Как протича живота ви след загубата?

  • 21 404
  • 180
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 621
gerymery Толкова мъчно ми става когато вляза във форума и видя нова мама тук.... Съжалявам че и ти минаваш през това...  Hug Hug Hug
Хубаво е, че си бременна отново, страха е огромен и задушаващ понякога, аз лично си мисля, че никога няма да се успокоя и да се насладя на тази си бременност, искам само на края и да гушна живо и здраво бебе
Иначе тук можеш да намериш такава подкрепа, каквато понякога не намираш и в най-близките, защото всички тук знаем какво е една майка да изгуби детето си...
Пожелавам ти лека и спокойна бременност с щастлив край
 Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose Flowers Rose за твоето, за моето и за всички ангелчета

# 91
  • Варна
  • Мнения: 1 003
gerymery съжалявам, че и ти трябва да се присъединиш към нашия форум. Тук всички се борим с болката и страховете, за да сбъднем мечтата си. Пожелавам и ти да сбъднеш своята  Hug

# 92
  • Мнения: 5 138
gerymery трябва да вярва6 в 4удеса.Аз,която загубих и двете си де4ица след като ги отглеждах Ради 8месеца а Пресиян 7м. не съм изгубила надежда и всеки ден се моля на Богородица даме дари с живо и здраво детенце.И ти си длъжна да повярваш.

# 93
  • Мнения: 7 122
ГериМери,  Hug Hug Hug
Дано този път целия късмет бъде с теб и да гушкаш живо и здраво мъниче, което да запълва с щастие сърцето ти.  Hug

# 94
  • Мнения: 3 016
Гери Мери  Hug .Нека  този път Бог те дари с цялото щастие на Земята !

# 95
  • Мнения: 3 166
ГериМери,  Hug Hug Hug
Дано този път целия късмет бъде с теб и да гушкаш живо и здраво мъниче, което да запълва с щастие сърцето ти.  Hug

Присъединявам се към това пожелание!  Hug

# 96
  • Мнения: 226
Дано наистина бъдеш благословена и закриляна. Не позволявай на страха, онзи големия и гадния, да превзема душата ти. Страха съществува, защото ти го създаваш и подхранваш. Натъпкай го някъде в дъното на душата си и не позволявай да изплува, и да ти отнеме щастието. Живота е кратък и нямаме време да мислим за неща, които може да се случат, а може и да не се получат. Вярвай и с усмивка се бори - за теб, семейството ти и бъдещото ти бебе. С каквото мога, и пожелаеш ти, ще опитам да  помогна. Не се отказвай - много неща се оказват лесни за постигане. Просто трябва да повярваш. Hug

# 97
  • Мнения: 4
Тази тема е хубава, защото ще се включат момичета, при които е минало различно време от загубата и всеки може да получи доза успокоение, може би.... Страшно много мразя клишираното "живота продължава...", но наистина е така...
Към момента живота ми мога да нарека нормален. Гледаме си детето, тревожим се за ежедневните проблеми, излизаме с приятели, усмихваме се... Но и аз като Ники никога не спирам да си представям, че сега щях да имам 2 деца. Винаги и в най хубавите моменти се прокрадва тази мисъл. Винаги при всички запознанства с майки в парка си казвам, че това ми е 2рото дете. Много по лесно ще е да не се обяснявам, но някакси не мога... сякаш ако не го кажа съм го забравила и не го считам за мое дете... а това естествено е невъзможно, каквото и да правя, винаги ще е в сърцето ми...
За началото... какво да говоря... подобно на това, което всички сте изпитали и изпитвате - депресия, нежелание да правя нищо, нежелание да се в ърна на работа, нежелание да говоря с приятели и близки... Не можех да повярвам, че живота си върви при положение, че на мен ми се е случило това. Обаче продължи. Мъжът ми беше до мен, майка ми и баща ми също. Няколко много верни приятели непрекъснато ме тласкаха на пред... понякога и на сила.
Връщането на работа беше мъчително. Фирмата голяма... всеки знаеше... едни идваха и ме прегръщаха и изказваха съжаления, други просто не говореха... Но каквото и да направеха, като затвореха вратата на офиса аз почвах да рева. После взех да се въздържам заради колегите, с които работим заедно, усетих че ги подтискам. И чаках само да си тръгна, понякога още не стигнала до вкъщи на ъгъла на улицата почвах да плача...
Говорех много и със всеки. После разбрах, че е грешка. Сега споделям само с вас  Hug Хората не ме разбират, особено след като родих Виктория. Смятат, че сега всичко е наред... имам заместител. А моята празнина винаги ще я има колкото и деца да родя, нищо няма да замени онова очакване, вълнение и надежда... за онова бебе.
Живота ми се промени, аз се промених, семейството ни се промени. Научихме се да живеем със загубата и да вярваме, че един ден ще сме заедно, просто няма да е в този живот... И днес сме щастливи с това, което имаме тук.
Cher и аз се чуствам по абсолютно същия начин.

