Лятна - магрибско - образователна - 1

  • 55 528
  • 292
  •   1
Отговори
# 285
  • София
  • Мнения: 3 778
Здравей Деси   bouquet
събрахме се много бойна групичка, ама така е като сме хубави и умни българските моми  Laughing на мен мнооооого ми се ходеше до Агадир, но от толкова обикаляне и за толкова малко време изобщо не остана възможност да стигнем до там  ooooh! може би другия път, но чувам само хубави неща за този град, да си кажа правичката направо ми е любопитно да го видя  Rolling Eyes Не мога да ти кажа как стои въпросът с документите за брак, защото мойто` мъж е с два паспорта - марокански и друг и предпочита да си ходи с другия, защото свободно пътува из целия свят и почти никъде не му искат визи и други подробности.
Кате, аз толкова бях шашната заради подаръците, нооооо да, приеха се толкова радушно и дори някой нещо да не е харесал, то не ми дадоха да разберат. Казаха ми 10000 пъти благодаря, а нещата, които занесох явно направиха впечатление и трогнаха много. Разбрах, че жестът е по-важен отколкото каквото и да е друго, дори и да е нещо малко, важното е че си се сетил... така ти доставя удоволствие да правиш подаръци, защото просто хората ги оценяват. Става ти едно мило на душата.
Много се смях, защото като кажеш България и първото което казват е ... а Стоичков... а граф Дракула  Rolling Eyes Thinking newsm78 #Crazy аа Бербатов  Joy после обаче имаше - я разкажи повечко, я сега това, я онова... та им беше интересно пък и се забавлявах да обяснявам за това и онова...
makaui daniela Всичко, което пишеш ми звучи вкусно   Laughing ако ми намериш снимки на тези закусчици ще ти бъда благодарна, пък и ако някой знае как се правяяяяят. Разбира се, едва ли ще са като "у дома" но нищо не пречи да се пробва... лошото е, че кулинарията никак не ми се отдава, обаче стомахчето ми доста ги хареса, а и не само моето така че може пък да успея Wink Не ходихме до Сиди Харазем или да си призная чесно не помня, а имам лист, на който са ми написали почти всички места, които посетихме, малко като в училище, но пък не ми се ще да забравя нещо  Rolling Eyes
Родата там сърдечно ми обясни, че не е лошо да изпусна самолета и "да стана магребианка" ама нова дума измислих на български  ooooh! Whistling та да видим, даммммм Въпреки че ми е мъчно не искам да се фокусирам върху лошите неща, защото така само ще товаря сърцето си и ума си... Човек трябва да е позитивен, за да му се случват хубави неща нали...  bowuu

# 286
  • Мнения: 110
Момичета, пускам вече новата 2-ра тема, че виждам тук сме до 15-та страница и ако се разпишем активно ... току-виж някои остане заключен пред вратата и не може да се изкаже на всеослушание и го обземе - съвсем не по марокански, полъх на смут....

Затова ето я нея, преливащата от любов, спомени и планове втора тема за Магриба...       


http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=324268.new#new

# 287
  • Мнения: 110
„Родена съм във Фес през 1940 г. ,в харем.” Така започва разказа на Фатима Мерниси, професор по социология и автор на редица книги, които описват живота на жената в Исляма и влиянието, което тя упражнява над мъжа – от времето на Шехередаза.
За Мерниси, според Запада, харемът поставя стени и ограничения и отделя от света, но същевременно жените, живеещи там изграждат свят от думи, своя Вселена, която силна и влиятелна и не подлежи на времето и политическите събития.

От 1940-та до 1956-та година, Мароко е интересна страна- бори се за независимост, харемите са обект на интерес от страна на чужденците, но жените, които успяват някак си да се откопчат и да излязат извън стените, се виждат съвсем неподготвени за враждебния живот. Не че в харема няма интриги и омраза – има, но сред познати.

Харемът е израз на сила и безсилие...силата е във влиянието, а безсилните имат мечти. Основната сила на безсилните е в мечтите.
„Майките трябва да учат децата си колко са важни мечтите! Те дават насока, не е достатъчно да излезеш извън границите на този вътрешен двор – трябва да имаш визия къде отиваш. С кои ливади искаш да замениш вътрешния двор? Как можещ да разбереш кои желания и мечти са важни? Кои мечти ще те предадат? Кои мечти ще ти носят визия? Това е мечтата, която носиш от дете, тя се трансформира. Тя разцъфтява и от удоволствието, което носи,познаваш, че това е твоята мечта. Но ти те тъжи – ти си от родна жени със силни мечти. Леля ти Ясмина мечтаеше да бъде велика жена. И успя да убеди чичо ти, в това, че е велика. Той разбра мечтата й, тя стана негова мечта. Тя имаше крила, защото без да съжалява, без да се чувства жертва, чичо ти накара xората наоколо да ги видят!”

____________________________________________________

Опитвам се така да изчерпя темата, преди да я заключат

# 288
  • Мнения: 110


В семейната фабрика за производство на маслиново олио Махжуб работят 7 сестри от рода Махжуб. Противно на мнението за мястото на страната в ислямското общество, фабриката се ръководи от една от сестрите.
Наред със зехтина, те произвеждат подправки и управляват малък ресторант, в които предлагат ястия „от кухнята на мама”. Ето и една типична тунизийска подправка: табил. И ако за приготвянето на мароканския сладолед ви трябва мароканец, тук няма как да улучите пропорциите без активното участие на тунизиец.
Включете го в приготвянето на подправката, както намерите за добре, но крайния продукт трябва да е следния:
Нарежете лук и чесън. Изсушете ги на силно тунизийско слънце – и българско става. Пригответе 3 супени лъжици кориандър, половин кафяна лъжица червен пипер, бял пипер – половин кафяна лъжица. Смелете всички продукти на прах. Съхранете в буркан. Хапвайте с апетит: сместта трае до 2 седмици.

