спасение за мен е в това,че желанието ми за бебе е в хиляди пъти по-голямо от страховете ми!Разбира се ,лутам се  в лабиринт от безкрайни въпроси,но подкрепата ,която получавам от мъжът до мен,от приятели и от вас,мили момичета съхранява жива и вярваща в доброто!Прегръщам ви,всички до една ангелски майчици!!! Hug Hug Hug

# 159
  • Мнения: 34
 za parvi pat pi6a za moqta bolka i az  si zagybix deteto predi sedmica.jivq 2 dni bolkata e golqma i e mnogo trydno da prodalja napred neiskam da vijdam nikoi samo blizki neizlizam negovorq s po4ti nikogo.trydno e 4ovek da prodalji napred kato znae 4e deteto mu go nqma.4akaxme go s takova jelanie a v edin moment si doidox sama bez nego mnogo me boli 4e to go nqma.maja mi mnogo trydno priema tova.taka i toi  go iska6e i 4aka6e a sega go nqma neznam kak 6te prodaljim za napred

# 160
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
za parvi pat pi6a za moqta bolka i az  si zagybix deteto predi sedmica.jivq 2 dni bolkata e golqma i e mnogo trydno da prodalja napred neiskam da vijdam nikoi samo blizki neizlizam negovorq s po4ti nikogo.trydno e 4ovek da prodalji napred kato znae 4e deteto mu go nqma.4akaxme go s takova jelanie a v edin moment si doidox sama bez nego mnogo me boli 4e to go nqma.maja mi mnogo trydno priema tova.taka i toi  go iska6e i 4aka6e a sega go nqma neznam kak 6te prodaljim za napred

ако не продължите напред - никога няма да прегърнете дете!
 Praynig за детенцето!  Praynig за теб да намериш сили да продължиш, за да може някой ден да прегърнеш детенце!

# 161
  • Мнения: 3 016
Таня, съжалявам  за загубата .. Hug.catnadeen го е казала много точно .

# 162
  • Мнения: 34
Da taka e vseki taka kazva trqbva malko po malko da se prodalji za napred no bolkata e golqma i trqbvat mnogo sili za tova.kogato znam 4e sam rodila edno malko bebe koeto go gledax dva dena a v edin moment mi kazaxa 4e po4inalo i to go nqma tarsqgo navsqkade i se 4ydq kade sam sgre6ila 4e taka sam nakazana

# 163
  • Мнения: 3 016
Таня,  аз го гледах 5 дни, но повярвай ми ако сама не си помогнеш както се казва и Господ няма да ти помогне. Знам че е трудно, но ще видиш че с времето ще свикнеш с болката, в един момент ще разбереш че с мълчание, със сълзи нещата не се оправят .А болката от загубата-тя е вечна.  Hug те силно и ти желая скорошно възстановяване.

# 164
  • Мнения: 3 166
Таня, напълно те разбирам как се чувстваш. Два пъти съм си тръгвала от болницата с празни ръце и пуста душа. Точно защото съм го изживяла съм наясно, че каквото и да ти кажем сега е невъзможно да вярваш в това, че един ден ще си пак щастлива. По същия начин аз не вярвах. Наистина е нужно време. Банално и клиширано, но факт. То ни учи как да продължим. Защото сме длъжни да продължим. Заради онези, които са до нас. А също и заради онези, които вече не са. Sad Времето ни носи и помирение. Защото най-трудно е да приемеш случилото се. Един съвет от мен, Таничка. Не се опитвай да подтиснеш мъката и да се държиш мъжки. Да се правим на силни е голяма грешка. За да приемем случилото се, трябва да първо да си позволим да поплачем и да страдаме. Един ден твоето мъничко вързопче щастие ще дойде при теб. Знам това също от личен опит. Никога няма да забравиш загубената рожбичка, но животът ти ще е изпълнен с нов смисъл, радост и усмивки. А дотогава - ние ще бъдем до теб. За разговор или просто за приятелско рамо, на което да излееш мъката си. Hug

Flowers Rose Flowers Rose за мъничката ти рожбичка...

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт