Защо децата са невъзпитани и груби, а на майките не им пука?

И на каква възраст беше това дете, това е по-важно в случая от това къде живеят родителите му и с каква се занимават или как ги иронизираш ти.
 Нищо де поне личното ти отношение  към семейство стана ясно, отдавала ли си някога нетърпимостта си към детето на факта, че имаш  подобна към родителите ?

Само не разбирам, къде съм писала че имам нетърпимост към детето, това че му правя забележка ли?
Ами аз и на моето правя, когато се налага, може би и към него имам нетърпимост 
За местожителството на семейството, написах, подтиквана от изказване по-горе.
Не може да се разделят хората, по това къде живеят!
Всички простаци са в Бг, а тези извън БГ, са върха!

Ето сега ще задам възрастовата група. Визирам деца до 7г, тай като по-честито ми контакти са с деца до тази възраст.

Какво е невъзпитано и грубо - когато едно дете се държи зле с друго дете (дърпане на играчки, скубане, хапане, удряне и т.н.) и достатъчно добре разбира какво прави. И когато майката на същото това дете стои и гледа безучастно и дори не прави забележка.
Могат да се дават още хиляди примери.

Може и да нямаш, просто така звучиш както си го написала,  не заради  забележките. Все пак за дете на каква възраст говорим?
 
 

Ха-ха-ха.
Не съм имала близнаци и се моля никога да не разбера от първа ръка какво е.
Питам се обаче ти, дето си изключително спокойна и уравновесена, детето ти е спокойно и никога не хленчи - защо не предложи да вземеш едното от двете близначета за момент, да го погушкаш, да го утешиш, след като си видяла, че тази мама очевидно е изтощена, очевидно в този миг и едно дете би й било в повече, а трябва да се оправя с 2?

Скоро се сблъсках с такъв проблем на една детска площадка. Още си мисля,че аз съм права и се вбесявам като се сетя.
 До едната люлка седнала една баба (около 55 год) ,а внучето на люлката. Дъщеря ми отива към нейната кукла,която е оставена на съседна пейка и онова като се засили "няма да я пипаш! чувашли,няма да я пипаш",а не сме я докоснали. След малко се чува към друго дете "Не я пипай,ще ти забия един шамар".  По едно време онова люлее вече куклата, а аз съм на 7-8 крачки от там и виждам,че дъщеря ми ги гледа . Тръгва към люлката,а онова засилва люлката,за да не може моето дете да отиде и аз виждам как докато стигна ще й разбие устата. Викам спри и успях да хвана Михаела. И съвсем тихо казвам " Момиченце,тя няма да ти вземе куклата,само иска да я види" И в тоя момет бабата,като каза "Вие какво пък толкова обръщате внимане,деца са. И аз се опулих. На висок тон се обяснихме,че нейното внуче било дете и нищо не разбирало Въпросното момиченце е около 7 годишно. А че мойто щеше да е с разбита уста нямало проблем. Да съм се държала уважително,че тя колко деца била отгледала и още в тоя дух. Егати и възпитанието викам аз на това. Как да разбира това дете,като явно няма кой да му обясни.
Кажете нормално ли е това?

много трудна тема.последиците от възпитанието виждаме всеки ден.
дано господ бди над децата ни и ги пази.родителите добри или лоши,възпитани или не , обичаме децата си.
наистина не зная защо не им пука.

Mirama, разреши ми да не се съглася с теб. Ама изобщо! Групата е странна. Както писа BirdsFlu, не е съвсем без значение случката между 2 и 6 годишно дете ли се разиграва, или между връстници. Да не говорим, че защо до 7?  Нима след това "работата" по възпитанието свършва? Примерът, който даваме като родители, не е важен? По мое скромно мнение ДАЖЕ такива или подобни прояви при по-големи деца са повече израз на нещо не съвсем в реда на нещата, отколкото при по-малките. Освен това - за мен - всичко което си описала, в така посочената възрастова граница, не е непременно изява на липсващо възпитание! Деца на тази възраст не разполагат с други начини да отреагират. Изкуството на думите и приличните действия, на спора и дискусията им е непознато, не го владеят. За тях важи закона на надмощието, аз съм по-силен, аз диктувам! (не че при много възрастни не се забелязва явно закърняване в тази еволюционна фаза).  Те нямат все още ясно понятие от разграничението "мое" и "твое", особено пък деца без братчета и сестричета в къщи. Дете на 2-3-5... че даже и 7 години, което взима чужда играчка, въпреки нежеланието на собственика му, което "напада съперника" в защита на позицията си, или в изблик на детско несъгласие, или просто защото не става на неговото, в никакъв случай не е за печат "невъзпитано"!  Това е част от нормалното развитие на децата! Аз бих се учудила много повече на дете, което явно имащо данни да се защити, и като възраст, и като способности, смутено се отдръпне и винаги е готово да отстъпи. Много повече бих се стерсирала от майки, които вечено притърчават за да съдийстват на всеки детски, нормален, конфликт, спор или сблъсък, отколкото от такива, които спокойно наблюдават развитието на нещата, готови да се намесят само ако стане опасно. Не за да корят и се карат, а за да обяснят търпеливо, кое е правилно, кое не е, какво причиняват на другото дете, как биха могли да постъпят (да си играят двамата, да си разделят знам ли какво и т.н.)!