# 289
  • Мнения: 110
При все, че Мароко е ислямска страна, алкохолът е забранен, ежегодно мароканските винарни изнасят 40 милиона бутилки.
В края на френското колонизаторство, винарската индустрия изчезва, но сега преживяна истински ренесанс. Мекнес и столица на мароканската винена  индустрия. Всяка година, в края на ноември се провежда фестивал на виното, който винаги предизвиква протестите на ислямистките политици и пресата.
Говори се, че Мароко ще се присъедини към Чили, Калифорния и Южна Африка и ще бъде един от производителите от Новия свят.
„Винарите от Мекнес” са най-големите производители на вино в Мароко. На входа на централният им офис в града няма нито знак, нито обикновена табела. Причината за това е страхът им да не предизвикат страх или враждебност.
Мехди Бучаара, организатор на фестивала на виното в Мекнес, има скромни амбиции: „целта ни не е да накараме всеки мароканец да пие вино! Знаем, че това е невъзможно и не искаме това да става. Има обаче хора, които пият вино и искаме да им предложим продукт с добро качество и честно.
Петък, време за молитва. Вярващите не могат да се съберат в джамията и се молят и на улицата около храма. В изборите през септември, Ислямската партия за развитие и справедливост печели най-много места в Парламента.
Лидерът на парламентарната група, Мустафа Рамид е противник на Фестивала на виното и на дейността на г-н Бучара. Според него, виното ще погуби Мароко. „В тази бедна страна има хора, които работят по цял ден, харчат всичко, което са изкарали през деня за вино. Затворите ни са пълни с убийци и изнасилвачи, които са извършили престъпление под влияние на алкохола. Исляма твърди, че виното е „майка на злото!”   
Все пак и баровете в Мекнес има мароканци. Каквото и да казват законите, се сервират напитки. Завесите са дръпнати, на прозорците има решетки. Според собственика Мустафа Рамид, „Магрибците пият много лошо, нямат мярка и стават агресивни и доброто пиене се учи. Ако все пак срез години мароканци не се научат да пият, заведения като неговото трябва да бъдат затворени.
В Мароко обаче има високопоставени хора, начело на властта, които по един или друг начин покровителстват разпространението на алкохола. Един от тях е Монарха Негово Величество Кралят на Мароко Мохамед 6-ти. Той притежава верига от супермаркети, в които се продава алкохол – в отделен вход.
Запитан дали това не е лицемерие, винопроизводителят Мехди Бучара казва: "Лицемерие? Не," Казва той. "Това е толерантност."

Моето лично впечатление е следното: понеже в тези места с отделен вход – поне в Агадир, повечето местни се срамуват да влизат, са ми предлагали пари, за да вляза и за купя алкохол, но аз не се възползвах, понеже аз самата не пия и ненавиждам хора, които пият без мярка. Оcвен това как да обяcня на неизменните ми мили спътнички, че сега ще вляза да помогна на едни хора да се напият и ще получа пари за това – при това пари, които са харам.     

# 290
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
алкохолът е напаст за бюджета на местните, защото е скъп! ли4но на мене се е слу4вало много пъти в карфур младежи да  уговарят   моя, като ме виждат с него, да влизам в помещението с алкохола, особено когато е забранен за тунизийците ден и само с/у моята резиденция или паспорт мога да взема бира! не са ми давали пари, те си ги плащат на касата! изборът да се пие не е мой, те са си отговорни за себе си! аз по-добри не мога да ги направя, пък и ако ще да съм самото въздържание! аз имам  една бутилка отлежал 4 г джин в хладилника, май само за масажи и разтривки  е отишъл!
аз ли4но като ка4ество не  успях да оценя местните алкохоли, само пастис пробвах при идването си и а и  мастика  не харесвам! тази смокинова ракия и някои от вината ,които се произвеждат така и не съм пробвала, минават през хладилника и отиват за подаръци на някой прятел или шеф!едно тревно вино от  билки пробвах, не ми хареса- аз  4уя ли 4ай и билки и имам асоциация с насилие за да оздравея ! единствения 4ай ,койтохаресвам много  е  4ерен с мента, индриш? и бондук, както го приготвя свекърът, а зеленият с мента, индрише и бондук не е лош, но ми е слаб!а вси4ко билково го пия на екс  и за лекарство,лош спомен от детската градина!
кате, не си ли взе сервиз за 4ай от мароко, много красиви са със златистите декорации и рисуваните на ръка? а тажин  взе ли си за бг, голям кеф е да готвиш автенти4но!

Последна редакция: нд, 24 авг 2008, 13:04 от marsy

# 291
  • Мнения: 110
ооо, марси, разбира се, не само взех чашки за чай, чайник, и тажин, но и моят мъж преди като дойде донесе още, сега - пак. Обаче се чудя моят тажин как да го ползвам - нямам газов котлон, а на електрическия - след като съм пукала нашенски глинени съдове - едни гювечета -много съжалявах, не искам да рискувам тажина. Иначе може би нрябва да вземем една фурна - има дълбоки, като чекмеджета. Сега като дойде съпругът ми, иншалла, ще се поразходим и да видим какво да си вземем. Имам и голям пръстен гювеч - голяма радост е: че е почти същото!
Черен чай у нас май само аз пийвам.
Моят мъж е донесъл и поднос ... много се постара този път, като усети и българската къща каква е, да заприлича на наша си - съчетание от стилове.
         

# 292

Общи условия

Активация на акаунт