# 98
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
gerymery трябва да вярва6 в 4удеса.Аз,която загубих и двете си де4ица след като ги отглеждах Ради 8месеца а Пресиян 7м. не съм изгубила надежда и всеки ден се моля на Богородица даме дари с живо и здраво детенце.И ти си длъжна да повярваш.
Анелия, с теб сме...чакаме и ние
бъди търпелива и дай време на сърцето и ума си да приемат болката от загубите, страха и несигурността
прежали и тогава когато си готова ще си бременна
търпение, мила и уви колкото и клиширано да е - трябва и да се бориш с тъгата, да бъдеш силна, за да можеш да продължиш, защото в безната на безкрайната болка и страх не може да се износи нормално бебе според мен...човек трябва да изплува от тази бездна, за да продължи, а за това се иска малко старание, време и....сили

# 99
Благодаря на всички.
Днес бях на преглед. Видях наистина моето малко мъниче, а то е наистина много малко.Е все пак сме в пета-шеста седмица. Grinning Grinning Grinning Grinning Grinning Grinning
сега се чувствам страхотно. Само съжалявам че не си взех снимка, че да го покажа на таткото.

# 100
мили мамчета,дълбок поклон от мен.изчетох всичко и не спрях да плача докато чета.сега се чудя как по-рано не ви знаех.но пък и аз съм новак с компа.тои ми остана от сина.толкова помъдрели момичета,толкова рано помъдрели.благодаря ви че ви има.някои от вас сигурно са по-малки от моя син ,но като ви чета виждам и усещам цялата моя болка изразена толкова добре ,че аз нямам по-добри. Hug Hug Hug txtloves

# 101
  • Мнения: 10
                       Здравейте на всички, милички!

                  До скоро само четях и не смеех да пиша! Но днес събирам сили да се включа.
          Днес стават 35 дни без моя мъничък Цеци. Роди се на 22.09.2008 и почина на 27.09. Само на пет дни. Взеха ми го!!!
          От тогава до днес почти цялото си време прекарвам пред компютъра, за да чета форума или различни болести. За щастие имам по-голямо дете на 5 години - той ми помага да не полудея. Не че на него не му е трудно и мъчно, но се опитва да ме разсейва и ме кара да се усмихвам. И въпреки че е още много рано съм си обещала, че ще опитам да му подаря едно братче или сестриче. Той иска толкова много. Ще го направя заради него. Той видя малкото си братче в болницата и го чакаше вкъщи. Правеше му играчки от хартия.
        Последната диагноза на лекарите е генетично заболяване, което е с шанс за проява - 25%. Но все пак има и други 75%, които си струва да се запълнят. А и вече имам баткото, който е в тези 75% - благодаря на Господ за това.
          Иначе не бих казала, че болката е намаляла - напротив. Всеки ден е една и съща и ме изпълва цялата. Знам че ще е така докато съм жива, така както знам че трябва един ден да осъществя желанието на баткото  да си има другарче до себе си, така както има едно, което на звездичките.
        Пожелавам на всики един ден част от ангелчетата, да се върнат при вас със един нов живот. Прегръщам ви силно! Hug Praynig

                         Нека всички да запалим по една свещичка за нашите рожби!

# 102
  • Мнения: 3 016
МарианкаHug утрешният ден е точно такъв ,посветен на нашите ангелчета .Ще отидем при тях, ще им запалим свещичка  и ще се помолим -дано са добре там горе! smile3518
 Моите съболезнования за Цеци!

# 103
  • Мнения: 2 270
Марианка Hug
 Flowers Rose Flowers Rose за твоето ангелче . . .

# 104
Времето може да излекува само болката, която искаме да забравим. А аз съм сигурна, че тук няма жена, която да иска да забрави... Трудно е да намерим правилния път и да продължим.
Лутам се.
Не пиша често, но всеки ден плача и се радвам с момичетата във форума. Тогава не се чувствам сама.

Общи условия

Активация на акаунт