Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???

  • 18 807
  • 215
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 6 999
Явно не ги схващам аз нещата, но и в гледането на дете както и във всичко останало винаги съм се стремяла да намаля до максимум негативните си усещания и да увелича позитивните, което води и до същото при детето ми.

Тук е разковничето.Който успял да вникне-ок, останалите-да се жалват.

zначи, като ми се налага да полzвам клечки, zа да си подпирам клепачите да не zаспя да полzвам роzови клечки, а не някакви там черни ... zа да не иzлеzна черногледа  newsm78

Ъъъъ - не ме тълкувайте превратно  Naughty
Имах предвид, че ако съм изморена - наемам бавачка Ако ли това да е било против изначалните ми намерения сама да си гледам детето. А не че се преуморявам, ама си повтарям какъв е кеф да гледаш дете.

Да гледаш дете си е работа и то доста тежка такава и да се прави 24Х7 ми се струва не само вредно, но и глупаво. 

# 181
  • Мнения: 9 990
Аз те разбрах. GrinningКойто пък иска с клечки да си решава проблемите. Grinning

# 182
  • Мнения: 2 331
Тъкмо бях седнала да се жалвам колко е трудно и вие ме разсмяхте!Ей, човек да се пооплаче не може...Отивам при децата...

# 183
  • У дома... някъде
  • Мнения: 2 371
Не е трудно., Когато се организират добре двамата родители всичко си идва на мястото много бързо.
Подкрепям.Ние сме на същия хал

# 184
  • Мнения: 4 296
Ще го кажа така - много по-лесно е ако има кой да те отменя, при това безплатно.  Laughing Поне така предполагам, съдейки от впечатления, не от опит. Сами си гледаме детето, не, че се оплаквам.  Grinning

# 185
  • Мнения: 75
Сами си гледаме децата, макар че свекър ми е на 74 г. и помага с каквото може, когато не е на работа, на кафе с приятели или не чете любимите си книги. Най-трудно е през ваканциите. Като знам как са ни гледали баба и дядо по цяло лято....тежи ми най-вече факта, че баби и дядовци просто нямаме. Дъщеря ми до скоро си мислеше, че баба Марта и е баба. Иска ми са да имаме баби и дядовци пълен комплект най-вече, за да виждат децата колко много хора ги обичат. Но съм съгласна, предимствата (без баби и дядовци) са огромни. Децата ни са много спокойни и привързани към нас, доста добре социализирани, близки сме, разбираме се с поглед за всяко нещо и нещо което не е за подценяваме - не са разделяни и самите те са си много близки и си имат общи любими неща и игри. Иамаме и кака (гледачка) ученичка, когато излизаме вечер, това не ни е било проблем, стига да не сме уморени и на самите нас да не ни се излиза. Една вечер Аника плакала, защото мама я нямало като си лягала, а баткото (на 6 г.) и изпял песничката за Лека нощ деца, помилвал я по главичката и тя се успокоила....това ми тазказа каката. Т.е искам да споделя, че според мен е по-лесно, когато децата са повече от едно.

# 186
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Не е трудно според мен.
Хубавото е, че детето е малко още и ако спиш заедно с него докато си наваксаш съня и нагласиш програмата си спрямо режима му после, всичко ще е много лесно. Например да разхождаш детето будно и после да спи в къщи, докато ти си вършиш работата. На практика ще ти е лесно още 1-2 години.
После като тръгне на ясла/градина, проблеми може да имаш  когато ти се налага да работиш а детето е болно и някой трябва да го гледа. Но до тогава има време. Simple Smile

Бавачките са вариант, но когато си гледаш сама детето и ти трябва помощ по 4-5 часа на месец, това не е добро решение. Налага се да отидеш да свършиш нещо сама, да отидеш на лекар, тогава ако таткото работи по цял ден, ти трябва някой да те отмени. Аз имах тази сигурност - майка ми си вземаше половин ден отпуска или свекърва ми идваше за час-два докато детето спи. На майка си мога да разчитам  за всякакви непредвидени ситуации и самата мисъл дава спокойствие. Предполагам точно това ти липсва. Не унивай, на практика се налага, по-рядко отколкто си мислиш сега предварително Simple Smile
Помисли за приятелка или съседка, на която можеш да имаш доверие евентуално - да бъде с детето докато спи. Ако е при нея, дори няма да я откъснеш от задачите й много.

# 187
  • Мнения: 200
Здраве, живот за второто никакви баби. Само пречат и капризничат, дублират те в грижите за бебето и претенциите им са безкрайни. След като родих всяка втора реплика беше - майка лесно не се става и които има деца да си ги гледа. Вярвайте ми бях луднала. Кърмата спря - абе никакъв комфорт. Много ми е спокойно когато се гледаме сами - таткото помага, въпрос на организация, детето е спокойно и ведро. При баба си капризничи много често. Единствено когато е болно ми е много тежко - преживявам всяка температура над 39 като че ли идва края на света, но добре е че не са сериозни болести.
На въпроса ти - не е трудно, не е и лесно , но в това е предизвикателството и очарованието на живота.

