Не е въпроса какво има в центъра, а в удобството и времето.
Поне за мен тия две неща са основни. Да загубя 2 часа в път - сутрин 1 и вечер 1, само за да се придвижа до и от работа - не ми се струва оправдано, ако имам право на избор, разбира се. Предпочитам да прекарам това време с детето си и с мъжа си, за които така и така имаме прекалено малко време. Предпочитам да мога да изпия една бира вечер с приятели и да мога да се прибера за 15 минути вкъщи, пък дори с такси, отколкото да не мога да пийна нито една, защото после ще шофирам час. Предпочитам кукления театър за детето да е на 15 мин. път, отколкото едно отиване и връщане до там да ми отнема часове. Спокойствието и нормалните съседи можеш да имаш и в самата София, дори нещо повече - ако търсиш интелигентна среда - именно в града е по-често срещаната. Но не искам да те убеждавам, защото хората имат различни приоритети в тоя живот, щом за теб нов блок в Лозенец е кофти - ОК, живей извън София, всеки прави своя избор
Поне за мен тия две неща са основни. Да загубя 2 часа в път - сутрин 1 и вечер 1, само за да се придвижа до и от работа - не ми се струва оправдано, ако имам право на избор, разбира се. Предпочитам да прекарам това време с детето си и с мъжа си, за които така и така имаме прекалено малко време. Предпочитам да мога да изпия една бира вечер с приятели и да мога да се прибера за 15 минути вкъщи, пък дори с такси, отколкото да не мога да пийна нито една, защото после ще шофирам час. Предпочитам кукления театър за детето да е на 15 мин. път, отколкото едно отиване и връщане до там да ми отнема часове. Спокойствието и нормалните съседи можеш да имаш и в самата София, дори нещо повече - ако търсиш интелигентна среда - именно в града е по-често срещаната. Но не искам да те убеждавам, защото хората имат различни приоритети в тоя живот, щом за теб нов блок в Лозенец е кофти - ОК, живей извън София, всеки прави своя избор
Сега може да живея в Лозенец и да работя на 5-те кьошета и всичко да ми много удобно, но утре може да ми се наложи да работя в Обеля и тогава ситуацията леко се променя май?! Общо взето се изпада в същата ситуация, в която е Трейси в момента. Колко хора могат да си позволят да си сменят жилището според работата? Май не са много тези хора. А каква е разликата ако живея в Дружба, а работя в Княжево или пътувам от Костинброд до центъра на София? Разликата е, че в единия случай живея в апартамент на края на града, а в другия си имам къща с дворче, но съм в друг по-малък град.В крайна сметка няма нещо, с което да не може да се свикне и в един момент пътя от град около София до София се превръща в една рутина. Изобщо не усещат кога го изминаваш. Да, по-скъпо е да живееш в къща, но пък удоволствието за повечето хора е доста по-голямо. Казвам повечето, защото има хора (като теб), които обичат "лудницата" и не им пречи по-мръсния въздух и шума. Други пък предпочитат малко повече път, но да са на тишина и спокойствие след работа.
И в световен мащаб е доказано, че колкото е по-бедна една държава, толкова по-пренаселено е ситито и всички хора се преселват в големия град и се тъпчат в центъра като в нашата държавица. В по-богатите държави, центъра е предимно административна част на града, а хората живеят в покрайнините като Трейси
.Но сега да споделя-ставаше въпрос,че се местим на село,близко до областен град,тъй като имахме купена къща там/за старини 
/.Кризата ни засегна и за да не плащаме наеми в града си грабнахме багажчето и айдееее.....на село.Притеснявах се за комфорта на сина си тинейджър,но сега от позицията на натрупан селски живот 
вече 2 месеца,мога само да се похваля.Сутрин пътувам с колата 15мин,синът ми след у-ще изкарва следобяда при баба си и дядо си в техния апартамент,а вечер в 18ч.,айде обратно "на шело".Моя пример не е адекватен много на темата,но все пак,ако растоянието не е убиващо,а животът е по-спокоен и се чувства човек уютно си струва.Ние с мъжа ми сме си градски чеда,но винаги сме мечтали за къщичка и двор с кучета и котки,градинка,хамаче,цветенца и ето сега работим по въпроса 
Ще пусна снимки напролет,да се похваля!Успех на всички на които им предстои такава дилема 
е, чак да сме приклещени от планината... 
