- Публикувана: 5 авг. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 19:24 ч.
Как се чувствахте след раждането?
Не се чувствах дори изтощена 
На вторият час ходех и имах чувството, че не стъпвам по земята 
Отношението на екипа беше чудесно...изобщо имам много хубави спомени от раждането, като изключим болката, но няма как 
Гласувах с първа и седма опция.Прави са хората,когато казват,че всичко се забравя като видиш за първи път личицето на детенцето си 
Бях доволна от свършената работа с такъв прекрасен резултат,бях благодарна на екипа,който направи спешното секцио,както и на всички,които се грижиха за мен в дните след това.Всичко друго остава на заден план-и болка,и белези, и всичко!С удволствие бих родила още едно дете,стига да имам възможност.
Бях доволна от свършената работа с такъв прекрасен резултат,бях благодарна на екипа,който направи спешното секцио,както и на всички,които се грижиха за мен в дните след това.Всичко друго остава на заден план-и болка,и белези, и всичко!С удволствие бих родила още едно дете,стига да имам възможност. 
Надявам се да мога да родя поне още веднъж, защото няма нищо по-прекрасно от това да си родител! 
Анкетата не обхваща много от нещата, които може да изпита една родилка след раждането.
Аз бях стресирана, защото раждах преждевременно. Естествено, че бях щастлива след като гушнах бебето. Благодарна съм на екипа, при който раждах. Имах тежка бременност, преждевременно, но лесно раждане. Не бих потретила в близките няколко години.
Аз бях стресирана, защото раждах преждевременно. Естествено, че бях щастлива след като гушнах бебето. Благодарна съм на екипа, при който раждах. Имах тежка бременност, преждевременно, но лесно раждане. Не бих потретила в близките няколко години.
След първото се чувствах ужасно. Отгоре на всичкото не ми даваха да си видя бебето (не че й имаше нещо, просто явно не им се даваше) от което ми беше още по-гадно - като че ли и с раждането не се бях справила и после все едно ми нямаха доверие, че мога да си се грижа за детето. (Аз така ги преживях нещата)
След второ бях супер щастлива, всичко друго беше на заден план.
След второ бях супер щастлива, всичко друго беше на заден план.
Опция 5 за първото раждане, секцио след падащи тонове и неуспешно естествено (макар че не бих винила лекарския екип - докторката си се държа добре, грижи се за мен, просто не беше чела д-р Сиърс) и опция 1 за второто - родих естествено и почти както аз исках.
Обаче анкетата смесва две неща - как се чувства родилката, от една страна, и как се е държал екипът, от друга. Даже има и трета - как се чувства родилката от отношението на екипа. Това са много свързани, но и различни неща и е редно една анкета да изследва само един от тези параметри (а в отговорите може да се споменат подробностите). Давам пример със себе си: първия път се чувствах травмирана, но това си беше моето лично интерпретиране на събитието (разочарование от неуспешно естествено); не бих винила лекарите, макар че в друга болница, в друга страна, сигурно бих имала шанс за естествено. Даже мисля, че се насложи вторично неудовлетворение/травма, след като прочетох някои неща и разбрах, че е можело да мине по друг начин; на изписването си спомням, че бях много благодарна на докторката си (Богословова, Шейново).
Втория път се чувствах страхотно след естественото си активно раждане, но не бих казала, че това е огромна заслуга на лекарите, сама си го извоювах това раждане; на тях съм благодарна, че ме оставиха да правя каквото искам и не ми пречиха, а се съобразяваха с желанията ми (Григорова, св. София).
Обаче анкетата смесва две неща - как се чувства родилката, от една страна, и как се е държал екипът, от друга. Даже има и трета - как се чувства родилката от отношението на екипа. Това са много свързани, но и различни неща и е редно една анкета да изследва само един от тези параметри (а в отговорите може да се споменат подробностите). Давам пример със себе си: първия път се чувствах травмирана, но това си беше моето лично интерпретиране на събитието (разочарование от неуспешно естествено); не бих винила лекарите, макар че в друга болница, в друга страна, сигурно бих имала шанс за естествено. Даже мисля, че се насложи вторично неудовлетворение/травма, след като прочетох някои неща и разбрах, че е можело да мине по друг начин; на изписването си спомням, че бях много благодарна на докторката си (Богословова, Шейново).
Втория път се чувствах страхотно след естественото си активно раждане, но не бих казала, че това е огромна заслуга на лекарите, сама си го извоювах това раждане; на тях съм благодарна, че ме оставиха да правя каквото искам и не ми пречиха, а се съобразяваха с желанията ми (Григорова, св. София).
