Трудно ли се гледа дете без баби и дядовци???

Да, тук съм съгласна, едва ли някой мисли нещо коренно различно от това, значи в основата си остава финансовият фактор- честно е да се признае.
За мен детето до 3 годишна възраст определено нищо няма да изпусне, ако не посещава детско заведение. За нас си решихме нещата точно по този начин- до тази възраст в къщи с избрана от нас жена, която също го занимава и с която определено се чувства по- добре и по- качествено обслужвано, от колкото това би сталано в яслата. И детето има с кого да играе- има деца и на неговата възраст и около нея. Малките деца обаче не играят с други малки деца /мога да цитирам и голям брой книги в тази насока, не се базирам само на личен опит/, а играят с играчки и най- вече с възрастни или с по- големи деца, които ги учат.
След тази възраст, т.е. след 3 години- в ДГ именно с оглед изложеното до тук. Мога да продължа с бавачката до училище, но не го намирам за добре за детето.
Намирането на добра бавачка не е толкова трудно. Трудно изглежда на тези, които не са се занимавали с това. И двете си деца съм гледала по този начин. Много съм доволна. На бавачките си не съм оставяла домашна работа. Изрично съм се споразумяла да се занимават изключително и само с децата. С бавачката избираме ние, в ДГ и яслата ви "избират" вас. Разликата е огромна. Там вие се съобразявате с условията, не друг- с вашите. За бебе /такива са за мен децата до 2-3 годишна възраст/ определено предпочитам избрания от нас вариант.
Майка ми и баща ми /съответно родителите на съпруга ми/ имат своите права, които не желая да накърнявам. Те са в близки отношения с внуците, но не са длъжни да ми работят. Не мога да юркам пенсионерки да ми тичат подир хлапетата по цял ден.
Та ако се върнем пак на темата- нищо трудно няма ако не се ползват безплатните им услуги, зависи как човек ще уреди нещата си.

Нямам миялна.

айде сега Флинтстоун имат ти да нямаш 

Не бе,просто обичам да мия чинии.Честно!

ами уволни гледачката бе човек. то все едно някой да ти иzяде семките. Ама ха , ще ти мие чиниите 

Направо се възхищавам на родителите, които се справят сами да си гледат децата. Аз имам  дъщеря на 1,10г. и до сега съм получила много помощ от майка ми. Но за в бъдеще, бременна съм с второ, май ще трябва сама да се справям, което малко ме плаши, но се надявам да имам сили, че моята щерка е голяма палавница и не я приеха в детска градина, та ще трябва да се гледаме с двете.
Най-много ме притеснява как се опазват да не се заразяват едно от друго децата или просто е невъзможно и всички прекарват болестите?

 И сега ходят на спорт и извън класни занимания,тичането е голямо,но се справяме.
 Избрах училището до работат си,от другата страна на улицата е,за спорта и езика ще викаме каката.
 Ще се пробвам и малкото да преместя тук на градина,но се съмнявам да стане.Но и тази,в която ходи в момента не ми е чак толкова неудобна.Май най-големия зор ще е докато малката тръгне на училище,поне да ги водя в една посока.

Жабке,тънката ирония винаги ти е убягвала...но и темата не е за миялни машини все пак

А може би е редно да помислим върху въпроса що е това "помощ".
За някои това е полагане на 9- часов ежедневен труд и постоянно присъствие на бабата /дядото. Това за мен си е чист труд, не помощ. Който и възложител на този вид повинност да запиташ, никой няма да ти каже, че е заплашил или принудил работещият, то е ясно. Ей я на, моята позната- споделя с мен, но си казва чистосърдечно, че й е неудобно да го каже на сина/ снахата. Българският манталитет просто е такъв, оправдано е от тази гл. точка.
За други помощ е да ти погледат детето за уикенда или за след работа, за по 1-2 седмици /при някои- месеци/ през отпуската ти. Само че в този случай аз нямам контакта с децата. Ако не ги гледам и тогава- кога? Ако си бях в къщи това би било помощ, определено, но в моето положение- не е.
Та да попитам- какво точно разбирате под "помощ" от баби/дядовци?
Ще споделя за нас какво е това чудо- това беше да се води/взима големият от училище, когато малкият беше съвсем малък /баща ми работи и ходи на работа с колата, до в къщи е отбиване за точно 5 минути, връщаше го майка ми само в І клас/. Помощ е ако някой ми тури едно рамо в чистенето, готвенето, но не съм питала, не са ми предлагали точно това. Ако ми дотежи- ще си наема жена, на която ще плащам почасово и хич не ме е срам. Помощ е ако ми вземат бебото за да отидем в "Метро"- нормално, там с него не пускат. Помощ е да го погледат, за да отида на род. среща, да се заведем тримата по- големи на театър. Помощ ми е дядото да заведе големия на басейн- такива работи. За ваканцията не съм оставяла децата по баби за седмици, най- много за два дни и то веднъж на 1-2 месеца.
Но- ходим на работа и все пак не сме си постоянно у нас с хлапетата, та не ни е писнало чак толкова много. 

За мен помощ означава това,че ето сега ми я гледат през лятото.Там прекарва около 2 месеца.Много съм им благодарна за това.

Така е, Джуди. Мога да разкажа много примери през годините на водене на децата по разни занимания и на училище. Масово бабите се оплакват, че са ги превърнали в крепостни селяни - търчат с внуците денем, а вечер ги гледат пак, защото младите ходят на гости или само киснат на работа. И на всичко отгоре младите са недоволни и имат претенции към качеството на работата, а един лев не се бръкват да дадат на родителите си. Не можете да си представите какви работи гледам и чувам. За едно дете в семейството се грижат по два комплекта баби и дядовци и практически това дете не познава родителите си, а само спи при тях понякога като всички живеят в същия град.

 

Явно не ги схващам аз нещата, но и в гледането на дете както и във всичко останало винаги съм се стремяла да намаля до максимум негативните си усещания и да увелича позитивните, което води и до същото при детето ми.

Тук е разковничето.Който успял да вникне-ок, останалите-да се жалват.

Да трудно е, особено когато и двамата родители работят през лятната ваканция·

zначи, като ми се налага да полzвам клечки, zа да си подпирам клепачите да не zаспя да полzвам роzови клечки, а не някакви там черни ... zа да не иzлеzна черногледа