- Публикувана: 5 авг. 2008, 09:24 ч.
- Последно мнение: 7 септ. 2008, 19:24 ч.
Как се чувствахте след раждането?
Апропо, има опция "бях травмирана от нормалното ражсане", така че не е тенденциозна. Жсъщност аз искам да видя основно как се чувстват родилките по време на нормално раждане - за секциото общо взето е ясно...
е, кое е ясно? секциото не е задължително да бъде травмиращо и да се чувствам след това ощетена и не знам оше какво. това ми е мисълта - да има равностойни опции за двата типа раждания - и положителни, и отрицателни.
[/quote]
Именно - исках да кажа, че пожечето жени не преживяват секциото като травмиращо (поне по мои наблюдения), след като си го избират доброволно дори. Мен ме интересува повече за колко жени нормалното раждане е било травмиращо в БГ условия и защо се стига до предпочитането на една операция пред един естествен процес.
Моля да се има предвид, че в случая ме интересува статистиката - никого няма да тръгна да разубеждавам в избора му, особено след като аз самата, макар и с огромно нежелание и съжаление, съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...
Не съм сигурна дали начинът, по който раждаш се отразява чак толкова на психическото състояние след раждането, освен ако то не е било много тежко и травмиращо. А това все пак са сравнително малък процент случаи. Струва ми се, че това за чувството на непълноценност и едва ли не отхвърляне на бебето при наложило се или планирано секцио е много измислено, но откъде да знам... Хора всякакви. Аз пък се чувствах непълноценна и виновна, че не мога да нахраня детето си по най-подходящия за него начин - с майчино мляко. Дори не мисля, че това е свързано с кампанията "ЗА" кърменето, която тече навсякъде. Когато бебка плачеше в ръцете ми и инстинктивно извръщаше главичка към гърдата ми да суче, а там нямаше какво да изсуче ми идеше направо да се гръмна 
Струва ми се, че това за чувството на непълноценност и едва ли не отхвърляне на бебето при наложило се или планирано секцио е много измислено, но откъде да знам...
За отхвърляне на бебето досега не съм чувала (освен в случаи на класическа следродилна депресия, ама това е (отчасти) друго)... Но честно казано, мен ме очаква секцио след има-няма седмица и това хич не ме изпълва с ентусиазъм
Нито ме е страх от операцията, нито от упойката, нито че щяло да боли (има си начини и след секцио да не боли особено), просто имам чувството, че това не е най-добрият начин да посрещна детето си в света... че ще лиша и двете ни от естествения процес на раждането/прехода, който е колкото физически, толкова и духовен. А в живота периодите на преход са много важни и първият, който поставя основата на всички останали, е именно раждането. Така или иначе, съзнателно съм взела решение за секцио и не се тръшкам, но ми е малко мъчно... Освен това съм от майките, които вероятно никога няма да кажат с чиста съвест "аз родих", а винаги ще казвам "роди се"... просто моя си нагласа...
... аз самата... съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...
като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа "не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане" е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл - с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление?
при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.
при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.
Чувствах се много ощетена от наложилото се секцио (не беше и по спешност), след като влязох за нормално раждане. Предполагам, че просто на лекарите не им се чакаше да направя разкритие.. Влязох да раждам изключително спокойна и в чудесно настроение, но веднага след това ме изпердаши страшна следродилна депресия, която продължи месеци след това. Стоях си и от нищото по цял ден ревях. Но веднага бих родила пак 
като става дума за духовно, на мен нагласата ти ми звучи зле за бебето. аз съм убедена, че майката предава емоциите си на детето и емоция от типа "не те исках точно по този начин, не си го представях така, не ми се искаше така да стане" е кофти за посрещане. просто мое мнение. аз се настроих супер положително и си посрещнах детето, както бих го посрещнала и щъркел да ми го беше донесъл - с радост. и малко не разбирам защо ще вземеш съзнателно решение, което те кара да ти е мъчно, но може би аз не съм наясно. съзнателно си взела решение да лишиш и двете ви от въпросните важни преходи, а какъв е смисълът ако гледаш назад със съжаление?
