Публикувана: 13 юни 2008, 13:47 ч.
Последно мнение: 18 юни 2008, 15:34 ч.

Тъжна съм

5 259
105
1

# 90 17 юни 2008, 14:08 ч.

Мнения: 523

Цитат на: baibibi в пн, 16 юни 2008, 23:58

anhelika , мъжът ти е постъпил безотговорно - първо, ако е смятал, че моментът не е подходящ за второ дете, е трябвало да вземе мерки преди да забременееш. Второ - принуждавайки те да направиш аборт, то той абсолютно с лека ръка може би те е обрекъл на бъдещо бездетие. Всеки аборт крие рискове. Той не уважава тялото ти, следователно не уважава и теб. Дано да не ти звуча грубо, но твоят мъж не мисли достатъчно за теб, държи се като абсолютен егоист.
За аборта недей да страдаш. Едно нежелано дете е по-лошо от аборта. Може да страдаш само за това, че до теб не стои мъж, който може да поеме отговорност за своите действия. Все пак бебе не се прави само от един човек, нали?
Аз не бих простила такова отношение, никога.

Това е и моето мнение . Сега трябва да се стегнеш и да се опиташ да не мислиш за мъката , която са ти причинили роднините ти и мъжът ти . Но те съветвам да се замислиш какво е отношението на мъжът ти към теб , щом той самият те е подтикнал към аборт . Замисли се и за отношението на роднините си . И най - накрая ( но не по и важност) се замизли от тук нататк какво искаш да направиш с живота си и дали трябва да се оставяш да те манипулират по този гаден и подъл начин .

# 91 17 юни 2008, 14:39 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Наистина мъжът е постъпил безотговорно, но станалото - станало. Да си остане в миналото. Те вече имат едно малко детенце и според мен трябва да си го гледат, а не заради тази грешка да го оставят да расте без родители и в такава среда.
Но ... бягай далеч от родата Peace

само с мъжът ти ще се оправите Peace

Мисля ,че с времето ще си покаже дали можете да живеете заедно и да се разбирате bouquet

# 92 17 юни 2008, 16:04 ч.

София
Мнения: 5 079

НЕ бих направила аборт НИКОГА.
По - скоро бих се разделила с "любимия", ако застане по този начин срещу мен, срещу живота ми, срещу щастието ми . Cry

Наскоро най - близката ми приятелка преживя същото. Затова те разбирам. Но не мога да те оправдая или успокоя.
Другите момичета са ти дали добри съвети... дано да ти бъдат от полза (и за в бъдеще най - вече...) Rolling Eyes

# 93 17 юни 2008, 17:18 ч.

Мнения: 1 062

Цитат на: ol4eto в вт, 17 юни 2008, 16:04

Много от майките тук не биха, дори не биха избрали такъв мъж за съпруг. Но подобни реплики биха и насадили допълнително чувство за вина и тъга, от което според мен тя сега няма нужда, защото вече не е изправена пред избора - дали... Направила го е и просто споделя, че и е тъжно. Дори да се самообвинява, нищо няма да се промени. Освен това поговорката "никога, не казвай, никога..." е много вярна Wink

, така че нека не се заричаме. И е трудно да се направи подобен избор, когато си на едно майчинство, без подкрепа от съпруг, родители, без дом, с дете на 1г.7м. А и не е лесно да оставиш бащата на детето си, особено ако е добър баща и го обичаш. Сложно е. Просто исках да посъветвам да не пишем постове, които биха я накарали да се почувства още по-зле. И без това явно не среща разбиране от близките си, затова споделя мъката си тук. Hug

# 94 17 юни 2008, 20:23 ч.

Мнения: 13 868

Мила Анхелика
Ах каква трудна ситуация, разбирам и колко много си изстрадала, колко е комплицирано всичко и колко би било хубаво дори при същия болезнен за теб завършек да имаш едно рамо на което да поплачеш. Жалко, че мъжът ти не е това рамо, но какво да се прави, вярвам че щом го обичаш и си избрала да живееш с него той си има своите достойнства.
Може би ще ме линчуват заради изказването ми, но си мисля че решението ти е правилно, макар и в никакъв случай не е било лесно. Според мен едно дете се ражда и отглежда "заради" а не "въпреки" - както е в твоят случай, така би го обрекла , както и себе си на страдание и може би подмятания от сорта на "мамината грешка", никак не лесно за едно дете, децата са мноооого чувствителни към такива ситуации. Това не би те сближило и с мъжът до теб а може би дори би те и отдалечило, но кой знае.
Срам за родителите ти, че не са те подкрепили, тогава може би дори "въпреки" щеше да има шанс. Не съм набожна но си мисля че онова там дето е над нас ще ги накаже за жестокостта и коравосърдечието им...
Поплачи си мила, дано ти олекне ...

