Аз съм майка. Направо не мога да повярвам. Връщам се назад и си спомням много Коледи, прекарани в молби, надежди, отчаяние... мъка, неясен празник, щастието го няма, а последната година стискане на палци да удържим положението до нова година... И сега идва първата Коледа, която е безкрайно щастлива. Готвя първия истински рожден ден на порасналото ми момче, което вече не е бебе, а истински момък, накупила съм подаръците за Коледа и съм ги скрила, в събота ще спретнем и елхата и през цялото време в главата ми звучи - "Аз съм майка. Най-накрая ще посрещнем този толкова красив семеен празник в пълна къща. Най-накрая семейството ми е пълно и аз съм щастлива." Такива ми ти работи 
). 
Гледам я и не мога да повярвам колко много се е променила и пораснала оттогава. Няма и помен от малкото изплашено човече, което не можеше да върви стабилно, не произнасяше нито дума и спеше, ядеше и вършеше всичко останало по команда. Сега се катери, скача и тича като луда из парка, а днес вечерта учихме стихче за коледното тържество в яслата. Просто ще се пръсна от гордост и щастие 
Някак неусетно се превърна в самоуверена госпожица с претенции и със собствено мнение за всичко. 
порастнало ти е момичето аист .... 