при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.
при всички случаи мисля, че бебето трябва да усеща, че всичко е наред и е очаквано с желание и точно по този начин, какъвто и да е той.
Ние с бебето сме се разбрали
Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не. Колкото до пропуснатия rite of passage, тези неща се наваксват, стига да си наясно, че са били пропуснати и да положиш съотвветните усилия.... аз самата... съм преценила, че в тази държава не желая да поема риска да родя по естествен механизъм. Както в друг момент и в друга държава, живот и здраве, не бих избрала да родя със секцио...
Ами... питала съм изрично професор по АГ в Германия дали очните заболявания са индикация за секцио и той изрично ми отговори "не". Присъствала съм на достатъчно нормални раждания и секции в "Шарите", Берлин, за да съм си създала относително обективна представа как действа германският лекар в различни (вкл. спешни) ситуации. Карала съм стажове по АГ, асистирала съм на секции, присъствала съм на нормални раждания в "родилни къщи", водени само от акушерки. Секцио "по желание" не съм видяла, а индикациите за секцио по медицински причини са изключително строги и описани в съответните документи/стандарти, които се актуализират периодично. Лекарите и акушерките освен методите на традиционната медицина, владеят и алтернативни методи за обезболяване, предлага се раждане във вода. Никога, дори при жени със сериозни очни или други придружаващи заболявания, не съм виждала "скачане по корем", окситоцин се прилага изключително пестеливо при реален застой на родовата дейност, а не "за ускоряване" (никой не смята, че е необходимо да се ускорява един естествен процес), простагландин за индукция съм видяла веднъж при жена, преносила 10 дни след термин. Никога не съм видяла родилка с контракции, вързана за апарат за тонове по-дълго от 5 до 7 минути или принудена да лежи по гръб и да си чака разкритието. За сметка на това съм виждала родилки с контракции в кафето, на двора, по коридорите. Задължително придружени от бащата на детето. Виждала съм жени да раждат пражи, седнали, на четири крака и медицински персонал, който ще легне на земята, за да хване бебето, ако трябва. Никога не съм виждала част от екипа да заплашва или да си изкарва лошото настроение/домашните грижи/просто кофти характера на родилка. Никога не съм виждала да се провежда медицинска интервенция, без тя предварително да е обяснена - особено в някои квартали на Берлин има пациентки с турски, арабски и друг произход, които не говорят езика - в такъв случай се прибягва до услугите на преводач, назначен специално за тези цели от болницата. И това е само в случаите, че бременността и раждането протичат относително нормално - нали си представяш колко в пъти повече грижи и усилия се полагат за рисковите бременности и раждане. Никога не съм виждала жена да си поиска секцио, защото се страхува да роди нормално или няма доверие на болничния персонал. За тях секциото е операция, а хората ги оперират, когато има някакъв проблем. Останалите раждат и си отиват у дома след 6/12/24/48 часа.
Аз се прибрах в България, защото това беше желанието ми, без нереалистични или завишени очаквания. Това означава, че трябва да си нося последствията от избора, това включва и начина, по който ще родя детето си. Защото съм стажувала и в българско АГ - мисля, че след всичко гореописано всеки може да си направи паралелите и да открие деветте разлики, без на мен да ми се налага да ги изброявам. (Но пък ако някой настоява - ще ги изброя.) Та по тази причина просто се сътрахувам за зрението си и за психическото си състояние и не бих рискувала да родя по естествен механизъм на родна почва. От известна гледна точка секциото ми се струва "по-малкото зло". Което не значи, че ме кефи
Но пък означава, че ще работя с всички сили, за да се промени ситуацията така, че едно второ дете живот и здраве да го родя нормално или да го родя другаде... Ние с бебето сме се разбрали Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не.
Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не.написала съм ясно "не те исках по този начин", визирайки начина на раждане, моля те не ми изопачавай думите и не ги вади от контекста. за останалото - сложно казано, но в основата си противоречи на казаното от теб преди това. както и да е, твоя работа, успешно раждане, не е толкова лошо и децата определено се раждат, дори и секцио.
Мерси, Котке Марта!
Значи и моите разсъждения не са били лишени от смисъл, макар че не съм толкова навътре.
По време на моето раждане, завършило със секцио се нагледах на отвратително отношение в предродилна и родилна зала. Най-странното беше пък, че целият екип опериращи бяха много мили и внимателни. И в реанимацията бяха страхотни. Защо такава разлика?
Значи и моите разсъждения не са били лишени от смисъл, макар че не съм толкова навътре.
По време на моето раждане, завършило със секцио се нагледах на отвратително отношение в предродилна и родилна зала. Най-странното беше пък, че целият екип опериращи бяха много мили и внимателни. И в реанимацията бяха страхотни. Защо такава разлика?
Ние с бебето сме се разбрали Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не.
Няма идеални неща в този живот и "не те исках" не бих си помислила за нищо на света, независимо от начина. Ама пък не виждам смисъл да изкривявам реалността. Гледам супер спокойно и трезво на всичко, което ни предстои - просто по-скоро дължа едно извинение и обяснение на бебето защо постъпвам така, но и това вече съм го свършила. Не мисля, че има еднозначни и еднопластови емоции, не мисля, че е нормално да има; според мен е нормално човек да изпитва и противоречиви чувства, стига в центъра си да е сигурен, че това е по-правилното решение, независимо дали му харесва или не.написала съм ясно "не те исках по този начин", визирайки начина на раждане, моля те не ми изопачавай думите и не ги вади от контекста. за останалото - сложно казано, но в основата си противоречи на казаното от теб преди това. както и да е, твоя работа, успешно раждане, не е толкова лошо и децата определено се раждат, дори и секцио.
Знам какво си написала - не изопачавам. Просто "не те исках по този начин" съдържа "не те исках". Много внимателно си формулирам мислите, защото и това има значение. Колкото до противоречието - хората са противоречиви по своята същност
отдавна не се боря с това. Знам как да живея щастливо с него 
Мерси, Котке Марта!
Значи и моите разсъждения не са били лишени от смисъл, макар че не съм толкова навътре.
По време на моето раждане, завършило със секцио се нагледах на отвратително отношение в предродилна и родилна зала. Най-странното беше пък, че целият екип опериращи бяха много мили и внимателни. И в реанимацията бяха страхотни. Защо такава разлика?
Значи и моите разсъждения не са били лишени от смисъл, макар че не съм толкова навътре.
По време на моето раждане, завършило със секцио се нагледах на отвратително отношение в предродилна и родилна зала. Най-странното беше пък, че целият екип опериращи бяха много мили и внимателни. И в реанимацията бяха страхотни. Защо такава разлика?
Къде си раждала?
Иначе не мога съвсем точно да обясня - но в известен смисъл секциото е рутина, отработени действия, в общия случай не налага излизане от "зоната на комфорта", докато нормалното раждане винаги е индивидуален и непредвидим процес, който трябва да се следи внимателно, но ако е възможно, без да се навлиза грубо в личното пространство на жената и т.н. Предполагам, че това води до по-голямо напрежение за екипа, асистиращ на стественото раждане. Също така предполагам, че просто не сме достатъчно добре обучени, за да го избегнем. Вчера с баща ми си говорихме, че в Германия освен курсове по психология и психосоматика, част от клиничното обучение е и курс по "професионално общуване", който е задължителен в продължение на два семестъра и в който се третират взаимоотношенията лекар-пациент. В България просто какъвто си (ръб) на улицата, такъв си и на работното си място
и това важи за повечето обществени и професионални сфери - с изключение на тези, в които ръбестото поведение се санкционира финансово. Препоръчани теми