За да не съм голословна: Невъзпитано за мен е едно дете, което прекъсва разговор на други хора, намесва се, когато му скимне! Дете, което се налага и диктува ежеденевието на родителите си, или хората, които се грижат за него. Дете, което не респектира мнението и въобще присъствието на по-възрастни (нещо, което между другото започва да се учи точно със случките в пясъчника). Дете, което обижда вербално, но само при условие, че възраста му предполага да разбира, че думата или израза, които използва са обидни! Дете, което не е научено на елементарни хигиенни навици: миене на ръце, ползване на тоалетна хартия и т.н или пък ядене с нож и вилица, например. Като се замисля, всичко това са характерни - невъзпитани - навици за по-големи деца, обикновено. Разбира се, възпитание се дава от рано, но това за което ти говориш, не определя понятието "възпитано/невъзпитано" дете.

Айде, айде, тука ще стане пак махленската седянка.Тия в нашта махала оплюват ония в другата!
Не слагайте хората под общ знаменател.Навсякъде има такива майки с такива деца.
Ще дам пример-2005 година се прибрахме в Бг за ваканцията.Заведохме малката(вече е голяма) в Градската в Плевен.Там до едно кафе имаше от тези люлки с кончетата.Малката поиска да се вози и ние я качихме, пуснахме паричката и в следващите 5 секунди не можах да си видя детето къде ми е!   Толкова деца се изсипаха на тая люлка, че не знам как не се счупи...
И за ваше сведение нито една майка не си направи труда да направи забележка, че може да се пребият така.
Едвам се добрах до дъщеря ми и я свалих.
Тук в Испания-отиваме на един парк да играе дребното.Появява се отнякъде една майка-българка с момченце на видима възраст колкото моята дъщеря.То започва да тормози всичките деца на площадката, включително и дъщеря ми.Тормозът включваше ритане, блъскане от люлките, дърпане на играчките.Е, тази майка не си направи труда да си погледне детето поне с половин око.Беше се обърнала с гръб към площадката и си пушеше фаса и си говореше по телефона.След като  го разпитах и разбрах, че е българче му се скарах.Да, скарах му се, защото никой няма право да ми удря детето.Изчаках майка му да си привърши разговора-сигурно имаше едно половин час-и отидох при нея да поговорим.
Ей, бога ми, тая жена сякаш за първи път чуваше, че има дете-така ме изгледа  
И айде сега не ми говорете, че всички са такива...щото не са.  

Наистина темата е трудна, но все пак очаквах да се включат повече майки, а изглежда въпреки всичко почти всеки си мълчи, включително и тук.
Мисля си, че ако винаги се обръща внимание на децата и техните майки и се прави забележка, все пак тези хора ще си помислят малко и ще се заемат по-сериозно с децата си. Но докато всеки премълчава, с мисълта, че това са деца, че тяхното възпитание е грижа на родителите им няма да се получи нещо кой знае какво.


А защо тази възрастова граница, защото си има друг подфорум за деца в училищна възраст.
Там вече нещата са на съвсем друго ниво. Не че не може да се говори много и за деца над 7г.
но и никой не може да ме убеди, че едно 2-3г дете не разбира в повечето случаи какво му се говори, обяснява и т.н. и че не знае кое е правилно и кое не е редно да се прави и как да се постъпва.
Докато родителите възприемат децата си като бебета, смятат, че не разбират и се оправдават "ами то е дете" ще има много такива случки, че и много по-лоши. И децата съответно ще се качват по главите както на родителите си, така и на други хора.

Ще дам още един пример за дете, което сметнах за невъзпитано, а майка му за безхаберна.

