Смешни истории по големия свят

Ох, сетих се как преди десет години правя симултантен превод и вместо interior minister (вътрешен министър) превеждам inferior minister (нисш, по-долен министър)  от притеснение естествено. Добре, че излезе разбран човек, направи се, че не е станало нищо.

В Щатите съм, един българин ме обучава за сервитьорка (голяма философия!).
Та, обяснява ми състава на ястията, напитки, кое как се сервира и всичко на български.
Но мина мениджърът покрай нас и ни се скара да си говорим на английски.
Моя познат след малко тръгна да ме води към една маса с негри,
които да обслужим и въобще не се замисли като каза
"Now, let's take care of these monkeys" 

Те чуха ли го? 

Не ни чуха, за щастие...страх ме е да си помисля какво щеше да стане в този случай.
Аз бях във Вирджиния и там расизмът беше тема табу, май повече подклаждан от черните.
Редовният им номер беше да изядат всичко и накрая победоносно да сложат един косъм в празната чиния и да поискат да им направя сериозна отстъпка от цената, да им опаковам същото ястие за вкъщи или да повикам управителя...А в България какво е обслужването...

А иначе американски изцепки: правят се на дружелюбни и питат откъде съм. И оттам почват интерпретации на моя отговор, "ааа, Bolivia, very nice", "Bucurest", дори "Bavaria"...а столицата странно беше Истанбул 

    
Малко отклонение от темата, но в ресторанта, в който аз работех през 2001 г. в САЩ, се беше случвало клиенти да изядат 1/2 или повече от ястието (обикновено сандвичи някакви или омлети  ) и чак тогава да изразят някакво недоволство относно начина на приготвяне или вкусовите качества. И мениджърът веднага се съгласяваше да бъде за сметка на заведението или носеше втора порция. Що народ яде безплатно така...  После върви разказвай, че българите сме били такива-онакива. 

Испания. Лежат си на плажа моя приятелка и испаноезичния й съпруг. Отдалече се чува някой да предлага стоката си: "Сьербеся, сьербеся" /На исп. "сербеса" е "бира"/. Тя казва на мъжа си:
- Тия са българи. Той много учуден я пита:
- Ти как разбра?!

След половин минута няколкото мургави момчета спират до тях, оставят раниците с бира, която продават и единия морно се оплаква:
- Ох, каква жега!! /е, това меко не знам как може да се каже, но уви, тя го разказваше прекрасно!/

Откакто ми го е разказала, винаги когато си поръчвам бира някъде, искам да кажа "Сьербеся, моля"- много ми е смешно, ама то си е трагично, май!

Миналото лято бяхме на море в една затънтена провинция в Гърция. Хотелът ни беше отвратен- приличаше на студентски бригадирски лагер. Бяхме легнали на плажа на едни чадъри, където нямаше почти никакви хора. По едно време дойде един човек, които бяхме видели, че се грижи за площта с чадърите и ни каза на гръцки, че можем да останем само 1 час, защото те са на някакъв хотел. После си тръгна. Казах на мъжа ми, че човекът е българин. Той не ми повярва . Чадърите бяха много хубави и аз реших, че и хотелът също е хубав  . Накарах мъжа ми да догони човека и да го пита поне къде е хотелът. Той го направи, опита се да го заговори на гръцки, но не разбра отговора. После го пита на български и , воала, получихме пояснения. Оказа се едно от най-хубавите места, където  съм отсядала. Бяхме платили в първия за 2 нощувки, остатъка от почивката прекарахме в "Лянос Вилидж"- просто чудно.
 

А аз си мислех, че историята със слагането на косъм/хлебарка и т.н. в яденето е кино клише 

До сълзи се смях на  ''сприи да пърдииижжж'' и ''бльо-бльом''. 

Майка ми е администратор и често разговаря с чужденци. Някои от тях се учат на български (катарците, например, които спортуват тук). Един ден майка свършила дребна услуга на катарец и той и оставил цветя на рецепцията с картичка '' Много съм ви удовольствен!''  Учи се човека..

Друг случай, пак на работа. Идва скандинавец с начални познания по български и казва ''Аз иска говори Гогоньо - Бульо''. Майка ми  . Къде, с кого? ''Иска обади Гогоньо - Больо, неее, беше Богольо Луньо''    Десетминутен смях и ровене в указателя навеждат майка на мислълта, че все пак става реч за Богомилово.

Mного готина случка! Майка ти в кой хотел администрира?

Сещам се за съпругата на колега на мъжа ми.
Живели около година в София и при запознанството ни тя ми се хвали, че учила български. Дори се пробва да чете някой крайпътни табели докато сме в колата... По едно време ме пита "Знаеш ли стол?" ???  И аз казвам "чеър"??? хубаво, научила една дума. Обаче тя не, не... знаела ли съм стол , стол и повтаря и потретва.
Накрая след половин часово главоболие , разбирам че иска да попита дали познавам колегата Стоил 
Та учила жената български 

Няма да споделям кой ми го каза, но е истина -чух го един чужденец, които говори отличен български!  В личен разговор:

"Условията, които ми предлага моят шеф, въобще не ме свършват!"

Тогава беше в хотел ''Верея'', Вечерница, Стара Загора.

Сещам се за една случка с мен - в асансьора на Мадам Тюсо в Амстердам чух една баба да се кара на внучето си '' Не си яж, пипето, бе,( ) ей сега ще те види някой''. Пък то и вика '' Те не разбират, бе, бабоо, виж тези хора (аз и мъжа ми) как ни гледат''.   

Има си и виц по този случай. Човекът си поръчал боб и келнетър му донесъл.  Човекът възкликнал, че английският бил лесна работа, а келнерът казал:
- Да, да, ако не бях аз от Полски Тръмбеж щеше ти боб да ядеш...


Ох, момичета попиках се от смях направо. Със сигурност и аз имам интересни истории, ама не се сещам сега. ОСвен една, която някога в друга тема бях писала.
Била съм на 5-6 год, не занм точно колко. На гости сме при баба ми, съседка ме пита- "Ты русская?" Аз отговарям- "Нет, а Светлана". ТЯ пак задава същия въпрос, аз отговарям същото. И така 4-5 пъти, докато съм се ядосала и съм тропнала с крак- :Не съм никаква Руска, Светлана съм, нали ти казвам"  

pobut

с една приятелка на компютрите в университетската библиотека в  един норвежки град. в града има 5 българи на кръст и ние свободно говорим навсякъде и за всичко. тя седи на компютъра, а аз съм се надвесила над нея и и разказвам в подробности как миналата вечер с моя сме се карали, как после сме се сдобрили, той ми е опържил картофи и как после сме правили страхотен секс. и тъкмо навлизам в подробностите и дочуваме на чист български език: "извинете, че ви прекъсвам, но мисля, че не искам да чувам повече подробности", при което ние и двете оставаме без звук и картина около една минута и след това избухваме в неистов смях. нашенецът се оказа пич, гадже на една позната; дошъл и на гости.

оф, сега видях колко е стара темата! нищо, оставям го и дано се включите с нови истории.