Смешни истории по големия свят

Ох, много се смях докато изчета темата
За съжаление никога не съм излизала от Бг. и нямам такива истории, но ето какво ми се случи преди 7 год. ма морето в Обзор. Там по принцип е пълно с руски туристи. Една вечер си тръгвам от дискотеката сама, защото колежките искаха да останат още. Точно пред дискотеката ме заговори един много сладък руснак, криво-ляво успях да му отговоря, но с много зор. И така върви той да мен упорито и ми говори, а аз едва го разбирам и се мъча да му отговарям. Покани ме на кафе и седнахме в едно денонощно. След около 30 мин. измъчен разговор пича на чист български ми каза, че всъщност е българин, но ме помислил за рускиня, харесал ме и решил да ме заговори. Веднага разбрал, че е сбъркал, но го било срам да си признае . Накрая обаче не издържал руският ми и се разкри .

Много забавна темичка. Та и моя принос.
Отиват двама познати в Италия за автомобил. Купуват и на връщане попадат на полицейска проверка, при което полицайте с насочени автомати им казват
 - Сулеймани (доколкото разбрах от тях означавало "Горе ръцете"),
а нашите хора силно стреснати излизат и започват да казват
- Но, но, християни 

 

2002-ра в Германия. Всяка вечер с една друга българка се прибирахме от училище с автобус, който минаваше през няколко градчета. И абсолютно всяка вечер на задната седалка стоеше един младеж. Ние все ненаговорили се, много бърборехме по пътя. И все хахо-хихи, голям лаф. Една вечер към младежа се беше присъединил още един. Говорят си нещо на немски. Ние продължаваме да се хилотим на български, че и ги обсъдихме май, даже. Слезе тя в градчето, в което живееше, аз продължавам нататък. По едно време се приближава второто момче и ме пита на немски "Извинете, вие от Русия ли сте, или от Турция?" Аз -  Казвам, не, не съм. А той: "Защото ви чухме да си говорите и половината разговор го разбра приятелят ми (от Турция), а другата половина го разбрах аз (русначе било момчето).  Много смешно ми стана. Обясних, че съм от България, а той продължаваше да недоумява защо говорим на турско-руски 

На един колега сина, момче на 16, на морето взел да се сваля с една рускиня. Гледаме го на другия ден намръщен и го питаме защо така, какво е станало.
- Няма да излизам с нея, тая ме обижда!
-?!?
- Цяла вечер ми викаше "Садист"
А то момичето го канело да седне... Ма така е, като не учат вече руски в училище

Семейство българка и французин на гости при роднините в България. На среща с приятели се запознават с мъжа на нейна приятелка - Веселин. Малко по-късно мъжът на българката (франзузинът) казва на въпросният Веселин:
"Вазелин, ти ...(еди си какво)....."

 

През 80-те,баща ми работеше към БМФ.Били в Гърция и спешно им трябвал тамян уж за разбиване на камъни в бъбреците.Да,ама нито той,нито приятелят му знаят думата.Питали,търсили-никой не ги разбира.За късмет се задал свещеник.Спрели го човека,кършили ръце,обяснявали-попа вдига рамене.Изведнъж ги осенила велика идея.Насред парка колегата легнал на пейка,скръстил ръце и "склопил" очи.Баща ми се разпял имитирайки свещениците при погребение размахвайки кандило уж.
-Aaaaa,мирто!-възкликнал попа.И така и двете страни били щастливи.

В Щатите - на една от онези бригади. Аз финно гадже, различавам се от масата, та харесал ме един българин, щял да се жени за мен, та да съм останела там, само че аз съответно не знам. Разхождам се с една приятелка и бях свикнала с това да се обръщат след мен или колите да намаляват скоростта си. Но един ден просто не издържах и казах нещо неприлично ( на бъллгарски естествено, за да не изям боя) на шофьора. Е, оказа се същия българин, който щял да се жени за мен. Изпуснах си късмета.

Работих в един супермаркет на касата. Идва двойка българи, казвам им тотала, при което жената се обръща към мъжа й " дай ми 10 СТОТИНКИ". Преди това мълчах, но не се стърпях и ги попитах " а Вие още ли ползвате стотинки".

Пак на същата бригада - вървя аз в дъжда, подминават ме двама колоездачи. Малко по-късно същия ден ги виждам в едно заведение - на чист български ме коментираха доста продължително. По едно време единият се обърна към мен и ме попита  на английски как ми е минала разходката в дъжда. Аз го погледнах, усмихнах се и на български отговорих - супер.  това му беше изражението след всичките им коментари

да, "супер" е най-българската дума 

Много весели историйки.Ravia, sс глас се смях на това "бъзикам". Преди години бях на разходка в Каварна и край някакъв къмпинг имаше стари олющени допотопни люлки.Едно русначе дърпаше майка си към тях с думите:"Пойдьом на Дисни, пойдьом на Дисни!..."

Най-великата подобна история, която съм чувала е от чичо ми. Той е физик и преди много години - примерно 15тина, отиват с негов колега към Париж на конференция, но  минават през Прага по някаква причина за няколко дни. Стоят си те в хотелската стая ( номер 22) в Прага и им се допива чай. Френски знаят, но английски нито един от двамата не говорел. Чудели се доста време как да си порачат по телефона 2 чая от рецепцията и след много мъдрене вдигнал единият телефона и казал " Ту ти ту туту"  превод - Two Tea(s) to 22.  Няколко разговора провели с рецепционистката докато успели да си получат чайовете най-накрая...   

Не е точно история от широкия свят, но се сетих за нея...
Нейде през 80-те. Аз ученичка в софийската английска. Контролно по английски на тема география. Аз, разбира се, в тежък пубертет и прочие, нищо не учила. Съседката по чин решава да ме спаси - има пищов под чина - географски атлас на Велика Британия, но на български, уви. Та там ми показва кой е онзи остров, чието име трябва да напишем. Айл ъв Ман. Т.е. остров Ман. Но аз, блейка заспала, геройски пиша: I love men. Младата готина учителка ми го върна с ремарката "If I were you, I would't".


И друга случка, която не е точно смешна. Но днес се сетих за нея по друг повод, та да я разкажа.  Кабул. 2005 г. Мюсюлманите са в едномесечния си пост преди Байряма - не ядат, не пият, не пушат, нищо не правят, докато има дневна светлина. Седим на една маса с момче и момиче - преводачи (офис, обедна почивка) и си говорим за мюсюлманската вяра. И аз, като една любопитка, решавам да сверя получената информация. А именно, че жени в цикъл, бременни, болни и пътници са освободени от поста. Но при споменаването на думата "цикъл", по-точно "месечен период", момичето се изчерви, разплака и избяга (в рамките на секунди)... Момчето се смути. Оказа се ,че това е тема-табу, за нея не може да се говори, срамно е, мръсно е, абе... Трябваше ми време да се извинявам на момичето и да обяснявам, че нашата култура е много различна, та е виновна, а в това, в крайна сметка, няма нищо лошо, то е, което ни прави майки... Абе, гадост...

Наскоро водихме с един познат чужденец разговор за това кой как се облича на работа, дали е задължително ходенето с костюми и т.н. Та той разказваше, че него го задължават да ходи с костюм и вратовръзка и ме пита дали мъжът ми ходи с костюм на работа. Аз му отговорих, че не ходи с костюм, но носи ризи. Всъщност обаче в бързината вместо shirts (ризи) казах skirts (поли)