# 188
  • Мнения: 868
Тази тема е тъжна за мене. Да, трудно е да се гледат деца без баби, но не затова съм тъжна. Ние нямаме баба и дядо, не по мой избор; не ми се обясняват детайли.

Тъжно ми и е за детето, защото то никога няма да изпита любовта на баба си, някой, който да му се радва и да играе с него защото иска, а не защото е платен. Аз мисля, че бабите и дядовците имат много специално място в живота на малкото дете; те го учат на това, за което мама и тате са твърде заети, те са търпеливите и предлагат друга точка на зрение за малкото човече. Най-важното: те предлагат допълнителна емоциална сигурност и безусловна любов.

От тази гледна точка е трудно. Иначе, с прагматичните детайли, човек се научава да се справя.

# 189
  • София
  • Мнения: 6 370
Тази тема е тъжна за мене. Да, трудно е да се гледат деца без баби, но не затова съм тъжна. Ние нямаме баба и дядо, не по мой избор; не ми се обясняват детайли.

Тъжно ми и е за детето, защото то никога няма да изпита любовта на баба си, някой, който да му се радва и да играе с него защото иска, а не защото е платен. Аз мисля, че бабите и дядовците имат много специално място в живота на малкото дете; те го учат на това, за което мама и тате са твърде заети, те са търпеливите и предлагат друга точка на зрение за малкото човече. Най-важното: те предлагат допълнителна емоциална сигурност и безусловна любов.

От тази гледна точка е трудно. Иначе, с прагматичните детайли, човек се научава да се справя.

аз съм в същата ситуация и мисля по същия начин.

# 190
  • Мнения: 8 999
И ние с мъжа ми сами си гледаме децата. Винаги и навсякъде сме заедно. Ако не може да заведем децата, просто не ходим на съответното място. Не ми е приятно да споделя, че от осем години не съм била на театър, но кой казва, че родителството е лесна работа. Всъщност май напълно ми е достатъчен театърът вкъщи.
Покрай децата си създадохме нова среда - сприятелихме се с много приятни хора, които имат деца, връстници на нашите. Компанията ни е голяма и винаги всеки се съобразява с наличието на подрастващите, които са около нас. Снощи например бяхме на рожден ден на една от майките. Специално беше подбрала скъп ресторант с голяма градина, където малките да играят, а поканата й беше за 6 часа. То май имаше повече деца, отколкото възрастни. Понякога ми се е налагало да свърша нещо сама, или да отидем с мъжа ми някъде, където не е подходящо да водим и отрочетата. Познайте кой ми ги гледа! Някоя приятелка от компанията винаги ще си предложи услугите. И ние сме помагали така. Съседи сме и не е проблем да отърчиш за пет минути, да си оставиш детето, а после да си го вземеш.

# 191
  • В подножието на планината
  • Мнения: 813
   Трудно е.Но пък се научаваш да си разпределяш времето ,така че да ти стига за всичко(или почти).Алекс ходи на ясла,ние на работа.Когато се разболее си го гледам аз.Не правя компромиси,когато трябва да съм с него.Досега съм срещала само разбиране и подкрепа от страна на работодателите си .Може би ,защото имат 3 деца и са наясно с трудностите в отглеждането.Съседи са ми предлагали помощ,да го погледат,докато аз свърша нещо.
 Като цяло,след работа със сина ми сме заедно , където и да се наложи да отида.Тежи ми,че все още не съм успяла да намеря приятелки с деца на моята възраст(тук болшинството раждат след 35) или поне със сходни интереси.

# 192
  • Gabrowo->Sofia
  • Мнения: 1 444
Не бих казала, че е трудно двама родители да си гледат сами детето. За мен това е нормално. Вярно е, че изисква доста организация, но ние се справяме добре. По-скоро е много лесно, ако има друг помощник на разположение  Wink

# 193
  • Мнения: 309
Чак да ми е трудно не бих казала .Мъжът ми постоянно ходи по командировки или работи до късно и аз сама си гледам детето.Няма кой за пет минути да ме отмени.Бабите и дядовците са на близо ( в същият квартал ) .Не одобрявам обаче "методите " на гледане на свекърите и  за да не се сърдят  , не водя сина ми и при моите родители .
Както пише diddi  , имаш ли организация можеш с всичко да се справиш  .

# 194
  • Мнения: 215
Всичко е въпрос на организация наистина и на възможност. Не мога да си представя да не разчитам на баби и дядовци.Когато беше на 1.7 г. малката се върнах на работа и я оставих на моите родители. Страхотни са, без тях не мога-отивам спокойна на работа, детето ми е обградено с обич и грижи. Предстой да я дам на градина и сърцето ми се свива вече.

Общи условия

Активация на акаунт