П.С а жените които тук казват неща като НИКОГА, просто да се молят съдбата им никога да не ги постави в такава ситуация

# 95 18 юни 2008, 08:56 ч.

Мнения: X

Здравей те момичета.Благодаря ви много за разбирането.И аз си мислех,че никога няма да мога да направя такова нещо,но ето случи се.Трябва да се опитам да гледам напред заради дъщеря ми,тя ми е най скъпотото нещо.Благодаря ви и ви прегръщам най искрено. Hug

# 96 18 юни 2008, 09:33 ч.

Мнения: 121

Миличка сигурно вече си преосмислила миналото. Гледай напред оптимистично и дано в бъдеще имаш подкрепа от близките и най-вече от съпруга ти. Hug

# 97 18 юни 2008, 09:40 ч.

Някъде на път....
Мнения: 10 351

anhelika, само така! Само свежи мисли занапред! Hug

# 98 18 юни 2008, 09:46 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: Ескарина в пт, 13 юни 2008, 14:08

anhelika, не мога да повярвам #Crazy

Аз си спомням как тръпнеше в очакване да разбереш дали си бременна, колко много искаше да видиш двете чертички и колко се зарадва, когато докторът е потвърдил бременността. Направо не знам как си се решила на аборт само месец след това Cry

и аз така .....акъла не ми го побира , но вече станалото е станало -няма връщане назад каквото и да си говорим .

# 99 18 юни 2008, 09:58 ч.

Мнения: 3 929

Всяко зло за добро, колкото и банално да звучи. С времето сама ще го осъзнаеш. Аз бих предпочела да направя аборт, вместо да отглеждам дете в такава обстановка и с такова отношение от страна на най-близките ми хора.

# 100 18 юни 2008, 10:25 ч.

Мнения: 750

И аз "се качих на влака - хайде да ти угодя за второ, то няма да стане от един път", но стана. Отначало натиска беше голям, но аз съм голямо момиче и казах, че няма да махна детето. После дойдоха дните, когато мъжа ми по никакъв повод не се сещаше, че съм бременна, нито споменаваше, нито предприемаше нещо за бебето, просто все едно няма такова. Чувствах се ужасно, не съм и първа младост, по принцип срещах неразбиране заради годините ми и много плаках. Сега по-щастлив татко сигурно няма, много съжалява за постъпката си и истински обича малкия, простих и забравих.
Живота продължава, не отстъпвай никога повече от това, което ти казва сърцето.Момичетата, правилно те съветват, намери начин да живеете сами. bouquet

# 101 18 юни 2008, 10:45 ч.

Мнения: 52

Не мисля че имаш нужда от обвинения,а по скоро от подкрепа.Бъди силна.Намери начин да се отделите по скоро. Hug

Успех

Последна редакция: ср, 18 юни 2008, 14:34 от jacky_m

# 102 18 юни 2008, 12:00 ч.

под жаркото слънце
Мнения: 2 565

Цитат на: baibibi в пн, 16 юни 2008, 23:58

Подкрепям абсолютно Peace

# 103 18 юни 2008, 14:06 ч.

София
Мнения: 11 767

Цитат на: baibibi в пн, 16 юни 2008, 23:58

anhelika аз те подкрепям и те разбирам колко ти е тежко.Сигурна съм,че някой ден ще имаш друго бебче.
Обаче не мога да не се съглася с горния пост.Извини ме,но мъжа ти е за бой и очевидно не можеш да разчиташ на него.
А за това дали да оставиш детето мисля,че майка ти няма думата,независимо от факта,че живеете при нея.
Кураж мила,нещата ще се наредят,просто бъди по-твърда от тук нататък! Hug