Как се чувствахте след раждането?

Първия път родих секцио по спешност,Благодарна съм на екипа за наременните действия преди да ме изпишат от болницата исках да раждам пак.
Втория път още по приятно,секциото беше планирано и го нямаше момента на неизвестност.
Пак ми се бременее и ражда,но ще ми дойде в повече.Не че казвам,че няма да стане след време:)

Не се чувствах никак добре. Освен че живота ми се преобърна на 160 градуса, ми се отвориха два външни шева и два месеца не можех да седя.
Но всичко е в името на детето, като го видиш това мъничко и невинно бебче и всичката болка и несгоди се изпаряват.

Моето раждане не премина точно както го бях планирала През цялята си бременност нито веднъж не съм изпитала страх от предстоящото раждане, бях сигурна , че ще протече леко. Е, нещата бяха малко по-различни. Приеха ме с 4 см разкритие, но в продължение на няколкото следващи часа разкритието напредваше много бавно и се наложи да ми влеят окситоцин като се започна от 12 капки в минута и се стигна до 26 капки в минута, но въпреки това разкритието си стоеше на 4-5 см. Много бавно се получи пълно разкритие, но междувременно се наложи в течение на 3 часа да ми сложат две последователни спинални упойки, защото болките станаха доста силни. Анестезиологът предпочете спинална упойка пред епидурална, защото имам леко изкривяване на гръбначния стълб/лордоза/ и прецени, че не е подходяща за мен. В резултат на упойките когато се стигна до раждането бях абсолютно безчувствена от кръста надолу и нямах никакво усещане за напън. Самото раждане премина абсолютно безболезнено/заради упойките/, както и последвалата епизиотомия и зашиването. Благодарна съм на екипа, който беше много внимателен-д-р Дончева и анестизиологът д-р Стоянов/от "Тина Киркова/, както и на акушерките.  Особено съм благодарна на една от акушерките, която доста силно ме понатисна няколко пъти по корема и както сама се изрази, тя "роди" бебето. Все пак трябва да уточня, че бях платила за избор на екип, вип-зала и таткото присъстваше, така че това вероятно също има значение. От раждането, въпреки че не протече по предварително съставения в главата ми план, нямам лоши спомени. Лоши спомени имам от престоя си след това в боллницата и от ужасното отношение на лекарите от детското отделение, както и на акушерките. Лично аз, ако трябва да раждам отново, пак бих избрала нормално раждане, но с епидурална упойка. Според мен спиналната е по-подходяща за секцио, защото действието й е ограничено във времето.

Доволна съм от отношението на екипа, пазя много хубав спомен от раждането, въпреки голямата болка. Много жени казват, че веднага забравят всичко, но аз още си спомням за болката до скоро никоя сила не можеше да ме накара да родя пак без обезболяващи
Иначе конкретно:
След самото раждане беше ме обзела еуфория, не можех да спя под влияние на емоциите, не можех да повярвам, че вече съм родител; иначе физически се чувствах ужасно, нещо като съдран чувал, но съм благодарна, че бързо се възстанових.
По време на престоя в болницата: бях спокойна благодарение на самоподготовката ми; персоналът се отнасяше безкрайно некомпетентно, но поне не ми пречеха да правя каквото си знам.
След изписването: беше ме обзела лека депресия. Трябваше ми малко време да свикна с новите задължения и отговорности, и особено с факта, че моите потребности остават на 2ри план.

елхичке, система с окситоцин имаше ли по време на твоето раждане?

Гласувах за първата опция,наистина бях уморена,но толкова щастлива

10. Доволна от екипа за плановото ми секцио, но не бих родила още веднъж по същия начин.     - 3 (0.7%)

Доволна съм от абсолютно всичко и не съжалявам за секцио-то. Екипът и отношението бяха страхотни, а аз бях безкрайно щастлива.

Да, за съжеление имаше система, но болките и преди нея бяха силни, когато ми я поставиха просто станаха зверски и контракциите се сливаха. Поне успях да я отложа във времето и да напътствам сестрата да ми намаля капките, защото сърцето щеше да ми се пръсне от зор. Там, където раждах окситоцина е задължителен, за добро или лошо.

Екипа беше наистина адекватен по време на нормалното ми раждане! В момента в който родих плацентата и погледнах бебето си казах, искам още едно!

Плаках... Бах разочарована, че се стигна до секцио. Голяма мъка ми беше! И в същото време ми беше хубаво, че бебчо е добре и е при мен... Останах много доволна от екипа, който се грижеше за мен... Но ако следващия път имам избор, определено ще си родя нормално...

Щастлива бях и напълно доволна от екипа - както първия път при наложило се секцио по спешност, така и втория при планово секцио. Втория път, може би защото знаех какво ме чака (т.е, че не е страшно), почти не усетих никакъв дискомфорт. Бих родила и трети път с планово секцио. Много ми се бременее пак.

Нямам точни думи за да опиша усещанията си. Може би защото изчетох адски много за секцио /бях решила така да се роди дъщеря ми/, нямах страхове. След като се роди и ме преместиха в реанимация, изчаках докато ми мине упойката /бях се настроила да не искам лекарства за обезболяване освен в супер краен случай, така и не се наложи/ и започнах да си раздвижвам тялото. Като дойдоха рехабилитаторите - аз станах без помощ и не съм усетила болка. Прибирах се в стаята само когато носеха дечицата за кърмене. През останалото време не спирах да ходя. Бих родила отново по същия начин.

Гласувах с 6 и 9 опция, въпреки, че 6 не е съвсем точна за мен. Първото ми секцио беше по спешност, чувствах се добре и щастлива от факта, че имам бебе, но.. не за дълго. Имаше последствия от не добре свършена работа от страна на подготвящия ме за секциото екип. Резултата беше неясни и страшни диагнози, много лекарства, много нерви и непълноценно майчинство. Втория път бях планово секцио. Всичко беше идеално, бях много по-спокойно след това и определено пълноценна майка. По принцип бих родила и още едно дете, определено с планово секцио, но едва ли вече ще рискувам живота си, все пак имам две прекрасни дечица и трябва да се грижа за тях.

Аз гласувах с 1 за второто си раждане, и с 4 за първото, макар че бих ползвала и опция 2 - "Бях травмирана дълго време след раждането", но без продължението и. Травмата не ме отказа да родя още едно дете, напротив - ускори нещата. Първо по медицински причини, а може би и в известен смисъл ме амбицира (травмата така и не беше заличила мечтата ми да родя естествено, и в някакъв момент ми се завъртя из главата мисълта, че новото преживяване ще заличи старото).