Спряла съм с количката и съм се загледала в някаква витрина. Дъщеря ми вътре спи. Докато се усетя отнякъде връхлетя едно 3г. момченце, буквално се хвърли в количката. Естествено детето се стресна и събуди, разрева се, а въпросното момченце започна да го щипе по ръцете и бузките. Веднага го дръпнах от количката, но то отново я нападна. Оглеждам се естествено за майка му и я виждам съвсем наблизо, стои спокойно, подхилква си се и толкова. На думите ми да дойде и да си прибере детето, тя само го извика да дойде при нея. Естествено никаква реакция от страна на детето.
Аз тръгнах с количката, за да няма повече такива изпълнения, а онова стои отпред и подтичва. Отново приканих да си прибере детето. Когато най-накрая се довлече (облечена като за магистралата, кюпек синджири по нея и грим 1т) продължавайки да се хили започна да ми обяснява как нейният син много се радвал на бебета и т.н.
Обясних, че ми събуди детето, разрева го и го нащипа и че не смятам това за радост.
Отговорът беше - пазете си количката.

Как трябва да реагира следващият път при подобна ситуация? Да си замълчи, или да вземе да удари един шамар на подобно дете, пък белким се осъзнае малко...

Няма как да се включим- твърде е обща темата и твърде малко конкретната информация. И какво се очаква от нас също не е ясно. Предпочитам по- конкретни задания. Иначе общи теми от типа на как родителите не обръщат внимание на децата си бол- и тук и навсякъде.

Самите родители са невъзпитани,всичко произлиза от семейството.Децата в повечето случай копират поведението на близките си.

Кое и е общото, а и каква точно конкретна информация трябва да се даде?
Доста примери се представиха.
А като има такива теми бол да не би някой да се е загрижил за нещо?

От опита и наблюденията, с които разполагам, това бих направила.

Взимаш плачещото ти дете от количката, гушваш го! Успокояваш го! Ако другото детенце е все още около теб, си загрижена да не скочи на улицата например, след като майка и баща не се виждат наоколо. От тях обаче в момента не се вълнуваш много. След като си успокоила своето бебенце, се навеждаш, на височината на другото дете, клякаш например, и започваш спокойно да говориш. То - вероятно - се радва на бебето, щипка го или му говори нещо. Ти разрешаваш да го пипа, само ако ти е приятно и не е с много мръсни ръце например, и то по краченцата да речем. Иначе учтиво отклоняваш ръчичките му, като му посочваш, че може да го пипа по краченцата, .... не обича да я пипат много. Говориш с детето, както казах спокойно, като го питаш на разбираем детски: Харесва ли ти ....? Тя е на .... месеца! Спинкаше, ама виж как я събуди и сега се разплака. Другият път трябва да си по-нежен, тих и т.н. според адекватноста на детето. До този момент се предполага, че родител се е доближил. Ако не, питаш къде са и го завеждаш. Предаваш детенцето, чуждото, и учтиво описваш случката. Без упреци и нерви. Наистина... какво толкова се е случило??? На отговор, че се радва на бебета, казваш: чудесно! Няма ли братче или сестриче? И прочее пак според ситуацията или завързваш културен разговор, или предаваш детето и се отдалечаваш. На бас, че ако детето ти е уморено, след 10 минути ще спи пак! 

пп. И забравих всъщност най-важното!  В крайна сметка ти си се държала възпитано и коректно! Така както би желала да се държат другите, предполагам. Ти си дала пример, дори и единичен, дори и забравен след 5 минути и никога повече не повторил се за другото дете. Това не е твоя работа, задължение или проблем! Ти, твоята работа си я свършила.    Ако всеки си я върши, без да се интересува от "другия", повярвай нещата няма да са такива, каквито се описват често тук.

Абсолютно общо е- всеки си излага вижданията за "невъзпитани деца"- какво разбира под такива, давайки примери разни, както и за "възпитанието" на децата, което също е нещо абсолютно разтегливо.
Кои деца са невъзпитани?
Какво означава "невъзпитани"?
На кои родители /майки/ "не им пука" и в какво се изразява това?
От възраст до възраст разлика- балкан, от виждания пък по общо питане от типа на какво е това възпитание и как следва да се осъществява то разликата е сигурно два балкана.
Нещо по- конкретно като мнение- не съществува възрастова група до 7 години, децата, попадащи в нея просто нямат много общо по между си. Та лично аз не изразявам конкретно мнение, понеже нямам конкретно запитване. Четох първия пост, четох и някои следващи.